О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на девети март 2020г
в състав: Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ИВАНКА ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 517 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по повод частната
жалба вх.№ 8120/30.01.2020г, подадена от П.Б.П. против определението на
ВРС-ІХс-в № 350/7.01.2020
по гр.д.№ 15393/2019, с което е прекратено производството по делото.
Счита определението за
незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна, като
делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводст вените действия.
В срок не е
постъпил писмен отговор от ответницата по иска А.П.И..
Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и затова се явява допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна по
следните съображения:
ВРС е сезиран с иск от П.Б.П. срещу А.П.И. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е
собственик на самостоятелни обекти, намиращи се в сграда в гр.Варна ул.„Гоце
Делчев“ № 14, подробно индивидуализирани в уточняващата молба на л.43 от І-инст.д.,
а именно КАБИНЕТ № 1 и ГАРАЖ № 1.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че
договорите, оформени в НА № 165/19.12.2008г и в НА № 170/19.12.2008г, чрез
които ответницата е закупила обектите, били нищожни или не са породили
действие, тъй като самите обекти никога не са възникнали в правния мир като
самостоятелни вещи по причина,че не са били построени от строителя-продавач –
липсва валиден Акт обр.№ 14 и самата сграда реално не
е била достроена до покрив. Поради това ответницата не е придобила валидно вещно
право на собственост върху тях.
Правата върху недовършената сграда се притежават от
ищеца и от още няколко неучастващи лица, в идеални части – за ищеца 1/6ид.ч. по
силата на приращение, следвайки собствеността им върху терена.
Тези искове като петитум и обстоятелствена част се
поддържат изцяло както в исковата, така и в последващите четири уточняващи
молби.
За да прекрати производството по делото РС е приел,
че е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Посочено е, че правният интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването на иска е налице само при спор за
материално право, т.е. при спор между страните по делото коя от тях е носител спорното
материално вещно право на собственост. За да се води установителен иск за
собственост, независимо от формата му, следва да се твърди, че ищецът се явява
титуляр на вещните права, които ответникът неоснователно оспорва или смущава. А
това от своя страна предполагало твърдение, че вещните права съществуват в
правния мир. Относно самостоятелните обекти в постройки било утвърдено
разбирането, че те съществували за правото само доколкото самите те, както и
цялата сграда, отговаряли на императивните устройствени изисквания на ЗУТ и на
подзаконовите актове по приложението му. Това от своя страна се установявало по
два начина – или с издаден и стабилен Акт обр.№ 14
или когато фактическото състояние на сградата и обектите в нея отговаря на
изискуемите по закон, дори и да няма за това изричен акт образец /така според ТР на ВКС/. При липса на което и
да е от изискванията построеното и обособените части от него нямат
самостоятелен характер и съответно не могат да бъдат обект на вещно право. Ето
защо при твърдения на ищеца, че за конкретен строеж няма нито Акт обр.№ 14, нито строежът отговаря на нормативите за сграда
по ЗУТ, няма и правен интерес от предявяването на иск за установяване, че
такова право върху отделни обекти от сградата не съществува в патримониума на
ответницата.
В случая ищецът твърди, че исковите обекти изобщо
никога не са възниквали в правния мир, т.к. не са били построени от
строителя-продавач (нямат валиден Акт обр.№ 14 и
реално не е достроена сградата до покрив) и затова ответницата не е придобила
валидно и собственост върху тях чрез закупуване.
Горните разсъждения се споделят от въззивния съд
доколкото биха имали отношение при преценка основателността на иска.
Що се отнася до това дали е налице правен интерес
за ищеца от търсената защита, въззивният съд счита, че следва да бъде даден
положителен отговор на този въпрос. Това е така доколкото са налице новонастъпилите факти – развалянето на договора за
строителство с „Иренстройинвест 3“ООД, в което
производство настоящата ответница не е участвала като страна. Същевременно се
явява приобретател от същото дружество - строител по двете сделки, обективирани
в НА от 2008г - КАБИНЕТ и ГАРАЖ. При положение, че това е станало преди завеждането на делото, то настоящата
ответница не би била обвързана от СПН на влязлото в сила решение по гр.д.№
267/18.01.2013 по гр.д.№ 19292/2011 за разваляне на договора за строителство,
което решение има обратно действие. От друга страна, наличието на НА създава
привидност за притежаваните от нея вещни права върху посочените обекти.
Ето защо за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск, по който да бъде постановено решение и със СПН
да бъде отречено правото й на собственост върху описаните обекти.
Що се отнася до обема, в който следва да се
произнесе съдът, т.е. дали следва да бъде съобразно ид.части
на ищеца или за целия предмет на атакуваните сделки, въззивният съд не споделя
изложението то РС съображения поради следното:
Правилно е посочено, че съдът следва да съобрази
задължителните указания, дадени в ТР № 8/27.11.2013 по тълк.д.№
8/2012 на ОСГТК на ВКС, относно правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Съобразно същите, обаче, ищецът следва да установи наличието
на правен интерес от търсената защита, като докаже, че притежава самостоятелно
право или се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В това производство в тежест на
ответната страна е да установи фактите, от които произтича правото й. При липса
на правен интерес производството се прекратява. В т.2 е посочено, че правен
интерес от предявяване на УИ за собственост и други вещни права е налице и
когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.
В конкретния случай ищецът се позовава на
притежаваното от него право на собственост върху 1/6д.ч. от дворното място,
върху което е било учредено правото на строеж в полза на дружеството-строител,
и което право се е върнало в патримониума на ищеца в резултат на влялото в сила
решение за развалянето на договора за строителство, имащо обратно действие.
Това обосновава правния му интерес от търсената защита. Без значение за изхода
на спора по предявения ОУИ е какъв е обемът на правото му на собственост. Това
е така защото крайната цел на производството е отричане правата на ответницата.
При положителен за ищеца резултат / т.е. уважаване на иска/ би се стигнало до отричането
правата на ответницата, а при евентуалното му отхвърляне - правата й биха били
изцяло зачетени. Ето защо за ищеца е достатъчно само да отрече правото на
собственост на ответницата. Доказателствената тежест чрез главно и пълно
доказване е за последната - да установи фактите, от които черпи правото си на
собственост. В тази връзка въпросът, който съдът следва разгледа по същество, е
дали правните сделки, сключени от ответницата с третото за спора лице-строител,
по които ищецът не е бил страна, са били валидни или не и съответно дали са
произвели вещно – транслативен ефект. Дали описаните в НА обекти реално са
съществували или съществуват в момента е въпрос на доказване и преценка по
съществото на спора.
Предвид изложеното се налага изводът, че ищецът има
правен интерес от отричането изцяло правата на собственост на ответницата. Да
се мисли противното би могло да доведе до правен абсурд - при евентуална
основателност на иска до отричане правата й до размера от 1/6ид.ч. /т.е. в обема
правото на собственост на ищеца/ и до зачитането им за останалите 5/6ид.ч., при
положение, че се твърди изцяло нищожност на сделките поради липсата на
съществения елемент от съдържанието им –
годен обект.
Гореизложеното налага отмяна постановеното
прекратително определение от ВРС и връщане на делото за продължаване
съдопроизводствените действия.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-ІХс-в № 350/7.01.2020
по гр.д.№ 15393/2019, с което е прекратено производството по делото
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: