Р Е Ш Е Н И Е
№ 255 11.11.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №227 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото юриск. Т. – М. срещу Решение №299 от 25.06.2022 год.,
постановено по АНД №1196/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24-002794 от
15.04.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен начин
извършеното от работодателя нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/, като основание за налагане на административна санкция
по чл.414, ал.3 от КТ. Твърди, че в производството по делото са установени
всички съществени елементи от фактическия състав на трудово правоотношение
между дружеството и лицето С.Ж.. Излага доводи също така, че допълнителното
квалифициране на нарушението във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, не нарушава правото
му на защита. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №24-002794 от 15.04.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора.
Ответникът по касационната
жалба – „еРЧе“ЕООД, представлявано от управителя Р.Р.Ч. от гр. Стара Загора,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител. По делото е приложен отговор на касационната жалба, в която се
излагат доводи за нейната неоснователност. Направено е алтернативно искане от съда, да се
приеме, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН или да се измени
наложеното наказание към минималния му размер от 1 500.00 лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „еРЧе“ЕООД,
представлявано от управителя Р.Р.Ч. от гр. Стара Загора срещу Наказателно
постановление №24-002794 от 15.04.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №24-002794 от 18.03.2022 год., на „еРЧе“ЕООД,
представлявано от управителя Р.Р.Ч. в качеството му на работодател, на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер 3 000.00 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 15.03.2022 год. на обект: Арт ателие „еРЧе“ в Стара Загора, ул.“Свети
княз Борис“№98-запад, стопанисвано от дружеството, е установено, че „еРЧе“ЕООД,
представлявано от управителя Р.Р.Ч., в качеството си на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ, е приел на работа на горепосочения обект към момента на
проверката – 15.03.2022 год. в 12.30 часа лицето С. СТ. Ж., като работник да
извършва цялостно обслужване на клиентите почистване, подреждане и поддържане
на хигиената в ателието с място на работа, работно време и трудово
възнаграждение без преди това да сключи с него писмен трудов договор. Работодателят
е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД,
като е сключил граждански договор №2/09.03.2022 год., вместо да сключи с лицето
трудов договор.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че са посочени две взаимно изключващи се правни
норми, с различно по изпълнителното си деяние
същност. Това е накърнило правото
на защита на наказаното лице, тъй като за него е останало неясно за кое от
двете нарушения е наказан.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно.
Действително един от основните принципи,
регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна
сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. В случая, въз основа на събраните
във въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, обстойно
обсъдени и преценени от Старозагорския районен съд, обоснован, в съответствие и
при правилно приложение на закона е направения извод, че съществувалото на 09.03.2022
год. правоотношение между „еРЧе“ЕООД, представлявано от управителя Р.Р.Ч. и С.
СТ. Ж., не е имало за предмет предоставяне от лицето на работна сила за изпълнение
на трудова дейност при определени трудово възнаграждение, работно време,
работно място и спазване на трудова дисциплина. Но както правилно и обосновано
е приел Старозагорският районен съд, няма доказателства за престиране на работна
сила и изпълнение на трудови задължения от страна на С.Ж. при наличие на
съществените елементи на трудовото правоотношение, т.е не е доказано, че лицето
е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции. Тъкмо
обратното – събраните по делото доказателства сочат за съществувало
облигационно отношение между страните, съдържанието на което е ирелевантно за
настоящия спор. Налице е инцидентност на престацията, доколкото договора е с
продължителност едва 10 дена. Дори и в приложената по делото декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, не е посочен размера на получаваното или
получено трудово възнаграждение.
Отделно от това субект на административнонаказателна
отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да
бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, работодател" е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В
случая липсват каквито и да е било доказателства, че санкционираното лице е
имало качеството на работодател по см. на §1, т.1 от КТ – т.е че С. СТ. Ж. е
престирала работна сила и е полагала труд за „еРЧе“ЕООД, представлявано от
управителя Р.Р.Ч.. С оглед на което административнонаказателното обвинение за
допуснато нарушение на трудовото законодателство от „еРЧе“ЕООД, представлявано
от управителя Р.Р.Ч., в качеството му на работодател, се явява фактически,
правно и доказателствено необосновано.
Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел,
че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното
лице административно нарушение - допуснато в качеството му на работодател нарушение
на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, като обосновано и в
съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното
постановление.
Предвид изложените съображения
съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. С оглед на своевременното
направено искане за присъждане на разноски по делото, следва да се постанови осъждането
на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара
Загора да заплати на „еРЧе“ЕООД сумата от 335.00 лв., представляваща
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представеният договор за правна защита и съдействие от 02.08.2022 год.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №299 от 25.06.2022 год., постановено по АНД №1196/2022
год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Стара Загора, представлявана от Директора Камен Маринов да
заплати на „еРЧе“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Р.Ч. и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Три чучура“№48 сумата от 335.00
/триста тридесет и пет/ лв., представляваща направените разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.