№ 64
гр. Момчилград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С. Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от С. Юс. Осман Гражданско дело №
20255150100008 по описа за 2025 година
Производството е по чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.
В своята искова молба С. М. Д., с ЕГН- **********, предявена чрез
пълномощник- адв.М. Б. от АК- Кърджали, посочва, че ответникът С. М. Д., с
ЕГН- **********, е него брат и двамата живеели в с. Устрен, общ. Джебел,
ведно със семействата си.
Ищецът твърди, че отношенията им били влошени от много години,
като за проблемите многократно е била сезирана полицията, при което са
образувани множество преписки. Заявява, че поведението на ответника е била
причината за техните спорови и физически разправии.
В исковата молба е посочено, че на 21.04.2023г., че той- ищецът е бил в
с.Устрен, общ.Джебел, и следобяд, около 16.00 часа бил нападнат
безпричинно от С. М. Д., който му нанесъл удари с метален прът. При
нападението ответникът му отправял закани спрямо него и семейството му, а
ударите с мет.прът попаднали върху главата и ръцете му, които бил вдигнал за
да се предпази. Твърди, че при опитите си да се предпази и след шестия или
седмия нанесен от ответника удар, успял да издърпам металния прът от ръцете
му и да го изхвърли настрани, като в този момент успял и да го удари един
1
път за да бъде оставен на мира.
Въпреки това ответникът не спирал с ударите, и се наложило да избяга
надолу към главния път. Цялото нападение и сбиване между него и ответника
се случило в близост до градината им, а именно на пътя, по който вървях той и
който минава покрай самата градина. Малко след като успял да стигне до
главния път при него е дошла съпругата му, и по нейният мобилния телефон
и се обадил на тел.112, за да съобщи за случилото се. След около 20 минути са
дошли полицаи от РУ- Джебел, които установили нараняванията по него и
ответника.
Заявява, че вследствие на нанесените му от ответника удари, той е имал
наранявания по главата и ръцете, които кървяли и много го боляли. От болката
и от стреса, които изживял, цяла нощ не можал да заспи, вдигнал кръвно и бил
е ужасно главоболие и болки в ръцете. На следващия ден е посетилх съдебен
лекар д-р Николай Маринов в Кърджали, който го прегледал и му издал СМУ
№ 91/2023г.
В СМУ е било описано, че при прегледа са били установени определени
наранявания, както следва; В задната част на дясната половина на теменната
област се установило охлузване на кожата с размери 4/1 см., покрито от
тъмночервена корица, разположена леко над нивото на околната кожа.
Подобно охлузване на кожата с размери 2/1 см., се установило и в областта на
лявата ми буза. По предно- вътрешната повърхност на лявата предмишница, в
долната й, и отчасти в средната й трета, се установило синкаво-мораво
кръвонасядане с размери 16/10 см.; По предно - външната повърхност на
дясната ми мишница, в горната й трета- синкаво-мораво кръвонасядане е
размери 11/9 см. Такова кръвонасядане с размери 5/4 см., се установило по
предно- външната повърхност на лявата ми мишница, в горната й трета.
Установените увреждания са причинили болка и страдание.
По повод нанесените телесни увреждания била образувана преписка с
вх. № 1234/2023г. на РП- Кърджали, ТО- Момчилград. С Постановление от
19.06.2023 г. на същата прокуратура е било отказано образуването на
нак.производство, и същата била прекратена на основание чл.24 ал.1 т.1 от
НПК, поради това, че е налице престъпление от частен характер, което
съгласно чл.161 ал.1 от НК, се преследва по тъжба на пострадалото лице.
Заявява, че не е подал тъжба до съда поради факта, че с ответника са братя и с
2
надеждата, че все пак разумът ще надделее.
В същото време и по повод на случилото се, по тъжба на ответника е
било образувано НЧХД № 130 / 2023г., по описа на РС-Момчилград, по което
е била постановена Присъда № 5/18.03.2024г., по силата на която той- ищецът
е бил признат за виновен в това, че на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е
причинил на С. М. Д., с ЕГН- **********, оток, кръвонасядане и охлузвания
на кожата на главата и лявата предмишница, които са довели до болка и
страдание, и съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК,
като ответника С. М. Д. с ЕЕН- **********, е отвърнал веднага със същата
лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му причинил
кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и горните
крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.130 ал.З от НК, съдът е освободил и
двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Ищецът посочва, че с Решение № 85/10.07.2024г. по ВНЧХД №
127/2024г., Окръжен съд- Кърджали е потвърдил, че е налице взаимно и
едновременно причиняване на леки телесни повреди по смисъла на НК- както
на него, така и на ответника. Това Решение е влязло в законна сила.
Ищецът твърди, че влязлата в сила присъда, има доказателствено
значение за вината и противоправността на деянието, за което на извършителя
е наложено съответно наказание. Посочва, че предмет на изследване в
наказателното дело е поведението на причинилият увреждане, затова
преценката за извършеното от него деяние е била задължителна за
гражданския съд, по силата на чл.300 от ГПК, който разглеждал гражданските
последици от деянието.
Заявява, че престъплението, извършено от ответника С. М. Д. му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него
болки и страдания, резултат от получените телесни увреждания, посочени в
СМУ № 91/2023г. на д-р Н.Маринов- съдебен лекар, които оценявал на сумата
от 3000 лева, и за него е бил налице правен интерес от водене на настоящото
дело.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
С. М. Д., с ЕГН- **********, да му заплати сумата в размер на 3000 лева,
3
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, физически и психически страдания,
настъпили в резултат от причинените му на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.
Джебел, телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.04.2023г.- датата на настъпване на увреждането, до
окончателното й изплащане. Също така, иска да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, като се представлява от
адв.М. Б. от АК- Кърджали, като последният прави искане съдът да постанови
неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК срещу ответника.
Ответникът, редовно уведомен за постъпилата искова молба, в срока по
чл.131 от ГПК, не е депозирал отговор по смисъла на чл.133 от ГПК.
Ответникът, лично призован за първото по делото заседание, не се е
явил, нито е изпратил представител в съдебно заседание, който да го
представлява. Ответникът не е сезирал съда с искане делото да се разгледа в
негово отсъствие.
Съдът считайки, че са налице условията на чл. 238 ал. 1 вр. чл.239 ал.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, е приключил съдебното
дирене и е обявил делото за решаване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
направеното искане, намира, че са налице процесуалните предпоставки по
чл.238 вр. чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение- тъй като на ответника са указани последиците от неподаване на
писмен отговор, от неявяването му в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в неговото отсъствие, и ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Освен изложеното съдът приема, че са налице и предпоставките по
чл.239 ал.1 т.2 от ГПК- искът е вероятно основателен с оглед на
представените доказателства.
Налице са процесуалните и материални предпоставки на чл. 239 ал.1 т.1
и т.2 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са
изпратени преписи от исковата молба и всички представени с нея писмени
доказателства. Съобразно правилата на ГПК /чл.131-133, му е указан срок да
депозира писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и
4
основателността на претенциите, предявени срещу него, указани са и
последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание.
Страната е редовно призована за открито съдебно заседание – лично, на
адреса, посочен в исковата молба, като призовката е получена от лично от
него.
Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност
на претенциите.
Като последица от постановяването на неприсъставено решение е
предвидената в нормата на чл.239 ал.4 от ГПК е невъзможност да бъде
обжалвано това решение и което е резонно, т.к. ответникът със своето
процесуално поведение е показал дезинтересованост от предмета на воденото
срещу него производство.
Като доказателства по делото са приложени в цялост НЧХД № 130/
2023г. на РС- Момчилград, ВНЧХД № 127/2024г. на ОС- Кърджали; СМУ №
91/2023г. на д-р Н.Маринов- съдебен лекар, и Постановление от 19.06.2023г.
на РП- Кърджали /т.о.Момчилград/, с която е отказано образуването на
нак.производство по преписка с вх. № 1234/2023г. на същата.
От приложеното като доказателство по настоящото производство
приключило с влязло в сила Присъда № 5 от 18.03.2023г., постановено по
НЧХД № 130/ 2023г. на РС- Момчилград, потвърдена със Решение № 85/
10.07.2024г. по ВНЧХД № 127/2024г. на ОС- Кърджали, се установява, че
ищецът по настоящото производство е бил предаден на съд по подадена от
ответника тъжба за престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.
С тази присъда /Присъда № 5/18.03.2023г./ ищецът е бил признат за
виновен в това, че на 21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е причинил на
ответника по настоящото производство телесни увреждания- а именно; оток,
кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и лявата предмишница,
които са довели до болка и страдание, и съставляващи лека телесна повреда
по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК, като ответника С. М. Д. с ЕЕН- **********, е
отвърнал веднага със същата лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. с ал.1 от
НК и му причинил кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето
и горните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.З от НК, съдът е освободил
5
и двамата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Установява се, че с Решение № 85/10.07.2024г. по ВНЧХД № 127/2024г.,
Окръжен съд- Кърджали, е ПОТВЪРДЕНА Присъда № 5 от 18.03.2023г.,
постановено по НЧХД № 130/ 2023г. на РС- Момчилград- сиреч е прието, че е
налице взаимно и едновременно причиняване на леки телесни повреди по
смисъла на НК- както на него, така и на ответника. Това Решение е влязло в
законна сила.
От СМУ № 91/2023г. на д-р Н.Маринов е видно, че ищеца са били
причинени телесни увреждания- подробно описани и обсъдени по- горе, които
са причинили болка и страдание /и приети от съда по горното НЦХД №
130/2023г. на МРС/ за лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1
от НК- и нанесени му от ответника в настоящото производство именно
21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел/.
Т.е., съдът е признал освен ищеца /че е причинил на ответника- тогава
тъжител, лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр.ал. от НК/, и ответника в
настоящото производство, че е причинил на ищеца /тогава подсъдим/ по
настоящото производство описаните по- горе увреждания, представляващи
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Причинените телесни увреждания, довели цитираната лека телесна
повреда, е довело като последица, болки и страдания. Поради изложеното и
подкрепено от представените доказателства, съдът приема, че описаното в
обстоятелствената част на исковата молба е установено по един категоричен
начин.
Така описаните доказателства сочат на извода, че ответникът на
21.04.2023г. в с.Устрен, общ.Джебел, е причинил на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в нанесени телесни увреждания /описани подробно по-
горе/, които са причинили болки и страдания, които следва да бъдат
овъзмездени, чрез заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лева, ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането, а именно- 21.04.2023г.
Извършената преценка на доказателствата като годни, относими и
значими за установяване на наведените с исковата молба факти и
обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на
претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени
6
неимуществени вреди, гореописаните, ведно със съответната законна лихва.
Съдът приема, че претендираните от ищеца права са със правно
основание чл.45 от ЗЗД, по силата на която норма всеки е длъжен да обезщети
вредите, които е причинил другиму виновно, като размера на
неимуществените вреди се определя по справедливост. Установено е, че
ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, поради и което
същият следва да бъде осъден да заплати на последният исковата сума в
размер на 3 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в нанесени телесни увреждания, които са причинили болки и
страдания, и които следва да бъдат овъзмездени, чрез заплащане на
обезщетение в размер на 3 000 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Безспорно е
установено, тези телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на ответника, който виновно е нанесъл
удари по главата, лицето и горните крайници на ищеца, в резултат на които са
причинени описаните по-горе телесни увреждания /кръвонасядания и
охлузвания по главата, лицето и горните крайници/.
Получените телесни увреждания-описани подробно в цитираните по-
горе съдебни актове и медицински документи са последици от това, че
ответника е нанесъл удари по главата, лицето и горните крайници на ищеца,
като на същият е била причинена лека телесна повреда, от която същият е
претърпял болки и страдания, и същите представляват неимуществени вреди
от неправомерното поведение на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на друго лице- а причинените на ищеца от
ответника неимуществени вреди съставляват непозволено увреждане на
нематериални блага на постадалото лице- нарушено е здравето на същия, в
описания по-горе смисъл, същият претърпял болки и страдания.
Предвид горното съдът приема, че са налице причинени
неимуществени вреди на ищеца, отговорност за чието настъпване носи
ответника, и които следва да бъдат овъзмездени съобразно правилата на чл.45
и чл.52 от ЗЗД- по справедливост. Очевидно е, че неимуществените вреди са
пряка и непосредствена последица от неправомерното и виновно поведение на
ответника, който извършвайки престъплението е причинил горните
7
неимуществени вреди.
И тъй като е налице едно непозволено увреждане съдът приема, че
вината на ответника е установена- съобразно заложеното в презумпция на
чл.45 ал.2 от ЗЗД, която не само че не е оборена, а напротив- събраните
доказателства сочат, че ответника е виновен в причиняването на тези вреди на
неимуществени блага- каквито са телесната неприкосновеност на личността.
Установяването вината на ответника е предпоставка последният да носи
гражданска отговорност за своите действия, доколкото такава е поискана и
само такава. Съдът приема, че вината на ответника е установена със влязла в
сила присъда- посочената по-горе, която има доказателствено значение за
вината и противоправността на деянието, за което извършителят е признат за
виновен с приемане наличието на реторсия- сиреч взаимно нанасяне на удари,
и по този начин и двете лица са били освободени от нак.отговорност. Съгласно
нормата на чл.300 от ГПК, преценката за извършеното деяние е задължителна
за гражданския съд, по силата на чл.300 от ГПК, когато се разглеждат
гражданските последици от деянието.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че фактите, посочени във
исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и
събраните във съдебно заседание доказателства, обосновават основателността
на исковата претенция по чл.45 от ЗЗД, така, както е предявена.
Съобразно това съдът приема, че са налице основанията за
постановяване на неприсъствено решение- налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК /чл.131-133/, му е указан срок да депозира писмен отговор,
който да съдържа становище по допустимостта и основателността на
претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от
неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание. Страната е
редовно призована за открито съдебно заседание – лично, на адреса, посочен в
исковата молба, като призовката е получена от лично от него.
Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност
на претенциите.
8
Предвид и това исковата молба следва да бъде уважена изцяло, като се
осъди С. М. Д., с ЕГН- **********, да заплати на С. М. Д., с ЕГН-
**********, сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
страдания, настъпили в резултат от причинените му на 21.04.2023г. в с.Устрен,
общ. Джебел, телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.04.2023г.- датата на настъпване на увреждането, до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от последният разноски по делото, а именно в общ
размер на 1 500 лева- адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 120 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.239 вр.чл.238 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д., с
ЕГН- **********, сумата в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки страдания, настъпили в резултат от причинените му на
21.04.2023г. в с.Устрен, общ. Джебел, телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2023г.- датата на
настъпване на увреждането, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д., с
ЕГН- **********, сумата от 1 500 лева, представляващи направени от
последния деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС- Момчилград, сумата от 120 лева- представляваща държавна такса.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване
съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9