МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 13.05.2019 Г. ПО НЧХД № 7681/2018
Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 5 СЪСТАВ
От
А. Б. В., ЕГН: **********, е депозирана тъжба срещу Н.С. Т. /към момента на
подаване на тъжбата с фамилно име В./, ЕГН: **********, за това че на
04.06.2018 г. в гр. Пловдив, е депозирала молба по гр.д. № 2646/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив, в която е посочено като брачно провинение: „чести
напикавания /като резултат от ежедневна употреба на алкохол/, поради което
естествено се е следвало: изпиране на дрехите на ищеца, почистването на къщата
от нечистотиите му“, като по този начин е разгласила позорно обстоятелство за
тъжителя.
От
А. Б. В. е предявен и граждански иск срещу Н.С. Т. за заплащане на сумата в
размер 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от разгласяването на посочените
позорните обстоятелства, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
04.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
С
разпореждане от 11.12.2018 г. по настоящото дело, е дадена правна квалификация
на визираното в тъжбата деяние, а именно: по чл. 147 ал.1 НК.
В
хода на съдебните прения повереника на частния
тъжител и граждански ищец – адв. К., излага доводи за доказаност
на обвинението от събрания по делото доказателствен
материал. Посочва, че показанията на свидетелката М. не следва да се
кредитират, доколкото същата се явява в близка родствена връзка с подсъдимата.
Навежда твърдения, че нито един от четиримата разпитани свидетели в настоящото
производство не е посочил наличие на миризма на урина в апартамента – бивше
семейно жилище на сем. В.. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимата
за виновна по така повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да уважи
предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.
Частният
тъжител и граждански ищец – А.В., редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява.
Защитникът
на подсъдимата – адв. Д., излага съображения за нередовност на депозираната
тъжба, доколкото в същата не са изложени твърдения за датата на извършването на
вменяваното деяние. На следващо място посочва, че в хода на съдебното следствие
са събрани множество доказателства, от които следва извод, че подзащитната и е извършила вмененото и престъпление.
Посочва, че депозираната молба в бракоразводното дело, в която са обективирани клеветнически твърдения изхожда не от
подсъдимата, а от нейния процесуален представител по гражданското дело.
Възразява, че същата не е имала умисъл посочените твърдения да бъдат изложени в
брачния процес. Поради изложеното от съда се иска подсъдимата да бъде призната
за невинна. Претендира разноски.
Подсъдимата
Т. поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената и последна дума, моли
да бъде оправдана.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Н.С. Т., ЕГН: **********, е
родена на *** г. в гр. ***. Към настоящия момент живее в гр. ***. Същата е ***,
с българско гражданство. Завършила е висше образование, към настоящия момент е
безработна, разведена е и е неосъждана.
Тъжителят А.Б.В. и подсъдимата Н.С. Т.
сключили граждански брак на 07.10.2001 г. в гр. ***.
Години наред съпрузите имали добри
отношения помежду си. Същите обичали да канят гости, между които и свидетелите К.
и К.. Последните не усещали в апартамента миризма на урина.
В
края на 2017 г., началото на 2018 г., отношенията им се развалили по повод
поискана парична сума назаем от св. М., която била дъщеря на подсъдимата Т.. След
разразил се спор между тъжителя В. и подсъдимата Т., последната се изнесла от
съвместно обитаваното семейно жилище, находящо се в
гр. ***, ул. „***”.
На 16.02.2018 г. тъжителят А.В.
депозирал искова молба за прекратяване на брака му с подсъдимата Т. по исков
ред. Въз основа на посочената искова молба било образувано гр. д. № 2646/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, V
гр.
с-в.
За организиране на защитата си по
бракоразводното дело, подсъдимата Т. се срещнала с адв. Н. в присъствието на
свидетелката М.. Подсъдимата му споделила, че тъжителят вследствие на
злоупотреба с алкохол, имал изпускане. Но помолила своя процесуален представител
това обстоятелство да остане между тях и да не излиза никъде, включително и в
бракоразводното дело.
След
проведено първо открито съдебно заседание на 28.05.2018 г. по гражданското
дело, на всяка от страните бил предоставен едноседмичен срок да посочи брачните
провинения, които счита, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
На 04.06.2018 г. процесуалният
представител на подсъдимата по гражданското дело – адв. Н., входирал
в Районен съд Пловдив молба, с която посочвал брачните провинения на А.В.. На
трето място в изброяването било посочено следното: „Чести напикавания на В.
/като резултат от злоупотреба с алкохол/, поради което естествено са следвали:
изпирането на дрехите на ищеца, почистването на къщата от нечистотиите му,
които дейности през периода 2016 г. – 2018 г. са се оказали ежедневни
задължения на ответницата“.
От адв. К. – процесуален представител
на тъжителя в бракоразводния процес, също била депозирана молба, в която се
посочвали брачни провинения на ответницата /подсъдима в настоящото
производство/.
В открито съдебно заседание, проведено на
27.06.2018 г., молбите за брачни провинения, депозираните от двете страни, били
приложени към гр. д. № 2646/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
На
посоченото открито съдебно заседание присъствал и свидетелят К.. След като
приключило, свидетелят потеглил заедно с тъжителя В. ***. Тъжителят бил
мълчалив, не говорил. Свидетелят го придружил до неговото жилище, като му
помогнал за измерването на захарта в кръвта и кръвното налягане и установил, че
същите са високи.
С решение от 27.07.2018 г. по гр. д. №
2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, бракът между страните бил
прекратен, като било постановено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът А.В.. Въз основа на депозирана въззивна жалба от последния, било образувано в. гр. д. №
2185/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С решение от 06.12.2018 г. по
посоченото въззивно гражданско дело, решението на
първостепенния съд било отменено в частта за произнасяне по вина, като вместо
това било постановено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. В останалата част решението било
потвърдено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на
подсъдимата Т. /л.48/, от показанията на свидетелите – Р. К. /л.39/, В. К.
/л.40/, Н. М. /л.47/ и С.М./л.48/, както и от приобщените по реда на НПК
писмени доказателства, а именно: амбулаторен лист на тъжителя В. /л. 10 от
делото/, резултати от изследвания на тъжителя В. /л.28 от делото/, амбулаторни
листове на подсъдимата Т. /л.29 – 33 от делото/, справка съдимост /л.18 от
делото/, искова молба за развод от 16.02.2018 г. /л.2-3 от приложеното
гражданско дело/, удостоверение за сключен граждански брак /л.7 от приложеното
гражданско дело/, протокол от открито съдебно заседание на 28.05.2018 г. по
гр.д. № 2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.19-20 от гражданското
дело/, молба от 04.06.2018 г. /л.22 от приложеното гражданско дело/, молба –
уточнение от 04.06.2018 г. /л.25 от приложеното гражданско дело/, протокол от
открито съдебно заседание на 27.06.2018 г. по гр.д. № 2646/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив /л.42-44 от гражданското дело/, Решение № 2991/27.07.2018
г. по гр.д. № 2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.45 – 46 от
гражданското дело/, Решение № 1507/06.12.2018 г. по в. гр. д. № 2185/2018 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив /л.32 – 33 от в. гр. д. № 2185/2018 г./.
Съдът
следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност,
са еднопосочни, като формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа
обстановка. В тази
връзка съдът на първо място кредитира изцяло обясненията на подсъдимата Т..
Съобразно константната съдебна практика и теорията, обясненията на подсъдим
имат двуяка природа – те представляват както доказателствено
средство, така и средство за защита, което
налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с
останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ. В тази връзка
показанията на подсъдимата Т. досежно начинът на излагане на брачните
провинения пред своя адвокат и лицето, което е депозирало молбата в съда, се
подкрепят на първо място от показанията на свидетелката Н. М.. Действително,
същата се явява дъщеря на подсъдимата, което свидетелства за евентуалната и
заинтересованост от изхода на спора, но съдът намира, че единствено поради
близките и родствени връзка с подсъдимата, нейните показанията не могат да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Това
е така на първо място, защото от събраните по делото гласни доказателствени
източници извън обясненията на подсъдимата, единствено показанията на
свидетелката М. се явяват пряк доказателствен
източник досежно посоченото обстоятелство. На следващо място, по делото не е
спорно, а и от депозираната молба на 04.06.2018 г., която обективира
брачните провинения на ищеца /тъжител в настоящото производство/ В., се
установява, че неин автор е именно процесуалният представител на подсъдимата по
бракоразводното дело – адв. Н.. Това потвърждава изложеното от подсъдимата и
свидетелката М., че авторът на изявлението е не самата Т., а нейният
процесуален представител. Независимо, че в молбата са обективирани
изявления, които подсъдимата е направила пред него, съдът дава вяра на нейните
обяснения и показанията на М., че тези обстоятелства са били споделени в личен
разговор между адвокат и доверителка, като последната не е искала да бъдат
излагани в бракоразводния процес.
От показанията на свидетелите Р. К. и В. К. се
установява, че в апартамента на тъжителя В. не се усеща миризма на урина, както и че след
проведеното открито съдебно заседание на 27.06.2018 г. същият не се е чувствал
добре. Посочените показания се явяват еднопосочни и непротиворечиви и доколкото
се подкрепят от останалия по делото доказателствен
материал, следва да бъдат кредитирани. Влошеното здравословно състояние на
тъжителя В. се установи и от приложените по делото амбулаторен лист и резултати
от изследвания. Установяването на здравословното състояние на подсъдимата Т.
също се установява от приложените по делото амбулаторни листове, издадени на
същата.
Причината за влошените отношения между страните
се установи от показанията на свидетелите Н. М. и С.М., както и от дадените
обяснения на подсъдимата Т.. Посочените гласни доказателствени източници не се
намират в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, поради
което съдът има дава вяра.
От приетите по делото писмени доказателства - искова
молба за развод от 16.02.2018 г., удостоверение за сключен граждански брак,
протокол от открито съдебно заседание на 28.05.2018 г. по гр.д. № 2646/2018 г.
по описа на Районен съд Пловдив, молба от 04.06.2018 г., молба – уточнение от
04.06.2018 г., протокол от открито съдебно заседание на 27.06.2018 г. по гр.д.
№ 2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, Решение № 2991/27.07.2018 г. по
гр.д. № 2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, Решение № 1507/06.12.2018
г. по в. гр. д. № 2185/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, се установи
сключването и прекратяването на гражданския брак между страните, както и
наведените брачни провинения в бракоразводния процес.
Изводът
за чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка съдимост /л.18 от делото/.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания, обясненията на подсъдимата и писмените
доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за
установена тази фактическа обстановка. Досежно същите
не се констатираха противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
така възприетата по-горе фактическа обстановка не се установи по несъмнен начин
на 04.06.2018 г. в гр. Пловдив подсъдимата Т. да е депозирала молба по гр.д. №
2646/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, в която е посочено като брачно
провинение: „чести напикавания /като резултат от ежедневна употреба на
алкохол/, поради което естествено се следвало: изпирането на дрехите на ищеца,
почистването на къщата от нечистотиите му“, като по този начин да е разгласила
позорно обстоятелство за тъжителя А.Б.В. – престъпление по чл. 147 ал.1 НК.
При
престъплението клевета деецът разгласява за другиго неистински позорни
обстоятелства или му приписва престъпление, което не е извършено. Именно
„разгласяването на позорни обстоятелства от дееца“ се явяват елемент от
фактическия състав на престъплението клевета.
В
настоящия случай на първо място според съда не се установи авторството на
вмененото на подсъдимата деяние, а именно: същата да е разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя В.. Така безспорно за настоящото производство се
явява обстоятелството, че депозираната молба, в която са посочени брачните
провинения, твърдени да са извършени от тъжителя, изхожда не от подсъдимата, а
от нейния процесуален представител по бракоразводното дело – адв. Н.. Това се
установи от приложената по делото молба, в която са обективирани
тези провинения - в заглавната част на същата изрично е посочено, че изхожда от
адв. А. Н., в качеството на пълномощник на подсъдимата. Отдолу, под текста на
молбата, е положен подпис, който е означен отново да е на адв. Н.. Посоченото
обстоятелство се установи и въз основа на обясненията на подсъдимата Т. и
показанията на свидетелката М., които посочиха пред съда, че действително Т. е
споделила такива факти досежно тъжителя В., но е пожелала да не бъдат обективирани като брачни провинения. Както вече беше
посочено, съдът кредитира обясненията на подсъдимата, които се подкрепят от
показанията на свидетелката М., доколкото последната се явява свидетел –
очевидец на случилото се. От изложеното следва, че липса елемент от обективния
състав на вмененото на подсъдимата престъпление, а именно: разгласяване,
извършено от подсъдимата, на позорни обстоятелства.
За
пълнота на изложено и с оглед наведените от защитата възражения, следва да се
посочи, че освен липса на авторство на извършеното от подсъдимата деяние, то е
налице и допълнително съображения за липса на извършено престъпление. Съдът
намира, че чрез депозиране на посочената молба, независимо, че подсъдимата не
се явява неин автор, се реализира правото и на защита в бракоразводния процес.
Целта на депозираната молба е не наклеветяване на подсъдимия и накърняване на
доброто му име и положителната оценка за него в обществото, а реализиране на законопризнатото и право съгласно чл. 322 ГПК, а именно:
при иск за развод да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В тази насока са и редица решения на ЕСПЧОС по
приложението на чл. 10 от Конвенцията, както и на ВКС. Съобразно практика на
посочените съдилища твърдения,
направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване” /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не
възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят
помощ, от страна на властите /в този
смисъл са Решение № 87/04.04.2017 г. по н. д. № 19/2017 г. на ВКС, 1 НО; Решение №
179/02.10.2017 г. по н. д. № 661/2017 г. на ВКС, 1 НО; Решение № 194/ 28.11.
2017 г. по н.д. № 1061/2017 г. на ВКС; Делото
Сирик срещу Украйна, делото Маринова и други срещу
България и др./. Независимо,
че посочените решения се отнасят до твърдения, обективирани
в жалби срещу държавни органи, то несъмнено същите намират приложение и в
настоящия случай, доколкото чрез подаване на посочената молба с брачни
провинения, авторът не е възнамерявал да накърни репутацията на тъжителя, а
целял да упражни правото на защита на подсъдимата Т. в бракоразводния процес. По
същия начин, от насрещната страна в производството – от името на ищеца
/тъжителя/ В., адв. К. също е депозирал молба, с която са посочени брачни
провинения на ответницата /подсъдимата/ Т., като по този начин е упражнено
правото, регламентирано в чл. 322 ГПК от същия. Приеме ли се, че с извършване
на деянието по депозиране на брачни провинения в исковото производство по
прекратяване на брак, е осъществена клевета, това би довело до накърняване на
основни права на лицата, гарантирани от чл. 10 от ЕКЗПЧОС, и нарушаващи правото
им на защита по граждански дела.
Въз основа на
изложените обстоятелства съдът намери, че подсъдимата не е извършила
престъпление по чл. 147 ал.1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я
оправда по така повдигнатото с тъжбата обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Основателността
на иск с квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение.
С оглед приетата
фактическа обстановка и достигнатия правен извод за липса на извършено деяние
от подсъдимата, имаща характера на престъпление по чл. 147 ал.1 НК, то съдът
намира, че не е налице една от предвидените предпоставки в чл. 45 ЗЗД, а именно
наличие на противоправно деяние. Доколкото липса
елемент от фактическия състав на посочената разпоредба, то предявеният иск за
осъждане подсъдимата да заплати на тъжителя причинени неимуществени вреди в
размер на 2 500 лева, вследствие на вмененото и деяние се явява
неоснователен. Предвид липсата на една от предпоставките за неговото уважаване,
и доколкото всички се явяват в условията на кумулативност,
то се явява безпредметно обсъждането на останалите такива. Доколкото
претенцията за заплащане на законна лихва върху посочената сума, считано от
04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата се явява акцесорна
по отношение на главната, то същата също бе отхвърлена като недоказана.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 190 ал.1 НПК частният тъжител В. бе осъден да
заплати на подсъдимата Т. сумата в размер на 1000 лева, представляваща
извършени от нея разноски в настоящото производство, а именно: адвокатско
възнаграждение за ангажиране на защитник. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 03.01.2019 г., уговореното възнаграждение за
процесуално представителство по делото е било реално заплатено.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС