№ 2951
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
Членове:Ивайло Димитров
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100510166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „С.В.“ АД срещу постановление за
разноските от 01.08.2022 г., по изп. дело № 20228510402019 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в
КЧСИ, с което отказал да уважи искането на длъжника изцяло да не се възлагат в негова
тежест приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждението на двамата
взискатели в размер на 800 лв., като възразява и срещу начислената пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за злоупотреба с право от страна на
двамата взискатели и на съдебния изпълнител. Вземането по изпълнителния лист било
цедирано на двете дружества взискатели, които били свързани лица, като размерът на
претендираните адвокатски възнаграждения по изпълнителното дело от всеки от
взискателите бил в необосновано висок размер, в сравнение с дълга по изпълнителния
титул. Сочи, че и по други 13 изпълнителни дела с последователни номера взискатели са две
дружества в различна комбинация, които се явяват взискатели по силата на договор за
цесия. Претендирането на отделни адвокатски възнаграждения от всяко от дружествата
водело до увреждането на длъжника и същевременно до обогатяването на взискателите.
Липсвали и доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар, тъй като е представено
платежно нареждане за заплатена сума от 800 лв. с основание „по 1/2 адв. хонорар за и.д.
срещу Соф. Вода АД“, но като наредител е посочено физическо лице, като и по останалите
13 изпълнителни дела сумите за адвокатско възнаграждение са били наредени от една и
съща банкова сметка.
Предвид гореизложеното се иска постановлението за разноските се отмени като се
1
приеме, че адвокатско възнаграждение не се дължи, евентуално такова се дължи в намален
размер съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и да се редуцира
размера на пропорционалната такса до законоустановения размер в ТТРЗЧСИ.
Взискателите „Г..С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД, възразяват срещу допустимостта
на жалбата в частта за сумата от 400 лева, тъй като ЧСИ е бил намалил по искане на
длъжника размера на адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.. Сочат, че след
образуване на изпълнителното дело са подали молба, че се отказват от посочените
първоначално изпълнителни способи и са посочили друг такъв - конкретна банкова сметка
на длъжника, която да бъде запорирана, депозирали са становища, което обосновавало
присъждане на допълнително възнаграждение, извършили са действия по изваждане на
изпълнителен лист. Адвокатското възнаграждение било реално заплатено и липсвали
основания за следващото му намаляване. В частта, в която се оспорвали таксите, начислени
от ЧСИ, жалбата била просрочена, тъй като е подадена след двуседмичния срок - размерът
на таксите бил описан във връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение и в 14-
дневния срок длъжникът не е подал жалба.
Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. По
отношение таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ същата се дължала върху размера на вземането по
изпълнителния лист и разноските на взискател, които на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за
сметка на длъжника и в случая били правилно изчислени.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима.
Не може да бъде споделено възражението на взискателите, че жалбата срещу таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е подадена в срок. Искането за нейното изменение е направено в
срок – само два дни след връчването на ПДИ, а фактът, че по него съдебният изпълнител не
се е произнесъл, не може да лиши длъжника от правото да подаде жалба срещу
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Изпълнително дело №20228510402019, по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 е
образувано срещу „С.В.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2021 г., издаден в
полза на адвокат М. Л.Л.. Последният е прехвърлил вземанията си в общ размер на 415 лв. с
договор за цесия от 01.10.2021 г. на дружествата Г..С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД, които
са подали молбата на 14.07.2022 г. за образуване на изпълнителното дело и се легитимират
като взискатели.
На 20.07.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.
№40503/15.07.2022 г., в която е посочен общият размер на приетите по делото за събиране
разноски на взискателя от 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
На 15.07.2022 г. взискателите са депозирали молба, с която са оттеглили
първоначално посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело изпълнителни
2
способи (запор на дружествени дялове, запор на движими вещи и възбрана на недвижими
имот) и са посочили нов способ – запор на банкови сметки.
На 22.07.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. №69010 /22.07.2022 г. по
делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде
отменено или евентуално намалено, респективно да бъде редуциран размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление за разноски с изх. №43683/01.08.2022 г. съдебният
изпълнител е приел да намали адвокатското възнаграждение до размер на 400 лв., като не се
произнесъл по искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, в които е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от по 400 лв. за всеки от двамата взискатели.
Видно е, че изпълнителният лист, въз основана на който е образувано
изпълнителното дело, е издаден в полза на адвокат М. Л.Л. за вземане за оказана безплатна
правна помощ на страна по исково и частно гражданско производство. Не може да има
съмнения, че адвокатът провел подобна по вид и обем защита е напълно компетентен и
квалифициран да подаде молба за образуване на изпълнително дело, тъй като е достатъчно
да обективира това си искане писмено пред ЧСИ, дори и без да посочи конкретен
изпълнителен способ с оглед възможността за възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ. Касае се
и за изключително малко по размер вземане срещу длъжник, представляващ дружество за
комунални услуги, което обосновано може да се предполага, че е във финансово състояние,
при предоставяне на банкова сметка от страна на кредитора, бързо да плати, а при
евентуален отказ, събиране на сумата от 415 лв. да би било осъществимо по лесен начин
чрез способ, неизискващ осребряване на имуществото, какъвто се явява запор на банкови
сметки. Въпреки това, адв. Любомир е прехвърлил вземането си поравно на две дружества,
като не е изпълнил и задължението си да уведоми длъжника за новите си кредитори,
доколкото няма данни такова уведомление да е връчено на „С.В.“ АД преди образуване на
изпълнителното делото. Нещо повече, в приложеното към молбата за образуване писмо не са
посочени и банкови сметки на новите кредитори за вземането им.
Заплащането на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ за водене на
делото не е било поначало необходимо предвид вече изяснената възможност още в молбата
за образуване на изпълнителното дело да се посочи като изпълнителен способ запор на
банкови сметки, но дружествата са извършили такъв разход от по 200 лв. (наред с платени
по 200 лв. за образуване на делото на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ) предвид че вземането
на всеки от тях е в размер на 207,50 лв. Доколкото молбата за образуване на изпълнителното
дело е подадена от адвокат В.С., то и не може да се обясни с липса на квалификация иначе
житейски и правно нелогичното поведение на процесуалния представител да посочи като
3
изпълнителни способи запор на движими вещи, запор на дружествени дялово и възбрана на
недвижими имоти, които изискват значителни време, разходи и усилия за осребряване на
имуществото. От друга страна, само един ден по-късно същият адвокат е подал молба, с
която оттегля тези три изпълнителни способа и посочва нов такъв – запор на банкови
сметки, което обстоятелство изтъква в настоящия отговор като действие, обуславящо
положени усилия по водене на изпълнителното дело. Прави впечатление и, че двамата
взискател са с едноличен собственик на капитала и управител едно и също лице.
Горепосочените факти, а именно: прехвърляне на вземане от адвокат с право на
вземане за адвокатско възнаграждение, в полза на две дружества, които са собственост и се
представляват от едно и също лице, и всяко от които е упълномощил адвокат за събиране на
вземането; ненадлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне и неоказване
на добросъвестно съдействие за своевременно изпълнение посредством посочване на
банкова сметка, по която длъжникът да плати; заплащане на необосновано високи, двойни
спрямо дълга, адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело и за неговото
водене при вече изяснената възможност за бързото му и лесно събиране от надежден платец,
какъвто се явява голямо комунално дружество като „С.В.“ АД; първоначален избор на
изпълнителни способи за събиране на вземането, които биха оскъпили и забавили
събирането на дълга, и последващото им, само един ден по-късно, оттегляне и посочване на
иначе житейски и правно обоснован способ - запор на банкови сметки; сами по себе си
макар и да са допустими и законни действия, преценени в своята съвкупност, настоящият
състав намира, че представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права и
накърняване на добрите нрави. Дори да се приеме, че две търговски дружества намират за
икономически обосновано да заплатят възнаграждения за адвокат в двоен на вземането си
размер и то при очевидна възможност това да бъде избегнато чрез надлежно уведомяване на
длъжника, че са новите му кредитори и посочването на банкова сметка, очертаното им
поведение води до увреждане на длъжника посредством генерирането на разноски за
адвокатско възнаграждение и е в явно противоречие с принципа за добросъвестност,
закрепен в чл. 3 ГПК. Следващата се от подобни действия санкция е възлагане изцяло в
тежест на взискателите на сторените от тях разноски за адвокатски възнаграждения в общ
размер от 800 лв., поради което такова не се следва да им се дължи. В този смисъл отказът
на ЧСИ да не уважи искането на длъжника изцяло да не събира разноски за адвокатско
възнаграждение е незаконосъобразен.
Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът счита, че тя се определя върху размера
на посочените в изпълнителния лист суми в общ размер от 415 лв. и съобразно т. 26, б. „б“
от ТТРЗЧСИ таксата е в размер на 41,50 лв. или 49,80 лв. с ДДС. Над този размер до
посочената пропорционална такса в постановление за разноските изх. №40517/ 15.07.2022 г.
от 141,50 лв. същата следва да бъде намалена.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията
на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като
4
изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на
атакуваните изпълнителни действия със закона.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 01.08.2022 г., по изп. дело №
20228510402019 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с което е отказал да уважи искането на
длъжника „С.В.“ АД изцяло в негова тежест да не се възлагат приетите за събиране разноски
за адвокатско възнаграждението на двамата взискатели „Г..С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД
в общ размер на 800 лв.
ОТМЕНЯ определената по изп. дело № 20228510402019 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в
КЧСИ, пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 49,80 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5