№ 7092
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110116433 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Х. С., с която се претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати неимуществени вреди в размер на 1250 лв.,
частично предявен от общо претендирани 31250 лв.
В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на действия на
съдия К. С. К. по НОХД №.... г. на СГС, изразяващи се в нарушаване правото на ищцата да
бъде представлявана от съпруга й А.С. при предявяване на материали по ДП ЗМ №... г. по
описа на 09 РПУ-СДВР, пр.пр. №... г. по описа на СРП.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и приложенията към нея, и след
проверка по чл.130 ГПК, констатира, че предявеният иск против ответницата е недопустим,
а съображенията са следните:
Съобразно твърденията, изложени в исковата молба, предявен е иск с правно
основание чл.45 ЗЗД против съдия в Софийски Градски Съд. Претенцията за обезщетяване
на вреди, произлезли от действия на магистрати във връзка със заеманата от тях длъжност
„съдия“ и свързани с изпълнението на служебните им задължения в рамките на
правораздавателната им компетентност и в частност постановените съдебни актове е
недопустима доколкото действията им са обхвани от функционален имунитет.
Функционалният имунитет на магистратите, прокламиран в чл.132 КРБ, е с ограничен
обхват и изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с
постановените от тях съдебни актове освен ако е извършено престъпление от общ характер.
При това положение иск срещу магистрат като настоящия се явява недопустим.
1
При наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати,
гражданската отговорност за обезвреда се поема от държавата по реда на ЗОДОВ, но само
при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца. В
този нормативен акт са предвидени различни хипотези, при които може да се стигне до
ангажиране на имуществената отговорност на държавата. В конкретния случай обаче не се
твърдят такива действия, попадащи в хипотезите на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ.
При изложеното до тук и след като съдиите не носят гражданска отговорност за
постановените актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на ответницата. Същата
не е ненадлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова претенция.
Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца,
така и на ответника и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за
която съдът следи служебно.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, поради недопустимост на исковата претенция, а
производството по гр.д.№16433/2022 г. по описа на СРС - следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №16433/2022 г. по описа на СРС, поради
недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА искова молба вх. №61650/29.03.2022 г. на В. Х. С. против К. С. К..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2