№ 22655
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110165418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу И. И. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 1009,64 лева – главница, от която сумата 942,75 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., и сумата 66,89 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 189,01 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът И. И. П. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г.
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът
1
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 71, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 309923, през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2022
г. по ч. гр. д. № 34380 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. И. П. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Т. П..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Възразява, че ответникът нямал качеството клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като същият не притежавал титул за собственост на
процесния недвижим имот и нямал сключен договор с топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия. В тази връзка оспорва наличието на облигационно
отношение между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от вземането. Оспорва и акцесорната претенция за мораторна лихва. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Антов. Процесуалният представител поддържа депозираната искова
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да съобрази
извършеното от ответника плащане и да присъди на ищцовото дружество непогасения
остатък от процесните вземания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете
производства.
В съдебно заседание ответникът И. И. П., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. П.. Процесуалният представител заявява, че поддържа отговора на
исковата молба само в частта, в която е направено възражение за погасяване на част от
процесните вземания по давност. Останалата сума не се оспорвала и била заплатена от
2
ответника. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове, тъй
като дължимата сума била заплатена. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът е признал изложената от ищеца
в исковата молба фактическа обстановка, като е направил две основни възражения – че част
от претендираните вземания била погасена по давност, а останалата част от дължимите суми
била заплатена в хода на производството. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД
тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото процесните задължения да са били
установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно кратката
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е
подадено на 27.06.2022 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 27.06.2019 г. От представените по делото фактури се
установява, че последната фактура, чийто падеж е настъпил преди 27.06.2019 г., е тази за
месец април 2019 г., която е трябвало да бъде заплатена до 14.06.2019 г. Това означава, че
всички претендирани месечни суми за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. са погасени
по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., които по прогнозни данни съгласно представените по делото фактури, дебитни
и кредитни известия са в общ размер на 667,10 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавена изравнителната сметка за доплащане за периода, непогасен по давност, която е в
размер на 25,52 лева, и да бъде приспадната изравнителната сметка за възстановяване за
същия период, която е в размер на -113,16 лева. Общо задължението за топлинна енергия,
непогасено по давност, съдът изчисли на 579,46 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавена стойността на услугата дялово разпределение за процесния период, която възлиза
на 66,89 лева. Следователно, дължимата главница е в размер на 646,35 лева, а законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 27.06.2022 г. до датата на плащането – 14.11.2024 г. възлиза на 192,80 лева.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху погасените по
давност суми за топлинна енергия. За периода, непогасен по давност, размерът на
3
дължимата мораторна лихва върху претендираната главница за топлинна енергия съдът
изчисли на 76,92 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена мораторната лихва върху
сумата за дялово разпределение в размер на 13,40 лева. Или общият размер на задължението
за лихва за забава върху главницата за непогасения по давност период възлиза на 90,32 лева.
Не се спори между страните, че с платежно нареждане от 14.11.2024 г. ответникът е
заплатил сумата в размер на 929,47 лева. Настоящият съдебен състав намира, че с тази сума
са били заплатени в пълен размер непогасените по давност вземания – за главница в размер
на 646,35 лева, за мораторна лихва в размер на 90,32 лева и за законната лихва в размер на
192,80 лева.
С оглед изложеното искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ следва да бъде отхвърлен изцяло – за сумата в размер на 363,29 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума – като
неоснователен, а за сумата 646,35 лева – главница, от която сумата 579,46 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата 66,89 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума – поради извършено в хода на процеса
плащане.
Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен изцяло
– за сумата в размер на 98,69 лева – като неоснователен, а за сумата в размер на 90,32 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г.
– поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника, а и
същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75 лева за
довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото плащането на част от претендираните
вземания е извършено от ответника след подаване на исковата молба в съда, същият е дал
повод за завеждане на делото. Ищецът има право на присъждане на направените разноски и
не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно установената
съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в
4
случаите, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по
гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). С оглед изложеното и предвид приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът
И. И. П. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на
153,65 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете поради извършено в хода на процеса плащане.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева било заплатено от ответника изцяло в брой
при подписването му. Същото е в минимален размер, поради което не следва да бъде
редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответника И. И. П. сумата в размер на 115,62 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете като неоснователни.
С оглед направеното в исковата молба искане за присъждане на разноски по
компенсация, ответникът И. И. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД разноски в общ размер на 38,03 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ – за сумата в размер на 363,29 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 71, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № 309923, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума –
като неоснователен, а за сумата в размер на 646,35 лева – главница, от която сумата 579,46
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 71, находящ се в
гр. София, АДРЕС, с абонатен № 309923, и сумата 66,89 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
5
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума – поради извършено в хода на
процеса плащане; и иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
сумата в размер на 98,69 лева – като неоснователен, а за сумата в размер на 90,32 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г.
– поради извършено в хода на процеса плащане, които вземания са били предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2022 г., издадена по ч. гр. д.
№ 34380 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, сумата 38,03 (тридесет и осем лева и 03 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете поради
извършено в хода на процеса плащане по компенсация.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 34380 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6