№ 231
гр. П., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. Т. от /населено място/, против Наказателно постановление
№ 42-0000951 от 19.04.2022 г. на Директор на РД „АА“ - С., с което на жалбоподателя, за
административно нарушение по чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на
основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози, му е наложена глоба в размер
на 500.00 /петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че за вмененото нарушение не са посочени всички обективни факти, както и
обстоятелствата, при които е извършено, като се излага становище, че посочването
единствено на нарушените законови разпоредби не изпълва изискванията на чл.42 и чл.57,
ал.1 ЗАНН. Релевира се, че през инкриманирания период жалбоподателят е ползвал
седмичната си почивка, както и че описаното в обжалвания акт деяние не осъществява от
обективна страна състава на вмененото административно нарушение по чл.34, § 3, буква „б“
от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Излага се, че е налице маловажен случай с оглед липсата на
предходни административни нарушения по ЗАвПр и вредни последици от нарушението,
поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН и да
предупреди нарушителя, без да му налага санкция. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В депозирана молба
1
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата
съображения.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В
писмото, с което е изпратена административната преписка прави възражение на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО - П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 08.03.2022 г. около 04.00 на ГКПП – К. в посока на
движение Р Гърция, е пристигнало пътно превозно средство влекач Волво от кат. N3 с рег.
№ *** и прикачено полуремарке Беналц Оптилинер от кат. О4 с рег. № ***, двете
собственост на фирмата превозвач, със заверено копие № 15177001 към Лиценз на
общността, валиден до 07.07.2027 г., управлявано от жалбоподателя.
В хода на извършената проверка, въз основа на представена международна товарителница
/CMR/ № ********** от 07.03.2022 г., контролните органи установили, че водачът –
жалбоподател, извършва международен превоз на товари – пшеница, по маршрут от Р
България до Р Гърция. Констатирали още, че водачът е без запис на дейности записани в
картата на водача за дигитален тахограф за периода от 18.17 часа на 19.02.2022 г. до 07.35
часа на 21.02.2022 г., водачът не е въвел в записващото оборудване на дигиталния тахограф
Continental Automotivе модел 1381 ръчно, автоматично или по друг начин необходимите
данни когато е бил извън превозното средство, без тахографски листа, без удостоверение за
дейности за същия период. Нарушението е установено от международна товарителница №
********** от 07.03.2022 г. и разпечатка от карта на водача за дигитален тахограф с №
BG000000108597001.
За така установеното нарушение, на 08.03.2022 г. актосъставителят Б. Н. Б., в присъствието
на свидетеля Р. Б. А., съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение № 317618, в който отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.34,
§ 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който не е отразил, че има
възражения.
Писмени възражения по акта са постъпили в законоустановения срок - на 10.03.2022 г. е
депозирана молба/искане от И. Г. Т., ЕГН: **********, от /населено място/, получила рег.
индекс и дата 52-00-08-1470/10.03.2022 г. по описа на ОО „АА“ - Б.. С последната Т.
декларира, че за периода от 18.17 часа на 19.02.2022 г. до 07.35 часа на 21.02.2022 г., е бил в
2
почивка, като в подкрепа на твърдението си прилага Удостоверение за дейности, съгласно
Регламент № 561/2006. Приложение към Регламент (ЕО) № 561/2006, представляващо
Удостоверение за дейности, съставено на 21.02.2022 г., обективира декларация от страна на
предприятието М.Т. ЕООД, че водачът И. Т., роден на *** г., за периода от 18.17 часа на
19.02.2022 г. до 07.35 часа на 21.02.2022 г., е бил в отпуск или почивка.
Въз основа на така съставения акт, на 19.04.2022 г. Директора на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0000951, в което възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и за описаното административно нарушение по чл.34, § 3, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвПр, наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 500.00 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя И. Т. на 23.05.2022 г., в
законоустановения срок – на 06.06.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Б. Н. Б. и свидетелят по акта Р. Б. А.,
които в кратък разказ изнасят, че е извършена проверка, в хода на която, чрез разчитане
данните от картата на водача чрез специализирано устройство, установили, че в периода
посочен в акта – от 19.02.2022 г. до 21.02.2022 г., картата на водача е без запис дейности,
тъй като водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни
когато е бил извън превозното средство. Свидетелите изнасят, че към момента на проверката
водачът не е разполагал с тахографски листа за посочения период, както и не е разполагал с
удостоверение за дейности издадено от дружеството превозвач. Актът е съставен на място –
на ГКПП - К., лицето разбрало за какво се съставя актът и го разписал.
Към административнонаказателната преписка е приложено заверено копие от извлечение от
карта на водача И. Т., касаеща дейностите на водача за м. февруари 2022 г.
По делото е представено и заверено копие от надлежен превод на международна
товарителница CMR № **********, съставена в Бобошево, Българя на 07.03.2022 г.,
обективираща превоз на товар - мляна пшеница, посредством ППС с рег. № ***, с товарен
пункт - България, Л., с разтоварен пункт - Гърция, Халкидики, превозвач - В.Т. ЕООД, Д.Д..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания и от
показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Р. Б. А., които съдът кредитира като последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на процесното наказателно постановление, са неоснователни, тъй
като такива не се констатират при анализ на събраните по делото доказателства. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти и приложените материални
разпоредби.
В настоящия казус, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., за това,
че като водач на влекач Волво от кат. N3 с рег. № *** и прикачено полуремарке Беналц
Оптилинер от кат. О4 с рег. № ***, двете собственост на фирмата превозвач, със заверено
копие № 15177001 към Лиценз на общността, валиден до 07.07.2027 г., извършва
международен превоз на товари – пшеница, по маршрут от Р България до Р Гърция,
съгласно CMR № **********/07.03.2022 г., като водачът е без запис на дейности записани в
картата на водача за дигитален тахограф за периода от 18.17 часа на 19.02.2022 г. до 07.35
часа на 21.02.2022 г., водачът не е въвел в записващото оборудване на дигиталния тахограф
Continental Automotivе модел 1381 ръчно, автоматично или по друг начин необходимите
данни когато е бил извън превозното средство, видно от разпечатка от карта на водача за
дигитален тахограф с № BG000000108597001, без тахографски листа, без удостоверение за
дейности за същия период.
По силата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр лицата осъществяващи превози за собствена сметка,
превозвачите, както и водачите са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕС) №
4
165/2014 г.
Съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 г., когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние
да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в
параграф 5, буква б), подточки ii) - друга работа, iii) - период на разположение и iv) -
почивки по време на работа или почивки, се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното
средство е оборудвано с дигитален тахограф.
Няма спор по делото, а и от всички гласни и писмени доказателства безспорно се установява
и доказва, че за посочения в АУАН и НП период - от 18.17 часа на 19.02.2022 г. до 07.35
часа на 21.02.2022 г. няма въведена информация в дигиталната карта на водача И. Т. и не са
били въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е
бил извън ППС-то и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф, както изисква
разпоредбата на чл.93в, ал.11 ЗАвПр. Периодите на „друга работа“, „период на
разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“ и прекъсвания, касаещи почивка,
годишен отпуск или отпуск по болест, се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното
средство е оборудвано с дигитален тахограф. По делото е безспорно, че управляваното от
жалбоподателя пътно превозно средство е оборудвано с дигитален тахограф, като
задължението за въвеждане на необходимите данни е лично на водача и по никакъв начин
не е свързано със собствеността върху управлявания автомобил, нито с поведението на
работодателя, единственото условие е управлявания автомобил да е с дигитален тахограф.
Като не е изпълнил задължението си да въведе данните, когато е бил извън превозното
средство и не е имал възможност да използва монтирания в същото тахограф,
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, както от обективна, така и от субективна страна.
Неоснователни са наведените с жалбата възражения, че наказващият орган не е
конкретизирал точно какви данни не са били въведени от жалбоподателя, като по този
начин е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. За конкретния състав на
нарушението, за което е санкциониран водачът, е достатъчно да е налице единствено
бездействие от негова страна касателно въвеждане на данните, относно периодите, визирани
в чл.93в, ал.11, при възможност да се използва монтирания на превозното средство тахограф
и дори жалбоподателят да е ползвал седмичната си почивка, както се твърди с жалбата,
преди да въведе управляваното от него превозно средство в движение за съответния курс,
водачът е длъжен да въведе тези данни.
В тази връзка, контролните органи изрично са посочили, че към момента на проверката
водачът е без тахографски листа и без удостоверение за дейности за инкриминирания
период, което обстоятелство потвърждава абсолютната липса на данни за дейностите на
водача през периода когато е бил извън превозното средство.
5
Представеното от жалбоподателя с молба/искане след съставянето на АУАН Удостоверение
за дейности, издадено на 21.02.2022 г. за инкриминирания период – от 18.17 часа на
19.02.2022 г. до 07.35 часа на 21.02.2022 г., не освобождава водача от задължението му да
предприеме необходимите действия за въвеждане на липсващите данни с оглед на
изискването на чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и не води до отпадане
на административнонаказателната отговорност на наказаното лице. За състава на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е ирелевантно, какви действия
реално е извършвал водачът през периода, когато е бил извън превозното средство и не е
бил в състояние да използва тахографа и представеното удостоверение би имало значение,
ако отговорността на водача беше ангажирана за нарушение по чл.93в, ал.17 ЗАвПр. За
конкретния състав на нарушението, за което е санкциониран водача, е достатъчно да е
налице бездействие от негова страна досежно въвеждане на данните.
Същевременно, по своята доказателствена същност представеното удостоверение за
дейности представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила и не може да бъде безспорно установено и доказано, че същият не е
създаден единствено и само за целите и нуждите на производството във връзка с обжалване
на наказателното постановление.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи,
касаещи липсата на осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, като приема за безспорно доказано, че чрез бездействието си и не
въвеждането на необходимите данни в записващото оборудване на дигитален тахограф,
жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
административно нарушение по чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Правилно е определена и санкционната норма – чл.93в, ал.11 от ЗАвПр. Санкцията е във
фиксиран размер, поради което не подлежи на индивидуализация.
Съдът не намира, че случаят е маловажен, тъй като се касае за типичен случай, който не
разкрива по-малка степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този тип,
като конкретното нарушение е формално такова и осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения. Невъвеждането на данни от страна на водача, касаещи
коментираните в изложението периоди, са пряко свързани с работното време на водача и
тяхното непосочване има за последица невъзможност да бъдат проверени изискванията към
продължителността на управление на товарния автомобил, които са въведени именно с
оглед осигуряване на безопасността на движението по пътищата и самото нарушение не
сочи по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с нарушенията от този вид. Ето
защо, съдът намери за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид безспорно установеното административно нарушение, правилното му
квалифициране с посочената материалноправна норма и определяне на наказание във
фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде
индивидуализирано, наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и обжалваното
6
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0000951 от 19.04.2022 г. на Директор
на РД „АА“ - С., с което на И. Г. Т., ЕГН: **********, от /населено място/, за
административно нарушение по чл.34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на
основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози, му е наложена глоба в размер
на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7