№ 850
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110201722 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Б. Д. В. ЕГН ********** чрез адвокат М.Д. Ц.
от Адвокатска колегия Варна против наказателно постановление № 627591-
F635320/11.03.2022 г., издадено от С.К.А.-И. – и.д.директор на Дирекция Контрол в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите/ТД на НАП/
Варна, с което на В. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000 лева на основание чл.183 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност/ЗДДС/ за извършено от него нарушение по чл.113 ал.9 от
ЗДДС.
В жалбата си въззивникът счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, за което посочва доводи, поради което моли
съда за отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят В., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат М.Д. Ц., редовно упълномощена. По същество адв.Ц.
акцентира на процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление и евентуално прилагане на чл.28 от ЗАНН, моли съда да отмени
1
наказателното постановление и да им присъди направените разноски.
Въззиваемата страна – С.К.А.-И. като изпълняваща длъжността директор
на Дирекция Контрол в ТД на НАП Варна, се представлява от главен
юрисконсулт К.Т.-Д., редовно упълномощена. По същество Т. моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им
присъди юрисконсултско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намери за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Резолюция за извършване на проверка № П-03000321098207-
0РП-001/08.06.2021 г./приложено копие/ на С.С.А. – началник на сектор при ТД на
НАП Варна е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства на
главните инспектори по приходите в ТД на НАП Варна М. ИВ. В. и Р.М.С. да
извършат проверка за установяване на задълженията на Б. Д. В. ЕГН **********
за периода от месец януари 2017 година до момента на възлагане на проверката.
Като обект на проверката са посочени издадените от лицето документи, по
фактурите начислен ли е данък добавена стойност/ДДС/. Посочено е проверката
да завърши в срок до 08.09.2021 г.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-
03000321098207-0РП-002/08.09.2021 г./приложено копие/ е определен нов срок за
завършване на проверката до 08.10.2021 г.
С Промяна на Резолюция за извършване на проверка № П-
03000321098207-0РП-003/07.10.2021 г./приложено копие/ е определен нов срок за
завършване на проверката до 08.11.2021 г.
От приложената разпечатка от информационната система на НАП е
видно, че Б. Д. В. е регистриран по ДДС от дата 09.04.2008 г. и е дерегистриран от
дата 24.01.2017 г. по чл.176 от ЗДДС.
От проверяващите е изготвено Искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001/16.06.2021
г./приложено копие/, връчено на хартиен носител лично на В. на 17.06.2021 г.,
видно от разписка/приложено копие/ за предоставяне на:
- документи във връзка с упражняване на дейност като нотариус –
2
счетоводни регистри, отчети, извлечения от банкови сметки;
- заверени за вярност копия от издадени фактури/сметки с приложен
списък на фактурите.
От съда бе служебно изискано и приложено към делото заверено копие от
протокол № 1194206/06.07.2021 г. за предоставени на същата дата от Б. Д. В. и
приети от главни инспектори по приходите в ТД на НАП Варна М. ИВ. В. и
Р.М.С. документи по приложен опис, като в т.10 от описа фигурира зелен класьор
сметки фактури от месец януари до месец юни 2020 година.
Към преписката е приложено копие от Фактура № ********** от
25.03.2020 г./приложено незаверено копие/ за нотариална такса за продажба на
недвижим имот на Д.Г. за такси общо 912,11 лв., ДДС – 182,42 лв., всичко 1094,53
лв., получени в брой.
Към административната преписка е приложена разпечатка от
информационната система на НАП за задълженията на Б. Д. В. към 28.10.2021 г.
Проверката била приключена с Протокол № П-03000321098207-073-
001/08.11.2021 г./приложено копие/. В раздел Предприети действия за събиране и
обезпечаване на доказателства т.1 е посочено, че е връчено Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-
03000321098207-001/16.06.2021 г., връчено лично на лицето на 17.06.2021 г. и че от
проверяваното лице са представени документи, приети с Протокол КД-73 вх.№
1194206/06.07.2021 г. На стр.15 в таблица на издадените документи с данъчна
основа и начислен ДДС фигурира Фактура № 34357 от 25.03.2020 г. с данъчна
основа 912,11, ДДС – 182,42, с получател Д.Г., идентификационен № **********.
Екземпляр от протокола В. получил на 25.11.2021 г., видно от разписката към
него.
Изготвена е Покана изх.№ 7827-22 от 15.11.2021 г./приложено копие/ до Б.
Д. В. в 7-дневен срок от получаване на поканата да се яви в ТД на НАП Варна за
съставяне на АУАН за нарушаване разпоредбите на чл.113 ал.9 от ЗДДС по
фактура № 34357 от 25.03.2020 г., получена от В. на 25.11.2021 г.
На 03.12.2021 г. М. ИВ. В. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Варна съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
F635320/приложен оригинал/ срещу Б. Д. В. за това, че след извършена проверка,
документирана с Протокол № П-03000321098207-073-001/08.11.2021 г., след
преглед на представени документи по Искане за предоставяне на документи и
3
писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001/16.06.2021 г.,
връчено на хартиен носител лично на лицето на 17.06.2021 г. и след извършена
проверка в информационния масив на НАП, се установило, че Б. Д. В. с ЕИК
********* в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода 01.02.2020
г. – 31.03.2020 г. е издало фактура № 34357 от 25.03.2020 г. на Д.Г. с данъчна
основа 912,11, в която е посочило размера на начислен ДДС – 182,42 лв. От
проверката в информационния масив на НАП се установило, че Б. Д. В. е лице
дерегистрирано по ЗДДС на 24.01.2017 г. Според актосъставителката В. е
осъществил нарушение на чл.113 чл.9 от ЗДДС. АУАН е бил съставен в
присъствието на В., който се запознал със съдържанието му, записал като
възражения „В тридневен срок ще представя обяснения“, подписал акта и
получил копие от него.
На 07.12.2021 г. Б. Д. В. е депозирал в ТД на НАП гр.Варна писмено
възражение срещу акта/приложен оригинал/. Във възражението е посочено, че
фактурата е издадена от специализиран софтуерен продукт и по невнимание
същата е издадена като данъчна фактура с начислен ДДС, че в случая е налице
маловажен случай на административно нарушение и че АУАН е съставен след
определения тримесечен срок от откриване на нарушителя.
В последващото наказателно постановление № 627591-F635320/11.03.2022
г./приложен оригинал/, издадено от С.К.А.-И. – и.д.директор на Дирекция
Контрол в ТД на НАП Варна са възприети изцяло констатациите, описани в
АУАН, административно-наказващият орган е приел, че са нарушени
разпоредбите на чл.113 ал.9 от ЗДДС и е ангажирал личната отговорност на Б.В.
на основание чл.183 ал.1 от ЗДДС, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено
копие от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
От съда служебно бе изисканата и приложена по делото заповед №
267/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП.
В съдебно заседание бе предоставен от процесуалния представител на
въззивника договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката М. ИВ. В., която потвърди отразените в АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез
4
показанията на свидетеля М. ИВ. В., както и от писмените доказателства,
подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на М. ИВ. В. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства. В. потвърди, че В. е
представил исканите от тях документи с протокол на 007.2021 г. и че ДДС,
включен в конкретната фактура е отчетен като приход от В..
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени
средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на 08.04.2022 г., видно от
разписката към него. Съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН нарушителят може да обжалва
наказателното постановление в 14-дневен срок от връчването му. Този срок
изтича на 22.04.2022 г., но тъй като до 25.04.2022 г. са били почивни дни, срокът
изтича на 26.04.2022 г. Жалбата е подадена по електронен път на 26.04.2022 г. и е
входирана на 27.04.2022 г. Според разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. В чл.320 ал.1 от НПК е посочено, че жалбата е писмена, като може да бъде
подадена по електронен път.
5
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд
по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално
допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия
орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - М. ИВ. В. – главен инспектор по
приходите в ТД на НАП Варна, орган по приходите съгласно изискванията на
чл.193 ал.2 от ЗДДС.
Наказателно постановление № 627591-F635320/11.03.2022 г., е издадено от
компетентен орган - С.К.А.-И. – и.д.директор на Дирекция Контрол в ТД на НАП
Варна, съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС и заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. В точка 1.3 на заповедта са
упълномощени директорите на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП да издават
наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения, регламентирани в чл.183 от ЗДДС. От служебно изисканата и
приложена по делото заповед № 267/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на
НАП е видно, че е наредено от 29.10.2021 г. С.А.-И. да изпълнява и длъжността
„директор на дирекция“ в дирекция „Контрол“ на ТД на НАП Варна.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство
по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
неправилно е приложен материалния закон, което води до незаконосъобразност
на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По процесуалния закон:
Неспазване на срока за издаване на АУАН:
Въпреки формалното осъществяване на състава на нарушението на чл.113
ал.9 от ЗДДС, то административно-наказателното производство е опорочено от
съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
6
състав направи извод, че АУАН е съставен след изтичане на предвидените в чл.34
от ЗАНН срок, преклудиращ възможността на наказващия орган да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя за извършеното от
него административно нарушение. Неспазване на този срок представлява
съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-
наказателното производство, нарушава правото на защита на жалбоподателя, не
може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството и води до отмяна на
акта, с който е реализирана административно-наказателната отговорност Тези
изводи на съда се потвърждават напълно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
В конкретната хипотеза е изтекъл тримесечният преклузивен срок от
откриване на нарушителя, предвиден в чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН - нарушителят е
бил известен още при възлагане на проверката на 08.06.2021 г., тъй като е
възложена конкретно за дейността на Б. Д. В.. АУАН е съставен едва на 03.12.2021
г. Сроковете, посочени в чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН са императивни и изтичането
им преклудира възможността за налагане на санкция. Спазването на
предвидените в ЗАНН срокове е важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството, който извод следва предвид систематичното място
на разпоредбата в закона и с оглед нейните цели. Не могат да бъдат споделени
аргументите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече от датата на
приключване на проверката 08.11.2021 г., защото както бе посочено по-горе
нарушителят е бил известен още при започване на проверката. Налице е
безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на органите на
администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо
административно-наказателно производство. Това нарушение на
производствените правила е съществено и не може да бъде санирано, доколкото
води до нарушаване на правото на защита, а толерирането му при осъществяване
на съдебния контрол за законосъобразност насърчава контролните органи в
небрежното изпълнение на задълженията им. Същите, именно защото
осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административно-наказателна отговорност.
Нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН:
Съгласно посочената разпоредба наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
7
потвърждават.
В атакуваното наказателно постановление липсват датата и мястото на
нарушението и не са посочени никакви доказателства, които да потвърждават
нарушението.
В случая няма никакво съмнение, че по този начин, неконкретизирайки
датата и мястото на извършване на административното нарушение, както
актосъставителят, така и наказващият орган са поставили въззивника в
невъзможност да научи коя е точната дата, на която се твърди, че е извършил
вмененото му нарушение и къде е твърдяното място на извършването му, за да
организира адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните
изисквания на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, и всякога е
основание за отмяна на акта, защото от една страна води до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда.
Обсъжданите реквизити на акта за нарушение и на наказателното
постановление не могат да бъде извличани по пътя на формалната или правна
логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
преписката. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в
твърде сериозна степен би ограничило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Следва да се отбележи, че датата и
мястото на извършване на административното нарушение имат съществено
значение, с оглед правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство и местната
компетентност на съда, компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното
постановление.
Датата и мястото на извършване на нарушението са не само задължителни
реквизити от съдържанието на наказателното постановление, но и очертава
фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Доколкото предмет на съдебна
проверка е само дали е извършено административното нарушение,
индивидуализирано от фактическа и правна страна в обжалваното наказателното
постановление, то непосочването на дата и място на извършване на нарушението
опорочава издаденото наказателно постановление и е основание за неговата
отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
8
Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административно-наказващия орган да издаде наказателното постановление,
макар и в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение
не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително и чл.57 ал.1 т.5, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и
същото е достатъчно основание за неговата отмяна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно
заседание бе направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, придружено със списък на разноски.
С оглед изхода на делото – отмяна на наказателното постановление, това
искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 627591-F635320/11.03.2022 г.,
издадено от С.К.А.-И. – и.д.директор на Дирекция Контрол в ТД на НАП Варна, с
което на Б. Д. В. ЕГН ********** на основание чл.183 ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.113 ал.9 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Оставя без уважение искането на ТД на НАП Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Б. Д. В. чрез адвокат М.Д. Ц. и на ТД на НАП
Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
9
изготвено, пред Варненски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната
преписка да се върне на ТД на НАП Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10