№ 3785
гр. Варна, 05.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501978 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Л. Ш., вх.№ 58291/04.08.2023г. по
регистратурата на ВРС срещу Решение № 2520 от 10.07.2023г. по гр.д. № 106/2023г. по
описа на ВРС, 33-ти състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателката
против ответника „Електроразпределение Север"АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че Д. Ш. не дължи на ответника „Електроразпределение Север"АД сума в размер на 2079,20
лева по издадена фактура № **********/01.11.2022г. за обект на потребление, находящ се
на адрес в гр. Варна, местност Бялата чешма №263, къща 1Б с клиентски № ********** и с
абонатен № ********** за периода от 27.07.2022г. до 24.10.2022г. и Е ОСЪДЕНА да
заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 819,50 лева /съгласно определение №
10015/22.08.2023г. постановено по реда на чл.248 от ГПК изменящо в частта за разноските
обжалваното решение/.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Поддържат се твърденията, че не са налице елементите от
фактическия състав на правомощието на електроразпределителното дружество да коригира
сметката на ищцата-потребител в това число наличие на неизмерващо средство за търговско
измерване и математически вярно изчислена сума. Излага, че проведената в БИМ
експертиза на демонтираното от обекта на потребление на ищцата СТИ не е установила
неизмерване на преминаващата през него ел.енергия с грешка извън допустимата, поради
което твърди, че не е налице хипотезата на чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ за коригиране
сметката на абоната. На това основание счита за погрешни изводите на съда, основани на
заключението на вещото лице по проведената СТЕ, че СТИ не е измерило цялата потребена
ел.енергия в обекта на ищеца за периода от 27.07.2022г. до 24.10.2022г. Излага също, че
1
сумата посочена в издадената по корекционната процедура фактура не е коректно изчислена,
тъй като от нея не са приспаднати заплатените от потребителя суми за потребената
ел.енергия за процесния период. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск за недължимост на сумата по фактура №
**********/01.11.2022г. в размер на 2079,20 лева да бъде уважен. Претендира за
присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД
оспорва изложените във въззивната жалба арументи и счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания
доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми. Поддържа
изложените твърдения, че е налице основание за коригиране сметката на ищеца на
основание чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ при наличие на предпоставките за това – наличие на
СТИ, но при липса на конкретен измерител на отклонението в измерването. Счита за
установено наличието на намеса в схемата на електромера, което е обусловило и
неизмерването на цялата преминала през него електроенергия. Излага, че е използвана
правилната методика при извършване на математическите изчисления, което е обусловило и
размера на фактурираната сума. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане
на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Д. Л. Ш., вх.№ 58291/04.08.2023г.
по регистратурата на ВРС срещу Решение № 2520 от 10.07.2023г. по гр.д. № 106/2023г. по
описа на ВРС, 33-ти състав.
2
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1978/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 08.11.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАПЪТВА на основание чл.273 вр., чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал. 9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3