Решение по дело №570/2017 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  №  ___123___

 

гр.  Кубрат, 25.07.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 570 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен от ищеца иск с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. второ ЗС.  

         Ищецът – Х.А.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Д., АК – Шумен, съд.адрес:***, пл. „Възраждане” № 5, ет. 2, ст. 8, като твърди, че е придобил на правно основание – давностно владение, правото на собственост върху следните недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землището на село Мъдрево, ЕКАТТЕ 49518, както следва:

1. НИВА с площ от 2 (два) дка, в местността „Ямач”, трета категория, при граници: ПИ  № 364100 – нива на М. К.Х., ПИ 000292 – полски път на Община – Кубрат, останалата част с площ от 3.006 дка от ПИ № 364101, и ПИ №  000292 – полски път на Община – Кубрат, съставляваща реална част от ПИ № 364101, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02245/ 09.10.2017 г. – л. 47 от делото;

2. НИВА с площ от  6.00 (шест) декара, в местността „Юртлук”, трета категория, при граници: ПИ  № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива на М. К. Х. и Х., и останалата част с площ от 6.076 дка от ПИ № 372002, съставляваща реална част от ПИ № 372002, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02246/ 09.10.2017 г. – л. 48 от делото;  и

3. НИВА с площ от  7.00 (седем) дек, в местността „Арпалък”, четвърта категория, при граници: ПИ № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива на Севдие М. Мустафа, ПИ № 000014 – полски път на Община – Кубрат, и останалата част с площ от 9.190 дка от ПИ № 306009, съставляваща реална част от ПИ № 306009, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02247/ 09.10.2017 г. – л. 49 от делото;

тъй като фактическата власт върху същите му е предадена приживе от брат му – М. ***, починал на 03.05.2001 г., в резултат на сключено устно между тях споразумение – доброволна делба, към момента на възстановяване на правото на собственост върху имотите с Решение № р0079/ 21.08.1993 г. на ПК – Кубрат, обусловено от безспорното между тях обстоятелство, че макар и правата да са възстановени лично на  М.А. У., като вносител на имотите в ТКЗС, те действително са били притежание на техния общ наследодател – баща им А.И. У.ов, б.ж. на с.с., поч. на 25.11.1955 г., и са съставлявали отредените за синовете му Х. и М. дялове от собствените му земеделски земи; по взаимно съгласие между тях ищецът получил общо 15 дка, а М. – разликата от 18.272 дка; от 21.08.1993 г. до смъртта на брат си, настъпила на 03.05.2001 г., всеки от тях упражнявал за себе си фактическа власт върху разпределената му по споразумението част от имотите; след смъртта на брат му М. ***, наследниците му – ответниците по делото, на които е било известно споразумението между братята, не са имали претенции към него за разпределените му части от имотите, като двама от тях – С.М.С. и А.М.А., са заявили това писмено с приложените към исковата молба Декларации с нотар.заверка на подписите №№ 204/ 24.11.2014 г. и 90/ 17.02.2015 г. на Кметство – с. Мъдрево; за времето от възстановяването на собствеността до предявяването на настоящата искова молба ищецът е декларирал правата си на собственост по отношение на обособените части от 3-те ниви, както и обстоятелството, че ги обработва лично, като част от земеделското му стопанство, пред ОбщС „Земеделие и гори” – гр. Кубрат и е получавал определеното му от ДФ „Земеделие” финансово подпомагане, а считано от 2009 г. ги отдал под наем на ЕТ „Меро – М.С.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Мъдрево, общ. Кубрат, ул. „Хан Кубрат” № 20, като за всяка една от стопанските 2009/ 2010 г. до 2015/ 2016 г., вкл. е получавал лично рента/наем от посочения; през м. 07.2017 г. М.С.  уведомил ищеца, че за в бъдеще няма да му плаща рента/наем, тъй като друг е станал собственик на неговите ниви; от направени справки ищецът установил, че ответниците като наследници на баща си М. ***, в един и същи ден – на 24.08.2016 г., в град Кубрат пред нотариус Иванка Башева – Йорданова, са: 1/ сключили Договор за доброволна делба от 24.08.2016 г., вх. рег. № ******г., Акт № **, том 3, парт.кн.стр. 39363, парт. 39364 ДВ при РС – Кубрат, по силата на който С.М.С. е получила в дял собствеността върху Нива с площ от 12.076 дка, трета категория, в местността „Юртлук”, съставляваща ПИ № 372002, а А.М.А. е получил в дял собствеността върху Нива с площ от 5.006 дка, трета категория, в местността „Ямач”, съставляваща ПИ № 364101; 2/ Договор за дарение, за който е съставен   НА за дарение на недвижим имот № ***, том ІV, рег. № ***, н.дело № *****г., с който ответниците С.М.С.  и А.М.А. са дарили на отв. А.М.А. идеалните си части в размер на 7.293/ 16.190 от правото на собственост върху Нива с площ от 16.190 дка, четвърта категория, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009; 3/ по молба и в полза на ответника А.М.А. е съставен НА за собственост на недвижим имот № ***, том ІV, рег. №  4002, н. дело № *****г., вписан в СВ при РС – Кубрат, с който той е признат за собственик по наследство и цитираното по – горе дарение на 12.690/ 16.190 ид. части от

Нива с площ от 16.190 дка, четвърта категория, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009; и 4/ по молба и в полза на ответника А.М.А. е съставен НА за собственост на недвижим имот № 44, том VІІІ, рег. №  5524, н. дело № 705/ 2014 г., вписан в СВ при РС – Кубрат, с който той е признат за собственик по наследство и  давностно владение на Нива с площ от 9.993 дка, трета категория, в местността „Алваджъ”, съставляваща имот № 425031; тъй като извършените от ответниците правни и съответни на тях фактически действия засягат правото му на собственост по отношение на описаните по – горе реални части от недвижимите имоти – земеделска земя, моли съда да приеме за установено по отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, С.М.С., ЕГН ********** ***, и А.М.А., ЕГН ********** ***, че той е носител на правото на собственост върху описаните по – горе в 3 точки недвижими имоти.  Претендира присъждане на разноските му по делото в тежест на ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         Исковата молба е вписана редовно в СВ при РС – Кубрат, видно от положения печат на първата й страница на издадения за целта препис – л. 87 от делото.

Ответникът А.М.А., ЕГН ********** ***, на който е връчено съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му особен представител – адв. П.Х., е дал писмен отговор в срок, с който заявява становище за: нередовност на исковата молба към която не е приложен препис от Решение № р0079/ 02.08.1993 г. на ПК – Кубрат, което съдът намира за неоснователно, тъй като представянето на същото не касае редовността на исковата молба по см. на чл. 128 ГПК, а доказването на исковата претенция; за  допустимост, но неоснователност на исковата претенция – ищецът не е придобил право на собственост по отношение на претендираните от него реални части от недвижими имоти, тъй като не е изтекъл достатъчно продължителен срок, в който той да ги е владял като свои и да е осуетявал вещните претенции на други съсобственици; от приложените документи за собственост и договор за доброволна делба се установявало право на собственост по отношение на имотите в полза на съсобствениците – ответници по делото, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

        Ответницата С.М.С., ЕГН ********** ***, на която е връчено съобщение, чрез съпруга й, не е дала писмен отговор в срок. Явила се в о.с.з. на 14.03.2018 г. ангажира становище за неоснователност на исковата претенция; баща й дал на брат си тези части от нивите си, за да ги работи само временно, докато той си възстанови неговите, защото имал много животни; признава, че е подписала приложената към исковата молба декларация рег. № 90/ 17.02.2015 г.на Кметство – с. Мъдрево, за да има чичо й възможността временно да работи нивите, но сега си ги искала, защото те тримата са наследници на баща си.

        Ответникът А.М.А., ЕГН ********** ***, на който е връчено съобщение, е дал писмен отговор в срок, чрез адв. И.К., АК – Разград,  с който заявява становище за: нередовност на исковата молба, обусловена от това, че ищецът претендира да е придобил право на собственост по отношение на реални части от недвижими имоти – земеделска земя, които реални части не са обособени като самостоятелни имоти, което съдът намира за неоснователно, тъй като част от предмета на доказване по делото са твърденията на ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху претендираните реално обособени части от ниви, правото на собственост върху които е възстановена на наследодателя на ответниците, поделени между тях след смъртта му, а в хода на делото подлежи на установяване налице са условия за обособяването им в самостоятелни имоти по картата на възстановената собственост в землището на село Мъдрево, общ. Кубрат, т.е. възраженията не касаят редовността на исковата молба по см. на чл. 128 ГПК, а доказването на исковата претенция; за  допустимост, но неоснователност на исковата претенция – ищецът не е придобил право на собственост по отношение на претендираните от него реални части от недвижими имоти, тъй като не е владял като свои, а по воля на наследодателя, а в последствие и по тяхна, като техен близък родственик и земеделски стопанин, зает с животновъдство, е бил оставен да ги работи и да ползва добивите, докато те отсъстват от страната, т.е. бил е техен държател. Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноските му по делото в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С решение № р0079/ 21.08.1993 г. на ПК – Кубрат е възстановено правото на собственост на М.А. У., ЕГН ********** *** съгласно плана за земеразделяне в землището на село Мъдрево, върху 3 земеделски имота: 1/ Нива с площ от 16.191 дка, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009; 2/ Лозе с площ от 5.006 дка, в местността „Ямач”, съставляваща имот № 364101; 3/ Нива с площ от 12.076 дка, в местността Юртлук”, съставляваща имот № 372002, всички при граници и съседи, съгласно приложени към исковата молба скици.

           От съдържанието на приложеното към исковата молба Удостоверение за смъртта и наследниците изх. № 070/30.05.2017 г. на Кметство – с. Мъдрево, относно А.И. ***, поч. на 25.11.1955 г. в с.с., оставил за свои наследници по закон 5 деца, се установява, че  М.А. У., ЕГН ********** ***, е по – голям брат на ищеца – Х.А.И., ЕГН **********. От същото, както и от Удостоверение за наследници № 132/ 29.03.2011 г. на същото, се установява, че М.А. У. е починал на 03.05.2001 г. в с. Мъдрево, оставил за свои наследници по закон – Тайбе У., преживяла го съпруга, поч. на 27.01.2010 г., и общите им три деца – С., А. и А.М., ответници по делото.

           От приложените към исковата молба Декларации, нотариално заверени за подпис с рег. № 204/ 24.11.2014 г. на Кметство – с. Мъдрево за отв. А.М.А., л. 14 от делото, и рег. № 90/ 17.02.2015 г. за отв. С.М.С., л. 15 от делото, се установява, че към датите на издаването им извънсъдебно, с подписването им, отв. А.М.А. и отв. С.М.С., са признали, че баща им е „дал” на брат си Х.А. земи, както следва: от парцел 306009 – 7 дка, от парцел 364101 – 2 дка, както и от парцел 372002 - 6 дка.

По делото, по инициатива на ищеца, са разпитани свидетелите И.С., К. Д. и М.Х., - всички без родство със страните, от чийто показания безпротиворечиво се установява, че от възстановяването на земеделските земи в землището на село Мъдрево,  М.А. У. по спогодба, сключена устно, и потвърждавана пред тях от самия него, доброволно е предал на брат си Х. част от възстановените му земеделски земи, както следва: 7 дка, от общо 16 дка нива в местността „Арпалък, 6 дка, от общо 12 дка нива в местността „Юртлук”, и 2 дка от общо 5 дка лозе в местността „Ямач”, тъй като признавал тези части за дял на Х. от наследството на баща им, а разликата задържал за себе си; пред св. Ибр. С., М. У.  е обяснил, че баща им отделил част от нивите си за сина си Алиибрям, а тези ниви, които дал на него, за да влезе с тях в ТКЗС, били  за него и за Х.; по същото време Х. е бил войник и затова М. внесъл от свое име всички ниви, отредени от бащата за тях двамата, без отделените за другия им брат, в ТКЗС – с. Мъдрево; от 1993-1994 година двамата братя М. и Х. са се разбрали и са разделили доброволно нивите, всеки от свидетелите е възприел, че братята работи лично и за себе си своята част и не са имали спорове до смъртта на първия от тях; частта на Х. от нивите била разположена успоредно на частта на М., по дължината им, за да има всеки от тях излаз на път от една и съща страна.

И тримата свидетели, първият от които е извършвал механизирани услуги със собствения си трактор в полза на ищеца за времето от 1994 г. до 1999-2000 г., а втория и третия – притежаващи собствена земеделска земя в съседство с двамата братя, и всеки един тях лично познавал и общувал и с двамата братя – М. и Х.А., лично са възприели факта на ограничаване, или отделяне, с колчета на частите от нивите между двамата братя, според  св. Ибр. С., а останалите потвърждават, че нивите са били разделени по дължина между двамата братя; всеки обработвал сам – плащайки за механизирани услуги или ползвайки помощта на сродници, видно от пок. и на тримата свидетели частите на М.А. от нивите са обработвани с помощта на зет му К., който е съпруг на отв. С.М.С., както и с помощта на сина му А., с когото живеели в общо домакинство, по едно и също време сеели, обработвали посевите и прибирали реколтата, поради което на децата на братята е било известно споразумението между тях и явно упражняваната фактическа власт върху отредената от баща им част от чичо им Х.; и след смъртта на баща си ответниците не са заявявали претенции срещу чичо си Х.; М., а в полследствие и наследниците му   - ответниците по делото, никога не са били във владение на частите от имотите, фактическата власт върху които е била предадена от М. на брат му Х., не са оспорвали правата на ищеца и не са предявявали претенции спрямо имотите. От показанията на св. К. Д. и Ибр. С. се установява, че страните по делото, вкл. М., а след неговата смърт децата му, както и всеки един от тях лично обработвал нивите си и събирал реколтата, докато през 2007 г. Муртазата -   имат предвид ЕТ „Меро – М.С.”***, направил „кооперация” и на него както те - свидетелите, така и Х.И., дали през следващите години нивите под наем. Наемателят им плащал наем един път годишно – в брой, на ръка, но не издавал документи за целта и не искал от тях да удостоверяват извършеното им плащане; извършвал отбелязване в „тетрадка”. По същия начин процедирал и със сключването на  договори, които те му подписвали в един екземпляр, оставащ за него. 

 По инициатива на ответниците са разпитани като свидетели М.Ю.– бивша съпруга на отв. А.М., и В. А. – съпруга на отв. А.М., като първата отрича до 2000 година да е виждала брата на свекър си М. – Х., да е обработвал част от неговите над 30 дка собствени ниви, а втората, макар и да признава, че през 2003-2004 г. Х. все-още държал частите, които му бил дал свекър й М., от нивите си: по 6 дка от нивите в м. „Юртлук” и „Арпалък” и 2 дка от „Ямач”, твърди, че те са му били дадени с цел да ги ползва, за да си гледа животните. Техните показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК  - с оглед възможната тяхна заинтересованост, съдът не кредитира по причина, че те противоречат на показанията на първите трима свидетели и се опровергават от другите събрани по делото писмени доказателства – нотариално заверени декларации, изходящи от отв. А.М.А., рег. № 204/ 24.11.2014 г. на Кметство – с. Мъдрево, и от отв. С.М.С., рег. № 90/ 17.02.2015 г..

От приетото по делото заключение по назназената по инициатива на ищеца и допълнена с въпроси на ответниците СТЕ, се установява верността на твърдението на ищеца, че той - Х.А.  И., има подадени заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за компании  2007г. и 2008 г.,  които се отнасят за процесните имоти, видно от записванията в колони 2, 3 и 4 от таблицата – кадастрален имот, БЗС, площ на КИ, обработвани лично от него, като част от земеделското му стопанство, пред ОбщС „Земеделие и гори” – гр. Кубрат и е получавал определеното му от ДФ „Земеделие” финансово подпомагане. Площта,  която влиза в регистрирания от него пред цитираните учреждения БЗС (блок на земеделското стопанство) за 2007 г. е 3.30 дка от имот с кад. № 49518-364-101 – нивата в м. „Ямач” ПИ 364101, който е с обща площ от  5002.11 кв.м, за следващата година – 2018 г., Х.А. е декларирал  7.100 дка от имот с кад. № 49518-306-009 – нивата в м. „Арпалък” ПИ 306009, който е с обща площ от 16.177 дка., както и 3.30 дка от  нивата в м. „Ямач”.

При извършен от вещото лице оглед на място, то не е установило в нито един от масивите – в местностите „Ямач”, „Юртлук” и „Арпалък”, ползване в реални граници. В отговор на задача, поставена от ищеца, предлага вариант за обособяване на реални части от имотите, отговарящи на заявените и претендира от ищеца права на собственост, които съдът не коментира, тъй като това е извън предмета на делото. Вещото лица изразява становище, че е недопустимо – в противоречие с разпоредбата на чл. 7 ЗСПП,  образуването на обособен имот с площ 2 дка от Нива - ПИ № 364101, с обща площ от 5.006 дка. 

От съдържанието на приложените към исковата молба нотариално заверен за подпис и съдържание договор за доброволна делба на зем. земи и нотариални актове, се установява верността на твърденията на ищеца, че ответниците като наследници на баща си М. ***, в един и същи ден – на 24.08.2016 г., в град Кубрат пред нотариус Иванка Башева – Йорданова, са: 1/ сключили Договор за доброволна делба от 24.08.2016 г., вх. рег. № ******г., Акт № **, том 3, парт.кн.стр. 39363, парт. 39364 ДВ при РС – Кубрат, по силата на който С.М.С. е получила в дял собствеността върху Нива с площ от 12.076 дка, трета категория, в местността „Юртлук”, съставляваща ПИ № 372002, а А.М.А. е получил в дял собствеността върху Нива с площ от 5.006 дка, трета категория, в местността „Ямач”, съставляваща ПИ № 364101; 2/ Договор за дарение, за който е съставен   НА за дарение на недвижим имот № ***, том ІV, рег. № ***, н.дело № *****г., с който ответниците С.М.С.  и А.М.А. са дарили на отв. А.М.А. идеалните си части в размер на 7.293/ 16.190 от правото на собственост върху Нива с площ от 16.190 дка, четвърта категория, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009; 3/ по молба и в полза на ответника А.М.А. е съставен НА за собственост на недвижим имот № ***, том ІV, рег. №  4002, н. дело № *****г., вписан в СВ при РС – Кубрат, с който той е признат за собственик по наследство и цитираното по – горе дарение на 12.690/ 16.190 ид. части от

Нива с площ от 16.190 дка, четвърта категория, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009, като всеки един от посочените  правни актове засяга претендираните от него права на собственост, придобити по давност, по отношение на процесните недвижими имоти.

           Съставеният НА за собственост на недвижим имот № 44, том VІІІ, рег. №  5524, н. дело № 705/ 2014 г., вписан в СВ при РС – Кубрат, с който отв.  А.М.А. е признат за собственик по наследство и  давностно владение на Нива с площ от 9.993 дка, трета категория, в местността „Алваджъ”, съставляваща имот № 425031, е неотносим към предмета на спора, тъй като се отнася за обект на собственост, по отношение на който ищеца не предявява искова претенция за установяване на придобито от него право на собственост, в една или друга част.

           Приложените от ЕТ „Меро – М.С.”*** към писмо – наречено от него „отговор на молба”, постъпило в съда с вх. № 828/ 28.03.2018 г., документи – договори за наем и РКО, посочени в т. 1 до т. 12 от писмото, в качеството си на частни документи, които нямат достоверна дата по отношение на ищеца, в качеството му на трето лице по см. на чл. 181 ГПК, преди датата на постъпването им в съда – 28.03.2018 г., тъй като не са заверени нотариално за подпис, респ. съдържание; сключени са между живи и към настоящия момент лица, за които не се твърди и не са установява да не са във физическа възможност да ги подпишат в който и да било момент след 2009 г. до сега; чието съдържание не се твърди и не се установява да е възпроизведено в официален документ – напр. регистри на ОбщС „Земеделие” – Кубрат и/или ДФ „Земеделие”, не установяват годно наличието на сключени договори за наем между отв. А.М.А., в качеството на наемодател, и ЕТ „Меро – М.С.”***, в качеството на наемател, с предмет процесните недвижими имоти, за които е издадено решение № р0079/ 21.08.1993 г. на ПК – Кубрат за възстановено правото на собственост на М.А. У., т.е. в цялост, за 2009 г.  и за всяка следваща стопанските 2012/ 2013 г. до сега – 2016/ 2017 г., както и РКО не установяват годно, че за ползването им  ЕТ е платил на отв. А.М.А. наем за същите стопански години.

            От събраните по инициатива на ищеца гласни доказателства, подробно изложените по-горе показания на свидетелите И.С., К. Д. и М.Х., съдът приема за установено, че за времето от стопанските 2009/ 2010 г. до 2015/ 2016 г., ищеца Х.А.И. е отдавал под наем на ЕТ „Меро – М.С.”***, в качеството на наемател, процесните части от обособени недвижими имоти – лозе и две ниви, в землището на село Мъдрево, и е получавал от него наемна цена, плащана в брой, без размяна на документи, удостоверяващи плащането. 

         Останалите документи – договори за наем и РКО, посочени в т. 13 до т. 18 от писмото, са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като съставляват сключени договори за наем по отношение на недвижимо имущество – нива,  неидентично с процесното.

          Между страните не се спори, че считано от лятото на 2017 г. ищеца е уведомен за извършените от ответниците правни и фактически действия, съставляващи оспорване на предявените за установяване права на собственост върху процесните, предендирани от него земеделски имоти, по отношение на които наемателят отказал да му плати наем/ рента за предходната – 2016/ 2017 година. 

           Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:  Предявеният от ищеца иск с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. второ ЗС, е допустим, а по същество – основателен и доказан. 

 Искът по чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, е допустим, защото претендиращия положително установяване на правото си на собственост  върху недвижими имоти може да предяви иск за защита на тези си права на собственост против лицата, сключили договор за доброволна делба по отношение на същите недвижими имоти, извършили акт на дарение на ид. част от права на собственост по отношение на имот, на реална част от който ищеца претендира да е собственик, снабдили се с констативен нотариален акт за собственост на друг имот, на реална част от който ищеца също претендира да е собственик, като придобити по давност чрез упражнявана фактическа власт върху процесните реални части от имоти от есента на 1993 г. до 2009 г., обработвайки ги лично като земеделска земя – засявал и прибирал реколтата,  а след това, отдавайки ги под наем на 3-то лице, до стопанската 2015/ 2016 г., вкл. и получавайки наемната цена за отстъпеното ползване.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че покойния баща на ответниците - М.А. У., ЕГН ********** ***, е придобил правото на собственост по отношение на процесните недвижими имоти в резултат на земеделска реституция и в изпълнение на влязло в сила Решение № р0079/ 21.08.1993 г. на ПК – Кубрат, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Мъдрево: 1/ Нива с площ от 16.191 дка, в местността „Арпалък”, съставляваща имот № 306009; 2/ Лозе с площ от 5.006 дка, в местността „Ямач”, съставляваща имот № 364101; 3/ Нива с площ от 12.076 дка, в местността Юртлук”, съставляваща имот № 372002 .

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите И.С., К. Д. и М.Х., се установява, че наследодателят на ответниците М.А. У., непосредствено след възстановяване на правата на собственост по отношение на описаните по – горе имоти: лозе и две ниви, през 1993 г., т.е. приживе, се е разпоредил -  по спогодба – доброволна делба, сключена устно, с реални части от правото си на собственост, както те са претендирани от ищеца: 7 дка, от общо 16 дка нива в местността „Арпалък; 6 дка, от общо 12 дка нива в местността „Юртлук”, и 2 дка от общо 5 дка лозе в местността „Ямач”, отстъпени и предадени в собственост на брат му – ищеца Х.А.И., ЕГН **********, тъй като признавал тези части за дял на Х. от наследството на баща им и за да избегне воденето на съдебно производство за разрешаване на предизвикания спор за материално право между тях във връзка с възстановяването им в собственост на него, а не на наследниците на общия наследодател, а разликата задържал за себе си.

Установената по делото спогодба – доброволна делба, имаща за предмет право на собственост върху недвижими имоти, тъй като не е сключена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на сключилите я страни, няма вещно правно действие, но е сложила началото на упражнявано от ищеца владение върху претендираните реални части от недвижими имоти, считано от есента на 1993 г. до лятото на 2017 г., протичащо необезпокоявано, явно и спокойно, като свои имоти, афиширано по отношение на М.А. У. до смъртта му, настъпила на 03.05.2001 г. в с. Мъдрево, и на наследниците му – ответниците по делото, след това, като до стопанската 2008/ 2009 г. е лично обработвал нивите – засявал и прибирал добитата реколта, а след това ги е отдал под наем на 3-то лице, до края на стопанската 2015/ 2016 г., за която включително е получавал наем.

Извършваните фактически действия от ищеца са били явни и несъмнителни, могли са да бъдат възприети от всички, включително и от действителния собственик – М. У., на чието име е реституирана собствеността, и от наследниците му, с част от които той е живял в едно домакинство, а другите са го подпомагали при обработката на частите от същите имоти, които той е оставил за себе си. Намеренията на ищеца за своене са също несъмнено установени по делото, с оглед несъмнено известното и афиширано пред неограничен кръг лица – разпитаните по делото свидетели, основание на завладяването – отстъпени са му в собственост от М. У., който извънсъдебно е признал, че всъщност възстановената му собственост е била притежание на общия им наследодател – А.И. ***, поч. на 25.11.1955 г. в с.с., техен баща, и отстъпените части съставляват дела на Х. Ахмедов от наследството на баща му. Намеренията му за своене се разкриват по несъмнен начин и от обстоятелството, че за периода след изтичане на 10 години владение той е декларирал правата си на собственост по отношение на реални части от процесните имоти пред ОбщС „Земеделие” – гр. Кубрат и ДФ „Земеделие”, и в качеството си на регистриран земеделски производител е получавал полагаемите му се национални субсидии за обработката им, като част от земеделското му стопанство.

Извънсъдебно, с подписването на приложените към исковата молба Декларации, нотариално заверени за подпис с рег. № 204/ 24.11.2014 г. на Кметство – с. Мъдрево за отв. А.М.А., и рег. № 90/ 17.02.2015 г. за отв. С.М.С., посочените издатели са потвърдили или признали, че баща им е „дал” на брат си Х.А. земи, както следва: от парцел 306009 – 7 дка, от парцел 364101 – 2 дка, както и от парцел 372002 - 6 дка. Между страните не се спори, че след смъртта на М. У., именно синът му А.М.А. е ползвал по разпределение между наследниците на посочения така наречени в декларацията части от парцел 306009 и от  парцел 364101, единия от които – ПИ 364101, поставен му в дял с приложения към исковата молба договор за доброволна делба от 24.08.2016 г., а част от втория ПИ 306009 – 3.500/ 16.190 ид. части, твърди да е придобил по давност и наследство в производството по издаване на констативен НА за собственост № 44, том VІІІ, рег. № 5524, н.д. № 705/ 13.11.2014 г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова; а дъщеря му – отв. С.М.С. е ползвала оставената от баща й част от ПИ 372002 с площ от 6 дка, признала е на 17.02.2015 г., че разликата от 6 дка баща й е „дал” на брат си Х., а по – късно - на 24.08.2016 г., подписвайки договор за доброволна делба, се е съгласила и получила в дял ПИ 372002 с общата му площ от 12.076 дка.

Предвид изложеното съдът приема за установени по инициатива на ищеца предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС - повече от 10 години е извършвал владение на процесните реални части от имоти – земеделска земя, находяща се в землището на село Мъдрево, предадено му от предходния собственик – доброволно и по спогодба, с начало на владението от есента на 1993 г., продължено и след смъртта му, настъпила на 03.05.2001 г., без противопоставяне на наследниците, поради което с изтичането на 10 годишния давностен срок през есента на 2003 г. ищецът е придобил по давност правото на собственост върху същите и го е упражнявал до изтичането на стопанската 2015/ 2016 г. – 30 септември 2016 г., за която последно е получил наем за ползването им. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива по давност, и при доказване от ищеца на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, той следва да бъде признат за собственик по давност на претендираните с исковата молба недвижими имоти.

Недоказани са възраженията на ответниците, че техния чичо не е владял, а е държал претендираните реални части от имотите, собствени на баща им по земеделска реституция, тъй като му е било временно отстъпено единствено ползването им. Показанията на съпругите на отв. А. и А.М. в този смисъл са недостоверни,  противоречат на показанията на първите трима свидетели и се опровергават от другите събрани по делото писмени доказателства – нотариално заверени декларации, изходящи от отв. А.М.А., рег. № 204/ 24.11.2014 г. на Кметство – с. Мъдрево, и от отв. С.М.С., рег. № 90/ 17.02.2015 г., поради което съдът приема, че са дадени единствено, за да обслужат защитната теза на ответниците.   че те.

Неоснователни са доводите на ответниците, че претендираните реални части от спорните имоти, които се владеели от ищеца,  не са годни да бъдат обособени в самостоятелни обекти на собственост, съгласно  чл. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 72 ЗН, установяващ минималните площи на земеделските имоти. Съдът не кредитира заключението на техническата експертиза по делото в същия смисъл, тъй като, на първо място, счита че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ е неприложима в спора между страните относно правото на собственост върху имотите, тъй като същата касае разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, при които способи единствено имотите не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН, а не принадлежността на правото на собственост върху имотите, като ищецът  поддържа да е техен собственик на основание давностно владение в периода от 1993 г., когато му е отстъпена фактическата власт върху същите части и той ги е владял необезпокоявано, явно и спокойно като свои имоти. В този смисъл, съдът, в настоящият си състав, споделя разясненията, изложени в Решение № 107 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 434/2009 г., II г. о., ГК. На следващо място, дори и при приложение на ограниченията относно размерите на новообразуваните имоти, е допустимо притежанието на реална част от 2 дка от ПИ № 364101 в местността „Ямач”, тъй като същият е с нормативно определено предназначение „Лозе”, защото същата е по – голяма от 1 дка, площ определена като минимална за лозе с разпоредбата на чл. 72 ЗН.

             На основание чл.78, ал.1 от ГПК основателна и доказана е претенцията на ищеца  за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 296.00 лева, съгласно представен от страната списък на разноските по чл. 80 ГПК и писмените доказателства, приложени по делото – договор за правна помощ, вносни бележки за платени д.такси, депозит за възнаграждение на вещо лице, разпределена по равно между ответниците. Разноските на ищеца за възнаграждение на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на единия от ответниците – А.М.А., в платения от ищеца размер на 300.00 лева следва да се възложат единствено на представлявания, тъй като са направени единствено в негова полза.

         Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

        ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 предл. второ ЗС, по отношение на А.М.А., ЕГН ********** ***, чрез ос.представител адв. П.Х., АК – Разград, С.М.С., ЕГН ********** ***, и А.М.А., ЕГН ********** ***, че Х.А.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Д., АК – Шумен, съд.адрес:***, пл. „Възраждане” № 5, ет. 2, ст. 8, е собственик на следните недвижими имоти - земеделска земя, находяща се в землището на село Мъдрево, ЕКАТТЕ 49518, както следва:

1. НИВА(ЛОЗЕ) с площ от 2 (два) дка, в местността „Ямач”, трета категория, при граници: ПИ  № 364100 – нива на М. К.Х., ПИ 000292 – полски път на Община – Кубрат, останалата част с площ от 3.006 дка от ПИ № 364101, и ПИ №  000292 – полски път на Община – Кубрат, съставляваща реална част от ПИ № 364101, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02245/ 09.10.2017 г. – л. 47 от делото, която преподписана от съда, представлява неразделна част от решението;

2. НИВА с площ от  6.00 (шест) декара, в местността „Юртлук”, трета категория, при граници: ПИ  № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива на М. К. Х. и Х., и останалата част с площ от 6.076 дка от ПИ № 372002, съставляваща реална част от ПИ № 372002, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02246/ 09.10.2017 г. – л. 48 от делото, която преподписана от съда, представлява неразделна част от решението;  и

3. НИВА с площ от  7.00 (седем) дек, в местността „Арпалък”, четвърта категория, при граници: ПИ № 000246 – полски път на Община – Кубрат, ПИ № 306028 – нива на Севдие М. Мустафа, ПИ № 000014 – полски път на Община – Кубрат, и останалата част с площ от 9.190 дка от ПИ № 306009, съставляваща реална част от ПИ № 306009, повдигната в розов цвят, заключена между т. 1,2,3 и 4, на Скица №  к 02247/ 09.10.2017 г. – л. 49 от делото, която преподписана от съда, представлява неразделна част от решението, на основание придобивна давност.

          ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** ***, чрез ос.представител адв. П.Х., АК – Разград,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  да заплати на Х.А.И., ЕГН ********** ***, направените от него  съдебни и деловодни разноски в размер на 732.00 (седемстотин тридесет и два) лева.

 ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  да заплати на Х.А.И., ЕГН ********** ***, направените от него  съдебни и деловодни разноски в размер на 432.00 (четиристотин тридесет и два) лева.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  да заплати на Х.А.И., ЕГН ********** ***, направените от него  съдебни и деловодни разноски в размер на 432.00 (четиристотин тридесет и два) лева.

Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението, на Х.А.И., ЕГН ********** ***, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд –  Кубрат.

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

 

                                                                                     Районен съдия: /п/