Присъда по дело №2643/2021 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 68 |
| Дата: | 17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Марина Иванова Мавродиева |
| Дело: | 20212120202643 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 17.05.2022г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу АНГ. Й. Ф., роден на *** год. в гр.Бургас, с постоянен адрес ***, настоящ адрес
гр.Бургас, кв. „***“, ул. „*** българин, с българско гражданство, вдовец, без образование,
реабилитиран, с ЕГН: ********** за това, че на *** год. в гр.Бургас, в кв. „***“, в къща,
находяща се на ул. „*** чрез употреба на сила за сломяване на съпротивата на навършилата
14-годишна възраст Р. Ст. Н., с ЕГН: **********, родена на *** год. в гр.Бургас, изразяваща
се в дърпане за ръката на Н., събарянето на същата на легло, разкъсване на нейната тениска,
запушване на устата й с ръка и затискането й с тяло против нейната воля, извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на същата, а именно съблякъл се гол, осъществил притискане на тялото си в тялото на Н. и
опипал гърдите на последната - престъпление по чл.150, ал.1, предл.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и неговият защитник направиха искане
производството по делото да протече по общия ред, за което беше насрочено съдебно
заседание за разглеждане по общия ред.
Преди даване на ход на делото обаче подсъдимият и неговият защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на Глава 27 НПК – Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция. Съдът като взе предвид, че не е даден
ход на съдебно следствие и че съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 2 НПК не може да
отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията
Глава 27 постанови предварително изслушване в отсъствие на свидетелите.
Подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да
протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2
НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след
като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт и счита, че същата се подкрепя от всички
събрани доказателства. Намира, че е доказано обвинението и излага подробни съображения,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 150, ал. 1, предл. 1 от НК. При определяне на наказанието, като смекчаващо вината
обстоятелство намира, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимият е
реабилитиран, а отегчаващи вината обстоятелства в случая не са налице и счита, че за
извършеното от подсъдимия АНГ. Й. Ф. престъпление по чл. 150, ал. 1, предл. 1 от НК, на
основание чл. 373, ал. 2 , вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, следва
да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да
бъде намалено с 1/3, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години да бъде отложено за срок от 4 /четири/ години.
Вещественото доказателство - оптичен носител на информация CD-R марка “Kodak“,
съдържащ звукозаписи от телефонни обаждания до „РЦ-112 – Бургас“ от *** г. в 16:22 часа
и в 16:26 часа от телефонен абонатен номер: ***, приложен на л. 130 от ДП, предлага да
остане по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъде унищожено.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Б. счита, че фактическата обстановка е
установена, с оглед реда, по който се разглежда производството и че обвинението се
подкрепя от събраните доказателства. Намира, че справедливото наказание следва да се
1
определи в минималния предвиден от закона размер от две години „лишаване от свобода“,
което да бъде намалено съгласно чл. 58а НК и да бъде отложено изпълнението за срок от
три години като излага съображения, че са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият съжалява и заявява, че няма да има друг такъв случай.
В последната си дума заявява „каквото ми дадете“.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият АНГ. Й. Ф. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас - българин,
български гражданин, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: гр. Бургас, кв. „***“, ул.
„***, без образование, неграмотен, вдовец, реабилитиран.
Свид. Р. Ст. Н. живеела заедно със свид. А.А. Ф., с когото нямали сключен
граждански брак и с децата им - П.Р. Н., А.Р.Н., А.Р.Н., С.Р.Н. и С.Р.Н. в къща, находяща се
в гр.Бургас, кв. „***“, на ул. „***. В къщата живеел и подс.АНГ. Й. Ф. /баща на свид. А.А.
Ф./.
Къщата се състояла от две стаи, като всеки от обитателите имал достъп до всички
стаи в къщата. Свидетелите Р.Н. и А. Ф. заедно с децата им спели в едната стая на къщата, а
подс. АНГ. Й. Ф. спял в другата стая на къщата, която се ползвала и като кухня. В стаята, в
която подс. А.Ф. спял имало две легла, маса и котлон.
На *** год. в къщата се намирали само подс.АНГ. Й. Ф. и свид.Р. Ст. Н., като
първият бил употребил алкохол. На същата дата *** год., около 16.00 - 16.20 часа свид.Н.
влязла в стаята, обитавана от подс.Ф. и служеща и за кухня, за да стопли яденето.
Подс.А.Ф. решил да осъществи развратни действия спрямо свид.Н. и по този начин
да извърши действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на същата. В изпълнение на престъпното си намерение когато свид.Н. влязла в
стаята, подс.А.Ф. станал от леглото и се приближил до нея като й казал на цигански език, че
иска да ходи с нея и я хванал за лявата ръка, като я придърпал към себе си и я съборил на
леглото. Веднага след това подс.А.Ф. заключил вратата на стаята с райбер, който
представлявал извит пирон, за да не може свид.Н. да избяга.
Докато свид.Н. била на леглото започнала да вика за помощ. Подс.А.Ф. разкъсал
тениската на свид.Н., която била уплашена и се разплакала. Вследствие на действията на
подс.А.Ф., свид.Н. останала по сутиен, а надолу била облечена с шалвари.
Подс.А.Ф. се съблякъл гол и легнал върху свид.Н., като осъществил притискане на
тялото си в тялото на свид.Н. и опипвал гърдите на последната. Докато подс.А.Ф. опипвал
гърдите на свид.Н. последната се опитвала да го отблъсне от себе си, като го бутала с ръце в
гърдите. При извършване на горепосочените действия подс. А.Ф. държал запушена устата
на свид. Н. с дясната си ръка, за да не й позволи отново да повика помощ.
Междувременно виковете за помощ на свид.Н. били чути от свид.Ас. Орл. Ас., който
по същото време се намирал пред дома на свид.Н.. Свид.А. влязъл в двора, а след това и в
къщата на свид.Н., като вратите на двора и на къщата били отключени. Стаята, от която
свид.А. чул виковете на свид.Н. била затворена и заключена. Тогава свид.А. ударил вратата
с коляно и по този начин успял да я отвори. Когато отворил вратата свид.А. видял в стаята
подс.А.Ф., който бил гол и прав до вратата. Свид.Н. била легнала върху леглото в стаята и
плачела, като същата от кръста надолу била с шалвари, а тениската й била разкъсана. Под
разкъсаната тениска на свид.Н. се виждал изцяло сутиена й, който бил бял на цвят. Свид.А.
забелязал, че на лявата ръка над лакътя от вътрешната страна свид.Н. имала синина с
размери на човешки палец, а подс.А.Ф. бил окосмен по интимните части, като члена му не
2
бил във възбудено състояние.
Свид.А. издърпал подс.А.Ф. от стаята и го изкарал на двора където се скарали и го
ударил. След това свид.А. се върнал в стаята при свид.Н., като й дал своята тениска, за да се
облече, а той отишъл до тях и облякъл друга тениска, след което отново се върнал в двора на
свид.Н..
Впоследствие свид.А. предоставил телефона на сина си с абонатен № *** на свид. Н.,
която в 16.22 часа се обадила на тел. 112 и съобщила за случилото се.
На *** год., около 16.40 часа свидетелите Г.Р. Д. и Ц.Г.М. /полицейски служители в
Четвърто при ОД на МВР - гр.Бургас/ били изпратени от ОДЧ-24 на горепосочения адрес
гр.Бургас, кв. „***“, на ул. „***.
На посочения адрес полицейските служители установили свидетелите Р. Ст. Н. и Ас.
Орл. Ас. и подс.АНГ. Й. Ф., който миришел на алкохол и бил във видимо нетрезво
състояние.
Свид.Н. заявила на полицейските служители, че подс.Ф. се е опитал да прави секс с
нея, като я бутнал на леглото, свалил си панталоните и е останал гол върху нея и я опипвал
по гърдите. Н. започнала да вика за помощ и тогава съседът Ас. Орл. Ас. се притекъл на
помощ.
Свидетелите Д. и Манолов отвели свид.Н. и подс.Ф. в сградата на Четвърто РУ при
ОД на МВР - гр.Бургас.
Със заповед за задържане на лице от *** год. подс.АНГ. Й. Ф. бил задържан в 17.00
часа, като същият бил освободен на 17.05.2020 год. в 10.00 часа.
В хода на разследването са назначени и изготвени техническа експертиза, съдебно-
психиатрична експертиза на подс. АНГ. Й. Ф., съдебномедицинска експертиза и комплексна
съдебно-психиатрично- психологична експертиза на Р. Ст. Н..
Според заключението на изготвената техническа експертиза, обективирана в
протокол от 24.07.2020 год., изготвен от вещо лице от списъка на БОС характеристиките на
представения за изследване оптичен носител на данни - 1 брой компактдиск /СБ-К/ , с
ръкописен текст „10584р- 1721/16.07.2020 г.“, са посочени в изследователската част.
Записите на диска са два и на тях се съдържа информация за обаждания на тел. 112 от
аб.№ *** на *** г. в 16.22 ч. и 16.26 ч. Не са установени прекъсвания, сривове, заличавания,
наслагвания и т. н., водещи до съмнения за извършвани корекции или други технически
интервенции или монтаж върху аудиозаписите, записани върху диска.
Съдържанието на аудиозаписите, които са с различна продължителност са свалени на
хартиен носител.
Според заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза осв. АНГ. Й.
Ф. в периода от *** год. до датата на освидетелстването — 10.08.2020 год. не е имал
умствена недоразвитост. Поведението му е било нормалнопсихологично мотивирано,
изключващо психопатологична продукция като качествено или количествено нарушение в
отделните психични сфери - съзнание, мислене, възприятия, емоции, памет, интелект. То е
било подредено и целенасочено, а не хаотично и дезорганизирано, видно от свидетелските
показания. Осв. е декларирал откъслечен спомен за преживяното, като е подреждал
правилно само събитията по отношение на хронология, място и участващи персонажи,
видно от разказа му с дата 04.08.2020 год. с представянето на своя версия за тях. Не е бил в
състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Той е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е имал
психично заболяване, което би могло да попречи да осъзнава роднинската си връзка по
сватовство с пострадалата Р.Н..
3
Подс. АНГ. Й. Ф. към датата на освидетелстването - 10.08.2020 год. не е бил в
състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта,
защото поведението му е било нормално психологично мотивирано, изключващо
психопатологична продукция като качествено или количествено нарушение в отделните
психични сфери - съзнание, мислене, възприятия, емоции, памет, интелект.
В експертизата е посочено, че вещото лице не разполага с обективни данни
/медицинска документация/, че осв. има друго тежко заболяване, което да пречи на
наказателното производство. Вещото лице съобразило и думите му по повод преживения,
според него инцидент, при който осв. е паднал от покрив на сграда и си е ударил главата с
последващо лечение в Ловеч: „... След като излязох от болницата станах по-добре, както
преди нормален... “, впоследствие не е имал оплаквания, ако бъдат верифицирани думите
му, които биха могли да се интерпретират като симптоми на някакво заболяване. Осв.АНГ.
Й. Ф. не се води на диспансерен отчет и не е регистриран в ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“
ЕООД гр.Бургас, не е преглеждан от психиатър в службата, не е провеждал амбулаторно или
стационарно лечение.
Осв. АНГ. Й. Ф. е могъл до датата на освидетелстването да бъде свидетел по
досъдебното производство и да участва в съдебни заседания, защото е бил психично здрав.
Осв.АНГ. Й. Ф. към датата на инкриминираното деяние не е имал изградена зависимост към
алкохол, тъй като не са открити критериите на МКБ-10 /Международна класификация на
болестите/ за настъпила такава зависимост. Към датата на освидетелстването - 10.08.2020
год. също не са открити критериите по МКБ-10 /Международна класификация на болестите/
за настъпила такава зависимост, т. е. не са регистрирани абстинентни явления, които
неминуемо настъпват при спиране на алкохолната употреба. Тя носи характеристиката на
битов тип, понякога в неумерения вариант.
Осв. АНГ. Й. Ф. е твърдял при разпита му на 04.08.2020 год., както и към датата на
освидетелстването - 10.08.2020 год., че: „ ... Удрял съм си главата като паднах от покрива на
затворническото общежитие в село Оризаре преди около 10г. някъде. Лежах в Ловешката
болница... След като излязох от болницата станах по-добре, както преди нормален... Видно
от казаното ако бъдат верифицирани думите му, впоследствие не е имал оплаквания, които
биха могли да се интерпретират като симптоми на такова психично заболяване, което би
могло да повлияе на правилното възприемане на фактите към инкриминираната дата - ***
год. и към датата на освидетелстването — 10.08.2020 год.
Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 394/2020 год.
от свидетелските показания на Р. Ст. Н. е установено, че същата е получила кръвонасядане
на лява ръка, което увреждане е възможно да е получено по време и начин, както се
съобщава от притискане с ръце. Установените увреждания са довели до болка.
Според заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрично-
психологична експертиза на Р. Ст. Н. към периода от *** год. до датата на
освидетелстването Р. Ст. Н. не е страдала от умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието и е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към датата на преглед Р. Ст. Н. не е изпадала в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, причинено от психична
болест или слабоумие, което би й попречило да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си. Осв. не страда и от друго тежко заболяване,
което да пречи на провеждане на наказателното производство. Р. Ст. Н. не е консултирана и
не е лекувана амбулаторно, не е била хоспитализирана и не се води на отчет в ЦПЗ „Проф.
Д-р Иван Темков“ гр.Бургас. Р. Ст. Н. има съхранена психическа годност да бъде свидетел
по досъдебното производство и да участва в съдебни заседания. При осв.Р. Ст. Н. не се
отчитат данни за наличие на патологични личностови черти или акцентуации. Има добри
възможности за пълноценно социално функциониране в непосредствения социум. Умерено
4
контактна, спокойна, без данни за конфликтна и агресивна готовност. Доминират нагонови
тенденции. Ценностната система е крайно стеснена и практически сведена до задоволяване
на базисни потребности. Има изградени представи за морално-етичните норми на поведение
- позволено-непозволено, наказуемо. Не е констатирано грубо несъответствие между
моралните устои на Р. Ст. Н.. Съхранено е и критично и реалистично отношение към
общоприетите норми за поведение в обществото. От проведеното психологично изследване
не е констатирана повишена податливост на чуждо влияние, извън рамките на
общоприетите норми. Р. Ст. Н. има запазена психична годност за разбиране на случващото
се, но способността й да противодейства при упражнено физическо или психическо насилие
е редуцирана, с оглед физическите несъответствия. По субективни /събрани от осв./ данни
по време и след извършване на процесното деяние Р. Ст. Н. се е чувствала унизена и
обидена. Преживените негативни емоции биха могли да се приемат като състояние на остра
стресова реакция с описаните по-горе симптоми от негативния регистър. С течение на
времето интензитета на симптоматиката е отслабнал и преживяното от нея не е довело до
посттравматично разстройство на психиката й.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия Ф. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства и доказателствени средства: разпит на свидетеля Г. Д. Г.
(л.52, л.53-частично), Р. Ст. Н. (л.54, л. 57-пред съдия, л. 60), Ас. Орл. Ас. (л.63, л. 65 –пред
съдия, л. 67), А.А. Ф. (л.69, л. 70), Ц.Г.М. (л.71), очна ставка между свидетелите Р. Ст. Н. и
Ас. Орл. Ас. (л.191);
От писмените доказателства и доказателствени средства: заверено копие на заповед
за задържане на лице (л.38); писмо с рег.№ 10584р-1721 (л.129); оглед на веществени
доказателства, обективиран в протокол от 21.07.2020 год. (л.72), удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на Р. Ст. Н. (л. 133), удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на
АНГ. Й. Ф. (л.136); удостоверение за настоящ адрес (л.144-149); справка за съдимост;
бюлетини за съдимост;
От експертизите: техническа експертиза (л.80), съдебно-психиатрична експертиза
(л.89), съдебномедицинска експертиза № 394/ 2020 год. (л.105), комплексна съдебно‐
психиатрично-психологична експертиза (л.112);
От веществените доказателства: л.130 компакт диск на „Районен център 112“ - Бургас
марка „Кодак“.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.
Съдът не кредитира частично показанията на св. Г. в частта, в която се сочи, че е
проведена беседа с подсъдимия, тъй като беседата не е доказателствено средство, което е
събрано по реда на НПК и независимо от начина, по който са включени в доказателствата
по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. „Беседата“ има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за
доказателствено средство (така Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о.,
както и делото „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”) и поради това и съдът не ги кредитира частично
показанията.
5
Следва да се обърне внимание, че в хода на досъдебно производство са проведени
всички необходими разпити с оглед избягване на противоречия в показанията на
свидетелите и установяване на обективната истина, включително разпити са проведени пред
съдия и е осъществена очна ставка между свидетелите Р. Ст. Н. и Ас. Орл. Ас.. Установено е
мястото на деянието чрез разпита на свидетелите –полицейски служители и допълнителен
разпит на пострадалото лице (л.60) и на А. Ф. (л. 70). В резултат е била установена
фактическата обстановка, която изцяло се признава от подсъдимия и се подкрепя от
показанията на свидетелите, писмените доказателства и доказателствени средства и
представеното веществено доказателство.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на вещите лица като обективни и
безпристрастни и им се доверява напълно.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява
подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствените материали установяват
фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.150,
ал.1, предл.1 от НК, който предвижда, че който извърши действие с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст, чрез употреба на сила, се наказва с лишаване от свобода от две до осем
години.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с половата
неприкосновеност и половия морал.
Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване от подсъдимия по отношение на
пострадалата на действия от естество да възбудят или удовлетворят полово желание без
съвкупление и са извършени с тази цел.
Целта на престъплението е за възбуждане или удовлетворяване на полово желание, за
възбуждане и удовлетворяване, само за възбуждане или само за удовлетворяване на полово
желание. Доколкото човешката физиология не позволява удовлетворение на половото
желание без преди това то да е било възбудено, следва да се приеме, че не става въпрос за
две различни, отделни, самостоятелни цели, а законодателят е употребил съюза „или“, за да
очертае като съставомерни всички действия с такава насоченост, независимо извършителят
в какво състояние е желаел да доведе себе си. Следва да се има предвид, че престъплението
е на формално извършване, т. е. не е необходимо реално да е достигната полова възбуда или
удовлетворение и бидейки престъплението по чл. 150, ал. 1 НК формално по своя характер,
от юридическа гледна точка опит за извършването му не може да бъде направен.
В случая поведението на подсъдимия е било насочено именно към тази специална
цел – да се възбуди или удовлетвори полово желание като се е съблякъл гол, осъществил
притискане на тялото си в тялото на Н. и опипал гърдите й.
За да осъществи тази цел, от обективна страна деянието се характеризира с
използване на принуда – предл.1 на чл. 150, ал. 1 НК, изразяваща се в употреба на сила в
случая с дърпане за ръката на Н., събарянето на същата на легло, разкъсване на нейната
6
тениска, запушване на устата й с ръка и затискането й с тяло против нейната воля като тези
действия са извършени с цел сломяване на съпротивата на пострадалата и насочени към
целта да възбуди или удовлетвори полово желание.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на
вина – пряк умисъл. Всички доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и
обстоятелствата, при които то е извършено, свидетелстват, че той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че използва сила за
сломяване съпротивата на пострадалата, като е имал и особена цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление като е съзнавал, че в резултат на приложената
сила осъществява престъпната цел и е искал именно това.
Към датата на инкриминираното деяние, свидетелката Н. е била навършила 14
години. На следващо място, за да сломи съпротивата й, подсъдимият е упражнил сила, която
макар да не е с голям интензитет е препятствала пострадалата да се противопостави на
посегателството над нея. Макар достатъчно интелигентна и във възраст да осъзнава и
разбира смисъла на случващото се, Н. не е успяла да се защити самостоятелно и
благодарение на виковете й се е отзовал св. А.А..
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице, поради което е и наказателно
отговорен. Фактът, че именно той е извършител на престъплението е установен по несъмнен
начин, не само чрез неговите самопризнания, но и чрез показанията на пострадалата, и на
останалите разпитани по делото свидетели, както и от заключението по назначените
съдебни експертизи, установяващи психофизичното състояние на подсъдимия и на
пострадалата.
Следва да се посочи, че обяснението от подсъдимия, че е употребил алкохол е
обстоятелството, което се установява и от показанията на свидетелите, които действително
сочат, че подсъдимият е имал дъх на алкохол, но състоянието, в което се е намирал, е
резултат от употребен от него алкохол и той, сам, съзнателно, се е поставил в това състояние
и това обстоятелство не може да бъде основание да бъде оневинен (така Решение № 238 от
20.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 690/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир
Шекерджиев).
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита невисоката степен на упражнената сила
по отношение на пострадалата и по-ниската обществена опасност на конкретните действия
на подсъдимия, в сравнение с други престъпления с идентична правна квалификация. На
следващо място подсъдимият е реабилитиран. Съдът взема предвид и обстоятелството, че Ф.
продължава да живее заедно със сина си и пострадалата, успели са намерят баланс в
отношенията си и да продължат да обитават обща къща и да се грижат за децата в
семейството. Дава се сметка също така, че подсъдимият съдейства на разследването и в хода
на съдебното производство направи самопризнания, но само по себе си, предвид характера
на производството по реда на Глава 27 НПК, това обстоятелство не може да се приеме като
изключително смекчаващо обстоятелство.
За съдебния състав изброените обстоятелства не могат да се приемат като
многобройни смекчаващи обстоятелства нито пък би могло да се приеме, че е налице
7
изключително смекчаващо вината обстоятелство и затова според този състав не са налице
предпоставки да се определи наказание под установения от закона минимум.
Съденият състав счете, че са налице и отегчаващи обстоятелства като взема предвид,
че пострадалата, спрямо която е употребил сила с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание е жената, с която неговият син живее на семейни начала и в резултат на това
съжителство имат деца, за които се грижат и които във всеки един момент биха могли да
станат свидетели на случващото се. Съдебният състав оценя високата степен на обществена
опасност на деянието и обществените отношения, които законодателят се стреми да опази -
половата неприкосновест и половия морал в обществото. Касае се за такава група от
обществени отношения, които законодателят защитава в по-висока степен. В конкретния
случай начина на извършване на деянието – използваната сила чрез няколко действия -
дърпане за ръка, събаряне на леглото, разкъсване на тениската, запушване на устата на
пострадалата с ръка и затискането й с тяло, сочат за поредица от действия насочени към
сломяване на съпротивата и затова за по-висока степен на обществена опасност. Отчита се и
обстоятелството, че само поради своевременната намеса на св. А. са преустановени
последващи действия на подсъдимия.
По тези съображения съдът намери, че за да се постигнат целите на наказанието да се
предупреди и превъзпита извършителят и за да въздейства предупредително и
превъзпитателно върху останалите членове на обществото наказанието следва да се
определи както при отчитане на смекчаващите, така и на отегчаващи обстоятелства, но по
изложените съображения при превес на смекчаващите обстоятелства и затова наказанието се
определи в размер към минималния, а именно две години и шест месеца „лишаване от
свобода“.
НПК императивно предвижда в настоящото производство, по глава 27 от НПК, да
бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът като определи, че справедливото
наказание е „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, размер към
минималния предвиден в закона, следвайки императивните правила на чл.58а ал.1 от НК,
намали с 1/3 определеното наказание и наложи на подсъдимия една година и осем месеца
„лишаване от свобода“.
Съдът счете, че са налице предпоставките не чл.66 ал.1 от НК, а именно: Ф. е
реабилитиран, не е неосъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигането на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е
наложително да го изтърпи ефективно. За това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието за срок от четири години. Съдебният състав намери, че
за постигане на целите на наказанието, изпълнението следва да се отложи за период по-
дълъг от минималния предвиден в закона, тъй като престъплението се отличава с висока
степен на обществена опасност, подсъдимият продължава да живее в една къща и двор с
пострадалата и по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК.
По разноските:
По ДП са налични доказателства за сторени разноски в размер на 1947,12 лева за
експертизи в това число 73,20 лева за изготвена техническа експертиза; 73,20 лева за
изготвена съдебномедицинска експертиза; 614,88 лева за изготвена съдебно-психиатрична
експертиза; 1185,84 лева за възнаграждение в размер на по 592,92 лева за всяко от вещите
лица по изготвената комплексна съдебна психиатрично- психологична експертиза.
По веществените доказателства:
По делото е налично едно веществено доказателство CD-R марка „Kodak“, л. 130 от
ДП, което с присъдата съдът постанови, че е необходимо да остане за съхранение по делото
за срока за съхранение на делото в архив, след което да бъде унищожено, заедно с делото по
8
реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9