Разпореждане по дело №2551/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1729
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120202551
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

20.06.2019 г. гр. Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, 20 – ти състав, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХД № 2551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от Старт-2-2017“ ООД, ЕИК:*********, депозирана срещу Наказателно постановление № 02-0002323/04.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание - имуществена санкция, в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ.

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че административнонаказващият орган е установил, че на 03.04.2019г. дружеството не е уредило като трудови правоотношенията, при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор с лицето Назмие Хасан Ариф, ЕГН:********** работещо на длъжност „продавач“ в заведение за бързо хранене , находящо се на територията на производствен терен, стопанисван от  Куш мода“ООД, с.Ябълчево, общ.Руен, обл.Бургас.

Съобразно чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа - чл.61 от КТ, като в КТ липсва изрична законова уредба къде следва да бъде сключен договора. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл.14, ал.3 от ЗЗД, съобразно която договорът се смята за сключен в мястото, където е направено предложението.

В случая от материалите по приложената административно-наказателна преписка се установява, че местоработата се е явила в заведение за бързо хранене , находящо се на територията на производствен терен, стопанисван от  Куш мода“ООД, с.Ябълчево, общ.Руен, обл.Бургас.

Съгласно чл. 59 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В трайната практика на ВКС се приема, че по аргумент от чл.36, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, за да се определи подсъдността по наказателно-административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението.

В случая, при внимателен прочит на наказателното постановление се установява, че наказващият орган е приел, че нарушението, изразило се бездействие – несключване на трудов договор в императивната писмена форма, е било извършено в заведение за бързо хранене, находящо се на територията на производствен терен, стопанисван от  Куш мода“ООД, с.Ябълчево, общ.Руен, обл.Бургас. Там се твърди, че Назмие Ариф е престирала работната си сила, и там и се дължи трудовото възнаграждение. При това положение за решаване на въпроса за подсъдността е ирелевантно къде са седалището и адресът на управление на работодателя или къде е продължила проверката по документи, респективно къде е седалището на административнонаказващия орган. /В този смисъл са мотивите на Определение № 78 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 799/2017 г., III н. о., НК, постановено по аналогичен случай/.

ВКС приема също така, че отговорността за бездействието е отговорност не просто за неизвършване на нещо, а за неизвършването на нещо правно дължимо. Затова и мястото, където деецът е длъжен да действа, определя и мястото, където той ще отговаря, ако бездейства. В случая, мястото на изпълнение на задължението е град Свети Влас /В този смисъл Определение № 36 от 4.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 437/99 г., I н. о./.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е било извършено в град с.Ябълчево, об.Руен, което попада в съдебния район на Районен съд гр.Айтос и следователно местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – Айтос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 84, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т . 1, вр. чл. 42, ал. 2 от НПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 2551/19 г. по описа на Районен съд-Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Айтос.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати за сведение на страните на посочените по делото адреси.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: