РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 56349
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110115261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 1736/11.02.2025 г. на „***, ЕИК ***** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. К., ЕГН ********** за сумите,
дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М6763130, като част от Рамков договор,
идентифициран с уникален номер *********, ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до
плащането.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за цена на
предоставени електронни съобщителни услуги; цена за устройство по договор за продажба
на изплащане, неустойка и мораторна лихва върху всяка от тях, както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
част от претендираните суми, а именно: 2,00 – обезщетение за обработка на просрочени
задължение и 0,37 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 08.04.2023 г. до 04.02.2025
г.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
В случая, въобще не става ясно и какво представлява обезщетението за обработка за
просрочени задължения. Отново дължимостта на сумата очевидно е последица от
неизпълнени на задълженията по договора от страна на потребителя, но на това основание
вече са му начислени неустойки.
По изложените съображения съдът намира, че повторното начисление на суми за
обезщетение противоречи на добрите нрави.
След като главното вземане не подлежи на присъждане според настоящия състав, не се
дължи и акцесорното вземане за лихва за забава.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
1
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. 1736/11.02.2025 г. на „*** ЕИК ***** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. В. К., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 2,00 – обезщетение за обработка на просрочени задължение и 0,37 лв. – мораторна
лихва върху нея за периода от 08.04.2023 г. до 04.02.2025 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2