№ 20
гр. Севлиево , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200075 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Народно читалище “Св.Климент Охридски”, със седалище и адрес
на управление с.С., общ.Севлиево, ул.”Марин Попов” № 55, чрез представляващия М.М.К. е
обжалвал наказателно постановление № 07-001341 от 01.02.2021 год. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.62, ал.3
от Кодекса на труда / КТ / във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер от 1
500.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и изготвено при
нарушение на процесуалните правила, в подкрепа на което се развиват подробно развити в
нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Дирекция “ОИТ” гр.Габрово, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и отправя молба към съда
да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това се
установява и от представения Протокол за извършена проверка и показанията на
свидетелите, че на 22.12.2020 г. по работни места в обект – Народно читалище „Св.Климент
Охридски-1899“ ***, а след това на 05.01.2021 г., на 06.01.2021 г. и на 11.01.2021 г. в
Дирекция “ИТ”-Габрово, свидетелите Д. Н. Г. – старши инспектор и Р. С. Б. - инспектор в
Дирекция “ИТ” – Габрово, извършили проверка в посоченият по-горе обект, както и на
документацията на читалището.Проверката била извършена в присъствието на С.Х.П., в
качеството й на упълномощено лице и С.С.К. – член на читалищното настоятелство.За
1
извършената проверка е съставен съответен протокол с изх. № ПР2037881/18.01.2021 год., в
който освен останалите констатации е отразена и такава, че от представеното трудово досие
на лицето Р.Г.Р., ЕГН **********, се установило, че със Заповед № 4/09.12.2020 г.
трудовото правоотношение между страните НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“ с.С. и
горецитираното лице по сключен трудов договор № 4/10.12.2014 г. е прекратено на осн.
чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 10.12.2020 г.От представена справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ – изх. № 07388203027610/29.12.2020 г. се
установило, че работодателят НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“ с.С., Булстат 00211613 е изпратил
на 29.12.2020 г. уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с лицето
Р.Г.Р., ЕГН **********, видно от визуализираният вх. № 07388203027610/29.12.2020 г.,
отразен в горепосочената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
и който показва датата на подаване на данните от работодателя до ТД на НАП.От
установеното по-горе се констатира, че работодателят НЧ „Св.Климент Охридски-1899“ ***
не е спазил законоустановеният седемдневен срок за изпращане на писмено уведомление –
съгласно приложение № 1 до ТД на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с
лицето Р.Г.Р., ЕГН **********, с което е нарушил чл.62, ал.3 от КТ във вр. с чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ.Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 18.01.2021 г.
на С.Х.П., в качеството й на упълномощено от представляващия читалището лице.
На същата дата - 18.01.2021 год. свид.Г., в присъствието на свид.Б., съставила АУАН
№ 07-001341 против жалбоподателя НЧ “Св.Климент Охридски-1899”, със седалище и адрес
на управление ***, ул.”Марин Попов” № 55, Булстат *********, в качеството му на
работодател, представлявано от С.Х.П., в качеството й на упълномощено лице, за това, че
при извършена проверка на 22.12.2020 г. по работни места в НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“,
находящо се в ***, ул.“Марин Попов“ № 55 и на 05.01.20219 г., 06.01.2021 г. и 11.01.2021 г.
по представената в Дирекция „ИТ“ Габрово документация на НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“
с.С., в това число трудово досие на Р.Г.Р., ЕГН **********, се установи, че със Заповед №
4/09.12.2020 г. трудовото правоотношение между страните: НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“ с.С.
и горецитираното лице по сключен трудов договор № 4/10.12.2014 г. е прекратено на осн.
чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 10.12.2020 г.От представена справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх. № 07388203027610/29.12.2020 г., се
установи, че работодателят НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“ с.С., булстат *********, е изпратил
на 29.12.2020 г. уведомление до ТД на НАП за прекратяване трудовия договор с лицето
Р.Г.Р., ЕГН **********, видно от визуализираният вх. № 07388203027610/29.12.2020 г.,
отразен в горепосочената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
и който показва датата на подаване на данните от работодателя до ТД на НАП.От
установеното по-горе се констатира, че работодателят НЧ „Св.Кл.Охридски-1899“ ***, не е
спазил законоустановеният седемдневен срок за изпращане на писчмено уведомление
съгласно приложение № 1 до ТД на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с
лицето Р.Г.Р., ЕГН **********.Нарушението е извършено на 18.12.2020 г. и установено на
05.01.2021 г.; 06.01.2021 г. и 11.01.2021 г. по представената документация на НЧ
„Св.Кл.Охридски-1899“ с.С. в Дирекция „ИТ“ – Габрово.С това е нарушил чл.62, ал.3 във
вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез
С.Х.П., в качеството й на упълномощено лице от представляващия жалбоподателя, срещу
подпис на същата дата - 18.01.2021 г.След запознаване със съдържанието му е направила
възражение, че с оглед на това, че НЧ „Св.Климент Охридски-1899“ е коректен работодател
и не са произтекли никакви вредни последици за лицето Р.Р., не са накърнени трудовите й
права.Възражения са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от представляващия
читалището-жалбоподател.В същите се сочи, че читалището е със 120-годишна история и
негова основна цел е била да се задоволят нуждите и потребностите на ползвателите му,
както и грижата за работниците и служителите.Основните източници на финансиране били
от членски внос и субсидия от общинският бюджет, средства, които едва покривали
основните разходи на читалището.С неподаването в срок на справка по чл.62, ал.5 от КТ,
работодателят счита, че не е нарушил трудовите и осигурителни права на работника, нито тя
е лишена от последващи обезщетения.Същото действие не било извършено умишлено и
целенасочено.С лицето е бил сключен трудов договор, надлежно са й били изплащани
полагаемите заплати и обезщетения.В заключение се твърди, че с действието не е обидено,
засегнато или ощетено лицето и никоя страна от трудовото правоотношение, както и
държавният бюджет.
2
Въз основа на съставения АУАН № 07-001341 е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Д ”ИТ” гр.Габрово с № 07-001341 от 01.02.2021 год.В
същото административно-наказващият орган / АНО / изцяло е преповторил фактическите
констатации и правните изводи на актосъставителя.В заключение е приел за констатирано,
че НЧ „Св. Климент Охридски-1899“ с.С., община Севлиево, ЕИК *********, в качеството
си на работодател по смисъла на Пар.1, т.1 от ДР на КТ не е спазил законоустановеният
седемдневен срок за изпращане на писмено уведомление-съгласно приложение № 1 до ТД
на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Р.Г.Р., ЕГН
**********.Нарушението е извършено на 18.12.2020 г. и е установено на 05.01.2021 г.;
06.01.2021 г. и на 11.01.2021 г. по предоставената в Д „ИТ“ Габрово документация на НЧ
„Св.Климент Охридски-1899“ с.С..В заключение АНО е приел, че НЧ „Св.Климент
Охридски-1899“ *** е нарушил чл.62, ал.3 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.АНО е
направил констатацията, че няма основание за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ и на чл.28
от ЗАНН.Наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда е наложил на НЧ „Св.Климент Охридски-1899“ ***, ЕИК *********, в качеството му
на работодател, имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Д. Н. Г. и Р. С. Б., съпоставени с писмените доказателства - Протокол за
извършена проверка Изх. № ПР2037881/18.01.2021 г.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с № 07388203027610 от 29.12.2020 г.; Заповед № 4 от
09.12.2020 г.; Пълномощно от 30.12.2020 г.; Данни от търговски регистър за НЧ „Св.
Климент Охридски-1899“ ***; Идентификационна карта; АУАН № 07-001341 от 18.01.2021
г.; Възражение с вх. № 21004812/21.01.2021 г.; Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ” София; Длъжностна характеристика на длъжност
Директор на Д „ИТ“; Пълномощно от 23.09.2020 г.; НП № 07-001341 от 01.02.2021 г. и
Договор за абонаментно счетоводно обкслужване от 21.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
09.02.2021 год.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява,
че същата е подадена на 15.02.2021 год., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган.В тази връзка по делото е представено заверено
копие от Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”
София.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.416, ал.1 от
КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбите на чл.62, ал.3 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.Текстът на чл.62,
ал.3 от КТ гласи следното: „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено
от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите
предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни
дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”.Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 5/29.12.2002 г.: „Уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща: в
седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на
читалището-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 1
500.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до
10 000 лв., за всяко отделно нарушение”.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, читалището-
3
жалбоподател излага доводи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и изготвено при
нарушение на процесуалните правила в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено на базата
на АУАН, изготвен от актосъставител, чиято описателна част била абсолютно нечетлива,
поради което от съдържанието му не би могла да се извлече представата за вида на
твърдяното административно нарушение.Съдържанието на АУАН включвало задължителни
реквизити и именно чрез него привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице следвало да разбере какво нарушение е извършило и за какво е обвинено.В случая било
накърнено правото на защита на жалбоподателя, тъй като поради нечетливият АУАН той не
можел да разбере какво нарушение му се вменява във вина.Освен това привлеченото към
отговорност лице разполагало с правото, превидено в чл.44 от ЗАНН в тридневен срок да
изготви и подаде възражение, което било от значение за приключване на административно-
наказателната преписка и за определяна не размера на налаганата санкция.
Съдът не споделя така изложеният довод.Както към жалбата, така и към
административно-наказателната преписка са приложени копия на АУАН, на базата на който
е издадено обжалваното НП.Съдържанието и на двете копия е четливо и в пълна степен
позволява на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен към
административно-наказателна отговорност.Съставеният АУАН съдържа всички изискуеми
от закона реквизити.Същевременно при връчването на акта, от страна на упълномощеното
лице са били вписани възражения в него.Както вече бе отбелязано по-горе в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, от страна на представляващият читалището-жалбоподател са били
депозирани писмени възражения, от които може да се направи недвусмислен извод, че
същият е наясно с нарушението, за което представляваното от него читалище е привлечено
към административно-наказателна отговорност.
Твърди се на следващо място, че в случая административно-наказващият орган /
АНО / не се е съобразил с обстоятелството кой е действителният извършител на
нарушението, като неправилно е привлякъл към отговорност юридическото лице –
читалище.Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ вменявала задължение за работодателя, но му
предоставяла възможност да делегира това свое задължение и на упълномощено от него
лице.В случая работодателят се бил възползвал от това свое право и с изрично пълномощно
от 23.09.2020 г. на нотариус Пламен Димитров упълномощил Светла Попова, включително с
правото да подава и получава по ел.път и лично всякакви документи, протоколи, декларации
и информация, свързана с читалището.Това пълномощно съществувало към датата на
подаване на справката и извършване на административното нарушение.При така
изложеното е направен извода, че административната отговорност следвало да бъде
понесена от упълномощеното лице, за което законодателят бил предвидил отделна санкция
по чл.414, ал.3, предл.второ от КТ.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.
Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл.62, ал.3, изр.1 от КТ предвижда,
че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен
срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.Анализът на нормата сочи, че с нея се създава задължение за
работодателя, като му се дава възможност той да изпълни задължението си лично или чрез
упълномощено лице.Нормата не създава задължение за самото упълномощено лице,
доколкото то не действа от свое име и за своя сметка, а от името на упълномощителя и за
негова сметка като изпълнява негово задължение.В този смисъл следва да се посочи, че дори
и при наличие на такова упълномощаване, независимо дали то е на определен служител на
работодателя или на трето лице, извън структурата на работодателя, то същото
(упълномощаване) не освобождава работодателя от задължението, а само дава възможност
то да бъде изпълнено и от друго лице.По тази причина неизпълнението от страна на
упълномощеното лице не освобождава носителя на задължението от отговорността за
неговото изпълнение.Аргумент в тази насока е и санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3
от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.Цитираната разпоредба предвижда възможност за ангажиране на
4
отговорността на работодател и виновно длъжностно лице.В тази връзка и доколкото както
се посочи по-горе упълномощаването на трето лице да изпълни задължението по чл.62, ал.3
от КТ, не лишава работодателя от възможността да изпълни това задължение лично, то
логично е при неизпълнението му да бъде ангажирана именно неговата отговорност като
носител на законовото задължение за уведомяване на компетентната ТД на НАП за
прекратен трудов договор, като е без значение дали за нарушението може да бъде
ангажирана отговорността и на друго лице (виновното длъжностно лице).В тзи смисъл е и
Решение от 30.04.2014 г. на Административен съд - Русе по к. а. н. д. № 106/2014 г.
От друга страна, нито в представеното по делото пълномощно от 23.09.2020 г., нито в
договора за абонаментно счетоводно обслужване от 21.09.2020 г., сключен между
читалището-жалбоподател и „Акаунт С – 2010“ ЕООД, се съдържат клаузи, от които по
безспорен и несъмнен начин да се установява, че на лицето Светла Попова или
представляваното от нея дружество се вменява в задължение да подава уведомление за
прекратяване на трудов договор пред съответната ТД на НАП.В посоченото по-горе
пълномощно на упълномощеното лице са предоставени определени права, но не се вменяват
задължения по спазване на трудовото законодателство.Посоченият договор пък възлага на
„Акаунт С – 2010“ ЕООД извършването на пълно абонаментно счетоводно обслужване в
съответствие със счетоводното и данъчното законодателство, но не вменява изпълнението и
на задължения по трудовото законодателство.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за маловажност на извършеното
нарушение.Твърди се, че жалбоподателят не е бил санкциониран за нарушения на трудовото
законодателство, от нарушението не са причинени никакви вреди, макар и извън
законоустановения срок това задължение било изпълнено и то преди да бъде извършена
проверката от страна на контролните органи.Освен това читалището било ЮЛНЦ с
изключително ограничен бюджет и предвидената санкция, макар и в законовия минимум е
непосилна за него.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.Следва
да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки
конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова
възможност.Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия
противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва
да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в
разпоредбата на чл.415в от КТ.Специалният състав на маловажно административно
нарушение по чл.415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28
от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са
налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя.Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 от
ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна
отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция,
но в многократно по-нисък размер.Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично
е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 от КТ, чл.62, ал.1 и ал.3 от КТ и
чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от
КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са
налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.В този смисъл не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от жалбоподателя е маловажно именно поради
действието на чл.415в, ал.2 от КТ.
Липсата на обществена опасност на деянието не води до преценка за неговата
маловажност, която както вече бе отбелязано по-горе съгласно чл.415в, ал.2 от КТ е
изключена, а изобщо го изключва като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ на
основание чл.9, ал.2 от НК, приложим за административните нарушения на основание чл.11
от ЗАНН.Безспорно нарушението по чл.62, ал.3 от КТ е от категорията на формалните, тъй
като за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат.Следва да се
5
отбележи, че чл.9, ал.2 от НК е приложим както за формални /на просто извършване/, така и
за резултатни престъпления, поради което се прилага и към формалните административни
нарушения, каквото е процесното.В този случай при преценката дали нарушението е
маловажно или не намира приложение разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, по силата на
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН.Съгласно чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.С оглед на това законово
определение е необходимо да бъдат изследвани конкретните смекчаващи обстоятелства,
респективно липсата на отегчаващи обстоятелства.Безспорно в процесният случай няма
данни жалбоподателят да е бил наказван за други нарушения на трудовото
законодателство.Несъмнено е също така, че наказаното лице е подало изискуемото
уведомление, макар и със закъснение от 11 дни, вместо на 18.12.2020 г., на 29.12.2020
г.Следва също така да се има предвид, че дните 19.12. и 20.12. са били почивни, както и, че
дните от 24.12. до 28.12.2020 г. са били празнични и неприсъствени, тоест уведомлението е
било подадено в един сравнително кратък период след изтичането на законоустановения
срок, тоест същият не е значителен.Съществено е също така, че това е било сторено преди
да бъде извършена проверката от страна на контролните органи.От друга страна самият
административно-наказващ орган в обжалваното НП е направил извода, че от нарушението
не са настъпили каквито и да било вредни последици.Не на последно място следва да се има
предвид, че жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, което действително
разполага с изключително ограничен бюджет и налагането на санкция в размер от 1500.00
лева, която макар и в минимален размер, не съответства на тежесттта на
извършеното.Посочените обстоятелства несъмнено имат характер на смекчаващи
обстоятелства.В същото време не са налице отегчаващи обстоятелства.При тези данни и
след съпоставка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че процесното
нарушение макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
нарушение, неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане, тъй като доверителят му е материално затруднен и го представлява безвъзмездно, да
му бъде присъден адвокатски хонорар в предвидения от закона минимум.С оглед изхода на
делото в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и на осн. чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 335.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-001341 от 01.02.2021 г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово, с което на Народно читалище “Свети Климент
Охридски-1899”, със седалище и адрес на управление с.С., общ.Севлиево, ул.”Марин
Попов” № 55, ЕИК *********, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по
чл.62, ал.3 във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр.Габрово да заплати на адвокат Н.Й.
Николова-Генова от Адвокатска колегия гр.Габрово - процесуален представител на Народно
читалище “Свети Климент Охридски-1899” ***, адвокатско възнаграждение в размер на
335.00 /Триста тридесет и пет/ лева на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7