№ 534
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501127 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260476 от 17.03.2021 г. постановено по гр.д. № 749 по
описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, съдът е приел за установено по
отношение на ответното дружество “АКЗ Бургас“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк.“Възраждане“, бл.31а, ет.1,
представлявано от управителя Артем Михайлович Сахаров, че дължи на
ищцовото дружество “Алекс Строй 22“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, жк. “Меден Рудник“, бл. 35, вх.3 , ет. 8, ап.
21, представлявано от Николинка Атанасова Желязкова, сумата от 3600 лева
възнаграждение по договор за изработка – водоснабдителни и
канализационни услуги, за което е издадена фактура № 65/30.04.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.11.2019г.
до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
4400/15.11.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 9766/2019г. и е отхвърлил
предявеният от “АКЗ Бургас“ ООД насрещен иск за осъждане на “Алекс
Строй 22“ ЕООД, да заплати сумата от 7287.07 лева, представляваща
извършени разходи за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР по
договор за възлагане и изпълнение на СМР от 09.08.2017г. в размер на
2110.40 лева и договор за възлагане и изпълнение на СМР от 20.09.2017г. в
размер на 5176.67 лева.
Решението се оспорва от ответното дружество “АКЗ Бургас“ ООД –
понастоящем въззивник, като в подадената жалба се излагат оплаквания за
1
неправилност и необоснованост на съдебния акт. Въззивникът заявява, че по
делото не се спори относно съществуващата между страните облигационна
връзка, възникнала на основание сключен между двете дружества договор за
изработка от 09.08.2017 г., с предмет изпълнение на СМР по част ВИК на
обект – жилищна сграда, находяща се в к.с. Братя Миладинови, град Бургас
срещу възнаграждение в размер на 7500 лева. Твърди се, че между страните
бил сключен и втори договор на 20.09.2017 г., с предмет изпълнение на СМР
по полагане на гипсова мазилка и подова замаска. Според твърденията на
въззивника, от общо договорената сума по първия договор в размер на 7500
лева, възложителят АКЗ Бургас ЕООД заплатил сумата от 3900 лева, а
остатъкът в размер на 3600 лева задържал до отстраняване на некачествено
изпълнени СМР по втория договор от 20.09.2017 г. Изпълнената от ищеца
работа и по двата договора била със съществени недостатъци, което дало
основание на ответника, в качеството му на възложител по договора да иска
заплащане на разходите, необходими за поправката на недостатъците или
намаляване на възнаграждението. Твърди се, че в случая се касаело за скрити
недостатъци по смисъла на закона, които са се появили по – късно и е било
невъзможно да бъдат установени при извършения преглед от възложителя.
Уточнява се и вида на недостатъците: компроментирана мазилка, ръждясали
метални профили, некачествено изпълнени ВиК връзки, непоставени ъглови
профили по светли отвори и ръбове, като за същите възложителя уведомил
изпълнителя веднага след констатирането им, но последният устно отказал да
ги отстрани. Това дало основание на ответника да възложи дейностите по
отстраняването на некачествено изпълнените СМР на трето лице. Счита, че
неправилно и необосновано районният съд е приел, че в случая се касаело за
явни, а не за скрити недостатъци. Що се отнася до металните ъгли, които
започнали да ръждясват, претенцията била предявена в гаранционния срок по
Наредба № 2/2003 г. и този предвиден в чл. 265, ал. 3 ЗЗД, и неправилно
съдът приел, че тези проявени във времето недостатъци не можело да се
вменят във вина на изпълнителя. Като необосновани се оспорват и
формираните от съда изводи досежно изпълнените ВиК работи – до тях съдът
достигнал в резултат на неправилна оценка на представената по делото
оферта. От същата било видно, че предмет на договора било „цялостно
изпълнение на ВиК и ОВК“, включително и присъединяването към уличната
канализационна мрежа, а не частично такова. В допълнение, въззивникът
сочи, че когато се касае за СМР, срокът за установяване на недостатъци е по –
дълъг, доколкото някои от тях могат да се проявят след време и след
въвеждане в експлоатация на построения обект. Оплакване се прави и
относно неправилната оценка на показанията на св. П.. Моли за отмяна на
решението и за отхвърляне на предявения иск, като в условията на
евентуалност моли за прихващане с насрещно вземане.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – „Алекс
строй 22“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв. Стоян
Чапразлиев, който срока по чл. 263 ГПК е депозирал писмен отговор, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна също не оспорва
изводите относно същестуващата между страните облигационна връзка,
възникнала по силата на сключен договор от 09.08.2017 г. Намира, че с
цитирания договор на ищцовото дружество не е било възложено включване
към мрежата на мръсната канализация. Оспорват се твърденията на ответника
2
за съществуващи недостатъци по изпълнените СМР. Основава се на приетите
по делото като доказателства актове за установява на завършени СМР на
обекта и по двата договора, сключени между страните. Твърди, че
дружеството – изпълнител не е било уведомено по никакъв начин за
откритите от възложителя недостатъци. Излагат се и конкретни възражения
по отделните видове работи, за които ответникът твърди, че са изпълнени
некачествено. Липсвали доказателства възложителят да е заплатил на трето
лице за отстраняването на некачествено извършените СМР. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Алекс
Строй 22“ ЕООД, против “АКЗ Бургас“ ООД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лева възнаграждение по договор
за изработка – водоснабдителни и канализационни услуги, за което е издадена
фактура № 65/30.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Ищецът твърди, че по силата на договора е извършил водоснабдителни
и канализационни услуги по акт 2, като е издал фактура № 65/30.04.2018г. за
сумата от 3600 лева. Възнаграждението обаче не е платено от ответника.
Искът е с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 266 вр. с чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява се, че наистина на
09.08.2017г. между дружествата е сключен договор за извършване на СМР по
част ВиК за сумата от 7500 лева. На 20.09.2017г. е бил сключен и договор за
полагане на гипсова мазилка и подова замазка. Към момента не е настъпила
изискуемостта на претендираното вземане. Според договора всички плащания
следва да се извършат в срок от 15 дни, от датата на представянето на фактура
и надлежно подписан акт 19. До момента фактурата не е представена на
ответника и не е осчетоводена от него. Ответникът е заплатил 3900 лева и е
задържал остатъка от 3600 лева до отстраняването на некачествено изпълнени
СМР по втория договор от 20.09.2017г. Твърди се, че ищецът като изпълнител
е извършил възложените работи по двата договора със съществени
недостатъци, които са довели до пълна или частична невъзможност за
използване на изработеното по предназначение. Ответникът съгласно ЗЗД е
поискал заплащане на разходите за поправката на недостатъците, в общ
размер от 7287.07 лева. В случая се касае до скрити недостатъци, които са се
проявили по-късно и представляват компрометирана мазилка и ръждясали
метални профили, некачествено изпълнени ВиК връзки, непоставени ъглови
профили по светли отвори и ръбове. За тези недостатъци ответникът е
уведомил ищеца и го е поканил да ги отстрани. Ищецът обаче е бездействал,
поради което ответникът е възложил и съответно заплатил тези разходи на
друго дружество. Ответникът е прихванал дължимата сума в размер на 3600
3
лева срещу задължението за плащане на разходите за отстраняване на
недостатъците по двата договора. Прави се евентуално и съдебно възражение
за прихващане за сумата от 3600 лева. Предявява насрещен иск с правна
квалификация чл. 265 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
7287.07 лева, представляваща извършените разходи за отстраняване на
недостатъците на изпълнените СМР по двата договора.
Ответникът по насрещния иск с отговора си го оспорва като
неоснователен. До настоящия момент ищецът не е уведомявал ответника, че
са констатирани недостатъци, нито е даван срок за поправянето им. Ищецът
сам на себе си е продал СМР по протоколи обр.19, в които обаче не става ясно
какво е включено. Фактурите касаят други обекти, а не процесните.
Извършените СМР от „Алекс Строй 22“ ЕООД са приети без забележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
Правилни са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че
между страните е налице облигационно правоотношение, породено от
сключен договор за извършване на СМР от 09.08.2017г. Според договора,
възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши срещу
заплащане СМР по част ВиК на обект на възложителя, представляващ
жилищна сграда в гр.Бургас, жк.“Братя Миладинови“. Договорените СМР са
описани в Приложение № 1, което всъщност е офертата от ищеца. Според
тази оферта, цената само за труд и полагане на монтаж възлиза на 7500 лева и
включва изкопаване на тръбни канали в тухлена зидария, полагане на
хоризонтални щрангове и укрепване, полагане на тръбна разгъвка по бани и
боксове и полагане на изолация по вертикален и хоризонтален тръбопровод.
Изрично е записано, че СМР не обхващат включване към мрежата на
мръсната канализация. Стойността на възложените СМР е определена на база
реално изпълнени работи и по цени, съгласно Приложение № 1. Няма спор
също, че СМР по договора са изпълнени от ищеца, като ответникът е заявил,
че е платил частично дължимото възнаграждение /платени са 3900 лева/, а е
задържал остатъка от 3600 лева, до отстраняване на некачествено изпълнени
работи както по този договор, така и по друг, сключен между страните
договор, а именно от 20.09.2017г., с предмет полагане на гипсова мазилка и
подова замазка в същата сграда. Той също има за Приложение № 1 офертата
на ищеца за видовете СМР и единичните им цени. Издадената от ищеца
фактура № 65/30.04.2018г. за неплатения остатък от възнаграждението за
СМР по част ВиК в размер на 3600 лева не е осчетоводена от ответника, както
е установила изготвената пред първоинстанционния съд икономическа
експертиза. Ответникът не е включил фактурата в дневниците за покупки и не
е ползвал данъчен кредит по нея. Представени са по делото актове за СМР,
касаещи и двата договора, които са подписани от въззивника.
По делото е разпитан св. К. П., който е служител на третото лице АКЗ
Бургас ЕООД, с което ответникът е в облигационна връзка по повод на
отстраняване на твърдени от него пропуски. От показанията му се установява,
че в последствие, след извършване на процесните СМР, отново са
извършвани други ремонтни дейности, тъй като на места е налична крива
мазилка. Установява се също така, и че в някои от апартаментите тоалетните
гърнета не са били включени към мръсната канализация от изпълнителя при
4
реализирането на процесните СМР. В останалата част показанията не следва
да се кредитират поради установената по делото договорна зависимост между
свидетеля и въззивника – ответник. Правилно и първоинстанционния съд не е
дал вяра на показанията в тази част.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Спорът по делото се е концентрирал върху възражението за
некачествено изпълнена работа, констатирани дефекти – компроментирана
мазилка, ръждясали метални профили, некачествено изпълнени ВиК връзки,
непоставени ъглови профили по светли отвори и ръбове и за прихващане със
сумата от 7287.07 лева, представляваща извършени разходи за отстраняване
на недостатъците на изпълнените СМР със средства на ответника.
Според разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, едно от основните задължения на
възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно. Въззивникът – ответник твърди именно наличието на такива скрити
недостатъци, с който довод обосновава по-късното си възразяване срещу
извършените СМР, а не в деня на приемането на работата с подписването на
актовете за СМР.
Според настоящия въззивен състав, дори и да се приеме че са налице
твърдените недостатъци - компроментирана мазилка, ръждясали метални
профили, некачествено изпълнени ВиК връзки, непоставени ъглови профили
по светли отвори и ръбове, то те нямат характера на скрити, а представляват
явни недостатъци. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в тази
насока. Дали мазилката е крива много лесно може да се установи при огледа,
съпътстващ приемане на извършените СМР, а твърдението, че това можело да
стане само след поставяне на осветлението в обекта, не може да бъде
споделено от въззивния съд. Що се касае до недостатъкът, че самите метални
ъгли били започнали да ръждясват, както е заявил св. П., то това дори да е
така, тези ъгли са започнали да ръждясват след време, т.е. след приемането на
работата от “АКЗ Бургас“ ООД. По отношение на това, че в някои от
жилищата била останала недоизградена мръсната канализация, не е налице
недостатък на извършеното СМР, тъй като според офертата на ищеца,
полагането и монтажа на ВиК е без включване към мрежата на мръсната
канализация, т.е. недоизграждането на мръсната канализация не може да се
квалифицира като неизпълнение на договора, тъй като е липсвало такова
облигационно задължение.
В случая, възложителят е поискал отстраняване на констатираните
недостатъци от изпълнителя с писмо, което обаче не може да се установи кога
е подписано и кога е получено от ищцовото дружество - “Алекс Строй 22“
ЕООД. Настоящата съдебна инстанция приема, че писмото с което се твърди
упражняване на правата по чл. 265 ЗЗД е изпратено след подписване на
5
актовете за СМР, с които “АКЗ Бургас“ ООД е приел извършената работа.
Поради това следва изводът, че работата по договора е била надлежно приета
от възложителя, без наличие на скрити недостатъци и без своевременно
направени възражения за явни такива.
При приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на
поетите с договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят
дължи заплащане на възнаграждение, при положение, че не е възразил, че
изработеното не съответства на договореното. При явни недостатъци каквито
са процесните възражението за несъответствие трябва да бъде направено
незабавно при прегледа на работата. Одобряването на работата от
поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент
същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в чл.
265 ЗЗД, тъй като е приложима е необоримата презумпция за правилно
изпълнена работа, въведена с чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Така се приема и в
константната практика на върховната съдебна инстанция.
Правно ирелевантен за настоящото производство остава фактът, че
фактурите не са били приети и осчетоводени от ответника. Според
константната практика на ВКС и Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.
д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени
видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. Представените актове за СМР са подписани от представител
на възложителя - “АКЗ Бургас“ ООД и имат същата характеристика на
описаните по горе протоколи за приемане на работата. Поради това
категоричен е изводът, че възложителя е приел работата и не е възразил срещу
недостатъците.
С оглед гореизложеното следва, че претендираното от „Алекс Строй
22“ ЕООД възнаграждение се дължи до непогасения размер - 3600 лева и
установителния иск е основателен.
Поради преклудиране на материалните права на възложителя по чл. 265
ЗЗД след приемане на работата, се налага изводът, че липсва възникнало
задължение за заплащане на разходи за поправка от „Алекс строй 22“ ЕООД,
поради което насрещния иск и възражението за прихващане са
неоснователни.
Направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни
изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение и Бургаския окръжен съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено в
цялост.
Налице е искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемото
дружество - „Алекс строй 22“ ЕООД, но няма представени доказателства за
извършени такива. Поради това разноски по настоящото въззивно
6
производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260476 от 17.03.2021 г. постановено по
гр.д. № 749 по описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с което е прието за
установено по отношение на ответното дружество “АКЗ Бургас“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк.“Възраждане“,
бл.31а, ет.1, представлявано от управителя Артем Михайлович Сахаров, че
дължи на ищцовото дружество “Алекс Строй 22“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк. “Меден Рудник“, бл. 35, вх.3 ,
ет. 8, ап. 21, представлявано от Николинка Атанасова Желязкова, сумата от
3600 лева възнаграждение по договор за изработка – водоснабдителни и
канализационни услуги, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 14.11.2019г. до изплащането и е отхвърлен
предявеният от “АКЗ Бургас“ ООД насрещен иск за осъждане на “Алекс
Строй 22“ ЕООД, да заплати сумата от 7287.07 лева, представляваща
извършени разходи за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7