О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София,
11.08.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 5844 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията
/ПВ/.
С
определение от 18.03.2020 г. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК – частично заличаване на договорна
ипотека, вписана под акт № 28, т. V, дело № 3151 от 2008 г. по описа на Служба
по вписванията, по заявление с вх. № 15532 от 18.03.2020 г. на "О.б.б."
АД.
Видно
от мотивната част на атакувания акт, за да постанови отказа си съдията по
вписванията е приел, че към депозираното заявление не е приложено удостоверение
на ЧСИ, а е приложено ксерокопие на постановление за възлагане.
Срещу
горепосоченото определение е подадена на 24.06.2020 г. частна жалба от "О.б.б."
АД, чрез надлежно упълномощен представител адв.Т., с оплакване, че същото е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Частният жалбоподател поддържа,
че съдията по вписванията не е установил основанието на исканото заличаване, а
именно на основание чл.22 от Правилника за вписванията, уреждащ облекчен режим
за извършване на заличаването при наличие на обуславящото приложението на
разпоредбата обстоятелство – от първоначалното вписване на ипотеката да са
изминали повече от 10 години. Поддържа, че нормата на чл. 22 ПВ изрично
посочва, че когато се иска заличаване на вписването на ипотеката поради изтекъл
срок на действие на вписването, заличаването става по молба на заинтересования,
без други доказателства. Ето защо моли обжалваният отказ на съдията по
вписванията да бъде отменен, а молбата за исканото заличаване – уважена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени
данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването
/като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и
заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е
допустимо да се разрешават правни спорове.
Според
нормата на чл.569 ГПК, нотариални са производствата, по реда на които се
извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени
вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона.
В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е
въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в
изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои вписвания следва да
бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които
са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и
решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове,
вписването на ипотеките и вписването на възбраните.
Заличаването
на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата
на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и
чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на
кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила
решение – то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането,
обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право,
като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана и 3/
изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е
била подновена.
Правните
последици на вписването /конститутивно действие, противопоставимост на трети
лица и оповестително действие/ са ограничени във времето съгласно чл. 22 ПВ.
Според посочената разпоредба, когато са изминали 10 години от датата на
вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на
заинтересования, без други доказателства. Фактическият състав на нормата
предвижда единствено изтичането на предвидения срок, в който не е извършено
подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, който следва да
се удостовери от молителя.
Критерият
за заинтересованост на лицето, което е подало молба по чл. 22 ПВ, следва да
се изведе от наличието на правен интерес за заличаване на вписването на
ипотеката поради неподновяване на първоначалното вписване. За такова лице
следва да се приеме: 1 /всяка от страните по договора за ипотека и относно
вземането, което обезпечава, а именно: кредиторът, поради отпадане на
обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане /каквото качество несъмнено има частният жалбоподател/;
длъжникът, целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово
задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице,
с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните правоприемници; 4/
всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, например
други кредитори.
Съдията
по вписванията служебно проверява дали е изтекъл 10-годишният срок, който извод
следва от приложимите за производството по нотариални удостоверявания
разпоредби на чл. 533 вр. с чл. 530 ГПК, които предвиждат задължение на съда
служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за
което може по своя инициатива да събира доказателства – в този смисъл
Определение № 95 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3006/2017 г., II т. о.,
ТК и Определение № 82 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1503/2018 г., I г.
о., ГК.
Предвид
гореизложеното въззивният съд приема, че обжалваният отказ се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото бъде върнато на съдия
по вписванията при СРС, за произнасяне и преценка на предпоставките за частично
заличаване на ипотеката въз основа на предявеното от молителя основание.
По
аргумент за противното от чл.32а, ал.2 ПВ и предвид т.6 от Тълкувателно решение
№ 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и приетото в Тълкувателно решение № 5/2015
г. на ВКС по тълк. дело № 5/2015 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи
на обжалване по касационен ред.
Предвид
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 18.03.2020 г. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по
реда на чл. 569, т. 5 от ГПК – частично
заличаване на договорна ипотека, вписана под акт № 28, т. V, дело № 3151 от
2008 г. по описа на Служба по вписванията, по заявление с вх. № 15532 от
18.03.2020 г. на "О.б.б." АД.
ВРЪЩА делото на
съдията по вписванията при СРС за произнасяне по предявеното от молителя
основание, с оглед извършване на исканото със заявление с вх. № 15532 от
18.03.2020 г. на "О.б.б." АД частично заличаване на договорна
ипотека, вписана под акт № 28, т. V, дело № 3151 от 2008 г. по описа на Служба
по вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.