Решение по дело №1355/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1541
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20227040701355
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1541

 

гр. Бургас, 29.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на първи декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1355 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 вр. с чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 Образувано е по жалба на Х.П.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат Т.И. от БАК, против Решение № 9 от 01.06.2022 година на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при община Н., назначена със Заповед № 853/16.05.2022 год., издадена от заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в частта, касаеща определеното еднократно обезщетение във връзка с възникване на безсрочен сервитут в поземлен имот, собственост на жалбоподателя, с идентификатор № ***8 по КККР на с.Р., общ. Н. за обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен  резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н.“.

В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Релевира се възражение, че не е доказано кумулативното наличие на материалноправните предпоставки по чл.193, ал.3 от ЗУТ за учредяване на сервитутното право, съответно за определяне на сервитутна ивица през имота на жалбоподателя и се иска отмяна на решението като незаконосъобразно. При условия на евентуалност се иска изменение на оспореното решение, в частта, засягаща размера на еднократното обезщетение за учредяване на безсрочното сервитутно право в имота на жалбоподателя, като същото бъде определено на база действителната пазарна стойност на имота. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Представя списък на разноските и моли за присъждането им.

Ответникът - Община Н., редовно уведомен, в първото съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и допълнителни писмени доказателства.

Заинтересована страна „ВиК“ ЕАД, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 197 от Протокол № 7 от заседание на Общински съвет – Н., проведено на 23.06.2020 год. (л. 52 - л.55) е бил одобрен ПУП–ПП /Подробен устройствен план – парцеларен план/ за обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н.. Съгласно този план участъкът, предвиден за реконструкция е с дължина 1153.7 м. като трасето на водопровода преминава в земеделска и транспортна територия в имоти в землището на с.Р. – публична общинска собственост и частна общинска собственост. Планът предвижда създаване на сервитут по 3 м. от двете страни по оста на трасето на водопровода, като площите с ограничения са общо 23 639 кв.м. земеделска, транспортна и урбанизирина територия, от които 88 кв.м попадат в собствения на жалбоподателя ПИ с идентификатор № ***8 по КККР на с.Р. с площ 3001 дка и начин на трайно предназначение на територията  „Урбанизирана“ и начин на трайно ползване – ниско застрояване.

Решението е обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020г. и в законоустановения срок не са постъпили възражения срещу него, видно от писмо изх.№ 494/10.08.2020г./л.51/.

С Решение № 550 от Протокол № 22 от заседание на Общински съвет – Н., проведено на 15.12.2021 г. (л.47 – л.50) е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 197 от Протокол № 7 от заседание на Общински съвет – Н., проведено на 23.06.2020 г.

Със Заповед № 853/16.05.2022 г., издадена от заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ (л.18 - л.19) е назначена тричленна комисия, която служебно по нареждане на Кмета или въз основа на искане на заинтересувани лица да изготвя решения по чл.210 от ЗУТ, с което да определя обезщетения или оценка по пазарно определени цени в изрично предвидените в закона случаи.

С писмо вх.№ H2-УТ-2686/12.05.2022г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е отправило искане до Община Н. да изпълни разпоредбите на чл.210 и чл.211 от ЗУТ, във връзка с довършване на процедура по учредяване и вписване на възникналия сервитут върху имотите, съгласно регистрите, които са неразделна част от одобрения ПУП – ПП. В община Н. е представен доклад от 25.03.2022г., съдържащ експертна оценка, извършена от двама независими лицензирани оценители, за определяне на пазарната стойността на правото на прокарване в засегнатите поземлени имоти, частна собственост в земеделска и урбанизирани територии на територията на община Н. за обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н.. Съгласно оценката пазарната стойност на правото на прокарване в собствения на жалбоподателя имот с идентификатор ***8 по КККР на с.Р., общ. Н. е 5 562 лева.

На 01.06.2022 г. е проведено заседание на комисията по чл. 210 от ЗУТ, на което същата е разгледала изготвените оценки от независимите оценители и със свое решение № 9 от същата дата е приела тези оценки и въз основа на тях е определила стойността на обезщетенията за учредяване на правото на прокарване, които следва да се изплатят на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните ивици. Определеното с решението обезщетение за възникналия сервитут върху засегнатата площ в размер на 0.088 дка от имота на жалбоподателя с № ***8 по КККР на с.Р., общ. Н., находящ се в местността „Хендек Тарла“, е в размер на 5 562 лева.

Със съобщение изх.№ H2-УТ-3561/22.06.2022 г., връчено на жалбоподателя на 27.06.2022г. Община Н. го е уведомила на основание чл.210, ал.3 от ЗУТ за постановеното от комисията по чл.210 от ЗУТ решение № 9/01.06.2022г. за определяне на пазарна цена за стойността на обезщетението, което следва да се изплати на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните ивици при изпълнение на обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н..

Недоволен от размера на определеното обезщетение Х.П.Т. го е оспорил пред Административен съд - Бургас, чрез административния орган с жалба, входирана с № H2-УТ-3903/11.07.2022г., във връзка с което е образувано настоящото дело.

По делото е представена заповед № 1271/23.12.2005г., с която Кметът на Община Н. е одобрил частичен ПУП – план за застрояване на имот пл.№ 036038 в землището на с.Р., местност „Хендек Тарла“, касаещ промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на площ от 3002 кв.м. за Жм и градоустройствени показатели: Кплътност=40%, Кинтензивност=1.20, максимална височина до H=10.00м и минимално озеленена площ 50 %, съгласно приложените чертежи и таблици със съответните цветове, сигнатури, надписи и размери

Представено е и решение № 7/22.06.2006г. на Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“ - Бургас, с което на основание чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на 3002 кв.м. земеделска земя от IV категория, неполивна, собственост на Х.П.Т. за изграждане на обект: „Жилищни сгради“ в землището на с.Р., имот № 036038, Община Н., област Бургас, при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила Подробен устройствен план.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза за определяне пазарната стойност на еднократното обезщетение за учредяване на безсрочен сервитут в поземления имот, собственост на Х.П. Т. с идентификатор № ***8 по КККР на с.Р., община Н.. Заключението на експертизата е, че справедливата пазарна стойност за паричното обезщетение при учредяване на безсрочен сервитут с площ 0.088дка в полза на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас за обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н. с възложител Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД - гр.Бургас върху поземлен имот с идентификатор ***8 по КККР на с.Р., община Н., местност „Хендек Тарла“ е в размер на 8 696 лева.

В констативната част към заключението е отразено, че при определяне справедлива пазарна стойност на поземления имот и стойността на обезщетението за учредяване на сервитут върху имота, са използвани метод на сравнителната стойност (на пазарни аналози), в основата на който стои съпоставянето на достигнатите пазарни стойности на подобни или аналогични обекти в района. Стойността на обезщетението за учредяване на безсрочен сервитут върху поземления имот в земеделска територия е определено при прилагане на критериите по чл.83а, ал.3 от ЗУТ. Видно от констативната част на експертизата, вещото лице е взело предвид одобрения и влязъл в сила частичен ПУП – план застрояване за имота. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че оценката е направена на база пазарни аналози от урбанизирана територия и обоснова увеличението, което е извършило при оценката на сервитута на коефициента Ксп (от 0.5 на 0.9), отчитащ ограничението на ползване на земята в сервитутната ивица, като посочи, че сервитутната ивица минава и пресича цялото лице на парцела на жалбоподателя, което утежнява сервитута, съответно намалява съществено продажната цена на имота, в случай, че бъде решено имота да бъде продаден. Вещото лице обясни, че ако собственикът реши да построи сграда в имота, същата няма да има излаз на път, а ще е необходимо да се направи обиколен път и собственикът няма да може да засажда каквато и да е била растителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е прието от компетентен орган по смисъла на чл.210, ал.1 от ЗУТ – комисия назначена със Заповед № 853/16.05.2022 год., издадена от заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Н. на основание заповед № 1919/11.11.2019г., в предвидената в закона писмена форма, съдържа установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, мотивирано е с посочване на фактически и правни основания за неговото приемане, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е прието с единодушие на редовно проведено заседание, на което са присъствали всички членове на назначената комисия по чл.210 от ЗУТ.

В оспореното решение като правни основания за неговото издаване са цитирани нормите на чл. 83 и чл.83а от ЗУТ.

Съгласно чл.83, ал. 4 от ЗУТ, водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл.110, ал.1, т.5. Съгласно ал.5 на нормата, с парцеларния план по ал.4 се определят сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл.83а, ал.1 от ЗУТ, регламентира, че правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал.2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Съгласно чл.83а, ал.3 от ЗУТ, размерът на обезщетението по ал.1, т.2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срока на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитутните ивици.

Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и режима на упражняване на сервитутите са регламентирани с Наредба № РД-02-20-1 от 05.03.2020 г. за условията и реда за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания.

Т.е. сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл.83а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно ал.2 на цитираната норма определянето на размера на еднократните обезщетения се извършва по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ.

Приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.83а, ал.1, т.2 от ЗУТ са нормативно посочени в чл.83а, ал.3 от ЗУТ.

В случая, правото на прокарване през имота, собственост на жалбоподателя, е предвидено с ПУП – парцеларен план, съобразно чл.83, ал.5 от ЗУТ, който не е бил оспорен и е влязъл в сила преди издаване на оспореното решение. Не е налице хипотезата по чл.193, ал.3 от ЗУТ на учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по административен ред - със заповед на кмета на общината, поради което наведените в жалбата твърдения за липса на материално-правни предпоставки по чл.193, ал.3 от ЗУТ са ирелеванти за спора по делото и не следва да бъдат обсъждани.

Обжалваното решение е постановено, съобразно чл.83а, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с влязъл в сила ПУП – парцеларен план, предвиждащ учредяване на сервитутно право върху поземлени имоти, частна собственост и по реда на чл.210 от ЗУТ във вр. чл.83а, ал.2 от ЗУТ, но при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута върху имота на жалбоподателя, съответно на размера на еднократното обезщетение, което следва да му бъде изплатено.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, с което е определена справедлива пазарна стойност на обезщетението за сервитута /за учреденото право в полза на „ВиК“ ЕАД гр.Бургас/ в поземления имот с идентификатор ***8 по КККР на с.Р., община Н., местност „Хендек Тарла“ в размер на 8 696 лева. Вещото лице е използвало за пазарни аналози офертни цени на имоти в същия район със сходни характеристики, като поради това е приложило и съответния коригиращ коефициент (за оферта) при определяне на пазарна стойност на земята. Същият подход е бил възприет и от независимите оценители, извършили оценка на пазарната стойност на правото на прокарване в хода на административното производство, видно от представения с административната преписка оценителски доклад. С оспореното решение ответникът е одобрил определената оценка именно по този подход (въз основа на офертни ценови аналози). В случая, обаче, при определяне на справедливата пазарната стойност на обезщетението за сервитута вещото лице правилно е увеличило използвания от лицензираните оценители коефициент Ксп от 0.5 на 0.9, предвид конкретните и разяснени от вещото лице в съдебно заседание множество ограничения за жалбоподателя за ползване на земята в сервитутната ивица, минаваща и пресичаща цялото лице на парцела.

По изложените съображения съдът възприема като обоснована, мотивирана и съответна на закона определената от съдебно-техническата експертиза пазарна оценка на безсрочното сервитутно право върху поземления имот, собственост на жалбоподателя, съответно определеният с нея размер на еднократно обезщетение, което следва да му бъде изплатено.

С оглед изложеното, обжалваното решение, в оспорената част следва да бъде изменено, като стойността на определената от Комисията по чл.210 от ЗУТ цена за правото на прокарване следва да се увеличи съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза.

При този изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер общо на 910 лева, в това число държавна такса в размер на 10 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническата експертиза в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ решение № 9 от 01.06.2022 година на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Н., в частта, касаеща определеното еднократно обезщетение във връзка с възникване на безсрочен сервитут в поземлен имот, собственост на Х.П.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с идентификатор № ***8 по КККР на с.Р., общ. Н. за обект „Реконструкция на главен водопровод от напорен резервоар „Стролата“ до включване в съществуващ водопровод за к.к „Слънчев бряг“ и гр.Н. в землище на с.Р. и землище на гр.Н.“, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение от 5 562 лева на 8 696 лева /осем хиляди шестстотин деветдесет и шест лева).

 

ОСЪЖДА Община Н. да заплати на Х.П.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** разноски по делото в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: