Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 10
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20202220200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Нова Загора , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20202220200437 по описа за 2020 година
Постъпила и жалба от М. А. А., ЕГН - **********с постоянен адрес гр. Нова Загора ул."
Роза „ № 25 Б чрез адвокат П.А. - АК гр. Сливен кантора гр. Нова Загора ул. „ П. Енев „ №
50 офис № 5 тел./факс 0457 6 56-09 / ********** /,адрес за призоваване : чрез адвокат П.А.
ПРОТИВ НП № 20-0306-000976/2020 год. на ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА към ОД МВР
Сливен, РУ НОВА ЗАГОРА.
В жалбата се твърди,че на М. А. А. било наложено наказание :
1. По чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1/ един / месец, за вменено му нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Обжалваното НП било издадено на основание съставен АУАН АА 469717/ 16. 09. 2020
година, от И. В. Б. на длъжност младши полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ на
МВР гр. Нова Загора. НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като са били
допуснати съществени нарушения .
В обжалваното НП било посочено, че М. А. А. е нарушил чл. 103 от ЗДвП, докато в АУАН
написаното било напълно неразчитаемо и не било ясно какви нарушения са вписани в
същия. Чл. 103 от ЗДвП съдържал посочени три хипотези и не било ясно за кое нарушение
му е наложено наказанието. В него не било пояснено понятието „подаден сигнал „ за
спиране поради което, тази разпоредба препращала към чл. 170 ал. 3 от ЗДвП. Същата
задължавала проверяващия орган да подаде ясен сигнал, своевременно, за спиране, при
което водача да е убеден, че става въпрос за него, след което следва задължението да спре,
т.е. - да е налице своевременен, ясен сигнал, контролния орган да е посочил мястото за
1
спиране, да е установено по безспорен начин, че този сигнал е подаден именно на
конкретния водач и водачът да не е изпълнил задължението си.
А. твърди, че на посочената дата в АУАН е пътувал с личния си автомобил по в гр.Н.Загора
по ул. „ Цар Освободител „, посока юг - север, след което да се отправи по ул. „ Патриарх
Евтимий „ на изток, т.е . посока Сливен. В района на Селскостопанската гимназия е видял,
че има автомобил на полицията и служители които извършват проверки. Пред него и след
него имало и други движещи се моторни превозни средства . Автомобилът и служителите
на полицията били за- станали от западна страна на пътя,от към сградата на гимназията по
селско стопанство. Виждал, че те спират автомобили за проверка, но той тъй като се движел
в другата лента, а не в тази в която в близост са били полицаите не е възприел и видял
сигнал за спиране отнасящ се до него. Въпреки това след няколко метра спрял, изчакал
известно време, но никой не отишъл при него да го провери. В това време други мпс-та
намиращи се зад него подавали звуков сигнал, че им затруднява движението и той потеглил
с автомобила. В късния след обед около 16 -16,30ч А. бил посетен в дома си от служители
на РУ Нова Загора, които му съставили АУАН, на основание на който било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Некоректното посочване на обстоятелствата и на нарушените законови разпоредби
представлявало нарушение на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН - по отношение
на АУАН и чл. 57 от ЗАНН - по отношение на наказателното постановление. Тези текстове
изисквали минимално необходимото съдържание на акта и наказателното постановление, а
именно като техни задължителни реквизити посочване на нарушените законови разпоредби,
което следва да е прецизно и правилно сторено. Посочените нарушения на процесуалните
правила били от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектирали върху правото
на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в пълен
обем, и го поставяли в невъзможност да разбере кой закон е нарушил и какво нарушение му
се вменява.
Поради горното жалбоподателят моли съда да постанови решение с което да се отмени НП
№ 20-0306-000976/29. 09. 2020 година на ВПД Началник група към ОД МВР Сливен, РУ
Нова Загора като неправилно и незаконосъобразно.
АНО-ОД МВР Сливен,счита,че при издаване на НП не били допуснато процесуални
нарушения,които да обосноват неговата отмяна,като наред с това не били допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,ако се присъди такова в полза на жалбоподателя,в случай на
уважаване на жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание не се явиха жалбоподателя,представител на АНО
и РП.Яви се единствено адв.П.А. процесуален представител на жалбоподателя,който
заяви,че поддържа жалбата.
2

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

На 16.09.2020г. на жалбоподателя е съставен АУАН с бл.№469717 затова,че около10.40часа
в гр.Н.Загора,на ул.“Цар Освободител“ срещу ПГСС в посока юг-север,като водач на лек
автомобил-ОПЕЛ ВЕКТРА с рег.№СН9556АН, лична собственост,не спира на подаден
сигнал от контролен орган и на посоченото от него контролно място и не изпълнява
неговите указания.Посочено е в акта,че с това си деяние водача е нарушил разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП.АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и същия е получил
препис от акта непосредствено след съставянето му.
Разпитаните свидетели-Б. и Г. в с.з. заявиха,че извършвайки проверка на посоченото в
АУАН и НП място и на посочената дата жалбоподателят преминал покрай тях с личния си
автомобил.Съвсем ясно му бил даден сигнал за спиране на указано с ръка място,но той не
спрял.Това сторил след около 100метра.Св.Б. се запътил към мястото на спиране,но в този
момент жалбоподателят потеглил.И двамата свидетели са категорични,че ясно са видели,че
жалбоподателя управлява в момента на подаване на сигнала лекия автомобил,както и
регистрационния му номер.След това през същия ден нарушителя е бил издирен и в
полицейския участък,където се е явил след повикване,му е бил съставен процесния АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,с което на апелатора за гореописаното
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,на осн.чл.175,ал.1,т.4 от същия закон му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лева и също наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Видно от преписа на обжалваното НП и печата върху процесната жалба,същата е подадена в
седемдневния срок,от лице имащо правен интерес от подаването,което я прави допустима.
Съдът при извършената служебна проверка на АУАН и НП не констатира съществени
нарушения на материалния и процесуални закони при съставянето им и връчването
им.Видно от приложените копия на АУАН същия е четлив,поради което не споделя
становището изразено от жалбоподателя за нарушение на процесуалните му права,поради
връчване на нечетлив препис от акта.
Спори се в жалбата,че некоректно и неточно била посочена нарушената норма.Посочената
3
такава е на чл.103 от ЗДвП.Тя гласи:При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.Видно от процесния акт,а и от обжалваното НП в същите са
посочени и трите хипотези съдържащи се в нормата,с което нарушителя в пълнота е
осъществил административнонаказателния състав и както актосъставителя,така и АНО
правилно и в достатъчна степен са посочили нарушената норма.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.Събраните гласни доказателства
недвусмислено сочат,че жалбоподателя е автор на вмененото му в негова вина
административно нарушение-не спирайки на подадения от контролния орган сигнал.Не се
събраха доказателства за противното или поне да въведат съмнения за безспорността на
виновното поведение от страна на жалбоподателя.
Поради горното и поради обстоятелството,че наложените наказания са в минимален размер
то обжалваното НП следва да се потвърди.
Разноски не се претендират и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0306-000976/29.09.2020 г. ,
издадено от ВПД Началник група към ОД МВР Сливен,РУ Н.Загора,с което на М. А. А. с
ЕГН********** от гр.Н.Загора,ул.“Роза“,№25Б Е НАЛОЖЕНО административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50/петдесет/лева и административно наказание Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец,на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП,като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Сливенски
административен съд,с касационна жалба, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4