РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330201069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.И. против Наказателно постановление № 1733/28.01.2022 г., издадено
от Г.Р.Г. – ***, с което на основание чл. 258, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
В жалбата навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди неправилно да е
определена правната квалификация на вмененото му в отговорност
административно нарушение, тъй като счита, че с приетите за нарушени
разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР не се създава правило за
поведение, адресирано до административнонаказателно отговорните лица.
Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение чрез посочване
на седемдневен срок за упражняване на правото за обжалване в наказателното
постановление, като възразява, че приложимият срок е с продължителност от
14 дни. Взема становище неправилно да е приложен и материалният закон,
като поддържа, че правомощието на полицейските органи да призовават
гражданите да се явяват на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР не следва да се
използва за принуда спрямо лицата да се явяват, за да им бъдат съставяни
актове за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН, тъй
като явяването за подобно действие да е право, а не задължение на
1
нарушителя и упражняването му да зависи от неговата лична воля, а при
неявяване актът да може да бъде съставен в отсъствие на лицето. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят Р. се явява лично и с адв. Т.И., като и
двамата поддържат жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 20410/15.03.2022 г. от
*** И.П., с пълномощно по делото, поддържа, че производството по издаване
на наказателното постановление е протекло законосъобразно и не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Н. Р., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 05.02.2022 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 11.02.2022 г. пред Районен съд –
Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.08.2021 г. свид. Г.К.Д. – ***, съставил глоба с фиш № **********
против жалбоподателя Р. Н. Р. за това, че на същата дата в 03:30 часа в град
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ до № 1 е паркирал лек автомобил „Ауди А3“
в нарушение на пътен знак В27.
На 18.08.2021 г. жалбоподателят Р. подал жалба против глобата с фиш
пред Районен съд – Пловдив.
С Определение № 519 от 08.09.2021 г. по АНД № 5736/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XI наказателен състав, съдът, като намерил
жалбата за недопустима, я оставил без разглеждане, прекратил
производството по делото и постановил материалите да бъдат изпратени на
Трето РУ при ОДМВР – Пловдив за по-нататъшни действия по
компетентност. Съдебното определение влязло в сила на 24.09.2021 г.
След получавана на материалите в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив
същите били разпределени за работа на свид. М. Н. Н., който изпълнявал
длъжността ***. Свидетелят Н. приел, че глобата с фиш трябвало да се
2
анулира и предвид оспорването от жалбоподателя против него трябвало да
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
За тази цел свид. Н. извършил проверка в базата данни АИС „БДС“, откъдето
установил телефонния номер на жалбоподателя Р.. Свидетелят Н. се обадил
на така установения телефонен номер, представил се и след като се уверил, че
разговарял с жалбоподателя Р., го поканил да се яви в сградата на Трето РУ
при ОДМВР – Пловдив, за да му бъде съставен АУАН за нарушението по
неправилно паркиране, за което имало издадена глоба с фиш.
Жалбоподателят Р. заявил, че нямал време и не му се занимавало, тъй като се
касаело за малко по размер наказание.
Въпреки това свид. Н. не съставил АУАН против жалбоподателя Р. в
негово отсъствие, а решил да го призове, като му изпратил призовка на
основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР. С нея жалбоподателят бил призован да се
яви на 06.11.2021 г. в 10:00 часа в сградата на Трето РУ при ОДМВР –
Пловдив, като му било указано, че явяването му е задължително. Свидетелят
Н. искал по този начин да осигури присъствието на жалбоподателя Р., за да
му състави АУАН за деянието по неправилно паркиране, описано в глобата с
фиш.
На 01.11.2021 г. жалбоподателят Р. получил лично призовката, изпратена
на основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР.
На 06.11.2021 г. жалбоподателят Р. не се явил в сградата на Трето РУ при
ОДМВР – Пловдив.
На 15.11.2021 г. свидетелите Н. и Д. били на работа, като свид. Н.
уведомил актосъставителя Д., че жалбоподателят не се е явил на посочените в
призовката дата и място. Тогава свид. Д. решил да състави против
жалбоподателя Р. АУАН в негово отсъствие за деянието, за което вече имало
съставена глоба с фиш. Така свид. Д. съставил АУАН с бл. № КТ 041233 по
описа на Община Пловдив (лист 23 от делото) в присъствието на свид. Н. и в
отсъствието на жалбоподателя.
Свидетелят Д. решил да състави и друг АУАН отново против
жалбоподателя Р. за това, че не се е явил по изпратената му призовка на
основание чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, с което приел, че е извършил ново и
самостоятелно административно нарушение. Въпреки че нито свид. Д., нито
свид. Н. или някой друг бил изпращал покана до жалбоподателя Р. за явяване
за съставянето на този акт, то свид. Д. съставил и АУАН с бл. № 879520 от
15.11.2021 г. в присъствието на свид. Н. и в отсъствието на жалбоподателя Р.,
без преди това последният да е бил поканен. На 20.12.2021 г. този акт бил
предявен на жалбоподателя и му бил връчен препис срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
3
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.К.Д. и М. Н. Н.. От
показанията на свид. Д. се установяват обстоятелствата по самото съставяне
на акта, като свидетелят изяснява, че АУАН е съставен в отсъствие на
жалбоподателя и без да знае дали преди това на последния е изпращана и
връчвана покана. Установява се и че самият актосъставител /Д./ не е
изпращал покана до жалбоподателя Р.. Свидетелят Д. изяснява, че процесният
АУАН е съставен за неявяване от страна на жалбоподателя по изпратена му
призовка по ЗМВР. От показанията на свид. Д. се установява и че призовката
е била изпратена с цел да се осигури явяването и присъствието на
жалбоподателя, за да му бъде съставен друг АУАН във връзка с подадена от
него жалба против глоба с фиш, за което преписката е била изпратена в Трето
РУ на ОДМВР-Пловдив от Община Пловдив. Свидетелят Д. изяснява още, че
жалбоподателят е получил призовката по ЗМВР и не се е явил на
определената в нея дата.
От показанията на свид. М. Н. Н. се установява, че против жалбоподателя
Р. е имало съставена глоба с фиш, която е била връчена чрез залепването й на
автомобила, с който е извършено описаното във фиша нарушение. Свидетелят
изяснява, че при изпълнение на служебните си задължения му е била
разпределена работата по преписка с подадена жалба против тази глобата с
фиш от страна на жалбоподателя Р.. Изяснява още, че е осъществил
телефонно обаждане до жалбоподателя, с което го е поканил да се яви, за да
бъде анулиран фишът и да му бъде съставен АУАН за нарушението по
неправилно паркиране. Установява се от показанията на свид. Н., че
жалбоподателят е отказал да се яви по така отправената му покана, като
заявил, че нямал време и не му се занимавало. На следващо място от
показанията на свид. Н. се установяват и последващо предприетите от него
действия след отказа на жалбоподателя да се яви, като той е изпратил
призовка до Р., с която го е задължил да се яви в сградата на Трето РУ при
ОДМВР – Пловдив. От показанията както на свид. Н., така и на свид. Д. се
установява, че жалбоподателят Р. не се е явил на определените време и място
по тази призовка. От показанията на свид. Н. съдът установява и че тази
призовка е била изпратена до жалбоподателя с цел той да се яви, за да му
бъде съставен АУАН не за процесното нарушение, а за друго нарушение,
изразило се в неправилно паркиране, за което е имало издадена глоба с фиш и
подадена жалба. Установява се още от показанията на свид. Н., че той не е
поканвал жалбоподателя за съставянето на процесния АУАН и че актът е
съставен в отсъствието на Р.. Съдът изцяло дава вяра на показанията на
свидетелите Д. и Н. и приема, че те следва да се ползват с доверие, тъй като са
подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи в отделни свои части, като по
този начин те служат за взаимната си проверка. Свидетелските показания
намират подкрепа и в събраните писмени доказателства. Конкретно
4
показанията на свид. Н. съдът намира и за изключително детайлни,
обстоятелствени и хронологически подредени, което затвърждава извода, че
свидетелят има ясен спомен и достоверно пресъздава известните му по делото
обстоятелства.
От призовка по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР до Р. Н. Р. се установява, че същата
е адресирана до жалбоподателя, че му е връчена лично на дата 01.11.2021 г.,
както и че с нея жалбоподателят е призован да се яви на 06.11.2021 г. в 10:00
часа в сградата на Трето РУ, като му е указано, че явяването му е
задължително.
От Заповед № 8121к-8883/02.09.2020 г. на министъра на вътрешните
работи се изяснява, че инспектор Г.Р.Г. – *** е преназначен на длъжност ***.
От Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните
работи (лист 36 от делото) се установява, че АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят Р. е получил лично на дата 01.11.2021
г. призовка, с която е бил задължен на 06.11.2021 г. в 10:00 часа да се яви в
сградата на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив. Доказа се по делото и че
жалбоподателят Р. не се е явил на указаните му в призовката време и място.
Въпреки това съдът приема, че при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо
процесуално нарушение, което по недопустим начин е ограничило правото на
защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване
на обжалваното наказателно постановление. В резултат последното е
незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.
Допуснатият съществен порок на процедурните правила представлява
съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната
разпоредба постановява, че:„Актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая
актът е съставен на 15.11.2021 г. в отсъствието на жалбоподателя Р.. Препис
му е връчен и актът му е предявен за запознаване със съдържанието му на
20.12.2021 г., тоест повече от месец по-късно. Допустимите хипотези на
съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя са изрично регламентирани
в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По
делото обаче не се доказва да са се осъществили такива факти, пораждащи
правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият е
бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са
извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни.
Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава хипотеза. Доказа се по
5
категоричен начин по делото, че не е осъществена и другата допустима
хипотеза, при която АУАН се съставя в отсъствието на нарушителя, а именно
последният да е бил поканен за съставянето на акта и да не се е явил след
поканата. В случая покана въобще не е изпращана до жалбоподателя, но
въпреки това се е пристъпило към съставяне на акта в негово отсъствие в
пряко нарушение на процедурните правила. По делото съдът двукратно е
указал на административнонаказващия орган (с Разпореждане № 1206 от
24.02.2022 г. по делото и с протоколно определение от 24.03.2022 г.) да бъде
представено доказателство за изпращането на покана до жалбоподателя за
явяване за съставянето на АУАН и за датата на нейното получаване. В
постъпилите отговори – с писмо с вх. № 21595/17.03.2022 г. на лист 15 от
делото и писмо с вх. № 30456/15.04.2022 г. на лист 34 от делото, се съдържа
вътрешно противоречивото твърдение, че жалбоподателят е поканен с
призовката по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, която е приложена с двата отговора на
лист 18 и лист 37 от делото. Очевидно в случая е допуснато смесване между
различни институти, тъй като документът, на който се позовава АНО, не
може да изпълнява функцията на покана за явяване за съставяне на АУАН.
Това е така, защото самото нарушение, за което е наказан жалбоподателят Р.,
е неявяването му по писмено призоваване от полицейски орган за изпълнение
на определените му със ЗМВР правомощия, което призоваване е направено
със същия документ, за който се твърди да е и покана. Това нарушение
жалбоподателят е извършил на дата 06.11.2021 г. Призовката, която се твърди
да представлява и покана за явяване за съставянето на АУАН, е връчена на
жалбоподателя на 01.11.2021 г. Следователно твърди се, че жалбоподателят е
бил поканен да се яви за съставянето на АУАН пет дни преди да е извършил
нарушението, което е обективно невъзможно. Всъщност изпращането на
призовка по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР представлява признак от обективната
страна на състава на нарушението. В случай че лицето виновно не се яви в
изпълнение на задължението по получената призовка едва тогава
нарушението е довършено, което в настоящия случай е станало на 06.11.2021
г. От този момент започва да тече и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН, като няма как изпълнението на тази
процедура да е започнало – в случая чрез изпращането на покана, преди
нарушението все още да е било извършено.
Все в тази връзка следва да се отбележи и че призовката по чл. 69, ал. 1
от ЗМВР не съдържа необходимото съдържание, което да я квалифицира като
покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Макар в нея да е разяснено, че при неявяване
се носи административнонаказателна отговорност, то тази отговорност следва
да се реализира по общия ред – с установяване на нарушението чрез съставяне
на АУАН и неговото санкциониране с НП, като бъде предоставена
възможност на нарушителя да участва в процеса съгласно предвидените в
ЗАНН негови права. Следователно дължало се е поканване на дееца за
съставянето на акта, за да може още от този момент да започне да упражнява
и правото си на защита. За да се приеме, че призовката по реда на ЗМВР
6
представлява и покана по смисъла на ЗАНН, е трябвало тя да съдържа
указание, че на определени дата и място ще бъде извършено точно
определено по своето съдържание действие – съставяне на АУАН за
неявяването на 06.11.2021 г. на жалбоподателя по изпратената му призовка.
Актът е съставен на 15.11.2021 г., която дата не фигурира в призовката по
ЗМВР. Следователно съставянето на АУАН на тази дата е извършено скрито
и тайно спрямо наказания.
Тук следва ясно да бъде проведено едно важно разграничение:
действително от показанията на свид. Н. се установява той да е разговарял с
жалбоподателя Р. по телефона преди съставянето на АУАН, при този
разговор обаче свидетелят е уведомил Р. за предстоящото съставяне
единствено на акта, който е за деянието, изразено в паркиране в нарушение
на пътен знак В27, за което е имало издадена глоба с фиш. Този АУАН е
приложен на лист 23 от делото и е част от преписката, представена от
Община Пловдив. Настоящото дело обаче се води за друго деяние, за което е
съставен друг АУАН. Именно за този АУАН (бл. № 879520 от 15.11.2021 г.),
с който е образувано настоящото административнонаказателно производство,
жалбоподателят не е бил поканен в нито един момент. Обективно той и не би
могъл да бъде поканен в коментирания разговор по телефона, тъй като
същият е осъществен още преди изпращането на призовката по чл. 69, ал. 1 от
ЗМВР, тоест отново се достига до хипотезата, че поканата не може да
предшества самото извършване на нарушението.
Макар да има дублиране в съдържанието на поведението, с което от една
страна е извършено административното нарушение – неявяване по призовка, а
от друга страна е необходима предпоставка за съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя – неявяването по изпратена и получена покана, то
актосъставителят недопустимо е презюмирал, че щом Р. не се е явил по
призовката по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, то той не би се явил и по изпратена му
покана по реда на ЗАНН и не е необходимо ново поканване. Подобно
икономисване на процесуални права на административнонаказателно
отговорните лица е категорично недопустимо, без значение дали е
мотивирано от желание за улеснение в дейността на контролните органи, за
процесуална бързина или по други съображения. Неявяването по призовката
по реда на ЗМВР би могло да бъде резултат от наличието и на временна
пречка, която да е била отпаднала към датата на съставяне на акта и в този
смисъл при наличието на редовно поканване жалбоподателят би могъл да
прецени, че желае да се яви и да участва при съставянето и предявяването на
АУАН.
Допуснатото процесуално нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се свежда
до неправилното приложение на процесуалния закон, тъй като е прието, че
един документ, с който лицето се кани за определено поведение /да се яви в
сградата на Трето РУ Пловдив/, чието неосъществяване ще бъде
изпълнението на нарушението, може едновременно да изпълнява и функцията
на покана за явяване за съставяне на АУАН. Както трайно, последователно и
7
непротиворечиво се приема в съдебната практика, подобна покана е
нередовна. Това е така, защото не може да бъде изпращана покана под
условие и за нарушение, което все още не е извършено, като в случая към
момента на изпращането /а и на получаването/ на призовката по чл. 69, ал. 1
от ЗМВР нарушението все още не е било установено от актосъставителя, тъй
като то въобще не е било извършено. Подобен опит за предварително и под
условие поканване е нередовен и съществено нарушава процедурата по ЗАНН
- така изрично Решение № 873 от 20.04.2018 г. по к.а.н.д. № 377/2018 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 889 от
23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 467/2018 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 827 от 11.04.2019 г. по к.а.н.д. № 448/2019 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив (и цитираната там съдебна
практика); Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к.а.н.д. № 600/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 930 от 05.06.2020 г.
по к.а.н.д. № 517/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Фактът на неизпращане на покана до жалбоподателя Р. за явяване за
съставянето на АУАН се установява от писмените доказателства и от
показанията на свидетелите Д. – актосъставител, и Н., който е свидетел по
акта. И двамата твърдят, че такава покана, различна от коментираната
призовка по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, не са изпращали преди да се пристъпи към
съставянето на акта, което се потвърждава и от писмените доказателства по
делото. По тези съображения съдът приема, че доказателствата са
еднопосочни и категорични, като от тях по несъмнен начин се установява, че
процесният АУАН № 879520 от 15.11.2021 г. е съставен в отсъствие на
жалбоподателя Р. и без да са налице предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН.
Така допуснатото процесуално нарушение на 40, ал. 1 от ЗАНН е от
категорията на съществените и на самостоятелно основание влече
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на
опорочено започналото производство. Макар на жалбоподателя на по-късен
етап да е признато правото на писмено възражение срещу акта, когато той
най-сетне му е бил връчен, това не санира допуснатото нарушение.
Изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя като
част от правото му на защита далеч не се изчерпва единствено с правото по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Да се приеме противното, би означавало да се приеме,
че всеки държавен орган с административнонаказателни правомощия никога
няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН, нито това да
става в присъствието на последните, тъй като ако впоследствие просто бъде
даден срок за възражения, то с това му действие процесуалното нарушение да
би било санирано. Подобно тълкуване на императивната процесуална норма
категорично не се споделя от съда. То единствено би насърчило
незаконосъобразното процедиране в дейността на държавната администрация
нарушителите никога да не се поканват за съставяне на АУАН, щом с
единственото действие по даване на срок за възразяване да е достатъчно, да се
8
приеме, че нарушение на процедурата не е допуснато.
Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да присъства на това
действие е елемент от общото му процесуално право на защита срещу
вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално
изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на
НП, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална дейност по
установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което
намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при
съставянето на АУАН е израз на състезателния характер на
административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да
прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението да му
бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на
нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на
образуваните административнонаказателни преписки, в частност на
съставения АУАН (така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. №
2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив), както и служи като
гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на
процедурата – АУАН действително да е бил съставен в присъствието на
свидетел и той да е положил подписа си на посочената дата, че актът
изначално е съставен със съдържанието си, с което е последващо връчен на
жалбоподателя. Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, е налице съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си
права, поради което процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче
да са налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, актосъставителят и наказващият орган не могат самоволно да
лишават жалбоподателя от отделни негови процесуални права, включени в
многопластовото му право на защита, единствено с аргумент че на някой по-
късен етап е признато правото на писмено възражение.
Административнонаказателното производство се отличава със стриктния
си формален характер, въвежда строги правила за реда за осъществяването на
отговорността, ето защо особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при
стриктно спазване на законовите правила. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността
на всеки нарушител, е самоцелно, а от това, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол - така
Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив. В случая съдът намира, че по никакъв
начин не следва да бъде толерирано прякото и с нищо неоправдано
нарушаване от държавните органи на правилата за осъществяване на един от
видовете юридическа отговорност на лицата, която влече и съответни
неблагоприятни правни последици за тях.
Съдебната практика също е трайна и последователна в разбирането си, че
констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените.
9
Съгласно Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к.а.н.д. № 404/2012 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив:
„това процесуално нарушение е винаги съществено такова, нарушаващо
изцяло правото на защита на санкционираното лице, на практика лишаваща го
от право да участва на този етап от административнонаказателното
производство, отделно от това тези действия на администрацията са в пряко
противоречие и с императивни норми на ЗАНН, което опорочава издаването
на НП и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН“.
Съгласно Решение № 542 от 15.03.2021 г. по к.а.н.д. № 57/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив съставянето на АУАН в
нарушение на процедурата и без да са налице предвидените в чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН хипотези е съществено нарушение на процесуалните правила, защото
то пряко рефлектира върху правото на санкционираното лице да изложи
своите възражения още при съставянето на акта, която възможност е отделна
и независима от тази по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и цялостно ограничава
правото на дееца да организира защитата си в административнонаказателното
производство. В този смисъл са и: Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д.
№ 334/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 333 от 15.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3028/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2911/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 933 от 05.06.2017 г. по к.а.н.д. № 978/2017 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът изцяло споделя
възраженията на жалбоподателя, че призовката по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР и
принудата, с която явяването по такава призовка е скрепено чрез
предвидената административнонаказателна отговорност по чл. 258, ал. 1 от
ЗМВР, не следва да се използват от полицейските органи, за да преобръщат
процесуални права на лицата в техни задължения. Както вече беше изяснено,
явяването на нарушителя за съставянето на АУАН е негово процесуално
право. Ако той съзнателно и след покана не се яви, актът следва да се състави
в негово отсъствие, като нарушителят не би могъл да черпи права от
съзнателното си неявяване. В случая жалбоподателят Р. не е искал да се явява
за съставянето на АУАН № КТ 041233 от 15.11.2021 г. по описа на Община
Пловдив (лист 23 от делото), който е различен от процесния АУАН . При
надлежно поканване този АУАН е могъл да бъде редовно съставен в
отсъствието на жалбоподателя Р.. Липсва правно основание същият да бъде
принуждаван да се яви за това процесуално действие, тъй като на първо място
явяването му е процесуално право и то се упражнява единствено по волята на
своя носител, а не на контролния орган и на второ място неявяването на
жалбоподателя по никакъв начин не е попречило на развитието на
процедурата по съставянето на АУАН № КТ 041233 от 15.11.2021 г. по описа
на Община Пловдив.
С обжалваното наказателно постановление на практика жалбоподателят е
10
наказан за това, че е решил да не упражнява едно свое процесуално право – да
се яви за съставянето на АУАН № КТ 041233 от 15.11.2021 г. По делото беше
изследвано обстоятелството за изпълнение на какво свое правомощие, което
да е по ЗМВР, е изпратена призовката от полицейския орган, като от
показанията и на двамата свидетели Н. и Д. по категоричен начин се
установи, че призовката е изпратена с единствена цел явяване на
жалбоподателя, за да му бъде съставен АУАН за деянието, за което преди
това е била издадена глоба с фиш. Като е облякъл поканата за съставянето на
АУАН № КТ 041233 от 15.11.2021 г. по описа на Община Пловдив във
формата на призовка по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, свид. Д. е придал на едно
правомерно поведение (отказ на лице да се яви за съставяне на АУАН, т.е.
отказ да упражни едно свое процесуално право, чието упражняване зависи
единствено от неговата воля) значението на административно нарушение.
Последиците, които процесуалният закон обвързва с отказа на лицето да се
яви за съставяне на АУАН, са изрично предвидени в разпоредбите на ЗАНН
/чл. 40, ал. 2/. Настоящият съдебен състав счита, че не следва контролните
органи да допускат злоупотреба с правомощията си като принуждават
административнонаказателно отговорните лица към поведение, с което да са
длъжни да упражнят процесуалните си права по точно определен начин под
страх от ангажиране на отговорността им в противен случай. Все в тази
връзка и призовката по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР следва да се използва, за да се
обезпечи изпълнение на правомощия на полицейските органи, които да са им
определени със ЗМВР, което изискване настоящият състав намира, че в
случая не е спазено.
Следва да се отбележи и че макар от една страна съдът да приема, че с
непоканването на жалбоподателя Р. за съставянето на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, а от друга – че нарушителят не може да
бъде принуждаван да се яви за това действие под страх от административно
наказание глоба, то не е налице противоречие във волята на съда, тъй като по
делото се коментират съставени различни актове за установяване на
административни нарушения. За всеки отделен АУАН, който се съставя,
съдът приема, че жалбоподателят трябва да бъде надлежно поканен. По
делото, както беше изяснено, се доказа, че жалбоподателят Р. е бил поканван,
включително по телефона, но единствено за съставянето на АУАН № КТ
041233 от 15.11.2021 г. по описа на Община Пловдив. След като е бил
поканен, жалбоподателят е могъл сам да прецени дали да се яви за
съставянето на този конкретен акт. За съставянето на процесния АУАН, който
е с бл. № 879520 от 15.11.2021 г., жалбоподателят не е бил уведомен и в този
смисъл той неоправдано е бил лишен от възможността сам да прецени дали
желае да участва в това производство, като се яви, за да се запознае със
съдържанието на акта, той му бъде предявен и да направи възраженията си
или да прецени, че не желае да се явява и за съставянето на този акт. При
всяко положение обаче, щом се е съставял нов и различен акт, контролните
органи са дължали изпращането на нова покана. Обстоятелството, че
11
жалбоподателят не е желаел да се яви за съставянето на акта по описа на
Община Пловдив, не означава, че занапред той се е дезинтересирал от всеки
АУАН, който потенциално може да му бъде съставен. Неявяването по акта за
неправилно паркиране може да е последица например от неоспорването на
това нарушение, но жалбоподателят би могъл да заеме различна позиция
спрямо вмененото му нарушение по чл. 258, ал. 1 от ЗМВР, което ясно
демонстрира необходимостта от нарочно поканване за всеки отделен АУАН,
който се съставя.
В заключение следва да се отбележи, че при доказателствена тежест
върху административнонаказващия орган по делото така и не беше доказано,
че лицето, издало наказателното постановление, е надлежно оправомощено.
Съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни
лица. В случая обжалваното наказателно постановление е издадено от
началник сектор „Охранителна полиция“ в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив.
Въззиваемата страна е уведомена както с призовката си за откритото съдебно
заседание на 24.03.2021 г. /лист 13 от делото/, така и с допълнително писмо,
екземпляр от което е приложен на лист 35 от делото, за задължението си да
представи доказателство за оправомощаването по реда на чл. 267, ал. 2 от
ЗМВР на лицето, издало наказателното постановление. Представената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на
лист 16-17 от делото не доказва това обстоятелство, защото същата определя
длъжностни лица, които да издават наказателни постановления по ЗДвП, а не
по ЗМВР. Приложената на лист 36 от делото Заповед № 8121з-
1098/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи съдържа единствено
оправомощаване на лица, които да съставят АУАН за нарушения по ЗМВР, но
не и да издават НП. Съдът намира, че на въззиваемата страна са предоставени
достатъчно възможности да попълни делото с относимите доказателства, като
двукратно са давани конкретни указания, които са половинчато изпълнявани.
От подобно недобросъвестно поведение права не следва да се черпят и
последицата е недоказаност, че наказателното постановление е издадено от
материално компетентен орган.
По гореизложените съображения съдът приема обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно поради издаването му при допуснато
съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 4 от делото,
12
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, а именно 300 лева. Поради това възнаграждението не
подлежи на намаляване под този най-нисък предел.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. По тези съображения разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от структурата на което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от
ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1733/28.01.2022 г., издадено от
Г.Р.Г. – ***, с което на Р. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
чл. 258, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Р. Н. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
13
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14