Решение по дело №68/2020 на Районен съд - Нова Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №

гр. Нова Загора, 13.07.2020 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                                Председател: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

при секретаря Валентина Колева, като разгледа докладваното от  съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 68 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищеца в настоящото производство „КАНЕЛОВИ” ЕООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Х. И.А. *** е депозирал на 28.01.2020 г. искова молба с вх. № 404 в Районен съд – Нова Загора срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********.

С нея ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. Кортен. Ползваната ел.енергия на този адрес се заплащала на ответника по партида с клиентски номер **********, за ИТН: 2245252.

Ищецът твърди, че на 23.02.2018 г. в негово отсъствие, преставители на ответника извършили проверка  и подмяна на средство за търговско измерване. Посочва, че впоследствие получил фактура № **********, издадена на 10.01.2020 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, съгласно която за отчетен период от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г. /89 дни/ му били начислени допълнително 11240 киловатчаса електроенергия и му била коригирана сметката, като следвало да заплати сумата 2029.82 лева с ДДС.

Счита, че не дължи посочената сума, тъй като в изпратените до него от ответника писмо и фактура липсвали данни от коя дата насетне било налице неточно мерене на електромера, а освен това измервателното средство било поставено в центъра на селото, на открито, върху сграда, която е читалище в с. Кортен, в общо табло заедно с други 3-4 електромера. Сочи също, че електомерът е собственост на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, бил пломбиран и ищеца нямал достъп до него и такъв имали само представители на ответника, тъй като кутията с таблата била заключена.

Твърди, че цитираната от ответника нормативна уредба, регламентираща правото на доставчика на едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за предходен период от време е издадена извън законовата делегация, предвидена в Закона за енергетиката. Освен това счита същата за неравноправна и поради това нищожна.

Ищецът разяснява, че посочения срок за плащане в горепосочената фактура бил крайно недостатъчен за организиране на плащането, поради което за него съществува опасност от прекъсване на електрическото захранване, Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, който следвало да внесе яснота в отношенията им с ответното дружество.

Предвид гореизложеното, и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, моли съдът да признае за установено, че ищеца „КАНЕЛОВИ” ЕООД не дължи на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, сумата 2029.82 лв., представляваща стойността на допълнително начислените 11240 киловатчаса електроенергия за периода време от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г., за място на потребление с. Кортен, общ. Нова Загора, магазин за хранителни стоки, по фактура № **********/10.01.2020 г.

Претендирани са направените по делото разноски.

Ищцовата страна е представила документи и е отправила доказателствени искания за разпит на свидетели.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК на 11.03.2020 г. с вх. № 2201 „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт К.Н.Н. е депозирал в Районен съд – Нова Загора отговор на исковата молба. Според ответника искът бил неоснователен, поради което моли съдът да го отхвърли изцяло.

Ответникът счита, че ищецът му дължи сумата 2029.82 лв, начислена вследствие на установено непълно измерване на използваната в обекта му електрическа енергия и че в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия”, съдържаща се в ПИКЕЕ.

 Посочва, че на 28.02.2018 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка на електромер № 88299795, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, като същата била извършена от двама служители на мрежовия оператор с цел демонтаж на електромера за последваща проверка в БИМ, поради което служителите на ЕР Юг го демонтирали и поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с № 523670, за да бъде изпратен електромера за метрологична експертиза в незави­сима лаборатория. Сочи се, че на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред и  било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %, съгласно Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Сочи, че за тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 401354/28.02.2018 г. Твърди, че Констативният протокол бил съставен в присъствието на свидетели, с което били изпълнени условията на чл.63, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕ­НИЕ” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., който впоследствие бил изпратен на кли­ента и получен от същия, което било видно от известие за доставяне № ИД PS 8900 0064UN Р.

Твърди, че процесният електромер бил предаден на Българския институт по метрология за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било: „осъщест­вен е достъп до вътрешността на електромера. Зъбното колело на оста за включване към тари­фите на броителния механизъм е с отстранени зъбци. По този начин преминаващата през електро­мера електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото, посочено в точка 4.5. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на техническите изисквания”. Според ответника в резултат на описаната манипулация електромерът измервал с отклонение, извън границите на допустимото, като грешката можела да бъде точно установена, а именно - 75,00%. За извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1554/02.12.2019 г.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са налице предпоставките, описани в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на коли­чеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.48, ал.1, т.2, б."а" от ПИКЕЕ и начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 11240 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 2029.82 лв. с ДДС. Разяснява, че периодът от време, за който била извършена корекцията бил 89 дни, като първата дата - 01.12.2017 г. - начало­то на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период  назад, считано от датата на провер­ката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа провер­ка - 28.02.2018 г., като визира чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ.

Посочва се, че ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фак­тура № **********/10.01.2020 г. (съгл. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7545557-1/10.01.2020 г. изпратило на адреса му за кореспонденция уведомление за извършеното допълнително начисление, получено от ищеца, което било видно от известие за доставяне № ИД PS 4040 01INKN 2.

Ответникът анализира, че съществувало законово основание за начисляване процесната сума, като излага доводите си за това:

КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които наред с другото, да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неп­равилно и/или неточно измерена електрическа енергия (посочва чл.83, ал.2 от ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ). Именно на това основание КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посве­тен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от опе­раторите на съответните мрежи.

Твърди, че в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ и във връзка с § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 г.), където изрично било посочено, че „...в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума за небитов клиент и от извършената от БИМ метрологична експер­тиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количест­вото за корекцията, се съдържала в чл.48, ал.1, т.2, б."а" от ПИКЕЕ, като „при наличие на точен измери­тел количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.”

Твърди, че стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от общест­вения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Посочва, че точно тези норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били законовото основание за преизчисление на сметка на клиента, като сочи Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. 1650/2014 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл.290, ал.1 от ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева.

Ответникът е изложил становище, че ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.

Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извър­шил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, а установяването на лице­то, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъпле­нието по чл.234в от Наказателния кодекс.

Касателно настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено винов­но поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се прис­тъпи към такава корекция.

Разяснява, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказва­нето на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доста­вената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без осно­вание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно пове­дение.

Сочи, че този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и състави­те на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметката на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздейст­вие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно по­ведение на клиента и чл.82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения (сочи Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от 20.09.2017 г., постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

Твърди също, че липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не била основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корек­ция.

Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел.енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не били привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ и не били предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждавали твърденията на ответника, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпос­тавено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.

Излага съждения, че тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019 г.. постановено по гр.д. № 2991/2018 г., ГК, III г.о., ВКС и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г., ГК, III г.о., ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил:

1.   „....Ако в общите условия в противоречие с чл.98о, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нару­шение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да запла­ти корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред...”

2.   „...Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съ­дилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за заши­та на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз ос­нова на събраните по делото доказателства...”

3.   „...изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоя­телни и не представляват пречка за дължимостта на тази корекция...”

4.   „...От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата су­ма. Дри да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че ку­пувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недо­пускане на неоснователно обогатяване...”

От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.

Навежда, че не било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корек­ция в ОУ на крайния снабдител, за да можел доставчика на ел.енергия да претендира дължимостта на до­пълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел.енергия се подчинявала на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

Посочва, че тази практика вече се поддържала и от окръжните съдилища, като в този смисъл били Решение № IV-175 от 09.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1720/2019 г. по описа на ОС -Бургас, Решение № IV -180 от 15.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1789/2019 г. по описа на ОС - Бургас, Решение № III-7 от 24.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1801/2019 г. по описа на ОС - Бургас, Решение № III-13 от 07.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1925/2019 г. по описа на ОС - Бургас, Решение № III-16 от 10.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1932/2019 г. по описа на ОС - Бургас, Решение № 43 от 24.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 296/2019 г. по описа на ОС - Кърджали, Решение № 72 от 04.03.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 45/2020 г. по описа на ОС -Пазарджик, Решение № V-26 от 02.03.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 2123/2019 г. по описа на ОС - Бургас, Решение № IV-41 от 05.03.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 57/2020 г. по описа на ОС - Бургас.

Счита, че тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекция­та на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Ответната страна също е представила документи.

На 10.06.2020 г. с вх.№ 1953 е постъпила молба от ответника, чрез юрк. Н., в която същия посочва, че няма възможност да се яви в насроченото съдебно заседание и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа отговора си, претендира съдебни разноски по делото и прави изрично възражение против размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът е дал срок на страните за представяне на писмени защити. Такава е представена в срок от ищцовата страна.

В съдебното заседание проведено на 17.06.2020 г. ищеца – редовно призован, не се явява. За него адв. А. ***, редовно упълномощена от по-рано.

Ответникът – редовно призован, не се явява представител.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени документи, които съдът приема като доказателства по делото, а именно: Писмо изх. № 7545557-1 от 10.01.2020 г.; Фактура № **********/10.01.2020 г., изд. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕ­НИЕ” ЕАД; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно; Препис от исковата молба и от представените писмени доказателства за ответника; Справки за актуално състояние на търговци, разпечатани от интернет; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 401354/28.02.2018 г.; Известие за доставяне № ИД PS 8900 0064UN Р; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1554/02.12.2019 г.; Справка за коригиране на сметка; Известие за доставяне № ИД PS 4040 01INKN 2; Пълномощно на юрк. Н..

Безспорно установено по делото е, че между страните „КАНЕЛОВИ” ЕООД, с ЕИК ********* – ищец в настоящото производство и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ********* – ответник, съществуват облигационни взаимоотношения.

В качеството си на краен снабдител „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

По силата на общите условия от договора, ответното дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия клиента си - ищец в настоящото производство „КАНЕЛОВИ” ЕООД, с ЕИК *********, обекта му хранителен магазин, находящ се в с. Кортен с партида с клиентски номер 1010337238, за ИТН 2245252. Той от своя страна има задължението да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите ОУ.

Видно от материалите по делото на 28.01.2020 г. с вх. № 404 пред съда е депозирана искова молба от ищеца, с която е предявен установителен иск, че не дължи сумата от 2029.82 лв. с ДДС, представляваща начислена от ответника, но недоставена и непотребена  електрическа енергия.

Ищецът е уведомен с писмо с изх. № 7545557-1/10.01.2020 г. и Фактура с № **********/10.01.2020 г., че дължи горепосочената сума за периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г.(89 дни), за който период ответника е направил преизчисление на фактурата за доставка на ел. енергия. На ищеца е начислена допълнително количество ел. енергия в размер на 11240.000 кВч. на стойност 2029.82 лв., която сума следвало да заплати.

На 28.02.2018 г. ответното дружество е извършило демонтаж и подмяна на електромера с фабричен № 88299795, измерващ консумацията на електроенергия от обекта на ищеца.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 401354, на 28.02.2018 г. двама служители на ответника, на основание чл.42 и 44 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) извършили проверка на измервателната система на ищцовия имот в с. Кортен, общ. Нова Загора, хранителен магазин. В него са записани фабричният номер на електромера – 88299795, марка тип „Landis+Gyr 2006 г.“ и показанията му – І 07720 – ІІ – 39207. В раздела „Обезопасеност, защитеност и техническо състояние“ на протокола е записано „На фасада, на граница на собственост, обезопасено, липсва заводска пломба от лявата страна.”. По-нататък в протокола е записано: „Електромера се демонтира и изпраща за експертиза“. В раздела „Данни от техническата проверка на новомонтирания/съществуващия електромер, било записано: Фабричен № *********, показания: І – 008805, ІІ – 018867”. В „Извършени действия след проверката“ е записано: „1.Електромер фабр. № 88299795 е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 523670 ЕР ЮГ за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО. 2.Пломбирани са след проверката капачката на електромера, ел.таблото с пломба № 07/18 ЕРЮГ”. В следващото поле на констативния протокол е отбелязано ”поради отказ на клиента да подпише, на основание чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ протоколът е съставен в присъствието на свидетели и е в четрир еднобразни екземпляра”.

В Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване  № 1554/02.12.2019 г. на БИМ е посочено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, зъбното колело на оста за включване към тарифите на броителния механизъм е с отстранени зъбци и по този начин преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото ±2%.

Ищецът е получил писмо с изх. № 7545557-1/10.01.2020 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с което му е съобщено, че за периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г.(89 дни) е направено преизчисление на фактурата за доставка на ел.енергия  и допълнително му е начислена дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия в размер на 2029.82 лв., представляваща 75% /след приспадане на 2% допустима грешка на електромера/  от потреблението му за посочения период. В същото му е съобщено и че при извършена проверка на меренето е установено, че електромер с фабричен № 88299795 е манипулиран и отчита с грешка минус 75%, за което е издаден констативен протокол № 1554/02.12.2019 г. от БИМ – София и на основание чл.48 и чл.51(1) от ПИКЕЕ за краен снабдител и доставчик от последна инстанция ще му бъде коригирана сметката с приложената Фактура № **********/10.01.2020 г., с която допълнително му били начислени 11240 кВч електроенергия.

В проведеното заседание са разпитани допуснатите до разпит свидетели С. В. Л. и М. Т. Ш.  

Свидетелят Л. посочва, че търговският обект е на центъра в с. Кортен, в сградата на читалището, където М.има обект. Отвън до самия магазин е таблото, до стената на сградата на читалището, малко преди входа на читалището. Сочи, че таблото представлява една метална кутия, която е заключена и по принцип всички табла са заключени. Описва вратичката на таблото, като плътна, без стъклен прозорец, с височина на около 1.50 м от земята. Посочва също, че таблото е отвън и всеки може да го види. Свидетелства, че никога не му се е случвало да види таблото отворено.

Свидетелят Ш. посочва, че „КАНЕЛОВИ” ЕООД е фирмата на М. и има обект – магазин в центъра на с. Кортен, находящ се на центъра, до сградата на читалището. Таблото за електромерите, доколкото знае се намира до фасадата на читалището. Разяснява, че таблото е поставено на тротоара, минава се покрай него и вътре в таблото никой няма достъп. Свидетелства, че никога не е виждал таблото отворено, а вратата му е плътна, сива, без прозорец. Сочи, че таблото е стандартно, както навсякъде, където има такива табла.

От   така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и акцесорен иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

Между страните е налице облигационна връзка, свързана със задължението за доставяне и съответно заплащане на консумираната електроенергия. По силата на общите условия, ответното дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на ищеца. Ищецът от своя страна, съгласно общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в тях.

Съдът е приел събраните писмени и гласни доказателства, които счита за относими, допустими и необходими.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение, относно осъществяването на правопораждащите факти.

В тежест на ищеца бе да докаже, че не е възможно да осъществи достъп до електромера си. В тежест на ответника бе да докаже количеството на доставената електроенергия на ищеца за процесния период.

От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че процесното средство за техническо измерване било монтирано на фасадата на сградата на читалище, находящо се в центъра на с. Кортен в заключено сиво метално табло, без прозорец, видимо за всички, на тротоар на около 1.50 м. височина, а вътре в таблото никой нямал достъп/освен служители на ЕВН/.

Съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ПИКЕЕ, според която операторът е длъжен да осигури на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ, тъй като от показанията на свидетелите, неоспорени от ответника става ясно, че клиента-ищеца в производството практически е лишен от достъп до информация за потреблението си и показанията на процесния електромер, поради липсата на видимост – таблото нямало прозорец и било перманентно заключено.

В контекста на горното Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239 от 2003 г. - чл.662 и следващите сочи, че СТИ следва да има показващо устройство - регистър или дисплей, които е редно да са видими за потребителя.

Потребителите следва да имат достъп до данните за потреблението си и свързаните с него цени и разходи за услугите, както и правото да бъдат надлежно и своевременно информирани за своето потребление на енергия.

Относно наведеното от ищеца, че липсват данни от коя дата насетне е налице неточно мерене на електромера, съдът счита, че в действителност, ответното дружество не доказа правилността на определяне на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за период от 89 дни, но не се доказва началната дата 01.12.2017 г. да е била момент на последния регулярен отчет, тъй като сочената от ответника като начална дата на корекционният период – 01.12.2017 г., е налице в Справката за коригиране на сметката за електроенергия от дата 08.01.2020 г. на л.18 по делото, както и в документа, с който ответника е уведомил ищеца, относно частично неизмерване на електрическата енергия на л.19 по делото от дата 10.01.2020 г., а също и във Фактура № ********** за периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г., издадена на 10.01.2020 г. на л.6 по делото. Съдът не намира представени доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника, че именно тази дата е датата на регулярен отчет на показанията на електромера.

Ноторно известно на съда е, че доставчика ежемесечно отчита, с което и на база показанията от тези регулярни отчети, начислява и изисква дължимото от клиента заплащане на потребената електрическа енергия за съответния месец, а за упоменатия близо 3 месечен период (89 дни) от констативния протокол за проверка назад, видно от фактите и обстоятелствата в производството, не стана ясно, поради каква причина не се посочва друго месечно отчитане на показанията (за периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г.), освен горепосоченото, като последно такова е посочено отчетеното 89 дни преди проверката на 01.12.2017 г.

 Независимо, че периодът е в рамките на допустимия срок, винаги следва да се докаже защо и как точно е определен, тъй като в противен случай отговорността на абоната се завишава максимално, без да се установяват условията за това. Доколкото СТИ не е собственост на потребителя и той няма достъп до него и показанията му би следвало да са били отчитани, изцяло в тежест на ответника бе да докаже периода на направената корекция, което не бе сторено.

Хипотетично, при съвкупното наличие на неточно определяне на корекционния период и промяна в цените на електроенергията за същия период би се стигнало до некоректно изчислена изискуема сума.

Наведеното от ответника, относно правото му да извърши едностранна корекция на сметката, което според него не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в Общите условия, като същия се позовава на измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от същия закон, съдът счита за неоснователно по следните съображения:     

Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Относно изложеното в отговора на исковата молба, че ответното дружество няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, съдът счита, че то противоречи на разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, съгласно който длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.  Съдът не намира да е доказано виновно поведение на ищеца.

Съдът счита, че ответника не е имал правно основание да извърши техническа проверка и последвалите я действия, довели до едностранното коригиране сметката на ищеца за минал период от време, тъй като приложимата правна уредба в конкретния спор са нормите на чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ и чл.21, ал.1, т.9 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, които делегират на КЕВР да приема ПИКЕЕ. Такива ПИКЕЕ са приети през 2013 г. и обнародвани в ДВ бр.98/12.11. 2013 г.

С Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр.15/14.02.2017 г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51.

Така към датата на процесната проверка и съставянето на представения констативен протокол - 28.02.2018 г., са действали само чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ.

Впоследствие, с влязло в сила решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97/2018 г., в сила от 23.11.2018 г. /с действие занапред/, са отменени и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ.

Следователно независимо, че към датата на проверката - 28.02.2018 г. са били все още действащи разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, то нормите от чл.1 до чл.47 и от чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ са били неприложими към процесния случай.

КЕВР е приела нови ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019 г., които обаче действат занапред. Съгласно § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ, обнародван в ДВ 35 от същата дата, процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомя­ване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила /проверката е извършена на 28.02.2018 г./ се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол.

Поради горепосоченото към момента на процесната проверка, липсва приложима нормативна уредба, както и процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Обстоятелството, че с горепосоченото решение на ВАС е отменена и разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, която регламентира специалните изискванията към съставяне на констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора да извърши едностранна корекция, също потвърждава изложеното по-горе.

След отмяната на членове от 41 до 47 от ПИКЕЕ, към датата на проверката липсват също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична изправност на средствата за търговско измерване. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, които регламентират използваните понятия, както и приложенията, които определят общата точност и допустимите граници на грешката в измерването.

Макар и действащи към датата на процесната проверка, нормите на членове от 48 до 51 от ПИКЕЕ, регламентиращи материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, не определят реда и условията за извършване на корекционната процедура. Откъдето следва, че извършените от ответника действия към 28.02.2018 г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на него.

В процесния случай, тъй като законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен тези по ПИКЕЕ, по които да се извърши проверката и последващото коригиране на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго, непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност.

Предвид извода, че корекционната процедура е извършена неправомерно, следва извода че абоната - ищецът в настоящото производство, не дължи начислената му чрез тази процедура сума за процесния минал период.

Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправил е искане за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 488.20 лв., от които 81.20 лв. държавна такса, 7.00 лв. банкова комисионна и 400 лева – адвокатски хонорар възнаграждение. Възражението за прекомерността му е неоснователно. Макар да надвишава предвидения по НМРАВ минимум, съдът взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия с оглед защита интересите на ищеца, които свидетелстват за процесуална активност, явяването в о.с.з., при което същото не е необосновано по размер и не подлежи на редуциране.

         Водим от горното съдът,

Р    Е    Ш    И   :

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищеца „КАНЕЛОВИ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул.„Средна гора” № 16, представлявано от М. Е. К., чрез пълномощника си адвокат Х. И.А. ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 2029.82 лв. /две хиляди двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща допълнотелно начислена, но недоставена и непотребена електрическа енергия за периода от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г., НА ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. и Р. Д., чрез пълномощника  юрисконсулт К.Н.Н..

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ  НА „КАНЕЛОВИ” ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото РАЗНОСКИ в размер на  488.20 лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението  пред Окръжен съд - Сливен.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: