Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС ,гражданска колегия
в открито
заседание на седемнадесети септември
две хиляди
деветнадесета година в
състав:
Председател: В**В**
Членове: Ан**П**
В**М**
при секретаря И** К** като разгледа докладваното от съдия В** В**
въззивно гражданско дело №259 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от «В и К**»ЕООД против решение №149/25.03.19г.
по гр.д.№2294/18г. на ВРС,с което е
отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против В.К.П. от с.Н**
с което е отхвърлен предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от
388.80 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени
канални води на посочения адрес по фактура № **********/18.08.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.02.2018г. до
окончателното плащане по издадена Заповед № 383- РЗ от 02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 516/2018г.
по описа на ВРС.Подържа се в жалбата,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че неправилно съдът
приел,че водоподаването към имота на ответника следва да бъде преустановено
след неговото предварително уведомяване като при прекъсването следва да се
състави протокол което съдът е приел,че не е извършено.Съгласно чл.41,ал.2,т.5
от Наредба №4/14.09.04г. ВиК операторът има право да прекъсне водоснабдяването
на потребителите без предварително уведомяване при установяване на незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.Подържа се,че за начинът на изчисленото количество вода в
случайте на установяване на незаконно присъединяване чл.50,ал.1 от ОУ препраща
към разпоредбата на чл.49 от ОУ.Незаконното присъединяване е установено на
05.08.16г.,а процесната фактура е издадена на 18.08.16г. –т.е. след
установяване на незаконните действия от страна на потребителя.В
изпълнение на горепосочените разпоредби
количеството вода по процесната фактура
е изчислено за периода до предишен реален отчет на водомера,а именно за
периода от 26.06.16г. до 26.07.16г. което е посочено и в самата фактура.Поради
тази причина периодът,който е записан във фактурата е предшестващ датата на
установяване на незаконното присъединяване.
Иска се обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъде
уважен предявеният от жалбоподателят иск.Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответника по делото, уведомен за жалбата не е
взел становище.
По
допустимостта на жалбата
ВОС
намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№2294/19г. на ВРС е образувано
по искова молба от настоящия жалбоподател
против искова молба на «ВиК В**» ЕООД – В** против В.К.П. от с.Н** , с която е предявен установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че отношенията между „ВиК
Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са
облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от „ВиК В**” ЕООД, издадени въз основа
на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Посочва се, че ответникът е титуляр на партида с
уникален абонатен № 044125 и адрес на
потребление: с. Н**, ул.“Първа“№57. Поддържа
се, че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с
питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил
задължението си да заплати извършените от дружеството услуги. Посочено е в исковата молба, че на 05.08.2016г. водоподаването към имота на ответника е прекъснато на
основание чл. 41, ал. 3, т. 8 от
Наредба № 4/14.09.2004г. поради неплатени
сметки за доставена питейна вода за минал период и е съставен протокол от
05.08.2016г. и Констативен протокол №
08-5/05.08.2017г.С покана за доброволно плащане от 19.10.2017г., ищцовото
дружество е поканило ответника да изпълни задължението си, като заплати
дължимата сума. Поканата е върната на 10.01.2018г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя.Поради неплащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за дружеството възниква правен интерес да предяви
настоящия установителен иск.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК – В**” ЕООД сумата от 388.80 лева,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води
на посочения
адрес по фактура
№ **********/18.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2018г. до окончателното плащане.С допълнителна молба ищцовото
дружество е уточнило, че дължимата сума по процесната фактура е изчислена на
основание чл. 50 от ОУ. Посочило е,
че на 05.08.2016г. водоподаването в имота на
потребителя е прекъснато поради неплатени задължения към дружеството. Съставен е Протокол от 05.08.2016г. ,
подписан от трима свидетели и в присъствието на лицето Марко Ванков. Посочило е също, че на
05.08.2017г. е установено, че
потребителят незаконно се е присъединил към водопреносната мрежа. На основание чл. 50, ал. 2 от ОУ водоподаването към имота е прекъснато, съставен е
Констативен протокол №08-5/05.08.2017г., а потребеното количество вода е
изчислено на основание чл. 50, ал. 1 от ОУ.
От фактическа страна съдът е приел,че видно от приложеното гр.д. № 516/2018г. ВРС е издал Заповед № 383-РЗ
от 02.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът В.К.П. от с.Новоселци следва да заплати на кредитора „В и К-В**” ЕООД, БУЛСТАТ *********,
следните суми, а именно:
1. сумата в
общ размер от 388.80 лв., представляваща незаплатени задължения за доставена
питейна вода на адреса, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. до
изплащане на вземането.
2. сумата от 25 лв. - разноски по
делото за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Посочено е, че вземането произтича от следното обстоятелство: неплатена
доставена питейна вода на адреса на потребление с уникален абонатен № 044125. Съдът е
установил,че ответникът е титуляр на партида при
ищцовото дружество с абонатен № 044125 с посочен погоре адрес.От приложената фактура № **********
от 18.08.2016г., се установява, че за периода от
26.06.2016г. до 26.07.2016г. ищецът
е начислил служебно 216 куб.м. за изразходена
питейна вода и отведени канални води в размер от 388.80 лева. Тези
обстоятелства се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно –
счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че неизплатените
задължения за консумираните В и К услуги за
процесния период възлизат на стойност 388.80 лева. Фактурата и задълженията/ квитанцията са отразени в
счетоводството на ищцовото дружество, като няма извършени плащания. Вещото лице е посочило също, че при проверка на документите и при
справка при ищеца, е установило, че дължимата сума за доставена питейна вода и
отведени отпадни води по фактурата е определена на база чл. 50, ал. 1 и чл. 49 от ОУ поради незаконно присъединяване към
водопреносната мрежа.От представения препис на Протокол от 05.08.2016г.,
е видно, че за процесния имот е преустановено водоснабдяването като водата е
прекъсната от улицата с багер на основание чл. 41, ал.
3, т. 8 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Протоколът е подписан от трима свидетели.От представения препис на
Констативен протокол 08-5/05.08.2017г. е видно,
че служители на ищцовото дружество са установили, че на
05.08.2016г. при извършването на проверка е констатирано, че водата е спряна и тръбата е
прерязана.Разпитаният по делото свидетел Марко Ванков – бивш служител при ищеца, който е
обслужвал процесния имот като инкасатор установява, че отчитането на водата се
прави всеки месец и ако инкасаторът забележи, че има проблем, съобщава за това
на началниците си и така служители при ищеца идват на проверка. Свидетелят не е
установил конкретни факти и
обстоятелства във връзка с процесния случай.
За да отхвърли предявеният иск ВРС е приел
следното от правна страна:
За да се уважи предявеният иск, ищцовото дружество следва при
условията на главно и пълно доказване да установи по категоричен и
безспорен начин наличието на следните твърдени от него предпоставки при
условията на кумулативност, а именно:
-
че на 05.08.2016г. водоподаването
по процесната партида е преустановено поради неплатени задължения към
дружеството,
-
че след прекъсването на водата на 05.08.2016г., е
налице незаконно присъединяване от ответника към водопреносната мрежа, което
според ищеца е установено на 05.08.2017г.
- че ответникът дължи процесната сума за посочения период,
която е изчислена на основание чл. 50, ал. 1 от ОУ поради незаконно присъединяване към водопреносната мрежа.
По
първата предпоставка:Безспорно се установи, че
на 05.08.2016г. водоснабдяването на процесния имот е
преустановено като водата е прекъсната от улицата с багер. От
съставения протокол от същата дата, обаче не става ясно каква е причината за
това. Позоваването на чл. 41, ал. 3,т. 8 от Наредба №
4/14.09.2004г. е твърде общо, тъй като не се
съдържа конкретика какви точно задължения не е спазил потребителя, чието
неизпълнение е определено с общите условия и те да са основание за
прекратяване на водоснабдяването. Единствената яснота е,
видно от отразеното в протокола, че има дължими суми в размер на 20.45 лева,
без да е конкретизиран период на задължението. Доказателства
за наличие на стари задължения към 05.08.2016г. не
са ангажирани от ищеца. Цитирането на текста на чл.
41, ал. 3, т. 8 от Наредбата не е
достатъчно. За потребителя следва да е ясно кои
задължения, регламентирани в Общите условия не е спазил, за да са основание за
прекратяване на водоснабдяването. Именно заради това в
ал. 3 на чл. 41 е посочено,
че преди да пристъпи към спиране на подаването на вода, доставчикът на услугата
следва предварително да го уведоми, което в настоящия случай не е сторено.
Това задължение на ищцовото дружество е залегнало и в чл.
40, ал. 1 от Общите условия и очевидно не е спазено.
По втората предпоставка:Не се доказа твърдението на
ищеца, че е било установено, че на 05.08.2017г. потребителят
незаконно се е присъединил към водопреносната мрежа. В представения препис на Констативен протокол 08-5/05.08.2017г., е посочено,
че на 05.08.2016г. водата е спряна и тръбата е
прерязана, т.е. в него е отразено вече извършеното на
05.08.2016г. прекъсване на водоснабдяването от
улицата. От нито едно от ангажираните от ищеца доказателства
не може да се направи категоричния извод, че след като доставчикът е спрял
подаването на вода до процесния имот, потребителят се е присъединил незаконно
към водопреносната мрежа, нито са налице косвени доказателства в тази насока.
В чл. 50, ал. 3 от ОУ е посочено, че незаконното присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с
протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на оператора и потребителя.
В конкретния случай липсва такъв протокол и поради това, съдът приема това
твърдение за недоказано.По третата предпоставка:
От представената фактура № **********/18.08.2016г. е
видно, че на ответника е начислено служебно количество вода 216 куб.м. за един месец, а именно за периода от
26.06.2016г. до 26.07.2016г., на стойност 388.80
лева. Според твърдението на ищеца, това количество вода е
изчислено на основание чл. 50, ал. 1 от ОУ поради незаконно присъединяване. Вещото лице в заключението си също е посочило, че дължимата сума за
доставена питейна вода и отведени отпадни води по процесната фактура е
определена на база чл. 50, ал. 1 и чл. 49 от ОУ поради
незаконно присъединяване към водопреносната мрежа. Съдът
кредитира заключението до колкото същото отразява констатации въз основа на
предоставените данни от ищеца. В заключението обаче не е посочено, а и такава задача не е поставена, относно това дали
ищецът е имал основание да извършва начисления по този ред. Съдът не кредитира
отразеното в констативно – съобразителната част на заключението относно
съдържанието на Констативния протокол, тъй като вещото лице очевидно е преписал
твърденията на ищеца, без да се запознае с този протокол и да извърши проверка
на други документи, извън представените по делото.Анализирайки процесната
фактура, съдът констатира, че същата обхваща отчетен период
преди спиране на водоподаването, а е издадена на 18.08.2016г. - след спиране на водоподаването. Към дата
05.08.2016г. / датата на спиране/ изискуемостта
на това вземане не е настъпила, тъй като плащането е дължимо в 30 дневен срок
от издаването на фактурата. При това положение,
ищцовото дружество неоснователно е извършило служебно начисляване на
количеството вода на соченото основание - чл. 50, ал.
1 от ОУ, тъй като нито към отчетния период, нито към момента
на издаване на фактурата, е било констатирано незаконно присъединяване на
потребителя. Въобще липсват доказателства за твърдяното
от ищеца незаконно присъединяване, както и доказателства, че ищцовото дружество
е изпълнило разписаната в Общите условия процедура във връзка с констатиране на
такова присъединяване. Дори хипотетично да се приеме наличието на
незаконно присъединяване, твърдението на ищеца за такова е за дата
05.08.2017г., а издадената фактура е за един минал период от една година, през
който няма никакви данни за незаконно присъединяване и поради това съдът
приема, че ищецът не е имал основание да извършва начисление на
посоченото основание.Издадената от ищеца фактура е частен свидетелстващ
документ и доколкото изхожда от едната страна по делото- ищецът и удостоверява
изгодни за него обстоятелства, не се ползва с обвързваща доказателствена сила,
и отразените в нея обстоятелства не могат да се противопоставят на другата
страна - ответника. Същите следва да бъдат обсъждани наред с
другите събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски
показания. В тежест на ищеца е да установи по безспорен
начин твърденията, на които основава исковата си претенция, без значение на
процесуалното поведение на ответника, след като последният не е извършил
признание на иска. В такава насока е и
трайната съдебна практика.При анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не успя
да докаже по безспорен и категоричен начин претендираното вземане на посоченото
основание – незаконно присъединяване.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и
допустимо,но по същество е незаконосъобразно,поради което следва да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде
уважен.Въпросът от значение за решаването на настояьщия спор е дали е налице
претендираното от ищеца-настоящ жалбоподател незаконно присъединяване към
водопреносната мрежа,което дава право на същия да определи стойността на
изразнодваната вода по реда на чл.50 от Общите условия.Съдът счита,че е налице
такова незаконно присъединяване-от представения протокол от 05.08.16г. се
установява,че водоподаването до имота е прекъснато от улицата с помощта на
багер-т.е. след тази дата към имота не би следвало да има
водоподаване.Очевидно,че впоследствие е направено нерегламентирано
присъединяване към водопреносната мрежа,което налага на 05.08.17г. водата да
бъде спряна и тръбата да бъде прерязана.За наличието на незаконно
присъединяване е съставен и изискуемия от чл.50,ал.3 от ОУ протокол.При
наличието на незаконно присъединяване към водопреносната мрежа чл.50,ал.1 от ОУ
дава право на операторът да определи изразходваното количество вода по реда на
чл.49 за едногодишен период,освен ако се докаже,че периодът е по-малък.С оглед
наличието на незаконно присъединяване законосъобразно ищеца е определил размера
на дължимата сума в посочения размер.
С
оглед на горното следва да бъде постановено решение,с което обжалваното решение
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение ,с което бъде признато за
установено по отношение на ответника,че същия дължи на ищеца сумите подрообно
посочени в заповедта за изпълнение.
На
основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата следва да
бъде осъден да заплани на жалбоподателя направените по настоящето дело разноски
за държавна такса в размер на 25лв. и направените пред ВРС разноски в размер на
25лв. държавна таска за образуване на делото и 90 лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Отменя решение
решение №149/25.03.19г. по гр.д.№2294/18г. на ВРС, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
Признава за
установено по отношение на «В и К-В**»ЕООД,ЕИК **,че В.К.П. от с.Н**, ЕГН ********** дължи сумата от 388.80 лева, представляваща
стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на посочения адрес по фактура № **********/18.08.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от
28.02.2018г. до окончателното плащане и сумите 25лв.-разноски по делото за
държавна такса и 50лв. за юристконсултско възнаграждение,за които е издадена Заповед № 383- РЗ от 02.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 516/2018г. по описа на РС – В**.
Осъжда В.К.П.
от с.Н**, ЕГН ********** да заплати на «В** и к**-В**»ЕООД,ЕИК
********* направените
по настоящето дело разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и направените пред ВРС разноски в размер на 25лв.
държавна таска за образуване на делото и 90 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.