МОТИВИ KЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 111/2014г. на НРС
Обвинението против подсъдимите М.Л.М. *** и И.А.Ф. *** е за това, че на 11.08.2013г.
в с.М., обл.Плевен по хулигански подбуди и в съучастие като съизвършители нанесли удари с ръце на В.Д.Т. ***, с което
му причинили лека телесна повреда, изразила се в разстройство на здравето
временно и неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК - счупване на костите на носа с разместване
на фрагментите, счупване и разместване на носната преграда , разкъсни-контузна
рана на носа и обилем кръвоизлив от носа– престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с
чл.130,ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
РП Никопол не поддържа
първоначално повдигнатото обвинение. А поддържа такова по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 от НК.
Подс.М. не се признава за виновен.
Подс.Ф. се признава за виновен, твърди, че съжалява за
случилото се.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М.Л.М., роден
на ***г***, ***, с българско гражданство, със средно образование, не женен, не работи, не осъждан, ЕГН: **********.
Подс. И.А.Ф., роден
на ***г***, обл.Плевен, ***, с българско гражданство, със средно образование, не
женен, не работи, осъждан, ЕГН: **********
На
10.08.2013г. срещу 11.08.2013г. Подс.
М.Л.М. и Подс. И.А.Ф. и други техни приятели били в района на центъра в с.М..По
това време на същото място и по същото време били и пострадалия В.Д.Т. и Б.В.И.,
които също били седнали на пейски в центъра на с.М., но по далеко от компанията
на подсъдимите.Т. и И. били изпили около 2 литра бира.Компанията на
подс.Ф. и подс.М. също били седнали на пейки на центъра на с.М..По-късно
пострадалия Т. и И. минали покрай компанията на подсъдимите, като Т. вървял на
пред, а И. 3-4 метра
след него.Като минал покрай компанията на подсъдимите пострадалия Т. изпсувал и
изрекъл и други обидни думи.Тогава подс.Ф. станал от пейката и отишъл до В.Т..Попитал
го дали псува него и започнали двамата да се дърпат.Другите момчета, които били
там и от двете компании отишли да ги разтърват.Но бутането и дърпането между
тях Б.И. и П.Ф. паднали за земята, а на В.Т. му бил нанесен удар в лицето, в
областта на носа от подс.И.Ф..След удара на
В.Т. му потекла кръв от носа и двамата с Б.И. отишли до чешмата , за да
се измие Т.. И. Повикал по телефона свой познат, който отишъл на мястото с
автомобила си и ги откарал в Бърза помощ в гр.Г..От там пратили Т. ***.На
11.08.2013г. Т. отишъл в Клиниката по УНГ в гр.П. към УМБАЛ „ Д-р Г.С.9” ЕАД
гр.П., където му направили снимка и му била зашита разкъсната рана в областта
на носа.Поставили фиксиращи носни сплинтове за наместване и обездвижване на
разместените костни фрагменти.В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно-медицинска елспертиза,
от заключението на която става ясно, че на В.Т. са причинени счупване на
костите на носа с разместване на фрагментите, счупване и разместване на носната
преграда, разкъсно-контузна рана на носа и обилен кръвоизлив от носа.Като
описаното увреждане представлява разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота, като оздравителния процес продължава от 3-4 седмици.Това увреждане
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 , ал.1 от НК.В
експертизата е записано, че увреждането може да бъде причинено от удар с тъп
предмет с ограничена удряща повърхност, каквато е невъоръжена ръка свита в
юмрук.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тези увреждания не могат да
се получат от падане на земята, но можели да се получат и от удар с крак.
Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на вещото
лице и приетите писмени доказателства.
За
да е налице фактическия състав на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК следва
да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека
телесна повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е
извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил
осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно е че
при прегледа на св. Т. е констатирано увреждане имащо характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Но по делото е спорно дали тези
увреждания са вследствие на действията на подсъдими. От показанията на
свидетелите по делото става ясно, че подс.Ф. е нанесъл удар на св.Т., а подс.М.
не го е удрял, а само се опитал да ги разтърве.
Предвид всичко
изложено съдът счита, че по делото не са се събрали достатъчно доказателства от
които да се направи обоснован извод, че подс.М. е ударил В.Т. и тези си
действия му е причинил счупване на костите на носа с разместване на
фрагментите, счупване и разместване на носната преграда, разкъсно-контузна рана
на носа и обилен кръвоизлив от носа.В същото време се събраха доказателства, от
които може да се напарви обоснован извод, че подс.Ф. е ударил В.Т. и тези си
действия му е причинил счупване на костите на носа с разместване на
фрагментите, счупване и разместване на носната преграда, разкъсно-контузна рана
на носа и обилен кръвоизлив от носа.
На второ място
следва да се отбележи, че за да е налице квалифицирания състав на чл.131 ал.1
т.12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на
квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Хулиганските
подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, вражда, завист между виновния
и пострадалия, а в конкретния случай се изясни, че В.Т. е отправил обидни думи
и псувни към компанията на подс.Ф. и подс.М., което е подтикнало подс.Ф. да се саморазправи с В.Т.,
което според съда предтставлява лично отношение на Ф. към Т..За да се
квалифицира деянието по този текст задължително е да бъде доказано наличието на
хулигански мотив като елемент от обективна страна на деянието. Това не е
доказано, защото такъв мотив не е налице.Налице е личен мотив от страна подс.Ф.,
който от обикновенна разправия е препреснал в нанасянето на юмручен удар в
лицето на пострадалия В.Т..
В хода на делото
не е направено изменение на обвинението по чл.130, ал.1 от НК, за което се
събраха доказартеслства относно подс.Ф..А обвинението е продължило да се
поддържа по чл. чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, като е напарвено
изменение само в частта относно общия
умисъл при съизвършителство между двамата подсъдими – чл.20, ал.2 от НК.
При така приетото за установено съдът счита, че
подсъдимия М.М. не следва да носи
наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по повдигнатото м у обвинение.
При така приетото за установено съдът счита, че
подсъдимия И.Ф. не следва да носи
наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12,
вр.чл.130, ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по повдигнатото м у обвинение.
Относно предявения граждански иск в размер на
15 000 лв., съдът е счел, че тъй като се доказа, че подс,.Ф. е нанесъл
удар в областта на носа на В.Т., с което му причинил счупване на костите на
носа с разместване на фрагментите, счупване и разместване на носната преграда,
разкъсно-контузна рана на носа и обилен кръвоизлив от носа.Следва подс.Ф. да
бъде осъден да заплати на В.Т. симата от 2 000 лв., предствляваща
обезщетение нанесени неимуществени вреди вследствие на нанесена лека телесна
повереда - счупване на костите на носа с разместване на фрагментите, счупване и
разместване на носната преграда, разкъсно-контузна рана на носа и обилен
кръвоизлив от носа.Като съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск за разликата от 2000 лв. до 15 000 лв.
Направените по делото разноски остават в полза на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: