№ 39
гр. Айтос, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20252110200057 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Г. Д., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 02-114/06.10.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Черно море“ – гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, с което на
основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)
жалбоподателят е наложена глоба в размер на 1500 лв. за това, че на
30.05.2021 г. в 11:15 ч., на язовир западно от ***, е извършвал любителски
риболов по време на забрана с един брой въдица във водата на язовира –
административно нарушение по чл. 32, ал. 1, вр. с Приложение № 1, раздел Г,
т. 18 от ЗРА.
В жалбата се сочи, че жалбоподателят наистина е бил на лов за риба, но
не забранен вид. Искал да хване риба сулка (бяла риба), чийто улов бил
позволен по това време – Приложение № 1, раздел Г, т. 6 от ЗРА. Сочи се, че
жалбоподателят не е имал никаква уловена риба. Риболовът бил осъществен
при наличие на валиден риболовен билет и с позволени средства – въдица,
монтирана с една кука, а стръвта била торен червей. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. С. К. от Адвокатска колегия – ***, поддържа жалбата.
Излага, че извършеното от него не е съставомерно. Предвид липсата на
1
причинена вреда на риболовното стопанство и запаса на риба, счита, че
случаят е маловажен.
В писмено становище въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител юрк. Д. Ч., оспорва жалбата. Сочи, че за периода от 15.04.2021 г.
до 21.05.2021 г. в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м. надморска
височина, какъвто е процесният, е въведена забрана със Заповед № РД 09-385
от 13.04.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Според
въззиваемата страна е достатъчно, че жалбоподателят е бил за риба, в работно
положение, като няма значение дали е уловил нещо и каква риба е искал да
хване. Развиват се и съображения, че още не е изтекла абсолютната
погасителна давност и че нарушението не е маловажно. Иска се наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 30.05.2021 г. е съставен Акт № B0008099 за установяване на
административно нарушение от Й. Р. Р. – старши специалист „Рибарство и
контрол“ при въззиваемата страна. Посочено е, че на същия ден окол 11:15 ч. в
язовир, намиращ се западно от *** с конкретни координати, жалбоподателят е
извършвал любителски риболов по време на забрана съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРА
с 1 бр. въдица в работно положение във водата на язовира. В акта е записано,
че не е установен улов и че е представен билет за любителски улов.
Жалбоподателят е възразил в акта, че не знае, че язовирът е забранен; че е на
лов за сулка, за което представя риболовен билет.
В процесното наказателно постановление е конкретизирана нарушената
норма – чл. 32, ал. 1, вр. с Приложение № 1, раздел Г, т. 18 ЗРА.
Административнонаказващият орган е приел, че извършеното не съставлява
маловажен случай поради несъответствие на извършеното нарушение с
въздигнатите основни принципи на чл. 1, ал. 2 ЗРА, включително с правилата
за отговорен риболов.
С Решение № 1474 от 14.02.2025 г. по к. а. н. д. № 2256/2024 г. на
Административен съд – Бургас е прието, че вмененото на жалбоподателя
деяние е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Според административния съд не е
съществено процесуално нарушение това, че в АУАН липсва препратката към
приложението на ЗРА, защото такова се съдържа в наказателното
постановление. Настоящият състав е обвързан от тези констатации, поради
което не намира за нужно да ги коментира отново.
2
Съдът извърши служебна проверка и установи, че
административнонаказателното производство е било образувано в срока по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
Представени са писмени доказателства – заповеди на министъра на
земеделието, храните и горите от 16.02.2021 г. и 10.08.2021 г., от които става
ясно, че АУАН и наказателното постановление са издадени от надлежно
оправомощени лица.
Според чл. 32, ал. 1 ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се
забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното
размножаване съгласно приложение № 1. Язовирите са обект по чл. 3, ал. 1, т.
2 ЗРА. Според раздел Г, т. 18 от Приложение № 1 към ЗРА в рибностопански
обекти, намиращи се до 500 м надморска височина е забранен уловът на риба
за периода от 15 април до 31 май. Следва да се отбележи, че тази забрана не
касае конкретна риба, както например Раздел А. Тук от значение е единствено
надморската височина на обекта. Тоест, в обекти, намиращи се до 500 м
надморска височина, е забранен улов на всякаква риба в периода от 15 април
до 31 май.
По делото е приложена и Заповед № РД 09-385 от 13.04.2021 г. на
министъра на земеделието, храните и горите, която не съдържа горната
забрана. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗРА предоставя възможност на
министъра да променя посочените в закона дати и да увеличава сроковете на
забраната. Такава заповед в случая е издадена, но същата не касае раздел Г, т.
18 от Приложение № 1 към ЗРА. Въззиваемата страна в писменото си
изложение се позовава на част от заповедта, която възпроизвежда забраната
по раздел Б, т. 5 от Приложение № 1 към ЗРА, която препраща към раздел Г, т.
18 от Приложение № 1 към ЗРА, но това не значи, че раздел Г, т. 18 от
Приложение № 1 към ЗРА няма самостоятелно значение. Следва да се
отбележи, че заповедта не е цитирана нито в АУАН, нито в наказателното
постановление и е неотносима. Нарушението произтича директно от закона, а
не от заповедта.
По делото е разпитан актосъставителят Р.. Той излага, че е отишъл на
язовира по сигнал, подаден на телефон 112 в предпоследния ден от забраната.
Сочи, че жалбоподателят е ловял риба в язовира, но не помни с каква въдица и
каква стръв. Не е установен улов при жалбоподателя. Същият показал редовен
риболовен билет. Според свидетеля законовата забрана касае всякаква риба.
Настоящият състав намира за установено, че жалбоподателят е
извършвал риболов в язовир с надморска височина под 500 м, което
представлява административно нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА, вр. с Раздел Г,
т. 18 от Приложение 1 към ЗРА. Според легалната дефиниция на т. 26 от § 1 от
ЗРА „риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за
улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
3
пренасяне и превозване. Тоест, извършеното от жалбоподателя действие –
поставяне на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба,
представлява такова по риболов. В случая е без значение каква риба е уловена
и каква риба е целял жалбоподателят да улови. Вж. в този смисъл например
Решение № 25 от 28.02.2020 г. по к. а. н. д. № 13/2020 г. на Административен
съд – Разград.
Според чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Според легалната дефиниция
на § 1, т. 4 ЗРА „маловажен случа“ е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Не е вярно соченото от
въззиваемата страна, че маловажен случай не е възможен, защото
нарушението е формално, т.е. не е нужно настъпването на вредоносни
последици. Формалните нарушения също могат да представляват маловажен
случай. Именно при преценката дали е налице такъв случай може да се
съобразят вредните последици на извършеното, ако такива са настъпили. По
настоящото дело е безспорно, че жалбоподателят не е уловил никаква риба,
както и че е осъществявал любителски риболов, а не такъв със стопанска цел.
Това е посочено и в АУАН и наказателното постановление. Липсват данни за
други предходни нарушения по ЗРА, извършени от жалбоподателя. Освен това
следва да се съобрази, че нарушението е извършено в предпоследния ден от
забраната. Съдът намира, че в своята съвкупност тези обстоятелства сочат за
по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, при които
има и уловена риба или тя се лови с цел продажба. Това, че са нарушени
принципите на ЗРА, както е посочено в наказателното постановление, не може
да е аргумент за изключване на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, тъй като
всяко нарушение на практика нарушава тези принцип. Ако извършеното от
жалбоподателя не е маловажен случай, значи маловажен случай въобще е
невъзможен, което противоречи на ЗАНН. Вж. сходна хипотеза на настоящата
в Решение № 3781 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 3201/2018 г. на
Административен съд – София-град.
Воден от горното, съдът намира, че в конкретния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН като се отмени
наказателното постановление, а нарушителя се предупреди, че при
4
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
500 лв. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност
на делото, поради което не следва да се уважава възражението на въззиваемата
страна за прекомерността му.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-114/06.10.2021 г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – гр. *** към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителната агенция за рибарство и
аквакултури, с което на основание чл. 70, ал. 1 ЗР на Б. Г. Д., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 1500 лв. за това, че на 30.05.2021 г. в
11:15 ч., на язовир западно от ***, е извършвал любителски риболов по време
на забрана с един брой въдица във водата на язовира – административно
нарушение по чл. 32, ал. 1, вр. с Приложение № 1, раздел Г, т. 18 от ЗРА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Г. Д., с ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури да
заплати Б. Г. Д., с ЕГН **********, сумата от 500 лв. – деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5