Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6337 по описа за 2020 година, прецени:
М.Г.В. – Х. чрез пълномощник адвокат С.Н.
е предявила срещу З. „Е.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания на ищцата, настъпили
при ПТП на 26.07.2018 г. на път в гр. София на бул. „Цариградско шосе“, с
твърдение за виновното му причиняване от Й.С.С.при
управление на МПС.
Пълномощникът
на ищцата М.Г.В. – Х. излага, че на
26.07.2018 г. около 10:05 ч. в гр. София настъпило ПТП между водач на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ****, л.а.
„Ситроен C 4 Пикасо“ рег. № ****и товарен автомобил рег. № ****. При ПТП ищцата
пострадала като пътник в л.а. „Ситроен С4 Пикасо“. ПТП настъпило на бул.
„Цариградско шосе“ в района на № 35, като л.а.
произлязло, като л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ****, управляван от Й.С.С., поради движение с несъобразена скорлост
се ударил в спрелия пред него в колона л.а. „Ситроен C 4 Пикасо“ рег. № ******, управляван от Б.С.Х.,
който след това се ударил в товарен автомобил рег. № ****. Вследствие удара,
ищцата като пътник в л.а. „Ситроен C 4 Пикасо“ получила силен камшичен удар на врата. След преглед на 27.07.2018 г.
ѝ била поставена диагноза контузия на шията и ѝ е дадена препоръка
за МРТ при данни за травматична дискова херния. На 30.07.2018 г. на ищцата били
направени лицева рентгенография на гръден кош и магнитно-резонансна томография
(МРТ) на цервикален отдел на гръбначния стълб. Като
заключение от проведеното изследване било отбелязано: деформация на прешленното тяло на С6, поради начален колапс на краниалната фасета. Субдискален костномозъчен едем в телата на С5 и С6. Дегенеративни промени в цервикален отдел на гръбначния стълб с дискови протрузии и пролапси на дисталните две нива, клинично значим и с неврални компресии на ниво С5-С6. На 01.08.2018 г. ищцата
била прегледана от неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. София при данни за
травматична дискова херния. На 08.08.2018 г. ищцата
та постъпила в „Аджибадем сити клиник
УМБАЛ Токуда“ ЕООД гр. София., клиника по
кардиология, с оплаквания от болки в гърдите и гърба, задух и сърцебиене. След
проведени параклинични изследвания, ехокардиография, УЗД на съдова система, ЕХО доплер на артерии, КТ аортография
и консултации с невролог и ангиологбила поставена
окончателна диагноза травма на торкалната част на
аортата. След проведено могнитнорезонансно изследване
на торкален отдел на гръбначен стълб е отбелязано
като заключение: магнитнорезонансни данни за
дегенеративни промени в торакален отдел на гръбначния
стълб с малки дискови протрузии на описаните нива; хемангиом в тялото на Th6; магнитнорезонансни
данни за дегенеративни промени в изследвания лумбален
отдел с дискови протрузии и пролапси
на дисталните две нива. Ищцата била прегледана и от
психиатър на 02.08.2019 г., където ѝ била поставена диагноза разстройство
в адаптацията. За периода от 26.07..2018 г. до 17.01.2019 г. на ищцата били
издадени полнични листове за общо 180 дни
неработоспособност.
Ищцата
твърди, че вина за произшествието има водачът на л.а. „Дачия
Дъстър“ с рег. № **** Й.С.С.,
чиято отговорност се покривала от застраховка „гражданска отговорност“ с
ответното дружество.
Вследствие
ПТП ищцата претърпяла изключителни болки и страдания, затруднения при
нормалното й ежедневно обслужване, неудобства вследствие получената травма.
Това оказвало изключително негативно влияние върху нейната личност.
С
молба от 13.05.2019 г. ищцата предявила пред ответника „З.Е.“ АД претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 4900 лева
за неимуществени вреди и 1276 лева за имуществени вреди. Ищцата не била доволна
от така определеното обезщетение (очевидно има предвид обезщетението за неимущестени вреди), като счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева.
На
основание изложените обстоятелства, по иска с правно основание чл. 432 от КЗ,
пълномощникът на ищцата прави искане до съда да осъди ответника „З.Е.“ АД ***
да заплати на ищцата М.Г.В. – Х. обезщетения за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева на всеки ищците, ведно със законната лихва от 26.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
„З.Е.“ АД в отговора оспорва иска със следните възражения:
-
оспорване на причинната връзка между ПТП и описаните в исковата молба
травматични увреждания, с твърдение, че описаните медицински находки се дължат
на дегенеративни промени с давност преди ПТП; оспорване твърдението за
причинена травма на торкалната част на аортата поради
непълнота на медицинската документация;
-
възражение за съпричиняване на ПТП, с твърдение, че
пострадалата не е била с поставен предпазен колан;
-
възражение срещу претенцията за законна лихва.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори относно факта на настъпилото ПТП на 26.07.2018 г. в гр.
София – Цариградско шосе, с участието на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ****, управляван от Й.С.С., л.а. „Ситроен C 4 Пикасо“ рег. № ******, управляван от Б.С.Х.
и товарен автомобил рег. № ****. Съдът е приел за безспорно установен и механизма
на настъпване на ПТП чрез удар на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № **** в спрял в колона автомобили л.а.
„Ситроен C 4 Пикасо“ рег. № ****и последващ удар на втория
автомобил в спрял пред него т.а. рег. № ****. Не се спори по делото и за
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, сключена с
ответника „З.Е.“ АД *** за л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ****, валидна към датата на произшествието.
Травматичните
увреждания, получени от ищцата, се установяват от приложената медицинска
документация и тройната съдебно-медицинска експертиза. Ищцата е получила
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб; контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. В отговор на първа задача
от тройната съдебно-медицинска експертиза е отбелязано и „счупване на девето и
десето ребра в дорзалните сегменти вляво, без
дислокация на фрагменти“. Горното е било в съответствие с данните от
медицинската документация по делото. Последващата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от рентгенолог по допълнителни данни –
компютърна томография и аортография, дава заключение,
че няма данни за фрактури на 9-то и 10-то леви ребра.
От
заключението на вещите лица по първоначалната СМЕ безспорно се установява
причинната връзка между получените травматични увреждания и ПТП. Според
отговора на задача 2, контузията на шията се е получила по механизма на т.нар.
„камшичести увреждания“ – извиване на главата в шията
назад и после напред, след удар в задната част на МПС, в което е пътникът, от
друго МПС. Същевременно, от предходни медицински изследвания експертизата
констатира дегенеративни изменение на 5-ни и 6-ни шийни
прешлени вследствие хроничен процес, предшествал травмата, а травматичният
инцидент не може да причини описаните в изследването промени. Травмата обаче е
възможно да ускори наличния дегенеративен процес в шийния
сегмент на гръбначния стълб.
Предвид
безспорно установения механизъм на ПТП, съдът следва да приеме за установено от
правна страна, че водачът на застрахованото МПС л.а. „Дачия
Дъстър“ с рег. № **** Й.С.С.е
нарушил разпоредбата на чл .20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП,
като на 26.07.2018 г. в гр. София – Цариградско шосе на платното за движение
към „Орлов мост“ след „Алея Яворов“ не намалил скоростта и не спрял, когато е
възникнала опасност за движение – спрели автомобили поради задръстване на
платното за движение.
Виновно
причиненото ПТП от застрахования при ответника водач и настъпилите вследствие
на това травматични увреждания на пострадалата ищца, имат характер на
застрахователно събития по смисъла на чл. 394 във вр.
с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпването на застахователното
събитие е основание за пораждане на задължението на застрахователя – ответник
да заплати обезщетение за причинените вреди.
Претенцията
на ищцата е за причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
травматичните увреждания и емоционално-психично разстройство. От показанията на
свидетеля Х. се установява, че вследствие травматичното увреждане на шията
ищцата изпитвала силни болки в областта на врата и силно главоболие. Болките и дискомфортът продължили впоследтвие,
поради което се наложило ищцата да приема обезболяващи лекарства. Болките били
придружени от безсъние, лесна уморяемост и психични
проблеми, заради които се е наложило да приема и успокоителни. От назначената
по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищцата е психично
здрава, но се наблюдават психолотгични последици,
изводими от преживения стрес при катастрофата и подължаващи
соматични неблатгополучия – болкови
оплаквания и ограничена подвижност в шийната област,
както и необходимост от спазване на охранителен двигателен режим. При
определяне размера на обезщетението съдът следва да отчете и установената от
вещите лица възможност дегенеративният процес в областта на шийните
прешлени на ищцата да бъде ускорен вследствие травмата (СМЕ л. 107).
Тези
обстоятелства дават основание на съда да определи справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Ответникът
е заплатил на 22.07.2019 г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 4900 лева (л. 57), поради което искът искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен в частта му до размер
5 100 лева.
Предявеният
иск е неоснователен в частта му над 5100 лева до предявения размер 30 000
лева. Не се установяват други увреждания, освен констатираните от вещите лица.
Травматичните увреждания на ищцата в областта на шията не са предизвикали и до
момента на прегледа не е констатирано да са повлияли на дегенеративните промени
в шийните прешлени. Това дава основание на съда да
приеме, че определяне на обезщетение в по-висок размер не би съответствало на
критерия на справедливостта.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от дата 14.08.2019
г. – датата, следваща последния ден от тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ.
Неоснователно, по аргумент от чл. 497 ал. 1 от КЗ е искането в частта му за
изплащане на законна лихва от датата на застрахователното събитие 26.07.2018 г.
Ответникът в отговора на исковата
молба е направил възражение за съпричиняване поради
непоставен предпазен колан. Вещите лица в първоначалното заключение на СМЕ
дават становище, че счупването на 9 и 10 леви ребра отзад е причинено от
непоставен или неправилно поставен предпазен колан. Самото счупване не се
установява от СМЕ на вещото лице рентгенолог и не следва да се приеме за
доказано по делото. Поради това съдът приема за недоказано твърдението, че
ищцата е била без поставен предпазен колан.
Ответникът следва да заплати на ищцата
разноски в размер на 170 лева според уважената част от иска, а по сметка на СГС
държавна такса в размер 204 лева. Адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2
от ЗА според цената на иска е 1730 лева, от които ответникът следва да заплати
294 лева.
Ищцата следва да заплати на
ответника разноски в размер 415 лева. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер 300 лева и на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ го увеличава на 400 лева, от които ищцата следва да
заплати 332 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***
да заплати на М.Г.В. – Х. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5100 (пет хиляди и сто) лева застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди вследствие ПТП на 26.07.2018 г. в гр. София – Цариградско шосе, виновно
причинено от Й.С.С.при управление на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ****,
ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта
му над този размер до предявения размер от 30 000 лева и искането за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 26.07.2018 г. до 14.08.2019 г.
Осъжда „З.Е.“ АД *** да заплати на М.Г.В.
– Х. разноски в размер на 170 лева и на адвокат С.Н. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА в размер на 294 лева според уважената част от иска, а по сметка на
СГС държавна такса в размер 204 лева.
Осъжда М.Г.В. – Х. да заплати на „З.Е.“
АД *** разноски в размер на 415 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 332 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двумесечен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: