Номер 124617.09.2020 г.Град Пловдив
Районен съд – ПловдивIV наказателен състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Частно наказателно дело
№ 20205330205215 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от пострадалата В. З. Т. , ЕГН
********** срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура-
Пловдив от 30.06.2020г., с което наказателното производство по ДП №
612/2019 г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, е било
прекратено.
С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на
постановения прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде
отменен, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания
по приложението на закона. Сочи се, че в атакуваното постановление съвсем
схематично е поднесена фактическата обстановка, без да е налице задълбочен
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали. Поддържа се, че прокурорът не е съобразил материалите по
предходно воденото за престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, ДП №
284/ 2017г., по описа на с-р „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив. Макар и същото
да е прекратено с влязло в законна сила постановление на прокурор при РП-
Пловдив, то същото се е водило за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, а не за
деяние по чл. 216, ал. 1 НК. Предвид това, предходно събраните материали по
прекратеното досъдебно производство следва да бъдат обсъдени и по
настоящото, което е водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Изтъква се,
че имотът, който е съсобствен между В. З. и дружество „ДР Мериголд“
ЕООД и към датата на подаване на жалбата все още е непочистен и с
поставена в него земна маса. Поддържа се, че дружество „ДР Мериголд“
ЕООД, с управител Н.Е. е натрупало целенасочено земна маса в имота с
идентификатор 03304.18.2. по КК и КР на с. Белащица, за да изравни нивото
му със съседен поземлен имот, отново собственост на дружеството. Изтъква
се, че затрупвайки имота със земна маса, дружество „Мериголд“ ЕООД е
унищожило хумусния слой на земеделския имот.
По делото е постъпила и допълнителна жалба, с която Т. излага
съображения в насока необходимост от ревизиране на воденото между нея и
1
„ДР Мериголд“ ЕООД дело за съдебна делба на процесния имот. Към
допълнителната жалба са приложени и доказателствени материали.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
постановление е получен на 11.08.2020г., а жалбата е входирана на
18.08.2020г.), насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен съдебен
контрол, произтича от легитимирано лице- пострадал от твърдяното
престъпление, за което е водено досъдебно производство, поради което и
същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
За да прекрати наказателното производство, наблюдаващият прокурор е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката В. З. Т. и „ДР Мериголд" ЕООД с управител св. Н.Е. са
съсобственици на поземлен имот – с идентификатор **** по КК и КР на св.
Белащица ( по документ за собственост поземлен имот № ****) , намиращ се
в местност "Живака" в с.Белащица, област Пловдив, представляващ
земеделска земя с площ от 5160 кв.м., като всеки от двамата съсобственици
притежава по 1/2 идеална част от правото на собственост. По отношение на
посочения имот не била извършвана подялба в реални граници. Между
двамата съсобственици липсвало и съгласие да се извърши доброволна делба
на имота, както и за начина на използването му. Предвид това, посоченият
поземлен имот, представляващ земеделска земя не бил обработван, а пустеел.
В края на м. октомври, 2016 г., св. Т. с изненада установила, че другият
съсобственик на имота – св. Н.Е. е изградил в съсобствения им имот ограда и
висок около 5-6 метра насип от земна маса. За извършеното тя подала жалба
на 01.11.2016 г. до Община „Родопи“, чиито служители извършили проверка
на място в имота и съставили Констативен акт № 2/ 20.01.2017г. и
Констативен акт № 3/20.01.2017г. за установени незаконни строежи по
смисъла на ЗУТ - ограда и насип от земна маса. Въз основа на съставените
констативни актове била издадена Заповед № 328/20.03.2017г. на Кмета на
Община Родопи за премахване на двата строежа в имота - ограда и насип,
като в заповедта бил даден 30 - дневен срок за доброволно изпълнение. На
06.07.2017г. била извършена проверка на място от общински служители
относно изпълнението на цитираната заповед, при която било установено, че
оградата била доброволно премахната, а насипът не бил премахнат, поради
което заповедта била изпълнена частично. За тази проверка бил съставен
Протокол № 3/ 06.07.2017г. В тази връзка, св. В. Т. подала жалба в РП-
гр.Пловдив, по повод на която е било образувано и водено ДП № 284/ 2017г.,
2
по описа на Отдел „ИП“- гр. Пловдив / пр. № 765/ 2017г. на РП- Пловдив/. В
хода на разследването по същото, на св. Н.Е. бил съставен предупредителен
протокол от 15.09.2017г., с който същият бил предупреден да възстанови
първоначалното фактическо положение в имота и му била разяснена
разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК. На 13.12.2017г. бил извършен оглед на
имота по реда на НПК, при който било установено, че насипът в имота бил
премахнат, премахната е и оградата, поради което към 13.12.2017г. е
възстановено първоначалното фактическо положение, дотолкова доколкото
към този момент вече по никакъв начин не се пречи на другия съсобственик-
св. Т., да упражнява пълноценно правото си на собственост.
С Постановление от 20.03.2018г., наказателното производство по ДП №
284/2017г., по описа на отдел „ИП“- гр. Пловдив е било прекратено с
аргумент, че извършеното от св. Е. не съставлява престъпление. Посоченото
постановление е било обжалвано от св. Т. пред PC- Пловдив, който с
Определение № 682 от 25.04.2018г., по ЧНД № 2106/ 2018г., по описа на
XVIII- ти н. с-в го потвърдил. Актът на РС- Пловдив бил атакуван пред ОС-
Пловдив, който с Определение № 807 от 06.07.2018г. по ВЧНД № 1027/
2018г., по описа на съда е потвърдил първоинстанционното определение.
След влизане в сила на Постановлението от 20.03.2018г., на 28.08.2018г
свидетелката Т. депозирала нова жалба в РП-гр. Пловдив /по която е
образувана пр. № 7906/ 2018г/, в която обаче отново били преповторени
фактите и обстоятелствата - предмет на разследване по ДП № 284/2017г по
описа на Отдел „ИП“. Към посочената жалба, св. Т. приложила копия от
нотариални актове, снимки от 2016г. на работещи машини в процесния имот,
както и констативни протоколи. По повод на жалбата от 28.08.2018г. е било
възложено извършване на предварителна проверка. Същата приключила с
постановление за отказ да се образува ДП на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК . Същото било обжалвано пред Окръжна прокуратура – гр. Пловдив ,
която го е отменила и дала указания за разследване с оглед евентуално
извършено деяние по смисъла на чл.216 ал.1 от НК. Съответно, било е
образувано и ДП № 612/ 2019г., по описа на 01- во РУ при ОД на МВР-
Пловдив.
В хода на разследването по настоящото производство - на 17.09.2019г. е
бил извършен оглед на процесния имот, който бил обективиран в нарочен
протокол от същата дата. Видно от протокола за оглед и приложения към
него снимков материал се установява, че поземленият имот е обрасъл с трева,
в същия няма насипи или оставени строителни материали. Това обстоятелство
кореспондира и с показанията на св. Е., който сочи, че в процесния имот не е
съхранявал строителни отпадъци и земна маса. Такива са оставяни в съседен
парцел, на който също е собственик.
Предвид факта, че между съсобствениците В. Т. и „ДР Мериголд“
ЕООД не е постигнато съгласие за осъществяване на доброволна делба, то
дружеството е инициирало съдебна такава. По повод на това е образувано гр.
3
д. № 1601/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти гр. с-в, като с Решение №
253 от 18.01.2019г., по описа на съда, е допусната съдебна делба на процесния
имот, като са определени съделителите- „ДР Мериголд“ ЕООД и В. З. Т. и са
им отредени квоти от по ½ идеална част за всеки от тях. Посоченото решение
е потвърдено с Решение № 930 от 12.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 998/
2019г., по описа на ОС- Пловдив.
Настоящият съдебен състав възприема описаната по- горе фактическа
обстановка, като счита, че следва да бъдат сторени следните допълнения и
уточнения: за прецизност, то нужно е да се маркира обстоятелството, че
неправилно на стр. 1- ва и стр. 2- ра, прокурорът е посочил, че съсобственик
на процесния имот е св. Н.Е.. Съсобственик на имота е дружеството „ДР
Мериголд“ ЕООД, с управител св. Н.Е., а не последният в лично качество. На
следващо място, то съдът счита за нужно да акцентира върху служебно
известния му факт, че с Определение от 29.04.2020г., постановено по гр. д. №
4928/ 2019г., по описа на ВКС, Г.О., не е допуснато до касационно обжалване
Решение № 930 от 12.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 998/ 2019г., по
описа на ОС- Пловдив. Тоест, считано от дата 29.04.2020г., с влязло в законна
сила решение е допусната съдебна делба на процесния имот между „ДР
Мериголд“ ЕООД и В. З. Т. като съделители, при квоти от по ½ идеална част
за всеки от тях. В тази връзка, то следва да се посочи, че влязлото в законна
сила решение от първа фаза на съдебната делба, с което е допуснато
извършването на същата, има силата на титул за собственост. При това
положение, то въпросът че имотът е съсобствен между страните при квоти от
по ½ идеална част е изяснен с категоричност и не подлежи на каквато и да
било ревизия. Предвид това, то изложеното от жалбоподателката искане в
допълнително входираната от нея жалба, касаещо необходимост от
преразглеждане на извършената делба, е изцяло недопустимо от юридическа
гледна точка. В тази връзка, то не следва и оплакванията в допълнителната
жалба да бъдат подлагани за задълбочен коментар.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното
по правните аспекти на казуса:
Изцяло в съответствие с фактическите положения по делото, е изводът
на прокурора за липса на престъпно деяние по смисъла на чл. 216, ал. 1 НК,
тъй като дружество „ДР Мериголд“ ЕООД, чрез своя управител св. Н.Е., не е
извършило действия, насочени към унищожаване или повреждане на
процесната вещ.
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че е правилно
изложеното от прокурора становище в атакуваното постановление , касаещо
недопустимост да бъдат обсъждани факти, които са били включени в
предходно водено наказателно производство, което е било прекратено с
влязло в законна сила постановление на прокурор при РП- Пловдив. В тази
връзка, то всички факти за извършени действия спрямо процесния имот, до
датата на изготвяне на Постановление от 19.03.2018г., с което е прекратено
4
воденото наказателно производство за извършено престъпление по смисъла
на чл. 323, ал. 1 НК, са консумирани. С постановлението на прокурора от
19.03.2018г. ( изцяло потвърдено по реда на инстанционния контрол),
наказателното производство е било прекратено на възможно най-
реабилитиращото основание- чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
(прието е, че извършеното не съставлява престъпление). Въпреки че
предходното наказателно производство се е водило за извършено
престъпление по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, то същите факти не могат
впоследствие да бъдат субсумирани под друга правна квалификация- в случая
чл. 216, ал. 1 НК. Прекратяването на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК означава, че въз основа на дадени факти
липсват данни за извършено престъпление въобще ( аналог на това е
оправдателната присъда- след постановяването й, недопустимо би било въз
основа на идентични факти да се изготви нов обвинителен акт, но за
извършено престъпление с различна правна квалификация). Това е било
обсъдено и от съдебните състави на Районен съд- Пловдив и Окръжен съд-
Пловдив, произнесли се по законосъобразността на постановлението на
прокурор при РП- Пловдив от 19.03.2018г., с което е прекратено предходно
воденото наказателно производство. Именно и предвид изложеното, то не
следва да бъдат коментирани фактите и доказателствените материали,
събрани по предходно воденото наказателно производство по ДП № 284/
2017г., по описа на с-р „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив. Приемането на
противното, на практика би означавало внасянето на подчертана несигурност
в правния мир и би довело до грубо нарушаване на принципа “nе bis in idem”-
забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние
( в тази връзка разясненията в ТР № 3 от 2015г. на ОСНК на ВКС; делото
Градингер срещу Австрия, § 55 - ЕСПЧ посочва, че акцентът е върху
идентичността на фактите, независимо от тяхната правна
характеристика; А и Б срещу Норвегия, § 108 ).
По отношение на фактите, настъпили след 19.03.2018г. ( датата на
постановяване на предходното постановление за прекратяване на
наказателното производство), то коректен е изводът, че не са налице данни за
извършено престъпление. На дата 17.09.2019г. е извършен оглед на
местопроизшествие ( огледан е процесният имот), като към протокола са
приложени и фотоклипове / л. 113- 121 от ДП/. От същите се изяснява, че към
17.09.2019г. фактическото положение е идентично с това към постановяване
на предходното постановление за прекратяване на наказателното
производство. Проценият имот е затревен, но върху него не са струпани
строителни материали или земна маса. Допълнително, достъпът до имота не е
ограничен или възпрепятстван чрез ограда ( била тя масивна или ажурна) или
друг тип опасваща конструкция. При така установеното, то е явно, че след
19.03.2018г. от дружество „ДР Мериголд“ ЕООД не са извършвани каквито и
да било действия по струпване на строителни материали, земна маса или по
ограждането му. Предвид това, то правилен е изводът на наблюдаващия
прокурор, че фактическото положение е непроменено. В своята жалба, Т. се е
позовала на материали и факти, които както вече бе посочено, са
5
коментирани от предходни съдебни състави, във връзка с предходно водено
наказателно производство, което е и прекратено. Посочените на стр. 3- та от
жалбата геодезически заснемания и сателитни снимки на процесния поземлен
имот касаят прекратеното ДП № 284/ 2017г., по описа на отдел „ИП“ при ОД
на МВР- Пловдив ( пр. № 765/ 2017г. на РП- Пловдив). Дори самата
жалбоподателка изтъква, че ги е представила при предходно воденото
досъдебно производство. В тази връзка, съдът отново ще посочи, че противно
на исканията в жалбата, недопустимо би било настоящият съдебен състав да
вземе предвид предходно установените фактически положения и да ги
подведе под качествено ново престъпно деяние.
Отделно от гореизложеното, то следва да се изтъкне принципното
положение, че със самото струпване на строителни материали и земна маса в
един поземлен имот, то не се осъществява от обективна страна състав на
престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 1 НК. Като вещ, всеки един поземлен
имот представлява определена пространствена даденост- част от земната
повърхност с конкретизирани граници. Предвид това, поставянето на земна
маса и материали върху поземления имот не води до нарушаване на неговата
корпоралност ( физически дадености) и не представлява унищожаване или
повреждане в смисъла, който се влага в чл. 216, ал. 1 НК. Ако се струпат
други вещи върху поземления имот, то той не е унищожен или повреден по
смисъла на чл. 216, ал. 1 НК ( той продължава да съществува в своите
граници), а по- скоро не може да бъде ползван пълноценно от
съсобствениците. Последното обстоятелство обаче, не осъществява състав на
престъпление по смисъла на НК. Това налага и заключението, че
обективираните в жалбата претенции на В. Т. нямат наказателноправно
измерение- те са с гражданскоправен характер. В тази връзка, то следва да се
посочи, че в основата и на настоящото наказателно производство се корени
неправилното разбиране на жалбоподателката за отношенията, които
възникват между съсобствениците по повод на съпритежаваната вещ.
Съобразно чл. 33, ал. 1 Закон за собствеността, всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ал. 2-
ра на същия член ясно разписва и защитата, когато общата вещ се ползва
лично от някой от съсобствениците- той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В случай, че
жалбоподателката счита, че другият съсобственик създава непреодолими
пречки за ползването на имота или друго вредно отражение в него, което
ограничава правата й на съсобственик, то тя разполага със защитата на чл.
109 Закон за собствеността ( т. нар. „негаторен иск“). Всъщност, дори и
лайтмотивът в жалбата на Т. е, че тя не може да ползва пълноценно
съсобствения имот. Както вече се посочи, съсобствениците следва да уредят
своите претенции на плоскостта на разписаното в Закона за собствеността, а
не чрез органите на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, атакуваното постановление на РП- Пловдив за
прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и на
6
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК, настоящото определение подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна
прокуратура- Пловдив от 30.06.2020г., с което наказателното производство по
ДП № 612/ 2019 г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, е
било прекратено.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-
Пловдив.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура-
Пловдив, както и на В. З. Т. .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7