№ 1339
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
в присъствието на прокурора В. Ас. Ал.
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114954 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.*. ал.1, т.3 ЗОДОВ от ПР. Б. М.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат от повдигнатото срещу него
незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 НК,
приключило с оправдаването му по реда на чл.304 НПК, ведно със законната
лихва, считано от 16.03.2021г.- датата на влизане в сила на присъдата на ВОС
до окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че на 17.11.2015г. има л среща с приятелите си Я.А. и
Ж.Т., за да купят подарък, тъй като били поканени на рожден ден на техен
общ приятел. Срещата била уговорена в 17-17.30ч. пред магазин „****“. Тъй
като ищецът подранил за срещата се обадил на негов познат Г.Н., който
живеел в близост, за да се видят. Разбрали се да се чакат пред входа на
магазин „Пикадили“, сега „Лидъл“. Когато се срещнали на уговореното място,
двама мъже се насочили към тях. След като ги видял, Г. хукна да бяга.
Ищецът, мислейки, че двамата мъже може да проявят агресия към него, също
тръгнал да бяга, а те хукнали след него. След кратка гонитба единият мъж
настигнал ищеца и го повалил на земята пред очите на приятелите му Я. и Ж..
Случаен минувач започнал да му помага и тогава мъжът изкрещял : “
Полиция!Това е акция!“. Едва тогава ищецът разбрал, че двамата мъже, които
го гонили били полицаи. Непосредствено след това дошъл и другият от
двамата мъже, извадил белезниците и му ги поставил на ръцете зад гърба.
1
Претърсили го набързо и го поставили отново на земята по лице с ръце отзад.
Мъжете започнали да търсят нещо около ищеца и в един момент от една
шахта в близост извадили нещо малко в бял цвят и неправилна форма и
попитали ищеца какво е, изправили го и започнали да го претърсват отново,
като не намерили нищо в него. Обадили се на патрул и на място дошли
униформени полицаи. Станало ясно, че мъжете, които го гонили били
цивилни полицаи. Единият от тях започнал да убеждава ищеца в
продължение на 10-15 минути да подпише празен лист, като ищецът отказал.
Тогава полицаите започнали да заплашват ищеца, че ще го пребият, ще го
смачкат, че ще влезе в затвора, ако не подпише. Въпреки това, той отказал да
подпише. Тогава го качили в полицейския автомобил и го откарали в сградата
на второ РУ, като през цялото време бил с поставени белезници. Бил вкарана
в килия за задърЖ. лица. След 15 минути представящ се за разследващ
полицай го отвел в друга стая, където били и двамата цивилни полицаи. В
стаята на бюрото имало безцветен плик и вътре някакво бяло вещество, както
и написан протокол за доброволно предаване, като разследващият полицай
настоявал ищецът да го подпише. Ищецът отказал и помолил да му се даде
възможност да се обади на адвокат и на родителите си. Било му отказано.
След 30 минути заплахи и закани, ищецът решил, че няма друг избор и
написал, че : „доброволно не предавам“, и се подписал. След това бил
задържан за 24 часа и отведен в Първо РУ. На следващия ден бил освободен
като преди това му взели отпечатъци. По случая било образувано ДП
№****/2015г. по описа на Второ РУ. С Постановление на РП-Варна от
12.02.2016г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем и му били
повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление по чл.354а, ал.1
НК. Разследването по случая завършило с обвинителен акт от 16.02.2017г.,
който бил внесен в съда и било образувано НОХД №****г. по описа на ВРС.
С Присъда №******г., постановена по НОХД №****г. ищецът бил признат за
виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.354а,ал.1 НК, като на
основание чл.54 НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
общ режим и му била наложена глоба в размер на 2000 лева. Присъдата била
обжалвана пред ВОС, където било образувано ВНОХД №*****г. С Решение
№******г. по ВНОХД №*****г., постановената присъда по НОХД №****г.
била отменена изцяло поради допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения, като делото било върнато на ВРС за
разглеждане от друг състав. Било образувано НОХД №*****г. С Присъда
№*****г., постановена по НОХД №*****г. ищецът бил признат за виновен в
извършване на умишлено престъпление по чл.354а,ал.1 НК, като на основание
чл.54 НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим и му била наложена глоба в размер на 2000 лева. Присъдата била
обжалвана пред ВОС, където било образувано ВНОХД №*****г. С Присъда
№*****г. била отменена изцяло първоинстанционната присъда и поставена
2
нова, с която ищецът бил оправдан. Присъдата влязла в законна сила на
16.03.2021г.
Твърди се, че в периода 12.02.2016г. – 16.03.2021г. срещу ищеца било
валидно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер и водено наказателно производство,
приключило с пълното му оправдаване. Последното установявало, че от
самото начало действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените й
разследващи органи по образуване и водене на наказателното производство
срещу него и по повдигане на обвинение били произволни и
незаконосъобразни.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен
страх и стрес от евентуална осъдителна ефективна присъда, която можела да
му отнеме свободата на крехка възраст от 20 години, непрекъснато
психическо напрежение. По време на цялото наказателно производство бил
обзет от огорчение от действията на Прокуратурата, доста често чувствал
безсилие, страх, срам и обида от въздигнатото му незаконно обвинение в
извършване на умишлено престъпление от общ характер. В продължение на
повече от пет години бил под постоянно напрежение и изпитвал тревожност.
Не можел да се храни нормално, спокойно и пълноценно, чувствал „топка в
стомаха“ , не спял спокойно. Живеел с мисълта, че може да бъде осъден
съвсем несправедливо. В периода на наказателното преследване срещнал
жената, с която към настоящия момент бил сгоден и от която имал две деца. в
началото на връзката им ищецът се срамувал да признае, че е подсъдим по
наказателно дело и от страх да не я загуби, криел от нея този позорен за него
факт. Когато отношенията им се задълбочили и започнали да мислят за
създаване на семейство и деца, ищецът признал, че е подсъдим и споделил, че
може да бъде осъден ефективно. Партньорката му го подкрепила, но в
отношенията им се наместили притесненията и страха от неясното бъдеще.
Тези чувства се засилили още повече, когато жена му забременяла с първото
им дете, което се родило шест месеца преди осъдителната присъда по НОХД
№*****г. на ВРС. Притесненията, напрежението и чувството за несигурност
стигнали своя връх, когато жената на ищеца забременяла с второто им дете, а
наказателното производство продължавало, като срещу него имало поставена
втора осъдителна присъда.
Огорчените, душевните болки и морални страдания от
неоснователното повдигнато обвинение в умишлено престъпление не били
отшумели и до днес. Притесненията от цялата ситуация му се отразили
изключително негативно в личен и социален план. Повдигнатото незаконно
обвинение повлияло отрицателно на личните му отношения с близки и
приятели. Усещал, че хората проявяват съмнение и недоверие спрямо него.
Изключително болезнено понасял негативните коментари и шушукания на
околните, че ще бъде осъден. С оглед ниското ниво на правопознание в
България в очите на повечето му познати той бил вече осъден престъпник.
Понасял изключително болезнено всяка среща с негови познати, които
3
постоянно го питали какво става, как вървят нещата, поради което в един
момент спрял да се среща с хора и предпочитал да стои вкъщи само с най-
близките си хора. Силно се притеснявал, че случващото се оказвало
негативно влияние и притеснение сред най-близките му – жената до него и
родителите му. Същите били изключително притеснени, подтиснати,
изплашени, което допълнително усилило стреса и напрежението у него.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на
република България е депозирала отговор по иска, в който е изразено
становище за неоснователност на същия.
Липсвали доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които да са произтекли от поведението на ответника, а само общо и
декларативно се заявявали такива.
Твърди се, че претенцията е не само неоснователна по същество, но и
претендираният размер бил прекомерен, не отговарял на обстоятелствата по
случая, не бил съответен на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на съдебната
практика по аналогични случаи. Размерът от 20 000 лева се равнявал на около
20 средни работни заплати и по никакъв начин не съответствал на
обстоятелството, че наказателното производство било проведено в разумен
срок, тъй като досъдебното производство било приключило за около година
след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до внасянето му в
съда с обвинителен акт. Ответникът не можел да носи отговорност за целия
период на наказателното производство. Твърдението на ищеца, че през този
период от време от време наказателното производство рефлектирало върху
съвместното му съжителство с жената, от която очаквали дете, било
неотносимо с поведението на ответника. Претендираната сума не
съответствало на обстоятелството, че по отношение на ищеца била взета най-
леката мярка за неотклонение, като липсвали доказателства реално да е
рефлектирала върху неговите права.
Твърдението на ищеца, че околните шушукали и постоянно го питали
какво се случвало с наказателното производство било не само недоказано, но
и то не се намирало в причинна връзка с поведението на ответника, тъй като
наказателното производство не било станало достояние на неговите познати
по инициатива на ответника.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Постановление от 18.11.2015г. ПР. Б. М. е привлечени като обвиняем
в извършване на престъпление по чл.354 а, ал.3,т.1, пр.1 НК, затова, че на
17.11.2015г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на
активен, наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602
лева, като по отношение на обвиняемия в взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
4
На 16.02.2017г. РП-гр.Варна внася в съда Обвинителен акт срещу ПР.
Б. М. с повдигнато обвинение за това, че на 17.11.2015г. без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно
тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент –
кокаин 91 %, на стойност 602 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1
НК, за което е образувано НОХД №****г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
С Присъда №******г., постановена по НОХД №****г. по описа на
Районен съд-гр.Варна ПР. Б. М. е признат за виновен в това, че на
17.11.2015г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602 лева –
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
С Решение №******г. по ВНОХД №*****г. по описа на ВОС е
отменена присъдата на ВРС , постановена на 18.04.2018г. по НОХД
№793/2016г. и делото е върнато в първата инстанция за ново разглеждане.
С Присъда №*****г., постановена по НОХД №*****г. по описа на
Районен съд-гр.Варна ПР. Б. М. е признат за виновен в това, че на
17.11.2015г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент – кокаин 62.8% %, на стойност 378.40 лева –
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
С Присъда №15/25.02.2021г. по ВНОХД №*****г. по описа на ВОС ПР.
Б. М. в признат за новиновен в това, че на 17.11.2015г. без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно
тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент –
кокаин 62.8 %, на стойност 378.40 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
пр.1 НК и е оправдан по възведеното обвинение.
В материалите по ДП №****/2015г. се съдържа свидетелство за
съдимост на ПР. Б. М. , от което е видно че същият е бил осъждан за
престъпление по чл.343 Б, ал.1 НК и чл.354а, ал.3, т.1 НК;
Свидетелката Ю.Б. М.а-Зюхтю/ сестра на ищеца/ излага, че брат й бил
обвинен за притежание на наркотици през 2017г. и срещу него имало
наказателно дело. Бил първа година студент в Икономическия университет в
гр.Варна. когато го обвинили, това подействало много тежко на семейството
им. Родителите им от притеснение имали здравословни проблеми. Майка им
започнала да вдига високо кръвно, а баща им имал проблеми със сърцето.
След време се наложило П. да прекъсне обучението си и да се върне да
помага на семейството, поради здравословните проблеми на родителите им.
Всички били много притеснение вкл. и свидетелката се сдобила с гастрит. П.
5
бил нервен и притеснен, че може да лежи в затвора. Самочувствието му се
сринало.единият полицай бил от Разград и се било разчуло, че се води дело
срещу П.. Той станал затворен, стоял си вкъщи, не искал да излиза,
притеснявал се. Когато се водили делата, свидетелката ходила на всяко дело с
него. Налагало се тя да кара, защото той бил много притеснен. Вечер преди
всяко дело му давала валериан или валидол, за да може да се успокои и да
заспи. През 2018г. се запознал с Н., с която заживял на семейни начала. На
нея не бил казал нищо за това дело. Било го срам да й сподели. Искал да й
предложи брак, но се притеснявал от хода на делото, защото можело да
завърши със затвор. Н. забременяла и имали вече две деца, но заради това
дело не сключили брак. Голямото дете било на две години, а малкото на осем
месеца. Малко след като се запознали с Н., той започнал да учи отново.
Отдавало му се трудно, не бил мотивиран, притеснявал се за развоя на делото.
Миналата година, когато делото окончателно приключило, той се мотивирал
и в рамките на два, три месеца си взел всички изпити, дори държавния. Към
настоящия момент П. живеел в Разград при родителите им. Основно той
движел фирмата на родителите им, тъй като здравословното им състояние се
влошило. Не знае да е имал друго дело за наркотици. Сочи, че по принцип П.
бил много социален човек, но след това се затворил вкъщи. Спрял да излиза.
Не можел да спи. Бил изнервен и държанието му се променило коренно. Не
бил търсил специализирана помощ за това си състояние, явно мисли, че се
справи сам с проблема.
Свидетелят В.М.Ф. излага, че се познава с П. от 2012г. и оттогава имали
едно добро приятелство, познавал се с цялото му семейство. Двамата живеели
в Разград. Дошъл да учи във Варна през 2012г. Учил право и след две, три
години прекъснал по ред причини, но най- вече заради някакво дело, за което
знаел от други хора. През 2016г. му казали да страни от него, тъй като ще го
съдят. Така се говорело. Питал го и той му обяснил, че има някакво
наказателно дело. Не взлязъл в подробности, тъй като въпросът му бил
неприятен. Животът му се обърнал в друга насока в личен, приятелски и
социален план. Преди делото да почне П. бил всеотдаен, бил душата на
компанията, раздавал се за всеки. Имал много приятели. Впоследствие
нещата се обърнали. Започнал да страни. Имал доста главоболия и проблеми
и не му било до излизане. Преди делото всеки ден си ходили на гости,
излизали. След това нещата се влошили заради проблемите в личен план и
при родителите му също. Имал големи грижи. След като се случили нещата и
се влошило здравословното състояние на майка му и баща му, бил принуден
да се върне в Разград. Поел бизнеса. Имал жена и две деца. Не му било
приятно от ситуацията с делото, бил загрижен. Имал жена, две деца и бизнес
на главата, а всъщност го грозяло нещо. Не му било добре, но успявал да
намира сили и да се справи с въпроса. Делата приключили преди около
година и нещо. След делото си взел всички изпити и си завършил
образованието. След това бил малко по-освободен, по –различен. В Разград се
говорело, че е съден, че ще го съдят, че ще влезе в затвора и да свидетеля да
6
не се занимава с него. Заради тези приказки в града имало хора, които
страняли от него. Семейството на П. било известно в града и добро име.
По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза на ищеца.
Вещото лице сочи, че повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденото
срещу него наказателно производство са представлявали значим стрес с
всички класически за последния симптоми и начини на преживяване, описани
в хода на проведеното експериментално-психологично изследване.
Тревожността е достигнала до висока степен, която е била свързана с
определена симптоматика /неспокоен сън, сънуване на кошмари, чести
събуждания през нощта /, ограничаване на социалните контакти и чувство за
неизвестност, което е повлияло настроението - станало е песимистично. Бил е
потиснат. Спаднали са значително самочувствието и самооценката му.
Появили се мисли, свързани с болести, най-вече за близките му. Стресът се е
хронифицирал през годините на водените съдебни дела, но кулминацията на
същия е достигнала когато е била издадена ефективната присъда. Въпреки
посочената симптоматика, стресът не се е трансформирал в дистрес/ болестни
симптоми /. Единствено, появилите се натрапливи мисли и преживявания са
част от дистрес трансформацията. Интензитетът на преживяванията е бил
висок, тъй като и изведеният тип ВНД / темперамент / кореспондира с
личност, която е по-чувствителна и по-малко стабилна, по-лесно възбудима и
неспокойна / но не в крайна степен / и е задълбочила тези изживявания. Но
последните са в контекста на нормапсихологически разбираемите в подобна
фрустрираща ситуация, каквато е била настоящата - водените съдебни дела.
Дори стабилна личност би преживяла тези събития стресово.Психичното и
емоционалното състояние на ищеца към момента е стабилизирано, но има
остатъчна симптоматика, свързана с появилите се натрапливи мисли и
емоции, които са по-константни и резистентни по отношение на корекция.
Възвърнали са се самооценката и самочувствието му, не само защото са
приключили в негова полза съдебните дела, но и поради факта, че той към
момента се е реализирал в професионален и личен план. На този етап, все
още, ищецът не е напълно уверен в силите и възможностите си / разминават
се с желаното от него /, има и известна вегетативна симптоматика. Ако не се
ползва специализирана психотерапевтична помощ, то изведените натрапливи
мисли и преживявания, биха могли да персестират и в бъдеще, тъй като те са
най-резистентни към корекция.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление съгласно разпоредбата на чл.*. ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
7
Ангажирането на отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя
наличието на причинени вреди, настъпили в резултат от незаконното
обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца при условията на
главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване
материали по досъдебно производство и наказателното производство се
установява, че спрямо ищеца за периода 18.11.2015г. – 2021г. е водено
наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер по
чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, което е приключило с оправдадтелна присъда. По
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ .
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че след
започване на наказателното преследване спрямо ищеца същият се променил.
Затворил се, изолирал се, станал нервен и притеснен. Съгласно заключението
на СПЕ воденото наказателно дело е било стресово събитие за ищеца, като
стресът е хронифицирал през годините на водените съдебни дела, но
кулминацията на същия е достигнала когато е била издадена ефективната
присъда. Този стрес не се е трансформирал в дистрес/ болестни симптоми /.
На този етап, все още, ищецът не е напълно уверен в силите и възможностите
си / разминават се с желаното от него /, има и известна вегетативна
симптоматика.
Разказаното от свидетелите и заключението по СПЕ обуславят извод,
че вследствие на воденото наказателно производство ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, напрежение,
притеснения.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС №
4/1964 год., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря,
както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и
при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
продължителността на наказателното производство, взетите мерки за
неотклонение, както и вида на причинените вреди.
8
Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка”. Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй
като засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието
върху ищеца е значително ограничено като обем и не се доказват големи по
вид и интензитет увреждащи последици от незаконното обвинение. Липсват
проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия по-
големи от обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната репресия.
Следва да се съобрази наличието на други повдигнати обвинения спрямо
ищеца, както и предходните му осъждания. Отчитайки периода на воденото
срещу ищеца наказателно производство, взетата мярка за неотклонение,
предвиденото в закона наказание за престъплението, по което му е било
повдигнато обвинение и вида на претърпените неимуществени вреди, съдът
намира, че сумата в размер на 5000 лева справедливо обезщетява
претърпените от ищеца вреди.
По акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК
на ВКС, т.4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство, като от този момент
държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. С оглед горното съдът приема,че
обезщетението за забава следва да се присъди от датата на влизане в сила на
присъдата на въззивната инстанция .
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски за заплатена държавна
такса в размер на 11.50 лева, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
В полза на адв.П.Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ ответната страна следва да заплати
изплатеното от съда възнаграждение на вещото лице по СПЕ в размер на 75
лева.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, бул.
„****" № *. представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на ПР. Б.
М.,ЕГН: ********** сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от повдигнатото
срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.354а,
9
ал.1 НК, приключило с оправдаването му по реда на чл.304 НПК с влязла в
сила присъда №15/25.02.2021г. по ВНОХД №*****г. по описа на Окръжен
съд гр.Варна, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021г.- датата на
влизане в сила на присъдата на ВОС до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
предявения размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, бул.
„****" № *. представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на ПР. Б.
М.,ЕГН: ********** сумата от 11.50/единадесет лева и петдесет ст./лева,
представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, бул.
„****" № *. представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на
адвокат П.Б. Н. сумата от 580/петстотин и осемдесет/лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. *****, бул.
„****" № *. представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от
75/седемдесет и пет/лева, представляваща изплатен депозит за вещо лице,
на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10