Р Е
Ш Е Н
И Е № 29
гр.Пловдив, 08. 01. 2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№
330/2019 г.
И за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. във вр. с чл.530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19 във вр. с чл. 9,
чл.12, чл.13 и чл.14 от ЗГР.
Постъпила е въззивна
жалба от В.В.К. ЕГН - **********,***, против Решение № 3966/20.11.2018г. на ПдРС – XIII
гр.с. по гр.д.№ 11889/2018г., с което е отхвърлена молбата му за допускане промяна на имената на молителя от „В.В.К.” на лично: К., бащино: К.В. и фамилно: К. Моли да бъде отменено изцяло
и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба.
Въззиваемата страна Община – Пловдив не депозира писмен отговор.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, чрез прокурор А. Т., пледира в съдебно заседание и
обосновава, че жалбата е изцяло
неоснователна, тъй като с решението са спазени императивните норми на ЗГР и
няма основание за отмяна.
Пловдивският окръжен съд
– V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от В.В.К. е
подадена молба, с която посочва, че трите му имена по
рождение били В.В.К.. Тези имена му били дадени от родителите му и били вписани
в системата на ЕСГРАОН. Изтъква, че от предходния си живот и от утробата на
майка му, помнел само и единствено К. и храмовете на К. и М. В паметта му като
бебе била закодирана информацията П. С. — абсолютната истина. В утробата видял
и помнел В. /Светия дух/. През целия си живот живял в дисхармония и дисбаланс с
неговите граждански имена. Твърди, че неговите истински имена били ******. Тези
имена съдържали имената на неговия баща и на неговия дядо с представка,
съдържаща името на върховния Бог Кришна. Кришна било бащиното име на божия син
Иша-Кришна /превод от санскритски на името на Исус Христос/. Кришна означавало
„всепривличащ". Твърди, че бил роден като православен християнин, а Кришна
подсилвал неговото съзнание - и като човек, и като християнин. Винаги се усещал
и възприемал като Кришна-Хари, тази божия енергия винаги била определяла
неговото същество и съзнание. Гражданското му име В. му въздействало абсолютно
убийствено и не могъл да го приеме. Твърди, че въпреки че за мнозина звучало странно,
за него името В. било обидно, противоестествено, осмиващо и сривало жизнената
му енергия. Всички негови роднини и приятели го знаели и възприемали с имената
Кришна-Хари. Това име било името, което носело неговата естествена вътрешна
духовна и вселенска енергия и отговаряло на неговата същност и на битието му.
Той бил православен християнин с Кришна-съзнание. Кришна било знание-веда, а не
религия. Кришна било начин на вътрешно себеусещане и осъзнаване. Счита, че за
него лично били налице достатъчно обстоятелства, които налагали промяна на
имената му в съответствие с естествената му духовна природа.
От Община –Пловдив е
депозиран Писмен отговор, с който взима становище, че молбата е изцяло
неоснователна.
Районна прокуратура –
Пловдив е изразила становище, че молбата е изцяло неоснователна.
В хода на производството
е допуснато до разпит свидетеля К. Я. Х., без родство с молителя.
Районният съд, за да отхвърли с постановеното
си решение молбата, излага основни съображения, че при раждането си молителя е бил записан с
имената В.В.К., като същите не са осмиващи,
нито опозоряващи. Наложен е извод, че по делото не се е установило и наличието
на важни обстоятелства, обуславящи допускане на претендираната промяна. Независимо,
че в закона да липсва легална дефиниция на понятието "важни
обстоятелства", съдържанието на същото следва да се изведе от преценката
на редица конкретни, обективно съществуващи факти. Легитимирането на молителя
занапред с имената, които е получил при раждането си, не би било препятствие за
неговите обществени контакти. Същевременно няма пречка, същият освен с
настоящите си имена да се легитимира и с придобитите посредством музикалните си
изяви, и в резултата на своето вътрешно усещане и възприятие имена К.
С
подадената въззивна жалба от В.В.К. се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и счита същото за неправилно. В първото редовно проведено съдебно заседание по
искане от адв. Д.А., в качеството на пълномощник на жалбоподателя, съдът допусна
комплексна съдебно-психиатрична и съдебно –психологическа експертиза.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгл. чл.19 ал.1 от ЗГР – Промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
От приетата комплексната експертиза с вещи лица д- р Р.Д. /психиатър/ и Д.В.
/клиничен психолог/, след извършен психиатричен преглед и психологично интервю
на В.В.К., е направено заключение, че лицето
страда от ********, но не се води на учет в „ЦПЗ –Пловдив“ ЕООД. Проявлението
/философията/ на Кришна –Хари съпътства болестните изживявания на В.К. в
неговия душевен и психологически свят, в ежедневието, в цялостното битие и
ежедневни занимания, в отношенията с останалите хора и околния свят. Името
Кришна –Хари, което К. е избрал, произлиза от неговите представи и философски
нагласи, но желанието да бъде заменено името В.В.К. е болестно мотивирано. Не е уместно да се говори за „естествена вътрешна
духовна хармония“ при лице с болестни промени на всички психични сфери. Отношението
на К. към гражданските му имена е болестно обусловено. Евентуална промяна на
имената му няма да се отрази положително на неговото здравословно състояние,
неговия бит и социалното му функциониране.
При защита на заключението си в открито съдебно заседание
на 11.11.2019г. /протокол – на л.85 и сл./ д-р Д. заяви, че освидетелстваният
за първи път попада в обсега на психиатричния диспансер и няма данни за негово
минало развитие и състояние в годините. В момента на освидетелстването се
установяват психиатрични симптоми в хроничен стадий, но процесът е започнал
много по-рано. Налице е състояние „****“, което е изходно състояние и е
резултат от продължително боледуване. Характеризира се с нарушение на
възприятията, особено изразено в мисленето. Той става парамедично обсебен от
свръхценностни параноидни идеи и е изключителен убеден в тези мисли. Според
експерта желанието на В.К. да смени имената си е продиктувано от болестните му
преживявания. От своя страна клиничният психолог Д.В. разясни, че при В.К. са
налице т.нар. “мисловни приплъзвания“, които са нарушения на мисловния процес.
Наблюдава се и психична автоматичност, тоест неговите отговори на всички
зададени въпроси, се свеждат до философията на Кришна, като проявление на
болестен процес. Вещото лице д- р Д. заяви също така, че по време на
изследването К. категорично не е осъзнавал болестния характер на своите
преживявания и това са сред съществените белези на „*******“ – липсата на
критичност и осъзнаване.
Въззивната инстанция, с оглед на заключението на
комплексната експертиза, което е прието и не е оспорено от страните по делото,
намира, че в случая не е приложим нито един фактически състав на разпоредбата
на чл.19 ал.1 от ЗГР, тъй като субективното желание на лицето за промяна на
имената е формирано като резултат от болестно психиатрично състояние. От
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно –психологическа
експертиза се установява, че молителят боледува от заболяване „********“, което
психично разстройство се характеризира с нарушения на мисленето и възприятията. Същото е в хроничен стадий,
независимо, че към момента на прегледа няма данни за регистрация и предходни
посещения в психиатричния диспансер. В констативната част на експертизата много
подробно са обосновани сипмптомите, които оформят картината на състоянието и са
били разкрити при прегледа на лицето. Вещите лица са категорични, че се касае
за психопатологични прояви на изцяло болестно състояние. Изводите от медицинския
преглед са подкрепени и от заключението на вещото лице – психолог, което е
добило преки впечатления от събеседванията за клиничната картина за установени сериозни
нарушения в психиката на лицето.
Обжалваното решение се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 3966/20.11.2018г. на ПдРС – XIII гр.с. по гр.д.№ 11889/2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :