и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.534, ал.1 от Търговския закон. В исковата си молба ищецът Красимир Асенов Моллов твърди, че е поемател по запис на заповед, издаден на 13.05.2000 г. в гр.Кърджали, с падеж на определена дата – «13.07.2000 г.» и място на плащане – гр.Кърджали. Издател на записа на заповед бил ответникът Зарко Асенов Орешков. Записът на заповед бил валиден и редовен от външна страна като в съдържанието му били включени всички изискуеми от закона и задължителни реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ. С така от ответника менителничен ефект същият се задължил безусловно да му заплати на падежа сумата от 800 лева. Ответникът поел задължение и за неустойка за всеки ден просрочие след датата на падежа в размер на 1% върху неиздължената сума, т.е. в размер на 8 лева за всеки просрочен ден. На падежа сумата по записа на заповед в размер от 800 лева не му била платена от ответника. В съответствие с изискванията на ТЗ потърсил издателя на записа на заповед, за да му предяви за плащане този менителничен ефект. По този начин и с оглед характера на задължението по записа на заповед като търсимо, потърсил изпълнение от издателя. Въпреки усилията, които положил, не успял да намери издателя и да му предяви записа на заповед в мястото на плащане в деня на падежа и през следващите два работни дни, т.е. в установения от закона срок за това. Така предявяването на записа на заповед останало без резултат. Това обстоятелство препятствувало възможността му да се позове на неплатения на падежа и редовен от външна страна менителничен ефект като несъдебно изпълнително основание. Освен това възможността му да предяви пряк менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ срещу издателя на записа на заповед била погасена по давност поради факта на изтеклите три години от падежа – 13.07.2000 г. Въпреки това записа на заповед бил действителен, редовен от външна страна. Ответникът бил издател на този запис на заповед, той подписал менителничния ефект и бил пряко задължено лице. Твърди, че вземането му за главницата и неустойката по записа на заповед продължавало да съществува. Същевременно не бил получил плащане по записа на заповед и до настоящия момент. Не бил получил и дължимите неустойки за просрочието. Именно поради неплащането на главницата по записа на заповед, а също и на неустойката в определения размер, както и поради прескрибирането му, за него била налице вреда. Счита, че тази вреда е последица от неплащането на дължимата сума от ответника на основание издадения от него менителничен ефект, както и от прескрибирането на ефекта. От друга страна, като не му заплатил обещаната сума по записа на заповед, както и неустойка за просрочието, ответникът неоснователно се обогатил с тези суми в негова вреда, тъй като си спестил разходите за плащането им. Това обогатяване било без основание, защото на основание издадения от ответника редовен менителничен ефект последния му дължал тези суми, задължен бил с тях и вземането му за тези суми съществувало. Същевременно за него нямало друга възможност да получи сумите на друго основание, т.е. на основание друг иск, освен да претендира обезщетение по правилата на менителничното неоснователно обогатяване. Предвид изложеното за ищеца като поемател и приносител на записа на заповед се явявал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.534 от ТЗ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 800 лева, представляваща главница по записа на заповед, издаден на 13.05.2000 г. в гр.Кърджали, както и сумата от 10 464 лева, представляваща неустойка за просрочените дни до датата на завеждане на делото, с които суми ответникът неоснователно се обогатил в негова вреда, ведно със законната лихва за забава върху претендираните суми, считано от завеждане на делото до окончателното им заплащане. В съдебно заседание ищецът конкретизира периода на претендираната неустойка – от датата на падежа 13.07.2000 г. до завеждане на делото 17.02.2004 г. Ответникът Зарко Асенов Орешков, чрез своя представител по пълномощие, оспорва предявения иск. Твърди, че не дължи сумата о записа на заповед, като поради липса на предявяване за него не е възникнало задължение да плати, поради което и не бил в забава. Твърди също, че вземането по записа на заповед било погасено по давност. Прави възражение за погасяване по давност и на вземането за неустойка в размер на 1% на ден, на основание чл.111, б.»б» от ЗЗД. Освен това същото било и нищожно, тъй като съгласно чл.459, ал.1 от ТЗ можело да бъде уговаряна само лихва / не и неустойка/ и то при менителницата или при записа на заповед, платим на предявяване или на определен срок след предявяването, а не при такъв с падеж в определен ден. Вземането за неустойка било нищожно и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като определена в противоречие с добрите нрави. Нейният размер – 1% върху главницата за всеки просрочен ден, липсата на краен срок и това, че тя за период от почти 4 години, за който се претендира, е 1 460% или 360% годишно, предвид и на това, че била обезщетение за парично задължение, доказвали безспорно, че неустойката била определена в противоречие с добрите нрави. Счита, че самият размер на неустойката и присъждането й би довело до неоснователно обогатяване, а не неплащането й. Твърди също, че задължението за неустойка било недължимо като нищожно и на друго основание – чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и заобикалянето му, тъй като за парично задължение можело да се уговаря само мораторна неустойка, но до размера на законната лихва, предвид на това, че в този случай се дължали и съществували само мораторни, но не и компенсаторни вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от представеното по делото заверено копие на запис на заповед, същия е издаден от ответника Зарко Асенов Орешков на 13.05.2000 г., с падеж 13.07.2000 г., място на издаване – гр.Кърджали и място на плащане – гр. Кърджали. С цитирания запис на заповед Зарко Асенов Орешков като издател безусловно е обещал да плати на поемателя Красимир Асенов Моллов или на негова заповед сумата в размер на 800 лева и е поел задължение и за неустойка в размер на 1 % върху неиздължената сума за всеки ден просрочие след датата на падежа. Не се спори по делото, че записа на заповед не е бил предявен за плащане на ответника, както и че на падежа, а и понастоящем, сумата по записа на заповед в размер на 800 лева не е платена от ответника. При тези доказателства съдът намира предявения иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.534, ал.1 от Търговския закон, за основателен за сумата от 800 лева. Съгласно чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Този иск е специална хипотеза по отношение на ЗЗД - особен случай на менителнично неоснователно обогатяване. Фактическия състав който поражда правото по чл.534,ал.1 от ТЗ включва следните предпоставки: запис на заповед, който отговаря на изискванията на чал.535 от ТЗ за форма и съдържане, притежаване на права по записа на заповед, да е налице изгубване на правата по записа на заповед поради давност или поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, приносителят на записа на заповед да е обеднял, а издателят да се е обогатил за негова сметка, да е налице причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването и невъзможност сумата да се получи на друго основание. В тази връзка от цитирания запис на заповед се установява, че ищецът като поемател и приносител на процесния запис на заповед е имал право на пряк менителничен иск срещу ответника, в качеството му на издател на записа на заповед. Това е така, тъй като записа на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа на заповед, в случая 800 лева – чл.535, т.2, чл.538 и чл.481, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.44 от ЗЗД. Цитирания запис на заповед съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ, а именно - в текста на документа е включено наименованието “запис на заповед”, безусловно обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари, падеж на вземането, място на плащане, името на поемателя, дата и място на издаването, подпис на издателя, поради което следва да се приеме, че менителничния ефект е редовен от външна страна акт. Тук следва да се отбележи че с непредявяването за плащане на записа на заповед, който е с определен падеж, поемателят не губи правата си по него по отношение на прекия длъжник, какъвто е издателят, а губи евентуално правото да реализира регресната отговорност на останалите задължени лица. От друга страна, предвид обстоятелството, че са изтекли три години от падежа – 13.07.2000 г., ищецът е изгубил възможността да предяви пряк менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ срещу ответника, поради погасяването му по давност. Налице е и обедняване на ищеца, изразяващо се в пропускането да увеличи активите си, защото е изгубил правата си и обогатяване на ответника /издател на записа на заповед/ във вреда на ищеца /поемател по записа на заповед/, както и причинно – следствена връзка между обогатяването и обедняването, защото щетата на приносителя произтича от неплащането на главницата по записа на заповед. Ето защо предявения иск с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е основателен, поради което следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева, представляваща главница по записа на заповед, издаден на 13.05.2000 г. в гр.Кърджали от Зарко Асенов Орешков в полза на поемателя Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, с падеж – 13.07.2000 г. и място на плащане – гр.Кърджали, с която сума ответника неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Що се касае до иска за неоснователно обогатяване в останалата му част и за сумата 10 464 лева, представляваща неустойка за просрочени дни, за периода от 13.07.2000 г. до 17.02.2004 г., то същият е неоснователен, тъй като задължението за неустойка по записа на заповед е недействително. Това е така, тъй като е недопустимо уговарянето на компесаторна неустойка за вреди от неизпълнение на парично задължение /каквото е задължението по записа на заповед да се плати определена сума на падежа/, защото това неизпълнение е винаги забавено изпълнение и отговорността за него не може да надхвърля ограничения от закона максимален размер. Това произтича от обстоятелството, че ако се допусне уговарянето на компенсаторна неустойка, с това ще се заобиколи законът, тъй като в действителност ще се получи лихва по – висока от максимално допустимата по чл.86, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 228 от 14.02.2002 г. по гр.д.№ 1046/2001 г. на ВКС на РБ. От друга страна, дори и да се приеме, че е уговорена неустойка като обезщетение за забава, то в случая лихви за претендирания период не се дължат, тъй като не по делото не е спорно, че менителничния документ не е предявен за плащане на издателя му. Изискването за предявяване на менителничния документ за плащане не е правно задължение, а представлява съдействие, което кредиторът трябва да окаже на длъжника, за да получи изпълнение. Това е така, тъй като при възможността за честа смяна на носителя на вземането, от длъжника не може да се иска да знае на кого следва да плати. Последиците от непредоставянето на такова съдействие са, че длъжникът не изпада в забава и мораторни лихви върху дължимата сума могат да се начисляват от датата на предявяване на иск срещу него. След като, с оглед гореизложеното, претендирания размер на неустойката по процесния запис на заповед не се дължи, то не е налице и неоснователно обогатяване на ответника във вреда на ищеца с посочената сума. Ето защо искът в тази му част е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, съобразно уважената, респективно отхвърлена част на иска, на ищеца се следват разноски в размер на 43 лева, а на ответника – в размер на 1 486.36 лева, поради което следва по компенсация да се осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 443.36 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Зарко Асенов Орешков с адрес: с.Сливо поле, община Русе, ул.”Иван Шишман” № 62 да заплати на Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.Б, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** сумата в размер на 800 лева, представляваща главница по записа на заповед, издаден на 13.05.2000 г. в гр.Кърджали от Зарко Асенов Орешков в полза на поемателя Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, с падеж – 13.07.2000 г. и място на плащане – гр.Кърджали, с която сума Зарко Асенов Орешков неоснователно се е обогатил във вреда на Красимир Асенов Моллов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2004 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване с правно основание чл.534, ал.1 от Търговския закон в останалата му част и за разликата от 800 лева до 11 264 лева или за 10 464 лева, представляваща неустойка за просрочие по записа на заповед, за периода от 13.07.2000 г. до 17.02.2004 г., като неоснователен. ОСЪЖДА Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, вх.Б, ет.1, ап.18, с ЕГН ********** да заплати на Зарко Асенов Орешков с адрес: с.Сливо поле, община Русе, ул.”Иван Шишман” № 62, направените по делото разноски в размер на 1 443.36 лева. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14 -дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |