Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ И.
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 772 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.дело № 35875/2017 г. на СРС, І Г.О., 42 състав, е признато за
установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на С.М.М., ЕГН **********,***, че съществува вземане на „С.в.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.де М.,
в размер на 2529,77 лв.- главница за вода и В и К услуги за периода 29.03.2014
г. до 21.12.2016 г. и 410,20 лв. мораторна лихва за
периода 29.03.2014 г. до 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- на 29.03.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 19604/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, като е отхвърлен иска,
предявен от „С.в.“ АД против С.М.М., в частта за
разликата над 2529,77 лв. до пълния претендиран
размер от 4372,85 лв. главница и в частта за разликата над 410,20 лв. до пълния
претендиран размер от 687,11 лв. мораторна лихва поради изтекла погасителна давност. С
решението на съда е осъден С.М.М., ЕГН **********,***,
да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.1
от ГПК, на „ С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.де М., сумата от 304,29 лв., сторени съдебно деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, и сумата от
108,80 лв., сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С решението на съда е осъдено „ С.в.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.де
М., да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78,
ал.3 от ГПК, на С.М.М., ЕГН **********,***, сумата от
655 лв., заплатено адвокатско възнаграждение съответно на отхвърлената част от
иска.
Срещу решението на СРС, 42 с-в е постъпила въззивна жалба от С.М.М.,
подадена чрез пълномощника адв.Л.В., с искане същото да бъде отменено,
в частта в която са уважени предявените установителни
искове и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат
отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата страна-
ищец „С.В.“ АД, ***, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца „С.В.“ АД, ***
срещу
ответника С.М.М., обективно
съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна
инстанция. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взел
становище по същите, не е оспорил заключението на вещото лице по приетата
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и
такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото. При
постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона. В тази връзка предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
на съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника се явяват изцяло основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния
съд до размер
на сумите за които е признато вземането.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника- ответник,
разноски за въззивното
производство не се дължат. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна- ишец по делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.дело № 35875/2017 г. на
СРС, І Г.О., 42 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.