Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и шести октомври
година 2021
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10221
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са два
обективно съедини иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства А.Т.Ч. ЕГН **********, чрез адв. Х.Ч. - пълномощник, е предявила срещу
С.О., осъдителен иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично
увреждане настъпило при падане на счупена тротоарна плочка, както и сумата от
133.97 лева, представляващи имуществени вреди изразяващи се в направени
разноски за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на увреждането – 28.07.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В исковата молба и уточнителната такава
се твърди, че на 28.07.2019г., в гр. София, ж. к. „*******”, по ул. „******“
ищцата заедно с нейна близка вървели по десния тротоар и носили пликове с
покупки. При наближаване на входа на блок № **, попаднали в лош участък по
тротоара на ул. „******”. Твърди, че пред блок № **, по улицата почти няма
тротоар. Разбити плочки, парчета от плочки, стърчащи плочки, липсващи парчета и
цели плочки. Често пъти дори автомобилите спирали на места по тротоара, което
наложило да вървят и по улицата. Посочва, че пропаднала в дупка на уличния
тротоар. Левият й крак пропаднал, спънала се в повдигната счупена плочка, която
била застанала почти вертикално, залитнала, паднала с цялата си тежест, и се
наранила в областта на китката и дланта на лявата ръка. След падането на десния
тротоар по ул. ’’******”, пред блок №**, усетила остра и силна болка в областта
на лявата китка и дланта. Останала да седи на земята, не можела да помръдне,
нито да стане. Нейната приятелка се опитала да й помогне. На помощ се притекли
двама минувачи, които също се опитали да я повдигнат и изправят, но от силната
болка ищцата не могла да стане и да се задържи права. Завило й се свят. Хората
й събрали покупките, подали й телефона, а тя продължила да седи. Болките били много силни в областта на лявата
ръка, лявата китка и дланта на лявата ръка. Не можела да мърда пръстите на
лявата ръка и дланта, като болката продължавала да бъде остра. Когато се
опитвала да движа ударената лява ръка и дланта, отвътре нещо започнало остро и
болезнено да щрака, а ръката била странно извъртяна и надута. Всяко движение на
лявата ръка ставало все по трудно и по болезнено. Тогава разбрала, че в
следствие на това падане на тротоара, пред блок № ** на ул. ’’******” е счупила
китката си при дланта на лявата ръка. На същата дата, към 17:00-17:30 часа била
прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, където било установено: контузия, счупване на ниво китка и длан, оток
и хематом в областта на лява гривнена става, силна палапторна болка, и
ограничени и болезнени движения. беше констатирано и счупване на долния край на
лъчевата кост. Била поставена гипсова имобилизационна шина за 21 дни. На
05.08.2019 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” била направена контролна рентгенова
снимка на китката и дланта на лявата ръка и счупената лява гривнена става.
Установено било, че счупването още не е зараснало след травмата, на което се
дължали болките, които изпитвала. С оглед отичане и посиняване на ръката, лекарите
предписали да се проведе лечение с мехлеми. На 15.08.2019 г. отново посетила
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, за да й бъде направен контролен преглед, на който било
установено, че счупването на китката при дланта или счупената лява гривнена
става, още не е зараснало след травмата, като предписали да се продължи
лечението с „Лиотон”.
Ищцата
твърди, че възстановяването след операцията било болезнено, бавно и
продължително. Не можела сама да се справя в ежедневието и разчитала на грижите
на близки и приятели. След инцидента основно майка й и брат й се грижели за
нея. Наложило да ходи на рехабилитации и физиотерапии за раздвижване, както и
да ползва мехлеми за ставни болки. Посочва, че ръката продължава да я боли.
Продължава с физиотерапиите, които са с продължителност около седмица. Наложило
се да бъдат предприети множество възстановителни процедури, станала по -
сприхава заради състоянието, в което била. Болките, страхът от падане и
безсънните нощи продължават и до днес. Болките се усещат в областта на китката и
дланта на лявата ръка при каквато и да е натовареност, при обща преумора на
лявата става, както и при рязка промяна на времето. Въпреки, че е изминало
повече от година, ищцата се страхува да натоварва лявата си ръка и я пази
изключително много. Отокът, който се получил след счупването се вижда, не
изчезнал напълно и си останал и до днес. Освен причинените физически болки и
страдания, ищцата преживяла инцидента емоционално изключително тежко,
изпитвайки огромен стрес. Не може да спи, сънува падането и изпитва постоянен
страх, когато види тротоар, бордюр или шахта. Станала нервна и сприхава,
чувства се като човек с недъг, не може да се движа нормално, походката й сякаш
се изменила, ходи пазейки ръката и китката да не ги натоварва или да не я удари
някой или нещо.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът
С.О. е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. В отговора е релевирано възражение за прекомерност на исковата
претенция. Ответникът оспорва и претенцията за имуществени вреди, като твърди,
че не са представени достатъчно доказателства, установяващи извършено плащане,
както и че същите са назначени от лекар. Счита, че от представените по делото
писмени доказателства, не се установява, начинът на получаване на увреждането,
неговия механизъм, действията на ищцата и отговорността на С.О.. Твърди, че
служители на СО – район „Красно село“ извършили оглед на процесния участък, при
който било установено, че действително има начупени плочки, но същите били
здраво закрепени към основата и няма образували се дупки. Оспорва твърдението,
че възстановителният период продължава и сега.
В о.с.з. ищцата, чрез пълномощника адв.
Хр.Ч. -САК поддържа предявените искове. Претендира разноски.
Възраженията
на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника юрк. Н., който
оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приетото неоспорено СМУ № V-294/2019г. издадено от съдебномедицински
кабинет при „С.М.Е.“ ЕООД, е видно, че на 05.08.2019г. ищцата А.Т. М.на 43
години е прегледана от д-р А.А.– специалист по съдебна медицина, като е
установенна фрактура на лявата лъчева кост в дисталната й част без разместване,
оток и подкожен хематом в областта на лявата гривнена става. Констатирано е, че
в областта на лявата предмишница и лявата ръка е поставена гипсова
имобилизационнна шина. /л.9-л.10 от
делото/
От приетия лист за преглед на пациент в КББ/СО
от 28.07.2019г., се установява, че на ищцата М., след ортопедичен преглед е
поставена диагноза: контузия на други части на китката и дланта. Поставена й е
гипсова шина и е определен контролен преглед на 05.08.2019г./л.11 от делото/
От
представения лист за преглед на пациент в КДБ /СО от 05.08.2019г., се
установява, че на ищцата Ч. след преглед в кабинет по ортопедия и травматология
е поставена диагноза: последици от счупване на ниво китка и длан. В раздел
обективно състояние е посочено: видимо оток и хематом в областта на лява
гривнена става. Силна палпаторна болка. Ограничени и болезнени движения.
Терапия – гипсова шина за 25 дни. /л.12 от делото/
По
делото са представени 10 бр. касов бона за заплатени от А.Ч. потребителска
такса, медикаменти, копирни услуги в размер на 133.97 лева. /л. 16-18 от делото/
По
искане на ищеца в о.с.з. на 26.10.2021г. е разпитана Р.Е.И. - свидетел очевидец
на инцидента. Свидетелката И. сочи, че на 28.07.2019г. заедно с А.,
отивали на пазара в магазин „Т-Маркет“. На
връщане от магазин пред блока, в който живее в гр. София, ж.к. „********се
спънала в плочка, която стърчала от земята и паднала на лявата си страна. Дошли
мъж и жена, които се опитали да ù помогнат да стане, но тя се разплака
от болка и ги помолила да я оставят. Обадила се на майка й и двете я вдигнали,
помогнали й да стигне до входа. Свидетелката описва, че дупката била с размер колкото
една плочка около 2-3 пръста дълбока. Времето било хубаво, слънчево. А. била
обута с маратонки с равна подметка. Свидетелката сочи, че в района на
злополуката настилката е разбита, има стърчащи плочки, както и парчета вкопани
в земята, като все още участака не е ремонтиран.
Показанията на свидетелката Р.И., съдът
кредитира, доколкото почиват на преки, лични впечатления и изхождат от лице,
което не е заинтересовано от изхода на спора.
В
хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелката М.А.Ч. – майка на ищцата.
Свид. Ч. сочи, че на 28.07.2019 г., около 15.00 часа А. й се обадила и съобщила,
че се е спънала и паднала на тротоара. Отишла да помогне и с приятелката на А.
я вдигнали. След като се прибрали вкъщи, сложили лед на китката в областта на
дланта на лявата ръка, за да спадне
образувания оток. А. имало силни болки и към 17.00-17.30 часа с брат
ù я закарали в болница Пирогов. Направили й снимки от която се
установило, че китката в областта на дланта е счупена. Сложили ù гипс,
след което се прибрали. През м.август отново отишли в болница Пирогов. След
рентгенова снимка им казали, че ръката трябва още да бъде обездвижена и гипсирали ръката. На 19.08.2019 г. махнали
ù гипса. Изписали й крем за обезболяване - „Леатон“. Препоръчали ù да ходи на физиотерапии. Свидетелката
Ч. придружавала дъщеря си до „III-та градска болница“, където А. правела
рехабилитацията. Свид. Ч. сочи, че помагала на дъщеря си за обличане, къпане, готвене. А. станала неспокойна,
нервна, будела се нощно време. Страх я било да излиза навън сама. Продължавала
да я боли китката. Не можела да започне работа. На 12.05.2021 г. ищцата била отново
на преглед в болница Пирогов, поради продължаващи болки. При лошо време болките
се засилвали. Станала много сприхава, нервна и неспокойна.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля М.А.Ч. относно болките и лечението на ищцата, включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
непосредствени, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по
делото доказателства.
От приетото, неоспорено заключение на назначената
съдебно медицинска експертиза с в.л. д-р Б. Т. Б., ортопед - травматолог, се
установява, че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила контузия и
подкожен хематом в областта на лявата киткова става и лявата длан. Неразместено
счупване на лявата лъчева кост в долната и част. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
като при прегледа са били установени: оток, палпаторна болка и невъзможност за
движения на китковата става на лявата ръка. Извършени са били рентгенови
изследвания на лявата киткова става и лявата ръка. По спешност лявата
предмишница, китковата става и дланта са били обездвижени в гипсова
имобилизация.След извършения преглед пострадалата била освободена от болницата
като са били определени два контролни прегледи на 05.08.2019г. и 15.08.2019г. Вещото
лице посочва, че за установените хематоми в областта на дланта и пръстите на
пострадалата на втория контролен преглед са били предписани гелове за мазане:
Лиотон, Микрофен, Алга Сан, Арника и др. След свалянето на гипсовата
имобилизация на 35-ия ден считано от деня на злополуката, пострадалата е
провела 10 физиопоцедури поради остатъчния оток, хематом и за преодоляване на
контрактурата на китковата става и силно ограничените движения. Счупената
лъчева кост при ищцата е зараснала за срок от 35 дни, а с проведените физио - и
рехабилитационни процедури общо лечението е приключило за срок 3 месеца.
Експертизата приема, че по време на лечебния и възстановителен период ищцата е
търпяла - болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3
седмици след злополуката, както и около 2 седмици по време на провеждане на
началната рехабилитация. През този период ищцата е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства. През останалите периоди ищцата е търпяла само
периодично явяващи се болки в зоната на лявата киткова става при преумора и при
рязка промяна на времето (студено и влажно време), но те са отзвучавали след
употреба на аналгетици. Вещото лице описва, че счупената лъчева кост е
зараснала окончателно, а движенията в лявата киткова става са възстановени
както по обем, така и по сила. За в бъдеще са възможни само единични
краткотрайни болки в зоната на фрактурата и то само при студено и влажно време,
но тези болки бързо ще отзвучават след употреба на обезболяващи средства. Д-р Б.
пояснява, че при ищцата А.Ч. лечението е приключило за малко по-дълъг срок от 3
месеца поради остатъчния оток и хематом, които са наложили провеждане на
физиотерапия и рехабилитация в зоната на лявата киткова става заради
образуваната контрактура на ставата от продължителната гипсова имобилизация.
В проведеното на 26.10.2021г. о.с.з.
вещото лице д-р Б. допълва, че всички разходи, които са във връзка с лечението
на процесното счупване ги заплащат пациентите.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Ищцата е предявила
искови претенции с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата
молба твърдения, предявените искове са допустими.
По същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква
чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина –
действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на
свои работници или служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да
са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са
причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да
е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на
посочените факти.
Установи се, че процесното събитие е станало в
границите на населено място - гр. София, ж.к. „*******“, на тротоара, пред блок
**.
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от
общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП
той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост,
поради което С.О. носи отговорност за поддържането му във вид, който да
позволява да се ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична
общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал.3 и
ал.5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови
елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП.
По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че
поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното
място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т.4 от ДР на ЗП, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за
отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на
пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б.
" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за
общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да
осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на
ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано
увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието
на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на
територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на работници и
служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение
на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването
на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в
състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на
градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците представлява бездействие от страна на задължените лица относно
вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните
лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице,
тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители
и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност
на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и ангажиране отговорността на С.О. за причинената на ищцата Ч. вреда.
Безспорно се
установява, че бездействието на С.О. се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината
като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на
населените места, следва да заплати на пострадалия обезщетение за причинената със
своето бездействие вреда. Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е
налице нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
Същото съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема
допускането на неравност на тротоар /наличие на дупка, счупени плочки/, находящ
се на територията на общината да съставлява противоправно бездействие,
изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на
задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за
пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на
ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо
неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината- правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и
служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност
по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в
нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай.
Фактът на настъпило събитие,
застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно
бездействие. Ответната община е тази, в чиято доказателствена тежест стои
установяването на точното изпълнение на задължението и по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани. Причинно-следствената връзка
между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца се
установява от свидетелските показания и съдебно -медицинска експертиза.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесното събитие
ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от
време е изпитвал болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
По
претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и
кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г.,
по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. д. 795/2008
г./
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението
се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличие на остатъчна травма, които в конкретния
случай са установени по делото от заключението на СМЕ на вещото лице д-р Б.Б..
Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 43 г., вида и характера
на травмите – контузия и хематом в областта на лявата китка и лявата
длан, счупване на лявата лъчева кост в долната и част, причиненоот трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за около 3 /три/ месеца, претърпените болки, от които
такива с висок интензитет непосредствено
след инцидента за около 2 -3 седмици, както и около 2 седмици по време на
провеждане на началната рехабилитация. Съдът съобрази и обстоятелството, че счупената
лъчева кост е зараснала окончателно, а движенията в лявата киткова става са
възстановени както по обем, така и по сила, отчете и обществено –икономическите
условия през 2019г., и след извършената съвкупна преценка намира, че сумата от 15
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди вследствие настъпилата злополука. За
разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., искът следва
да бъде отхвърлен.
По
иска за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 133.97 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт – процесната злополука,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, е
напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Приетите
по делото писмени доказателства – 9 броя касови бонове, сочат на извод, че
ищцата действително е направила такива разходи за лечение на стойност от 131.87 лв. В проведеното
на 26.10.2021г. о.с.з. вещото лице поясни, че всички разходи, които са във връзка
с лечението на процесното счупване ги заплащат пациентите.
По делото е представен и касов бон от 28.09.2020г.
на стойност 2.10 лева за заплатени копирни услуги./л.18-гръб/, като искането за
присъждане на тази сума е неоснователно
с оглед предмета на спора, като в тази част претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Доколкото претендираните
имуществени вреди съставляват разноски във връзка с лечението на пострадалото
лице, а оттам – представляват действително претърпени загуби, то същите настъпват
от момента на извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който
намалява имуществото на пострадалото лице. Макар имуществените вреди да са в
пряка причинно – следствена връзка с увреждащото здравето, същите настъпват
реално в момент, следващ момента на увреждащото събитие, а именно – настъпват
от момента, когато е извършен разходът. За разлика от неимуществените вреди,
които поради това, че представляват болки и страдания от увреждане здравето на
пострадалото лице настъпват в момента на самото увреждане, което е основание за
дължимост на мораторна лихва от този съвпадащ момент, то при имуществените
вреди, които настъпват в последващ момент е нелогично да се счита, че се дължи
мораторна лихва от момента на увреждането. Възприемането на този извод би
означавало да се приеме, че мораторна лихва се дължи от момент, който предхожда
момента на извършване на разходите, както и да се възприеме и че длъжникът е в
забава за плащане на обезщетение за имуществени вреди за период, за който
същите все още не са направени, поради което и за този период все още не се
дължи обезщетение за поправянето им. Последното е немислимо, доколкото
вземането за мораторна лихва е акцесорно на главното вземане и не може да
възникне преди да възникне това главно вземане. По тези съображения искането за
мораторна лихва следва да бъде уважено за периода от извършване на разходите –
съответно от 15.08.2019 г. върху сумата от 19.50 лв. за заплатени такси, от 05.08.2019г.
– върху сумата от 72 лв., от 26.11.2019г. за сумата от 8.12 лв. за заплатен волтарен,
от 12.11.2019г. за сумата от 23.40 лв., както и от 06.11.2019г. за сумата от
8.85 лв. до окончателното изплащане и отхвърлен за периода от датата на
увреждането – 28.07.2019г. до датата на извършване на всеки от разходите.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателна
е и акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за вреди за забава в
размер на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
от датата на увреждането - 28.07.2019г. до изплащането.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат ищецът и ответника, първия съобразно уважената част от иска,
втория съобразно отхвърлената.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
по делото.
С оглед
изхода на спора на адв. Х.Ч. -САК, за осъщественото безплатно процесуално представителство
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 613.92
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски в размер на 174.54 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.
/Общо сторените разноски са 250 лв./
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на д.т. и разноски,
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 605.27
лв., както и сумата от 75.45 лв., представляваща разноски платени от бюджета на
съда, съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, Софийски
градски съд, ГО, I
-7 състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********,
да з а п л а т и на А.Т.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД, сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от телесно увреждане при настъпила на 28.07.2019г. в гр.
София, злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност, ведно със законната лихва считано от 28.07.2019г.
до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата присъдения до предявения размер от 50 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „*********,
да з а п л а т и на А.Т.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, сумата от общо 131.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение на телесно увреждане настъпило на 28.07.2019г. в гр.
София, при злополука – падане на тротоар
с нарушена повърхност, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2019 г. върху
сумата от 19.50 лв. за заплатени такси, от 05.08.2019г. – върху сумата от 72
лв., от 26.11.2019г. за сумата от 8.12 лв., от 12.11.2019г. за сумата от 23.40
лв., както и от 06.11.2019г. за сумата от 8.85 лв. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 133.97
лева, като неоснователен, както иска по чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху сумата
от 19.50 лв. за периода от 28.07.2019г. до 14.08.2019 г., законна лихва върху
сумата от 72 лв. за периода от 28.07.2019. до 04.08.2019 г., законната лихва
върху сумата от 8.12 лв. за периода от 28.07.2019г. до 25.11.2019г., законната
лихва върху сумата от 23.40 лева за периода от 28.07.2019г. до 11.11.2019г.,
както и законната лихва върху сумата от 8.85 лева за периода от 28.07.2019г. до
05.11.2019г. вкл.
ОСЪЖДА С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*********, на
основание чл.78 ал.6 ГПК, да заплати
по сметка на СГС сумата от 605.27 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 75.45 лв., представляваща съдебно –
деловодни разноски платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
С.О., адрес: гр. София, ул. „*********,
да заплати на адв. Х.Ч. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в
размер на 613.92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА А.Т.Ч., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, да
заплати на С.О., на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 174.54 лв. представляваща
разноски пред СГС, съразмерно с отвърлената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: