№ 1924
гр. С., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110205007 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес - гр. С., ул. „********“ № 29, вх. А, ап. 2, представлявано от А. Н. Л. в
качеството й на изпълнителен директор, срещу елекронен фиш Серия Г №
0038913, издаден от СДВР, с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С жалбата се атакува електронният фиш с аргументи за допуснати
съществени нарушения на производствените правила и нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който
моли за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата аргументи. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1 - M със срок на валидност до 24.02.2020 г.
като за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
1
измерване № 10.02.4835. От приложения по делото протокол от проверка №
3-38-21/28.01.2021 г. се установява, че използваното на 10.11.2021 г. АТСС е
преминало последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е било годно за експлоатация до
28.01.2022 г, както и към датата на установяване на нарушението.
На 10.11.2021 г. в 13:47 часа в гр. С., на бул. „*****“ 23В
бензиностанция *******, с посока на движение от ул. „********“ към ул.
„*******в“, мобилна система за видеоконтрол тип TFR1 – M 509, преминала
периодична проверка на 28.01.2021 г., заснела движение на лек автомобил
марка „********“, с рег. № *******, като било установено управление на
процесното МПС регистрирано в РБългария и не е спрямо от деижение, за
което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска
отговорност. Заснетият автомобил бил собственост на „*********“ АД. За
извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „*********“ АД е наложена "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:
снимков материал; справка за собствеността на лек автомобил „********“, с
рег. № *******; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи; Удостоверение за одобрен тип средства за измерване №
10.02.4835, протокол от проверка № 3-38-21/28.01.2021 г., протокол за
използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, справка от гаранционен
фонд;
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира събраните по делото
писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, като не се
налага по-подробното им обсъждане (по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че при издаване на електронният фиш са допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на АНО, което е довело до нарушаване
правата на жалбоподателя – на правото и възможността да узнае конкретно
какво нарушение е извършил, за да организира защитата си.
2
При издаването на процесния електронен фиш са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали
за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" или за
това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Липсва
яснота в какво конкретно се изразява изпълнителното деяние на нарушението
– в действие или в бездействие, както и не са посочени обстоятелствата, при
които е било извършено. Нарушението е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, без
да е съобразено от АНО, че така посочените правни норми касаят две
различни нарушения. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е формално и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ и се отнася до това, че от момента на
придобиване и регистриране на МПС в Република България или от
изтичането на валидността на предходната полица за застраховка
»Гражданска отговорност» на автомобилистите, се бездейства, като се
санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП / чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. Различен е състава на нарушението по чл. 647, ал. 4 от
КЗ – довършено при установено и заснето с АТСС управление на МПС, за
което няма сключен, действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като съгласно
нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се издава електронен фиш, който се изпраща
на собственика на автомобила.
В конкретния случай от страна на АНО при издаване на обжалвания
електронен фиш е допуснато смесване съставите на две различни нарушения.
Липсата на точно и ясно описание на нарушението, както и несъответствието
между словесното описание на нарушението и дадената му правна
квалификация представляват нарушение на материалния закон, засягащо
съществено правото на защита на жалбоподателя, поради което електронния
фиш следва да се отмени. Допуснатото нарушение е съществено и е довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
електронния фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лева, е в размер на
400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева; както и действителната правна и
фактическа сложност на делото и приключването му в едно съдебно
заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
възнаграждението е в минимален размер. Липсата на фактическа и правна
3
сложност на делото е съобразена с минималния размер на възнаграждението,
респективно – не позволява възражението за прекомерност да бъде споделено.
Ето защо СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ОПП-
СДВР не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно СДВР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. чл. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ Серия Г № 0038913, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
на жалбоподателя - „*********“ АД, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „*********“ АД, ЕИК ********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С. град
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4