Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Д. от гр.София против решение № 211/13.12.2023 г., постановено по НАХД № 335/2023 г. на Районен съд – Бяла, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3011851, издаден от ОДМВР Русе, с който на М. Ц. Д., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

В жалбата се твърди, че решението на РС Бяла е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Основното възражение, релевирано в жалбата е, че липсват доказателства от собственика на автомобила, за неговото предоставяне за управление на касационния жалбоподател. Твърди се, че не е дадена възможност на ЮЛ – собственик на автомобила, да подаде декларация, в установения от закона срок, с която да посочи лицето, на което е предоставен за управление автомобилът.

Релевира се възражение, че електронния фиш е следвало да бъде връчен на собственика на автомобила.

Претендира се отмяна на оспореното решение на РС Бяла и вместо него да бъде постановено решение, с което ЕФ-отменен.

Ответната страна - ОД на МВР – Русе, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе предлага касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението на РС подлежи на оспорване на основанията в чл. 348, ал. 1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл. 218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като при даване ход на делото са докладвани постъпилите от представителите им писмени становища. В съответствие с чл. 283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административнонаказателната преписка. Приети са постъпилите след образуване на делото писмени доказателства. В съдебно заседание представителите на страните не са се явили и не са имали нови искания по доказателствата. Правилно РС отчел липсата на доказателствени искания от страните и като преценил делото за изяснено от фактическа страна дал ход по същество. От РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен изводът в решението, че вмененото във вина на М. Д. нарушение е описано в достатъчна степен в ел. фиш, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита. В съответствие със събраните писмени доказателства РС установил, че в преписката не се установява да е подал декларация с данни за лицето извършило конкретното нарушение и не е упражнил правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от РС нарушение при преценката на доказателствата.

В жалбата до съда срещу процесния ел. фиш не е посочено да е била приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Налага се извода, че производството пред РС е проведено и решението по него е постановено при спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства.

Правилно и в съответствие с доказателствата РС направил извода, че установеното и описано в ел. фиш нарушение е доказано. По аргумент от чл.348, ал. 3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т. 2 или решението е постановено от незаконен състав. РС Бяла не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания.

С обжалваното решение съдът потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3011851, издаден от ОДМВР Русе, с който на М. Ц. Д., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

Настоящият състав споделя изводите на РС, че електронният фиш е със изискуемо съдържание в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на глобата, както и че не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Правилно РС намерил за законосъобразно издаден ел. фиш с оглед изискванията в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изискуеми и достатъчни за законосъобразността на ел. фиш са реквизитите изброени в чл.189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Поради това касационният състав намира за правилно отхвърлени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ел. фиш поради непълнота на съдържанието му. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съгласно дефиницията за ел. фиш в § 6, т. 43 от ДР на ЗДвП. Правилно е отчетено от РС, че конкретното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство на което е била извършена метрологична проверка и което е било в срока за валидност, за което са представени писмени доказателства. Поради това основателно са отхвърлени оплакванията в жалбата, че нарушението не е надлежно установено, както и за неприложимост на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Касационният състав препраща към тези мотиви в решението на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В съответствие с тази правна уредба ел. фиш е издаден на М. Д. като регистриран ползвател на конкретния автомобил, с който е било извършено конкретното нарушение. Той не е посочил по реда разписан в ЗДвП друго лице да го е управлявал по време на нарушението. По аргумент от това правилно РС не уважил оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на процедурата при издаване на ел. фиш на касационния жалбоподател. Той не е подал в сектор "Пътна полиция" писмена декларация с данни за лицето, извършило конкретното нарушение, с копие на свидетелството му за управление на МПС, с оглед на което не е имало основание издадения на него ел. фиш за деянието да бъде анулиран, с което да бъде освободен от отговорността за него.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС е направен извода, че в производството по издаване и връчване на процесния ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Нарушението е правилно квалифицирано и за него законосъобразно е приложено предвиденото към датата на извършването му административно наказание "глоба" във фиксирания от законодателя размер от 100 лв. за установеното превишение на скоростта с 22 км/час.

В обобщение на изложеното касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от това и на основание чл.63в ЗАНН вр.с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211/13.12.2023 г., постановено по НАХД № 335/2023 г. на Районен съд – Бяла, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3011851, издаден от ОДМВР Русе, с който на М. Ц. Д., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

Решението е окончателно.