Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4868 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20244324
от 05.11.2020 г. по гр.д. № 43977/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в, е признато
за установено по
предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86,
ал. 1 от ЗЗД, че ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК
*****, дължи на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК
*****още 961.76 лв., ведно със
законна лихва от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането – която сума
представлява разлика между пълна стойност на регресна претенция 2779.89 лв. /с
включени 25.00 лв.-ликвидационни разноски/ и платено застрахователно
обезщетение от ответника по щета № 470417181846628-1377.44 лв., както и лихва в
размер на 15.50 лв. за периода
от 03.01.2019 г. до 01.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 12655/2019г. на СРС, 124 състав, като за
разликата до пълните предявени размери – главница 1402.45 лв. и мораторна лихва
22.60 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.
Решението
е обжалвано от ищеца З.Б.В.И.Г. АД в частта на отхвърляне на предявените искове, с основни доводи, че е неправилно,
необосновано, постановено е в противоречие със събраните по делото
доказателства, в нарушение на материалния закон.
Заявява,
че в изготвената и приета по делото САТЕ първоначално вещото лице е посочило и
определило средна пазарна стойност за отремонтиране на увредения от ПТП автомобил 2339.20 лв., в която сума не е включена
цената на частта «шенкел», която е увредена от ПТП, тъй като не е посочена в
първоначалния опис. По делото има данни, че тази част е била увредена от ПТП. При
даване на тази констатация експертът по САТЕ не е дал действителна стойност на
претърпените вреди. Така след поставяне на допълнителна задача в своята САТЕ
експертът посочва действителна пазарна стойност на вредите от ПТП – 2754.83 лв.
/с ликвидационни разходи 2779.83 лв./, в която стойност е включена и увредената
част «шенкел десен», посочена и в съставения допълнителен опис. Въпреки това в
постановеното решение съдът възприема първоначалната САТЕ без да изложи мотиви
защо приема за меродавна тази стойност, а не стойността посочена в
допълнителната САТЕ. С оглед това постановеното решение се явява постановено
при липса на мотиви.
Моли,
постановеното решение да бъде отменено в посочената част, като неправилно, а предявените
искове-уважени в цялост като основателни. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД подава
отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
изложени подробни доводи. Претендира разноски.
Срещу
постановеното решение в частта на уважаване на исковете е подадена в срок
въззивна жалба и от ответника ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД с изложени
доводи за неправилност. Поддържа, че при постановяване на решението съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения и е приложил неправилно материалния
закон. Заявява, че механизмът на ПТП не е бил установен правилно пред първата
инстанция. Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства е
установено каква е била хоризонталната пътна маркировка в посочения участък,
както и посоката на движение на двата автомобила преди настъпване на ПТП. Така
установените факти обосновават възраженията на ответника. В производството било
установено по категоричен начин съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на водача на автомобил Шкода- свидетеля Г.П.. Последния е
управлявал МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като е
предприел маневра изпреварване и се е движил в най лява лента предназначена за
завой наляво. С оглед това е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на автомобила Шкода в размер на
50% и определеното обезщетение следва да бъде определено в намален размер.
Отправя
искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на исковете за
заплащане на обезщетение в размер надвишаващ 50 % от стойността на вредите.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З.Б.В.И.Г. АД подава
отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
изложени подробни доводи. Претендира разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 124-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Във връзка с
доводите за неправилност във въззивните жалби съдът намира следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата 1402.45 лв.,
представляваща разлика между пълна стойност на регресна претенция 2779.89 лв.
/с включени 25.00 лв.-ликвидационни разноски/ и платено застрахователно
обезщетение от ответника като застраховател по застраховка ГО по щета №
470417181846628 в размер на1377.44 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 12655/2019г. на СРС, 124 състав.
Претендира установяване на парично задължение за мораторна лихва в размер
на 22.60 лв. върху главницата за времето
от 03.01.2019 г. до 01.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 12655/2019г. на СРС, 124 състав.
В исковата молба излага
правни и фактически доводи, че вземанията му представляват регресно вземане на
застрахователя по имуществено застраховане по застраховка "Каско" срещу застрахователя по задължителна застраховка ГО за изплатено обезщетение за вреди, във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Поддържа, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка "Гражданската
отговорност", сключена за увреждащия автомобил, е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му.
Ответникът
оспорва действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, надхвърлящи сумата, която
е заплатена по образуваната щета. Поддържа, че сумите не са
дължими, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на водача на автомобила застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Булстрад каско Стандарт“.
Фактическият състав на суброгационният
иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за
имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
В случая страните не
спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
товарен автомобил Шкода Октавиа с рег.№ *****е застрахован при ищеца по имуществена
застраховка Булстрад Каско Стандарт по полица № 4704170200008598/11.12.2017
г. със срок на действие от 21.12.2017 г.
до 21.12.2018 г.
Установено е, че лек
автомобил Форд Фиеста с рег.№ СА 6949РМ е застрахован по задължителна застраховка
ГО при ответника по полица № BG/30/118001076483/09.04.2018 г. със срок на действие от 30.04.2018 г. до
29.04.2019 г.
Чрез представения пред
първата инстанция двустранен констативен протокол за ПТП от 01.09.2018 г.,
събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Г.И.П.– водач на
товарния автомобил Шкода и Е.Б.Б.– водач на лекия автомобил Форд, както и чрез
констатациите на САТЕ приети пред първата и въззивната инстанция се установява
по несъмнен начин следния механизъм на настъпване на ПТП: На 01.09.2018 г.
около 12.10 часа лекия автомобил Форд Фиеста, управляван от свидетеля Б..се
движел в гр.София по бул.Тодор Александров в средната пътна лента в посока към
ул.Одрин със скорост около 15 км/ч, при топло време и суха асфалтова настилка. По
същото време попътно зад лекия автомобил Форд се е движел в крайна лява пътна
лента товарен автомобил Шкода Октавиа управляван от свидетеля П. със скорост по
висока от 15 км/ч. При приближаване на светофарната уредба с ул.Одрин водачката
Б..предприела маневра за престрояване в съседна лява пътна лента и без да възприеме
приближаващия я и догонващ товарен автомобил Шкода Октавиа управляван от
свидетеля П., извършила рязка маневра на волана наляво без да пропусне движещия
се товарен автомобил. В резултат – настъпил сблъсък – удар между двата
автомобила, реализиран с предна лява част на лекия автомобил Форд Фиеста.
Ударът на лекия автомобил е страничен приплъзващ осъществен с лявата му предна
част по дясната странична част на товарния автомобил Шкода.
При така установеното,
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК констатациите на приетите
пред първата и настоящата инстанция САТЕ, че причинените на товарния автомобил
Шкода материални щети по описа на застрахователя са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. С оглед посочените доказателства в производството е
установено, че вина за ПТП носи водача на лекия автомобил Форд, който е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е
подала сигнал за престрояването си в съседна лява лента; чл.37, ал.2 ЗДвП,
предвиждащ, че при завиване наляво водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците,
движещи се по пътя, който той напуска.
Доводите на ответника,
че вина за ПТП носи и водача на товарния автомобил Шкода, съдът намира за
недоказани и неоснователни. В производството не е установено като участник в
ПТП свидетеля П. да е нарушил правилата за движение по пътищата, с което си неправомерно
поведение съответно да е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат. С
оглед това възражението на ответника за съпричиняване на вредите следва да бъде
оставено без уважение.
Установени са
предпоставките за уважаване на исковете, а именно сключването от ищеца на
описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка;
настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на договора, както
и размера на нанесените вреди. По делото не са ангажирани доказателства, които
да опровергаят механизма на ПТП, поради което съдът приема, че процесното ПТП
се е осъществило по описания в протокола начин, възприет чрез констатациите на
приетите в производството САТЕ.
С оглед събраните в
производството доказателства и констатациите на приетите пред първата инстанция
допълнителна САТЕ и пред въззивната инстанция основна САТЕ, съдът намира че
размерът на причинените на товарния автомобил Шкода Октавиа вреди от описаното
ПТП възлиза на сумата 2754.89 лв. /втори вариант на САТЕ приета пред въззивната
инстанция/. Съдът възприема изцяло констатациите на сочените експертизи, като
намира че в случая от ПТП е била увредена и частта „шенкел“, която е била
допълнително включена в описа на застрахователя и е била установена като
увредена от ПТП от сервиза извършил ремонт на автомобила. Както е посочил
експертът пред въззивната инстанция тази увредена част не може да бъде
възприета визуално, а само при стендова проверка. Именно и поради това в
първоначалния съставен опис от застрахователя – ищец същата не е посочена. С
оглед това за определяне размера на вредите съдът не възприема констатациите на
първоначалната САТЕ, приета пред първата инстанция, която се основава на опис
на застрахователя без включване на посочената част.
При установяване на
описаните предпоставки следва да се ангажира регресната отговорност на
ответника за заплащане на сумата 1402.45 лв. като обезщетение по регресната
претенция за причинените материални щети и сумата 22.60 лв.-законна лихва върху
обезщетението за исковия период.
Изводите на двете
инстанции не съвпадат в една част, поради което постановеното решение в частта
на отхвърляне на исковете следва да бъде отменено като неправилно. В останалата
част решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена допълнително сумата 122.08 лв.-разноски за заповедното производство;
сумата 128.20 лв. - разноски за исковото производство пред първата инстанция и
сумата 1025.00 лв.-разноски за исковото производство пред въззивната инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20244324 от 05.11.2020 г. по гр.д.
№ 43977/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****срещу ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *****, искове по чл.422 от ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.АД дължи на З.Б.В.И.Г. АД още
сумата 440.69 лв. /разлика между предявения размер 1402.45 лв. и уважения от
СРС размер 961.76 лв./, ведно със законна лихва от 01.03.2019 г. до изплащане
на вземането, която сума представлява разлика между пълна стойност на регресна
претенция 2779.89 лв. /с включени 25.00 лв.-ликвидационни разноски/ и платено
застрахователно обезщетение от ответника по щета № 470417181846628- сумата 1377.44
лв., както и лихва в размер на 7.10 лв. /разлика между предявения размер 22.60
лв. и уважения от СРС размер 15.50 лв./ за периода от 03.01.2019 г. до
01.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по гр.д.№ 12655/2019г. на СРС, 124 състав, както и в частта, с която в полза на
ЗАД
Д.Б.: Ж.И З.АД са присъдени разноски в размер на 103.70 лв.-разноски за
юрисконсулт и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****срещу ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *****, искове по чл.422 от ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД дължи на З.Б.В.И.Г. АД още сумата 440.69 лв.
/разлика между предявения размер 1402.45 лв. и уважения от СРС размер 961.76
лв./, ведно със законна лихва от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, която
сума представлява разлика между пълна стойност на регресна претенция 2779.89
лв. /с включени 25.00 лв.-ликвидационни разноски/ и платено застрахователно
обезщетение от ответника по щета № 470417181846628- сумата 1377.44 лв., както и
лихва в размер на 7.10 лв. /разлика между предявения размер 22.60 лв. и
уважения от СРС размер 15.50 лв./ за периода от 03.01.2019 г. до 01.03.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№
12655/2019г. на СРС, 124 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20244324 от 05.11.2020 г. по гр.д.
№ 43977/2019 г. по описа на СРС, 124 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по
предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86,
ал. 1 от ЗЗД, че ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК
*****, дължи на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК
*****още сумата 961.76 лв., ведно
със законна лихва от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането – която сума
представлява разлика между пълна стойност на регресна претенция 2779.89 лв. /с
включени 25.00 лв.-ликвидационни разноски/ и платено застрахователно
обезщетение от ответника по щета № 470417181846628-сумата 1377.44 лв., както и
лихва в размер на 15.50 лв. за
периода от 03.01.2019 г. до 01.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 12655/2019г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *****, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 122.08 лв.-допълнителни разноски за
заповедното производство; сумата 128.20 лв. - допълнителни разноски за исковото
производство пред първата инстанция и сумата 1025.00 лв.-разноски за исковото
производство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.