Решение по дело №29/2015 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260004
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20151500900029
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2015 г.

Съдържание на акта

                      ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ

                                                

                                                  гр. Кюстендил, 22.01.2021 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия, в закрито заседание

на двадесет и втори януари

 през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                          

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:: ВАНЯ Б.

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Б. т. д. № 29

 по описа за 2015 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1  от ГПК.

Ответната ПК „Възраждане” със седалище и адрес на управление с. Стоб, Община Кочериново е подала молба вх. № 4705/24.06.2019 г., с която е заявено исканена основание чл. 250 от ГПК за постановяване на допълнително решение по направеното от нея с подадения по реда на чл. 367, ал. 2 от ГПК отговор възражение за прихващане за сумата от ** лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването от страна на наемателя  МЕЧТАН ДОМ” ЕООД на помещение с площ от 50 кв. м., находящо се до наетите от него и описани в чл. 1, ал. 1 от Договор за наем с рег. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус С.С.с район на действие ДнРС помещения / кафе –аператив и магазин за хранителни стоки/ с общ площ от 90 кв. м.,  за периода от 22.12.2011 г. до 31.08.2015 г.    Изложени са доводи, че с постановеното по делото решение № 87/31.12.2018 г., съдът не е разгледал надлежно заявеното и прието за разглеждане възражение за прихващане, респективно не се е произнесъл по него с крайния си съдебен акт. Изложени са и доводи по същество за основателност на възражението с искане, ако съдът уважи същото частично или в пълен размер,  то това да бъде отразено и спрямо размера, до който предявеният иск е уважен.

Насрещната страна „МЕЧТАН ДОМ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,  ул. „Мара Бунева” № 14, ет.1, ап. 1, с адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Благоевград , ж.к. «Еленово4, бл. 4, вх.Б, ет. 6, ап. 12 по молба  съдържаща искане по чл.250 ГПК изразява становище за недопустимост на искането за допълване на мотивите на съдебното решение, респективно за неоснователност на искането, тъй като по същество същото е неоснователно, за което ищецът е изразил становище, а и поради това, че с постановяване на решение по чл. 250 от ГПК не може да бъде променено вече постановеното решение, а само до допълване на същото. 

Искането за допълване на решението е направено в предвидения в ГПК срок от надлежна страна и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

            Молителят ПК „Възраждане” е ответник по делото  и както бе посочено и по-горе в депозирания от него отговор по чл. 367, ал. 2 от ГПК е направено възражение за прихващане, като ответната кооперация претендира, че има вземане спрямо ищеца в размер на * лева, която сума представлява обезщетение за ползването на помещение с площ от 50 кв.м., което помещение е извън помещенията предмет на процесния договор за наем, сключен между страните и е ползвано от наемателя МЕЧТАН ДОМ” ЕООД  - ищец по делото без основание, тъй като не е заплащал наем, поради което ответникът счита, че по този начин ищецът се е обогатил за сметка на обедняването на ответника, който е лишен от възможността да ползва помещението, респективно да го отдава под наем за периода от 22.12.2011 г. до 31.08.2015 г.  Наемодателят сочи, че с договора за наем са конкретизирани освен  предоставените под наем помещения и площта, която да се ползва от наемателя – 90 кв. м.

 Искането на ответника е в случай, че предявения срещу него иск бъде приет за основателен в някаква част, то да бъде уважено възражението му за прихващане .

С постановеното от КнОС Решение № 87/31.12.2018 г. по делото съдът е уважил иска с правно основание чл. 288 от ТЗ във вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД  частично до размер от * лева представляваща дължима неустойка на основание  чл. 16, ал. 1  от сключения между страните договор за наем с рег. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус С.С.с район на действие ДнРС, равняваща се на двойния размер  на стойността на направените от наемателя „МЕЧТАН ДОМ”ЕООД разходи  за извършени СМР и подобрения в наетия по договора за наем имот, като за разликата над уважения размер до предявения размер от * лева, искът е отхвърлен като неоснователен. С решенинето си съдът е пропуснал с изричен диспозитив да се произнесе по направеното от ответника възражение за прихващане.

Съдът намира, че следва да допълни решението си като се произнесе по искането за прихващане .

            Съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК със сила на присъдено нещо се ползват разрешените в решението възражения за право на задържане и прихващане. Нормата на сочената разпоредба предполага в диспозитива на съдебното решение да е обективирано изрично произнасяне на съда в тази част.

 

 

 

 

 

            Възражението за прихващане упражнено в съдебното производство по отношение на изискуемо вземане, чиято ликвидност се установява с постановяване на съдебното решение, е правопогасяващо възражение на ответника, с което упражнява защитата си срещу иска за погасяване на предявено с иска вземане със свое насрещно спрямо ищеца до размера на по - малкото от тях. Компенсационното право може да бъде упражнено с възражение за прихващане или насрещен иск, но само и единствено от ответника по спора. Доколкото съдът е приел частична основателност на предявения иск, то дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане. 

 Съобразявайки установената по т.д. № 29/2015 г. по описа на КнОС фактическа обстановка, съдът приема, че направеното от ответника възражение за прихващане, респективно претендираното с него вземане представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на * лева е неоснователно, поради което  следва да бъде отхвърлено.

 По делото безспорно установено е, че страните са обвързани от облигационно правоотношение възникнало по силата на сключен на  22.12.2011 г. между страните по делото договор за наем с нотариална заверка на подписите с рег. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус С.С.с район на действие ДнРС, по който ответникът като наемодател е предоставил на ищеца като наемател за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки с обща площ от 90 кв.м., находящи се на първи етаж от пететажната търговска сграда, построена в УПИ I, кв. 66 по регулационния план на с. Стоб, община Кочериново, целият парцел с площ от 1 050 кв.м по скица, а по нотариален акт с плоп: от 1 300 кв.м, при съседи на имота: от три страни - улици. 

Според твърденията на ответника непосредствено до процесните две помещения е разположено друго помещение с площ от 50 кв. м., което не е предмет на договора за наем, но въпреки това за периода от сключване на договора 22.12.2011 г.  до 31.08.2015 г. е било ползвано от наемателя,  който не е заплащал наем за него. Твърди се, че е изграден офис с площ от 10 кв.м., което помещение с предназначение „офис” било обособено след отделянето му от това по-голямо помещение с площ от 50 кв.м.

От събраните по делото гасни доказателства се установява, че в обособеното помешение – офис  бил разположен компютър със съоръжения за наблюдение чрез разположените 4 бр. видеокамери в наетите помещения. Било разположено след кухнята  дясно според показанията на св. Караманов.В показанията си св. К.подробно

                                                                          - 3 -

описва наетите помещения, прилежащите към тях помещения и разположението им, като сочи, че в заведението им е имало две основни наети от тях помещения - едното бар, а другото с предназначение  магазин до преди сключване на процесния договор. Към бара имало прилежащо помещение – кухня, а към магазина – склад. Претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване касае именно това помещение описано като склад.Св. К.сочи също, че разположението на помещението към тях бил следния: от барчето се влиза в толетните, в кухня и в зала за сервиране/ ползвана преди това за хранителен магазин/. От кухнята се влизало в помещението обособено като офис, според свидетелката около 10-12 кв. м., което площ била част от разположения зад залата за сервиране склад.  При сключване на договора складът  бил пълен с боклуци, не й е известно какво има в него и не е ползван от ищцовото ТД. Св. В.е бил наемател на полещенията отдадени под наем преди ищцовото ТД.  Сочи, че между кухнята и склада имало обособено помещение, което по времето, когато е бил наемател не го е имало. От това помещение   може да се отиде в склада. На стената на кухнята също имало врата за достъп до склада. От магазина също има врата за достъп до склада. В склада имало стари вещи подробно описани от свидетеля. Свидетелят влизал в склада към магазина  за времето от 2011 г. до 215 г.  и твърди, че там нямало нищо.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и приложена към него схема за вътрешното разпределение на помещенията се установява, че обособеното от ищеца помещение за битово и офис е с площ от 13, 86 кв. м. При ползване на месечната наемна цена за наетите по договора помещения като наемна цена  и за процесното помещение от 50 кв. м., дължимият наем за горепосочения процесен период би бил * лева, за обособеното опмещение от 13, 86 кв. м. – * лева. От приложената схема се установява, че достъпът до помещението представляващо склад, част от което е и обособеното като офис помещение  е само през разположените до него помещения. Обозначено е и разположението на ватите в отделните помещения за достъп до склада, като врата към склада има на стена на кухнята,  и от търговската зала – ползвана като ретро помещение с процесния договор. От вратата откъм кухнята се влиза в помещението – офис, а отчрез дървена врата има достъп до останалата част от склада.

Предвид установената фактическа обстановка претенциата за запащане на обезщетение за неоснователно обогатяване се явава неоснователна.

Ответникът твърди, че  наемателят ползвайки помещението от 50 кв. м., което не му е било отдадено под наем и неплащайки наемна цена се е обогатил с претендираната сума, тъй като не е направил никакви разходи за заплащане на наем. Същевременно до този размер наемодателят е обеднял, тъй като е бил лишен от това да получава наем. Същевременно бил лишен от възможността да ползва помещението.

По делото е безспорно установено, че процесното помещение – склад няма самостоятелен характер, тъй като представлява прилежащо към магазина  помещение. Достъпът до това помещение е през отдадените под наем помещения, които по силата на наемния договор се ползват от наемателя.

От събраните по делото доказателства не се установи твърденинето на ответника, че цялото помещение е ползвано от наемателя и по-конкретно – част от него за склад, а останалата част за дискотека.  От показанията на свидетелите посочени и от двете страни не се установи помещението да е било ползвано за каквото и да било, включително за склад и дискотека. Част от помещението с площ от 13, 86 кв. м. е ползвано и като помещение за персонала, съгласно предписание на органите по санитарен контрол. Както бе посочено вече, заетата площ е от помещение,  функционално свързано с наетите помещения.

Изложеното обуславя извод, че не е налице обогатяване от неплащане- спестяване на средства за заплащане на наем, тъй като не се установи помещението да е ползвано по начина твърдян от ответника. Респективно за него не е налице обедняване в претендирания размер. Не се установи и да е бил лишен от възможността да ползва помещението, респективно намерение да го ползва, както и да го отдава под наем. За ответника не съществува притезание от неоснователно обогатяване в претендирания размер от * лева спрямо ищеца, поради и което възражението за прихващане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

                  

По изложените доводи предявения установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен досежно вземането за сумата от * евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 30.07.2012 г. до 20.06.2013 г., и следва да бъде уважен.

Воден от горното и на основание  чл. 250, ал. 3 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд

                                                            Р       Е       Ш        И:

ДОПЪЛВА постановеното решение  № 87/31.12.2018 г . по т. д. №29/2015 г.. на  Окръжен съд – Кюстендил като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от ПК „Възраждане” със седалище и адрес на управление с. Стоб, Община Кочериново против МЕЧТАН ДОМ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,  ул. „Мара Бунева” № 14, ет.1, ап. 1, с адрес за връчване на съдебни книжа: гр. Благоевград , ж.к. «Еленово4, бл. 4, вх.Б, ет. 6, ап. 12 за сумата от * лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването от страна на наемателя  МЕЧТАН ДОМ” ЕООД на помещение с площ от 50 кв. м., находящо се до наетите от него и описани в чл. 1, ал. 1 от Договор за наем  с рег. № 3835/22.12.2011 г. на нотариус С.С.с район на действие ДнРС помещения / кафе –аперитив и магазин за хранителни стоки/ с общ площ от 90 кв. м.,  за периода от 22.12.2011 г. до 31.08.2015 г. 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: