Р Е Ш Е Н И Е
№ / 21.12. 2018 Година гр. С.З.В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.11. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.търг.д.
№ 1322 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
376/22.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 983/2018 г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по
отношение на А.Р.Ж., ЕГН ********** с
адрес: *** че дължи на К.В.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез мл. адв. К.Л. ***
по Заповед за изпълнение № 99/09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 145/2018 г. по описа
на РС-К. следните суми: 1 500,00 лева /хиляда и петстотин лева и нула стотинки/
- главница по издадена запис на заповед от 19.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането. Осъден е А.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на К.В.К., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
мл. адв. К.Л. *** по Заповед за изпълнение № 99/09.01.2018 г. по ч.гр.д. №
145/2018 г. по описа на РС-К., сумата от 339,00 лева /триста тридесет и
девет лева и нула стотинки/ разноски по
заповедното производство и направените съдебни и деловодни разноски в размер на
365,00 лв. /триста шестдесет и пет лева и нула стотинки/ по делото.
Въззивникът А.Р.Ж. счита, че решението е неправилно и незаконосъбразно,
като излага съображения. Моли въззивния съд, да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендира направените разноски пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият К.В. КИРО е представил отговор на жалбата,
с който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
издадена Заповед № 99/09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 145/2018 г. по описа на РС - К..
От представения запис на заповед се установява, че А.Р.Ж. безусловно и
неотменимо се е задължил срещу представяне на записа на заповед да плати без
протест и без разноски сумата от 1 500,00 лв. на поемателя К.В.К., като записът
на заповед е издаден на дата 19.05.2017 г. в град С.З.с падеж 31.05.2017 г.
От разпита на свидетеля П.М.М.се установява, че му е
известно, че процесната запис на заповед
е била подписана на 19.05.2017 г. Заявява, че присъствал и ответникът и
авалистът на записа на заповед били наясно какво разписват. Това се случило в
град С.З., в офиса на ищеца по делото на ул. „***. Заявява, че парите били
даден в заем, свидетелства, че видял пари, които се предават от К. на А..
От разпита на свидетел С.Е.С.се установява, че в
ответникът по делото е работил сам в букмейкърски пункт на „Еврофутбол“ около 3
месеца, от месец април, 2017 г. Сочи, че собственик на пункта към онзи момент
бил Б.С..
В случая записа на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 ТЗ относно формата и
съдържанието на менителничния документ.
Доколкото менителничният
ефект е издаден за сумата 1 500,00 лв., която е изписана в съдържанието на
същия и с цифри, и словом, то не е налице основание да се отрече наличието на
поето от неговия издател задължение за плащане именно на тази конкретна сума,
мястото на която е посочена в самия запис на заповед. Падежът е определен съгласно чл. 486, ал. 1,
т. 4 от ТЗ, а именно на определен ден.
Задължението за заплащане на паричната сума по ефекта
е поето от издателя му срещу поемателя или всеки друг кредитор по ценната книга
със самото негово подписване.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се
налага извода, че записа на заповед е издаден във връзка с договор за заем.
С договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи
лихви, ако са уговорени писмено.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че е дал средствата като заем, е върху ищеца, който
претендира връщането им. Същият следва да установи предаване на сумата на
ответника.
По делото е безспорно установено, че сумата е
предадена на заемателя, поради което същият дължи връщането на сумата.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – К. е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от
335 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 376/22.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 983/2018 г.
по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА А.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на К.В.К., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 335 лева /триста тридесет и пет лева/, представляваща разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.