№ 3432
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110148065
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца ИВ. Д. М. иск с правна квалификация чл. 422
ГПК вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за
установяване спрямо ответника ЕТ „фирма” съществуването на вземане в
размер на 1883,35 лева – неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020
г. по Договор аренда на земеделска земя вписан том /ДАННИ//12.12.2016 г. за
имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в
местността „/населено място/” в землището на с. /населено място/, ведно със
законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.
№ 13634/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.
Ищецът ИВ. Д. М. твърди, че е сключил с ответника за стопанската
2019/2020 г. Договор за аренда на земеделска земя за имот № ...,
представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността
„/населено място/” в землището на /населено място/. Поддържа, че
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимата арендна вноска за
стопанската 2019/2020 г. в исковия размер. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЕТ „фирма” подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който оспорва предявения иск като частично неоснователен. Поддържа, че е
ищецът ИВ. Д. М. е получил чрез своята съпруга Валя Мухляшка в натура 390
броя купони за хляб на стойност 105 лева вместо част от дължимото плащане.
Оспорва дължимостта на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1
ЗАЗ в тежест на ищеца е да установи съществуването на сключен с ответника
валиден договор за аренда на земеделска земя за процесния имоти,
предоставяне на наетия имот за ползване, размера на уговореното арендно
възнаграждение и настъпване на неговия падеж. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, включително че частично е погасил процесното
задължение за стопанската 2019/2020 г. в натура, което е изпълнение е било
прието от ищеца или същият го е потвърдил и/или се е възползвал от него.
С неоспорения доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между страните за стопанската 2019/2020
г. е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор
аренда на земеделска земя вписан том /ДАННИ//12.12.2016 г. за имот № ...,
представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността
„/населено място/” в землището на с. /населено място/ с размер на арендната
вноска 1883,35 лева.
Съгласно уговореното в чл. 5 от Договора за аренда, дължимото
арендно плащане е в размер на 35 лева на декар като не е уговорено плащане
в натура. Не се доказа по категоричен начин по делото с двустранно писмено
съгласие между страните да е изменен договора досежно начина на
извършване на уговореното арендно плащане, което да става и в натура.
Представеното от ответника писмено доказателство – разписка от 29.10.2020
г. не е достатъчно доказателство в тази насока, доколкото липсва подписа на
ищеца. Показанията на разпитания по делото свидетел Яна Георгиева
Батинкова също не са годно доказателствено средство за установяване
изменение на договора и заплащане на задължението предвид забраната на
чл. 165, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Същите по никакъв начин не установяват
изпълнението да е било прието от ищеца или същият да го е потвърдил и/или
да се е възползвал от него. Още повече – нито от приетата разписка, нито от
свидетелските показания може да се направи категоричен извод, че
твърдяното частично изпълнение е именно в сочения от ответника размер 105
лева.
Не се твърди и не се установява по делото да е заплатена исковата сума
на падеж, поради което предявеният иск е изцяло основателен в пълния
размер и следва да бъде уважен. С оглед направеното искане в тази насока
следва да се присъди и законната лихва от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
разноски възниква за ищеца. Предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 37,67 лева и реално
2
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева. В полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за
държавна такса в размер на 37,67 лева и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 340 лева.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ИВ. Д. М., ЕГН
**********, с адрес /населено място/ срещу ЕТ фирма, ЕИК ... със седалище
и адрес на управление /населено място/ иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, че ЕТ фирма, ЕИК ... дължи на ИВ. Д. М.,
ЕГН ********** сумата 1883,35 лева – неплатена арендна вноска за
стопанската 2019/2020 г. по Договор аренда на земеделска земя вписан том
/ДАННИ//12.12.2016 г. за имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810
дка, трета категория земя в местността „/населено място/” в землището на с.
/населено място/, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 01.04.2021 г. по ч.гр.д. № 13634/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166
състав.
ОСЪЖДА ЕТ фирма, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. М., ЕГН **********, с адрес
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 377,67 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 377,67 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3