№ 300
гр. Перник, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора Бисер Игнатов Ковачки (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211700600340 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. се явява лично и с адв. Д..
Частният обвинител С. се явява лично и с адв. В..
Окръжна прокуратура-Перник изпраща представител.
Прокурор К. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпилото допълнение на въззивната жалба и приложената с него
присъда № 64 от НЧХД № 104 от 2019 г.
Прокурор К. – Да бъде прието. Няма да соча доказателства.
Адв. В. – Да се приеме. Няма да соча други доказателства.
Адв. Д. - Няма да соча други доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
Прочита докладваната по-горе присъда и прилага същата по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурор К. – Предлагам да потвърдите първоинстанционната присъда, като
правилна и законосъобразна. Съдът добре е разтълкувал събрания по делото
доказателствен материал и е постановил своя акт, като се е съобразил с този
доказателствен материал. Правилно е отчел констатираните наранявания и по двамата
участници в инцидента, както и заключението на експертите по изготвената СМЕ,
които подробно са обяснили механизма на настъпване на тези увреждания, най-вече
на това, което е с характер на средна телесна повреда по смисъла на НК. Съобразил се
е с начина на възникване на инцидента, неговото развитие, факта, че е предотвратено и
е приключило нападение и поради това е приел, че в конкретния казус е налице деяние
по чл. 129 от НК, именно и поради което Ви предлагам да потвърдите изцяло
постановената присъда.
Адв. В. - Напълно поддържам заявеното от прокурора. Обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна по всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, включително и приетата СМЕ. Не без значение е факта, че подсъдимият
в обясненията дадени пред ПРС признава за нанасяне на побоя, като в съвкупната
преценка на това признание и заявеното от него, са преценени и всички събрани
доказателства по делото включително и свидетелските показания, т.е. средната телесна
повреда е нанесена от жалбоподателя, той признава това деяние, признава, че ако не е
била жена му, би бил убил моя доверител. Освен това и всички други доказателства са
в тази насока и те не са опровергани от жалбоподателя. Моля да потвърдите присъдата
на ПРС.
Частният обвинител С. – Поддържам това, което каза адвоката.
Адв. Д. – Не мога да не се съглася с твърдението, че първоинстанционния съд е
констатирал напълно правилно фактите на базата на събраните доказателства по
делото, игнорирайки показанията на лъжесвидетел, който за пореден път трябваше да
обоснове нелепата и безумна версия на така наречения пострадал за началото на
инцидента. При конкретните обстоятелства е съвсем ясно, първата инстанция също го
приема, че е налице едно начало на противоправно поведение изразяващо се в
агресивно обвинения от частния обвинител спрямо подсъдимия. Забележете, след
размяна на реплики, частният обвинител удря подсъдимия с камък в главата, от
главата му руква кръв, затваря очите му, спасявайки живота си подсъдимият се
вкопчва в частният обвинител и тъй като има проблем с крака, повлича го, падат на
земята и започва размяна на удари. Това е фактическата обстановка приета от РС и РС
изгражда и предлага извода, че противоправното нападение от частният обвинител
2
спрямо подсъдимия било преустановена в момента, в който за части от секундата
подсъдимият спасявайки живота си се хващат за дрехите и двамата падат на земята и
продължават да си нанасят удари. Моля да констатирате очевидната неправилност на
подобен извод, който няма нищо общо освен с констатираните факти, а така също и с
изключително богатата, непротиворечива практика на ВС. Позволил съм си в
допълнителното изложение на жалбата да се позова на решение от моята младост,
според които съвсем ясно е, че нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападателя и когато нападателя сам се е отказал да го извърши. Същевременно
кратковременното прекъсване на нападението, което бързо може да се възобнови, не
означава прекратяване на нападението. В този смисъл освен посочената практика и
Постановление на пленума на ВС № 12 от 29.11.1973 г. При изложените обстоятелства,
просто няма как да се приеме голословния и абсурден извод на първоинстанционния
съд, че нападението е прекъснато. Как е възможно при преценка на всички фактически
обстоятелства да се направи такъв извод. Нападателят е нанесъл удар с камък в главата
на подсъдимия, той държи камък, нито прави крачка назад, нито хвърля камъка, нито
се оттегля, нито пада на колене, той с камък в ръката и за части от секундата докато не
е получил втори удар с камък, подсъдимият успява да се вкопчи в него, да го събори на
земята и да се спаси. Представете си за какво нападение говорим.
Моля в горния смисъл да се отчете явната категорична несъобразност на този
извод на първата инстанция, което е в резултат и на посочените практики, например
Решение № 196/15.04.2020 г. по НОД №817/2019 г. на ІІІ НО на ВКС, №320/04.06.2010
г. по НОД 268/2010 г. на ІІІ НО на ВКС, №609/26.02.1997 г., и много други. Това е
съвсем очевидна и ясна хипотеза, за което не е необходима и практика. В изложения
смисъл последвалите действия на моя подзащитник, макар и същия в обясненията си да
споменава, че е бил афектиран са изцяло и единствено мотивирани от желанието да
спаси живота си. Същият е отвърнал на агресията със средства значително по-ниски,
нападателят го е ударил с камък, той се е отбранявал с голи ръце. Очевидно е, че при
тази размяна на удари, единият удар може би е причинил въпросното процесно
увреждане с характер на средна телесна повреда. В тази връзка моля да имате предвид
практиката на ВКС. При такава ситуация нападнатият не е длъжен нито да бяга, нито
да се спасява, нито да вика помощ, той има право да се защити. При всичко казано, аз
съм напълно убеден, не мога да повярвам, че първата инстанция е стигнала до такъв
погрешен извод. Действията на моя подзащитен са изцяло в ситуация на неизбежна
отбрана. Действията му са законосъобразни, правно оправдани и са му помогнали да
защити живота си от едно явно посегателство. В този смисъл е налице и влязла в сила
присъда на БРС, която съм представил, която съм представил като препис. Моля да
отмените обжалваната присъда и да оправдаете подзащитния ми.
Последна дума на подсъдимия – Моето желание е да бъда оправдан, защото
всички мои действия бяха вследствие на неговия удар, хванах се буквално за него, той
3
си държеше камъка и в този момент се отбранявах, ако беше ме ударил още един път,
аз си заминавах, нямаше други хора, може би той се е подготвил. Аз физически съм
много по-тежък, свалил съм го долу, имам медицинско и влезнах в болница веднага в
неврологична хирургия, с наблюдение. От тук натам, той си е тръгнал в къщи. Не се
чувствам виновен.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът намери делото за изяснено и обяви че ще се произнесе с
решение в срок.
Заседанието завърши в 10.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4