РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Перник, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100246 по описа за 2025 година
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът Д. М. С. твърди, че на 22.11.2024 г. около 15:00 ч. на ул. *** в гр. *** до Т-
образно кръстовище с ул. ***, срещу магазин за кафе, алкохол и цигари „***“, срещу входа
на служебния паркинг на съдебната палата е пострадала при пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег. № ***. Уточнява, че инцидентът е
реализиран при следния механизъм: при движение на заден ход на посоченния автомобил за
влизане в реда на паркиралите автомобили водачът Н.Б.П. поради невнимание ударил
ищцата със задната част на автомобила, като в този момент тя пресичала пътното платно в
посока от съда към тротоара. Ударът настъпил в страничната дясна част на тялото на Д. М.
С., след което тя паднала на земята. Била транспортирана до Спешното отделение към
МБАЛ „***“ – гр. ***, където постъпила със силна болка, оток и ограничени движения в
областта на лявата раменна става. В посоченото лечебно заведение й била оказана първа
долекарска помощ и била имобилизирана. В исковата молба се сочи, че поради получената
тежка фрактура се наложило Д. М. С. да бъде транспортирана в УМБАЛСМ „***“ ЕАД,
където след преглед и консултация била приета за оперативна интервенция на лявата
раменна става, извършена на 25.11.2024 г. По време на същата била отстранена главата на
раменната кост и била поставена безциментна гленоидна основа, фиксирана чрез 2 бр.
винтове и инсерирана стандартна стоманена гленосфера, поставена била хумерална чашка с
винт и хумерална полиетиленова вложка. Престоят на ищцата в УМБАЛСМ „***“ ЕАД
продължил девет дни (от 22.11.2024 г. до 01.12.2024 г.). Била изписана с окончателна
диагноза: Полиграгментна фрактура на горния край на раменната кост (хумерус),
придружено с луксация в ставата; Едем на меките тъкани, придружен със ставен излив;
Травма на гръдния кош, неуточнена. Назначена й била медикаментозна терапия, изразяваща
се в прием на Профикс 500 мг. за период от 7 дни, Парацетамол 10 мг., Лифурокс 1500 мг.,
Трамалгин 50 мг., Листенон 10 мг., Тракриум 10 мг., смяна на превръзките в амбулаторен
порядък. Поради фрактурата на горния край на хумеруса и увреждания на шийните
1
коренчета впоследствие постъпила два пъти в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина към УСБАЛО „***“ ЕАД за извършване на физикални терапии и рехабилитация
при болести на опорнодвигателния апарат и при болести на периферната нервна система за
период от по 7 дни, считано от 22.01.2025 г. до 29.01.2025 г. и от 10.03.2025 г. до 17.03.2025 г.
Вследствие на извършените неинвазивни диагностични и терапевтични процедури било
отчетено наличие на миохипотрофия на мускулатурата на лявото рамо и проксималната
трета на мишницата, невъзможен юмручен ключов захват, скапуло-хумерален ритъм и
самообслужване - силно затруднени, както и наличие на спастична паравертебрална
мускулатура, ограничен обем на движение във всички равнини и положителен вертебрален
синдром. Дадени били препоръки за ХДР и продължаване на рехабилитационната програма
в амбулаторни и домашни условия. Ищцата твърди, че от настъпването на инцидента и към
момента на подаването на исковата молба (23.04.2025 г.) ползва отпуск поради временна
неработоспособност. Излага, че поради претърпяната фрактура в комбинация с легловия
режим чувствала тялото си сковано, често изтръпнало и със силни болки, мравучкания,
изпитвала слабост в съответната лява раменна област. Това често се засилвало вечер, което й
пречело да набавя необходимата доза сън. Първия месец след инцидента успявала да спи
единствено в седнало положение. Вследствие на натрупаното напрежение и страх от
претърпяното страдала от кошмарни сънища, редувани с безсъние, а последното в
комбинация с неудобствата, предизвикани от счупването, се отразили на настроението й
през деня. Наложило се да ползва постоянната чужда помощ и активни ежедневни грижи на
своите близки дори при извършването на елементарни за здравия човек дейности, свързани с
битови и хигиенни нужди. Това довело до пълна промяна на ежедневието на Д. М. С., което
я карало да се чувства унила и под зависимост на хората, които се грижат за нея. Освен това
станала бдителна, плаха и неуверена. Предпочитала да стои в дома си, тъй като изпитвала
силен страх от пътната обстановка и настъпването на подобен неочакван инцидент. В
исковата молба се твърди, че и към датата на подаването й възстановителният период
продължава, че болките в областта на цялата лява ръка са ежедневие, че ищцата чувства
слабост в лявата раменна става и спорадична болка, обемът в движенията в съответната
област бил ограничен. Сочи се, че продължават рехабилитационните процедури. Ищцата
поддържа, че вследствие на инцидента и в причинна връзка с него за нея настъпили и
имуществени вреди, изразяващи се в реализирани разходи в периода от 25.11.2024 г. до
07.02.2025 г., както следва: 3840 лева - за заплащането на медицинско изделие – система за
замяна на раменна става с обратен тип (ривърс/ инвърс), включваща избор на хумерално
стебло с циментно или безциментно закрепване, гленоидна база, гленоидна сфера и
хумерална чашка; 250 лева - за закупуването на медицинско изделие Medi sas 15-0110; 410
лева – за наем на електрическо болнично легло „Hypnos“, двулицев матрак, доставка и
монтаж; 25 лева - за заплащане на средна превръзка; 60 лева - за закупуване на медицинско
изделие, нерезорбируем конец; 1080 лева - за заплащане на самостоятелна стая в медицинско
заведение; 540 лева - за заплащане за придружител в болнична стая; 25 лева - за заплащане
на средна превръзка; 35 лева - за заплащане на рентгенография на хумерус; 40,60 лева - за
заплащане на потребителска такса в болнично заведение; 100 лева - за заплащането на
доставка и монтаж на болнично легло; 60 лева – за закупуването на оплетен полимерен
нерезорбируем конец със заострена игла. Уточнява, че наемането на болничното легло било
обусловено от невъзможността за заемане на правилна позиция за сън вследствие на
травмата. Разходите за заплащане на самостоятелна стая в болнично заведение и за
придружител се наложили, тъй като й била необходима постоянна помощ и грижи. В
исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на пътния инцидент отговорността
на водача на лекия автомобил била покрита от ответника „Лев инс“ АД по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № ***.
Поради това на 06.12.2024 г. Д. М. С. предявила пред дружеството претенция за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но същата не била удовлетворена.
С оглед на тези обстоятелства подала настоящата искова молба, с която моли да бъде
постановено решение, с което „Лев инс“ АД да бъде осъдено да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в
2
общ размер 6465,60 лева, ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на
претенцията пред ответника – 06.12.2024 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът „Лев инс“ АД оспорва основателността на предявените искове. Признава
наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между него и водача на процесния автомобил към датата на настъпване на
инцидента. Оспорва твърдението на ищцата, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило единствено поради действията на водача на лек автомобил „Хюндай И 20“ с рег.
№ ***. Оспорва, че инцидентът се е осъществил поради допуснати от страна на последния
нарушения на правилата за движение по пътищата. Твърди, че настъпването му е в
причинна връзка с поведението на ищцата, която с действията си е поставила водача на
автомобила в невъзможност да избегне удара. В отговора на исковата молба е посочено, че
Д. М. С. в качеството си на пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място, с което е създала предпоставки за настъпване на
произшествието и е станала причина за осъществяването му. Уточнено е, че ищцата е могла
да възприеме, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра движение на заден ход,
но взела решение да пресече пътното платно зад превозното средство, при положение че
водачът нямал възможност да я забележи. Ответното дружество сочи, че в непосредствена
близост до мястото на произшествието се намира пешеходна пътека, където Д. М. С. можела
да пресече. С оглед на тези факти навежда възражение, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва, че последната е
претърпяла описаните в исковата молба вреди вследствие на инцидента, както и причинно-
следствената връзка на вредите с произшествието, твърдяната от нея продължителност на
възстановителния период, както и че не е могла да се обслужва самостоятелно. Оспорва
подържания от Д. М. С. факт, че не се е възстановила напълно от претърпените травми,
както и че продължава да търпи душевни болки. Счита претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за прекомерно завишено по размер в противоречие с принципа по чл.
52 ЗЗД, като сочи, че същото не кореспондира с полученото увреждане, проведеното
лечение, срока за възстановяване, причините и обстоятелствата при произшествието, както и
с относимата съдебна практика. В отговора на исковата молба се поддържа, че с оглед
съпричиняването на вредите от страна на ищцата обезщетението подлежи на намаляване.
Оспорени са претенциите за лихви поради неоснователност на главните претенции за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
От представено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** се
установява, че е изготвен във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на
посочената дата в гр. ***, ул. ***, срещу входа на служебния паркинг на Районен съд –
Перник между лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № ***, управляван от Н.Б.П., и Д. М. С..
В графа „Обстоятелства и причина за ПТП“ е отбелязано, че при движение на заден ход за
влизане в реда на паркираните автомобили водачът на лекия автомобил не проявил
внимание към уязвимите участници в движението, а именно пресичащата не по
пешеходната пътека Д. М. С., а зад връщания назад автомобил, при което я ударил със
задната си дясна част. Посочено е, че вследствие на произшествието Д. М. С. е пострадала.
Като писмено доказателство е прието копие от протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.11.2024 г., изготвен от разследващ полицай при Първо РУ на МВР
– Перник, ведно с албум с фотоснимки от посетено местопроизшествие от 22.11.2024 г., от
които се установява, че в присъствието на поемни лица е направен оглед на ул. *** в гр. ***,
преди кръстовището с ул. ***, пред входа на служебен паркинг на Окръжен съд – Перник,
както и състоянието на пътя, метрологичните условия, положението и видимото състояние
на лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № *** към момента на извършването му, както и че
огледът е започнал в 18:10 ч. и завършил в 19:00 ч. В него е отбелязано, че на 20 м. преди
избрания ориентир има маркирана и обозначена с пътен знак пешеходна пътека,
3
перпендикулярна на ул. ***.
Видно от копие от екпикриза, издадена от „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение и спешна медицина ***“ ЕАД, „I-ва клиника по ортопедия и
травматология“ Д. М. С. е приета на 22.11.2024 г. с диагноза – счупване на горния край на
раменна кост, с констатирано обективно състояние – наличие на силни болки, оток и
ограничени движения в областта на лява раменна става. В нея е отбелязано, че е проведено
оперативно лечение чрез поставяне на хумерална чашка с винт UNIC и хумерална
полиетиленова вложка UNIC, както и че е изписана на 01.12.2024 г.
Представено е копие от епикриза, издадена от Университетска специализирана
болница за активно лечение по ортопедия „***“ ЕАД, Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, видно от което Д. М. С. е приета на 22.01.2025 г. за лечение,
включващо други видове рехабилитационни процедури, постъпила с оплакване от силно
ограничени, болезнени и затруднени движения в лява раменна става. От него се установява,
че е изписана в добро общо състояние, с подобрен локален статус с препоръки за
продължаване на рехабилитационната програма в амбулаторни и домашни условия.
По делото е представено копие от епикриза, издадена от Университетска
специализирана болница за активно лечение по ортопедия „***“ ЕАД, Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина, от което е видно, че Д. М. С. е приета на
10.03.2025 г. за лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, с
оплаквания от болки във врата, датиращи от дълго време, сутрешна скованост и затруднени
движения. В нея е отбелязано, че е изписана на 17.03.2025 г. в добро общо състояние и
подобрен локален статус с препоръки за продължаване на рехабилитационната програма в
амбулаторни и домашни условия.
Като писмени доказателства са приети пет броя болнични листове, както следва: №
*** от 05.12.2024 г., № *** от 07.01.2025 г., № *** от 04.02.2025 г., № *** от 06.03.2025 г. и
№ *** от 02.04.2025 г., от които се установява, че на Д. М. С. е била в отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 22.11.2024 г. до 26.04.2025 г. поради счупване на
горния край на раменната кост.
Представени са копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, с получател
Д. М. С., фискален бон към нея и декларация за избор на медицинско изделие за сумата
3840 лева с ДДС за закупуването на M2030001000003; UNIC
ANATOMIC/TRUMA+REVERSE, Система за тотална замяна на раменната става с обратен
тип, включваща избор на хумерално стебло с циментно или безциментно закрепване,
гленоидна база, гленоидна сфера хумерална чашка.
Приети са копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, с получател Д.
М. С. и фискален бон към нея за сумата 60 лева с ДДС за оплетен, полимерен,
нерезорбируем конец със заострена игла.
Видно от копия от фактура № ***, издадена от „Ортопрайм“ ООД, с получател Д. М.
С. и фискален бон към нея последната е заплатила сумата 250 лева с ДДС за Medi SaS 15-
0110.
Представени са копия от фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД, с получател
Р.В.Д. и фискален бон към нея за сумата 410 лева с ДДС за наем на електрическо болнично
легло, двулицев матрак за болнично легло, непромокаем калъф за матрак и транспорт при
доставка.
От копие от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с получател Д. М.
С., заедно с копие от фискален бон към нея е видно, че последната е заплатила 25 лева за
превръзка.
По делото са представени копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“
ЕАД, с получател Д. М. С., и фискален бон към нея за сумата 60 лева с ДДС за оплетен,
полимерен, нерезорбируем конец.
Видно от копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с получател Д.
4
М. С. и от фискален бон към нея последната е заплатила 1080 лева с ДДС за самостоятелна
стая за девет дни.
Представени са копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с
получател Д. М. С. и от фискален бон към нея за сумата 540 лева с основание
„придружител“.
От копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с получател Д. М. С.
и фискален бон към нея е видно, че същата е заплатила 25 лева за превръзка.
Като писмени доказателства са представени копия от фактура № ***, издадена от
УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с получател Д. М. С. и от фискален бон към нея за сумата 35 лева за
рентгенография на хумерус.
Видно от копия от фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, с получател Д.
М. С. и от фискален бон към нея е платена сумата 40,60 лева за потребителска такса престой
в болница.
Приети са копия от фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД, с получател Р.В.Д.
и от фискален бон към нея за сумата 100 лева с ДДС за доставка до врата, демонтаж на
ел.легло гр. ***.
Представено е копие от писмо на Д. М. С., адресирано от Лев инс“ АД, с което
ищцата е заявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й
имуществени и неимуществени вреди поради настъпило на 22.11.2024 г. в гр. ***, ул. ***
пътно-транспортно произшествие, при което била блъсната от лек автомобил „Хюндай“ с
рег. № ***, като в него е посочено, че отговорността на водача на превозното средство била
покрита от застрахователното дружество по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен със застрахователна полица № ***. Върху писмото е поставен входящ
номер, под който е заведено в „Лев инс“ АД, а именно: № ***.
От свидетелските показания на Р.В.Д. – дъщеря на ищцата се установява, че през
месец ноември 2024 г. майка й следвало да се прибере от работа до 16:00 ч., но закъснявала.
Поради това свидетелката започнала да я търси по телефона, както и да звъни на близки, за
да разбера каква е причината за закъснението. Около 18:00 ч. получила обаждане от
братовчедка си, която я уведомила, че Д. М. С. е в спешното отделение на пернишката
болница, тъй като била пострадала. Когато Р.В.Д. стигнала в болничното заведение, заварила
майка си да пищи от болка и да плаче. Ръката й била леко свалена надолу. Разбрала, че
ищцата била блъсната от таксиметров шофьор и паднала на ръката си. Оказало се, че в
пернишката болница никой не се наел да й окаже помощ, тъй като случаят бил сложен.
Поради това се наложило да тръгнат за болница ***. Извикали частна линейка, защото
транспортирането било трудно. Д. М. С. изпитвала силни болки и нямало как да се хване.
Близките й и болничният персонал я качили на носилката. Докато пътували към гр.
***болките били неописуеми. Пристигнали около 19:00 ч. Минали през всички кабинети.
Докторите казали, че счупването е много лошо и е наложителна операция. Ръката била
прикрепена леко към тялото и ищцата била настанена в болницата. Не можела да става, да се
върти и дори да помръдва. На следващата сутрин свидетелката помолила майка й да бъде
преместена в самостоятелна стая и тя да остане с нея като придружител, за да й помага при
ходене до тоалетна, хранене, пиене на вода и за всички физически нужди. Болките на Д. М.
С. продължавали, не можела да спи, постоянно викали сестрата, за да й дава обезболяващи
медикаменти. Не можела да се храни. Постъпила в петък вечерта, а операцията била
насрочена за понеделник – на 25.11.2024 г. На посочената дата чакали цял ден да бъде
отведена за операцията, но тя започнала в 15:00 ч. и продължила около пет часа, тъй като
била сложна. След това ищцата била много отпаднала, не можела да спи почти цяла нощ,
болките й продължавали. На следващия ден отново не можела да се обслужва сама, поради
което свидетелката й помагала. Престоят в болницата продължил още седмица. През цялото
време Д. М. С. изпитвала болки. Когато се прибрали в дома си, поръчали медицинско легло,
тъй като не можела да спи нормално, като свидетелката излага, че това е така и към момента
на разпита. Около три месеца ищцата имала нужда от чужда помощ. Според Р.В.Д. майка й
5
не се е възстановила напълно и изпитва болки. Не може да си вдига ръката, не може да се
преоблича сама, а движенията са много ограничени. От свидетелските й показания се
установява, че ищцата провела два пъти рехабилитационни процедури – през месец януари и
през месец март, но те дали малък резултат. От тях е видно също, че преди инцидента Д. М.
С. работела като ***, както и че не може да се върне на тази работа поради обездвижването
на ръката и болките. Към момента на разпита ищцата продължавала да ползва отпуск
поради временна неработоспособност. Свидетелката излага, че инцидентът се отразил и
върху психиката на майка й. Тя изпитвала притеснение, когато трябва да излиза и особено,
когато трябва да пресича улици, дори при светофарна уредба и пешеходна пътека,
припомняла си случилото се, сънят й бил неспокоен.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което не е оспорено от
страните, е видно, че въз основа на събраните по делото доказателства вещото лице е
достигнало до извод, че на 22.11.2024 г. около 15:00 ч. Д. М. С. предприела пресичане на ул.
*** в гр. *** в района между съдебната палата и кръстовището с ул. ***, като пресичала в
посока от служебния паркинг на съдебната палата към отсрещния парк. В същото време
водачът на лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № *** Н.Б.П. предприел движение на заден
ход в същия район, вследствие на което настъпил удар между задната част на автомобила и
дясната страна на пешеходката, като последната била съборена на асфалта, а водачът
установил автомобила в покой, където бил намерен впоследствие при извършения оглед.
Според заключението непосредствените причини за настъпване на процесното произшествие
се коренят от една страна в субективните действия на водача на лекия автомобил, който не е
проявил бдителност при осъществяване на маневрата заден ход, за да забележи пресичащия
пешеходец, а от друга страна – в субективните действия на ищцата, която не е предприела
пресичане на обозначено за целта място, при условие че в непосредствена близост има
пешеходна пътека. Според вещото лице не са налице данни за неблагоприятни метрологични
условия в причинна връзка с инцидента; не са налице повреди или особености на пътя в
причинна връзка с инцидента; няма данни да са били налице технически неизправности на
автомобила; няма данни водачът на превозното средство да е употребил алкохол или
упойващи вещества, като няма такива данни и относно пешеходеца; не са налице условия за
намалена или ограничена видимост; водачът на лекия автомобил е имал възможност да
забележи своевременно пресичащия пешеходец, но не го е сторил. Видно от заключението
мястото на удара е върху платното за движение на ул. *** в района между съдебната палата
и кръстовището с ул. *** – на необозначено за пресичане място, около средната на улицата.
В него е посочено също, че не са налице данни, от които да се направи извод дали
пешеходецът е разполагал с достатъчно време и дистанция, за да реагира на движението на
автомобила на заден ход и по този начин да избегне сблъсъка. Уточнено е, че по автомобила
не са открити следи от удара, но въз основа на събраните данни се установява, че
съприкосновението при него е настъпило със задната част на превозното средство.
От неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза е
видно, че вследствие на процесния инцидент ищцата получила контузия на гръдния кош,
многофрагментно счупване на лява мишнична кост в горния й край и изкълчване на лявата
раменна става; че е проведено оперативно лечение, изразяващо се в смяна на лява раменна
става; както и че получените увреждания са в причинна връзка с произшествието. От него се
установява също, че възстановяването на Д. М. С. продължава и към датата на прегледа -
04.09.2025 г., като към този момент ищцата продължава да е временно нетрудоспособна.
Вещото лице е посочило, че през периода на възстановяване последната търпяла болки и
страдания, като през първите три месеца те били с по-голям интензитет. При извършения
преглед съобщила, че все още изпитва болки в лява раменна става и изтръпване на ръката.
Бил констатиран ограничен обем в движението в лява раменна става при повдигане на
ръката напред от 90 градуса при норма 180 градуса и ограничен обем при повдигане на
ръката встрани от 70 градуса при норма 180 градуса. Според вещото лице разходите, за
които са представени копия от разходни документи по делото, са свързани с проведеното
лечение на полученото увреждане. При изслушване на заключението в открито съдебно
заседание то излага, че принципно при смяна на става няма пълно възстановяване и винаги
6
остава ограничен обем в движението. Посочва, че констатираният ограничен обем в
движенията на ръката при ищцата ще остане за постоянно. Изразява становище, че разходите
за наем на легло, за индивидуална стая в болничното заведение, както и за придружител не
са пряко свързани с увреждането, а са направени за подобрени битови условия по желание
на пациента.
С доклада на делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към 22.11.2024 г. отговорността на водача на лек автомобил
„Хюндай И 20“ с рег. № *** била покрита от ответника „Лев инс“ АД по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което съдът го приема за установено.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За да бъде уважен предявеният
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
настъпилото произшествие; виновно и противоправно поведение на водача на процесния
лек автомобил; претърпените имуществени и неимуществени вреди и размера на
имуществените вреди; причинна връзка между произшествието и твърдените вреди; както и
наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между водача на лекия автомобил и ответника към датата на произшествието.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент и обстоятелствата, при които е
реализиран, не са спорни между страните по делото и се установяват от приетото
заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. Видно от същото на 22.11.2024 г. около 15:00 ч. Д. М. С. предприела
пресичане на ул. *** в гр. *** в района между съдебната палата и кръстовището с ул. ***,
като се движела в посока от служебния паркинг на съдебната палата към отсрещния парк, а
в същото време водачът на лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № *** - Н.Б.П. предприел
движение на заден ход, вследствие на което настъпил удар между задната част на
автомобила и дясната страна на ищцата, като последната била съборена на асфалта. От
заключението се установява също, че произшествието е настъпило поради обстоятелството,
че водачът на лекия автомобил не е проявил бдителност при осъществяване на маневрата
движение на заден ход, за да забележи пресичащия пешеходец, при условие че не са налице
данни за намалена или ограничена видимост, а същият е имал възможност да я види
своевременно. С оглед на така установената фактическа обстановка във връзка с
реализирането на пътния инцидент съдът намира, че същият е настъпил поради
противоправно поведение на водача на лекия автомобил - Н.Б.П., който нарушил правилата
за движение по пътищата, предписани от разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП, според които водачът на превозното средство следва да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства; преди да започне движение назад водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението; по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая
водачът на процесния автомобил не е съобразил поведението си с посочените правила за
движение, доколкото не е проявил необходимата бдителност преди и при осъществяване на
предприетата от него маневра движение на заден ход, за да се убеди, че пътят зад
автомобила е свободен и няма да застраши уязвим участник в движението.
Вината на водача на лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № *** се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника, върху когото пада
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията.
Към датата на настъпване на пътния инцидент – 22.11.2024 г. отговорността на водача
7
на автомобила е била покрита от ответника „Лев Инс“ АД по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство е безспорно между страните по
делото.
Причинените на Д. М. С. неимуществени вреди се установяват от приетото копие от
епикриза, издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и
спешна медицина ***“ ЕАД, „I-ва клиника по ортопедия и травматология“, от
свидетелските показания на Р.В.Д. и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено. Видно от тях
ищцата е получила контузия на гръдния кош, многофрагментно счупване на лява мишнична
кост в горния й край и изкълчване на лявата раменна става, които са и причинили болки,
страдания, затруднения и неудобства в битово отношение. Според заключението на съдебно-
медицинската експертиза посочените увреждания са в причинна връзка с произшествието.
Въз основа на гореизложеното се налага извод, че са налице кумулативните
предпоставки на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за да бъде ангажирана
отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените на Д. М. С.
неимуществени вреди. Поради това и на основание чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен
справедлив размер на обезщетението за тези увреждания. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а при определяне на паричната сума, необходима за възмездяване на вредите, се
вземат предвид конкретни обективни факти, като тежестта и характерът на увреждането,
неговата продължителност и интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата,
при които е настъпило, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения,
наличието на остатъчни поражения, за които да няма лечение, допълнително влошено
състояние на здравето, причинени морални страдания, възраст на пострадалия и други
конкретни факти, които имат значение (Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
При определянето на обезщетението съдът следва да отчете и конкретните икономически
условия към момента на увреждането (в този смисъл са решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д.
№ 619/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о и решение № 59/ 29.04.2011 г. по т.д. № 635/ 2010 г. на ВКС, ІІ
т.о.).
Процесният инцидент се изразява в удар от лек автомобил, докато ищцата пресичала
ул. *** в гр.*** в района между съдебната палата и кръстовището с ул. ***, вследствие на
който паднала върху асфалтовата настилка на пътното платно. При падането получила
контузия на гръдния кош, многофрагментно счупване на лява мишнична кост в горния й
край и изкълчване на лявата раменна става. Проведено й е оперативно лечение, изразяващо
се в смяна на лява раменна става, във връзка с което била настанена в болнично заведение за
срок от девет дни. Видно от свидетелските показания на Р.В.Д., които съдът кредитира, тъй
като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на
останалия събран по делото доказателствен материал, Д. М. С. изпитвала много силни болки
непосредствено след инцидента и по време на болничния престой, не можела да спи, не
можела да става и да се върти, както и да се обслужва самостоятелно, поради което й била
необходима непрекъснатата помощ от дъщеря й. След като била изписана, болките
продължили. Oт показанията на свидетелката Д. (дадени на 18.09.2025 г.) и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза (според което вещото лице е извършило преглед на
ищцата на 04.09.2025 г.) е видно, че болките продължават в период около десет месеца след
настъпване на инцидента, като според заключението през първите три месеца са били с по-
голям интензитет. Когато се прибрала в дома си, ищцата отново не можела да спи нормално,
както и да се грижи за себе си. Около три месеца й била необходима чужда помощ според
показания на Р.В.Д.. През целия период от настъпване на инцидента до провеждане на
разпита на последната Д. М. С. ползвала отпуск поради временна неработоспособност.
Видно от свидетелските показания ищцата няма възможност да се върне на работа като
санитар, която упражнявала преди произшествието, предвид естеството и характера на
задълженията, които включва. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза
въпреки двукратно проведени рехабилитационни процедури е налице ограничен обем в
движенията на ръката на Д. М. С., като следва: при повдигане на ръката напред от 90
8
градуса при норма 180 градуса, а при повдигане на ръката встрани от 70 градуса при норма
180 градуса. При определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетно обстоятелството, че невъзможността за осъществяване на
движенията на ръката в пълния им обем ще остане за постоянно, в какъвто смисъл е
изявлението на вещото лице, направено при изслушване на заключението в съдебно
заседание. Последното от своя страна води до необходимост от промяна на начина на живот
на ищцата в посока влошаване. Следва да бъде съобразен и фактът, че процесният инцидент
е причинил на Д. М. С. не само физически болки и неудобства, но й се е отразил негативно и
в емоционален и психически план, доколкото според показанията на Р.В.Д. майка й спи
неспокойно, припомня си случилото се и се притеснява, когато се налага да пресече улица.
Като взе предвид тези обстоятелства, възрастта на ищцата към датата на инцидента – *** г.,
както и стандарта на живот в страната към момента на настъпването му, съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лева.
Претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване
на система за замяна на раменна става с обратен тип (ривърс/ инвърс), включваща избор на
хумерално стебло с циментно или безциментно закрепване, гленоидна база, гленоидна сфера
и хумерална чашка в размер на 3840 лева; за закупуването на медицинско изделие Medi sas
15-0110 в размер на 250 лева; за наем на електрическо болнично легло „Hypnos“, двулицев
матрак, доставка, монтаж и демонтаж в общ размер 510 лева; за заплащане на средна
превръзка – 2 х 25 лева – общо 50 лева; за закупуване на медицинско изделие,
нерезорбируем конец - 60 лева; за заплащане на самостоятелна стая в медицинско заведение
- 1080 лева; за заплащане за придружител в болнична стая - 540 лева; за заплащане на
рентгенография на хумерус - 35 лева; за заплащане на потребителска такса в болнично
заведение - 40,60 лева; и за закупуването на оплетен полимерен нерезорбируем конец със
заострена игла на стойност 60 лева се установяват от приетите копия от фактура № ***,
издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, фактура № ***, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, фактура №
***, издадена от „Ортопрайм“ ООД, фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД, фактура
№ ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“
ЕАД, фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, фактура № ***, издадена от
УМБАЛСМ „***“ ЕАД, фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, фактура № ***,
издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД,
фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД и от фискалните бонове към тях. Общият
размер на направените разходи възлиза на 6465,60 лева. Тези разноски са реализирани във
връзка с преодоляване на последиците от получените увреждания, като според заключението
на съдебно-медицинската експертиза са свързани с проведеното лечение на причинените
вреди. Следователно ответното дружество, като застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил „Хюндай и20“ с рег. № ***, следва
да понесе на основание чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността за сторените от ищцата разходи във
връзка с лечението и възстановяването на уврежданията, настъпили вследствие на
процесния инцидент, представляващи за нея имуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че в полза на Д. М. С. следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, е
необходимо да бъде разгледано наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Противно на твърдяното в писмената
защита на ищцата с отговора на исковата молба „Лев инс“ АД е изложило ясни и конкретни
факти, въз основа на които е навело възражение, че поведението на Д. М. С. е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а именно, че същата е предприела неправомерно
пресичане на пътното платно на необозначено за това място, при условие че в близост до
него има пешеходна пътека и имала възможност да възприеме, че процесният автомобил се
движи на заден ход, като по този начин създала предпоставки за настъпване на
произшествието. Това възражение, ведно с фактите, на които е основано, е отразено в
доклада на делото.
Последователно в съдебната практика се приема, че намаляването на обезщетението
9
за вреди при непозволено увреждане на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди (т. 7 от
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, решение № 159/ 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/
2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.д. № 35/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 59/ 10.06.2011 г. по т.д. № 286/ 2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 169/ 28.02.2012
г. по т.д. № 762/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 78/ 10.07.2014 г. по т.д. № 1982/ 2013 г. на
ВКС, І т.о. и др.). За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, неговото поведение следва да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
необходимо е да бъде констатирано, че същият обективно е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. В този
случай е без значение вината му. Следва да бъде отчетено само конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за увреждането. Релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи принос
на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с виновното и противоправно поведение
на деликвента) до настъпване на вредите.
При определяне на степента на съпричиняване следва да бъде съпоставена тежестта
на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредите. В този смисъл са
решение № 15/ 19.02.2020 г. по т.д. № 146/ 2019 г. на ВКС, ІI т.о. и решение № 118/
27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т.о. В случая от приетото заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че непосредствените причини за
настъпване на процесния инцидент се коренят от една страна в субективните действия на
водача на лекия автомобил, който не е проявил бдителност при осъществяване на маневрата
заден ход, за да забележи пресичащия пешеходец - ищцата, а от друга страна – в
субективните действия на последната, която не е предприела пресичане на обозначено за
целта място, при условие че в непосредствена близост има пешеходна пътека.
Обстоятелството, че на по-малко от 20 метра от мястото на настъпване на вредоносното
събитие има маркирана и обозначена с пътен знак пешеходна пътека е видно и от приетото
копие от протокол за оглед на местопроизшествието. Следователно Д. М. С. чрез действията
си, изразяващи се в пресичане на платното за движение на необозначеното за това място,
непосредствено до пешеходна пътека без да спази изискването на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДВП е
допринесла обективно за настъпването на увреждането в голяма степен. При определяне на
конкретния й принос съдът съобразява отразеното в заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, че не са налице данни, от които да се направи извод, че същата
е разполагала с достатъчно време и дистанция, за да реагира на движението на автомобила
на заден ход и по този начин да избегне сблъсъка. Освен това при преценка на поведението
на участниците в пътния инцидент взема предвид и завишените изисквания към водача на
моторното превозно средство за осигуряване на безопасност на движението спрямо тази на
пешеходците, както и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил не е проявил
необходимото внимание при предприетото от него движение на заден ход, за да се убеди, че
няма да засегне неблагоприятно другиму през цялото време на осъществяваната маневра,
при условие че е имал такова задължение, както и възможност да забележи своевременно
пресичащия пешеходец, което е видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Въз основа на тези обстоятелства настоящият състав намира, че действията на
ищцата са допринесли за настъпването на процесния инцидент и съответно за причинените
вреди в обем от 30 %. Поради това следва да й бъдат присъдени 70 % от определените по-
горе обезщетения за имуществени и неимуществени вреди (съответно определените
обезщетения да бъдат намалени с 30 %), както следва: 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 4525,92 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Мотивиран от горните съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата 35 000 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 60 000 лева, а искът за
обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен за 4525,92 лева и отхвърлен за разликата
до претендираните 6465,60 лева.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност", се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл. 429, ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума, като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Следователно застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
от двете дати е по-ранна (в този смисъл са решение № 128/ 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018
г., решение № 60112/01.12.2021 г. по т.д. № 1221/2020 г. на ВКС, I т.о. и решение № 72/
29.06.2022 г. по т.д. № 1191/ 2021 г. на ВКС, I т.о.). В процесния случай от приетото копие от
писмо на Д. М. С., адресирано от Лев инс“ АД, се установява, че ищцата е заявила
извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й
имуществени и неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 22.11.2024 г. в ***, ул.
*** пътно-транспортно произшествие, при което била блъсната от лек автомобил „Хюндай“
с рег. № ***. От поставения входящ номер върху него - ***. се установява, че е заведено в
„Лев инс“ АД на 06.12.2024 г., като последното обстоятелство не е оспорено от ответника.
Поради това върху сумите 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4525,92
лева – обезщетение за имуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва, считано
от 06.12.2024 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Ищцата не е сторила съдебни разноски по делото, поради което такива не следва да й
бъдат присъждани.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. С. следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество сторените от него съдебни разноски за депозити
за вещи лица по допуснатите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи и
юрисконсултско възнаграждение (дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя на 450 лева предвид
материалния интерес по делото и процесуалните действия, извършени от името на
ответника) съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, в размер на 314,12 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие процесуалният
представил на Д. М. С. – адв. Г. Й. й е предоставил безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Поради това и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА „Лев инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адв. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева,
като при определянето му съдът съобрази материалния интерес на спора, обстоятелството,
че предмет на делото са два обективно съединени иска, фактическата и правна сложност на
производството, ангажирания от страните доказателствен материал и процесуалните
действия, извършени от името на ищцовата страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Перник съдебни разноски за държавна такса и депозити за вещи
лица по допуснатите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, от
внасянето на които Д. М. С. е освободена с определение № 321/ 20.05.2025 г., съразмерно на
уважената част от исковите претенции, възлизащи на 1774,31 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. С.офийско шосе № 67А, да заплати на Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 35 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства поради травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, многофрагментно счупване на лява
мишнична кост в горния й край и изкълчване на лявата раменна става, както и сумата
4525,92 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплщане на
25.11.2024 г. на система за тотална замяна на раменната става с обратен тип, включваща
избор на хумерално стебло с циментно или безциментно закрепване, гленоидна база,
гленоидна сфера хумерална чашка по фактура № ***, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД; на
25.11.2024 г. за закупуване на оплетен, полимерен, нерезорбируем конец със заострена игла
по фактура № ***, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД; на 25.11.2024 г. за закупуване на Medi
SaS 15-0110 по фактура № ***, издадена от „Ортопрайм“ ООД; на 04.12.2024 г. за наем на
електрическо болнично легло, двулицев матрак за болнично легло, непромокаем калъф за
матрак и транспорт при доставка по фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД; на
05.12.2024 г. за заплащане на превръзка по фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“
ЕАД; на 05.12.2024 г. за закупуване на оплетен, полимерен, нерезорбируем конец по фактура
№ ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД; на 05.12.2024 г. за самостоятелна стая за девет
дни по
фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД; на 05.12.2024 г. за заплащане за
придружител по фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД; на 12.12.2024 г. за
заплащане на превръзка по фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД; на
04.01.2025 г. за рентгенография на хумерус по фактура № ***, издадена от УМБАЛСМ „***“
ЕАД; на 23.01.2025 г. за заплащане на потребителска такса престой в болница по фактура №
***, издадена от УМБАЛСМ „***“ ЕАД; и на 07.02.2025 г. за демонтаж на електрическо
легло по фактура № ***, издадена от „АДАПТ Бг“ ООД, които вреди са претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.11.2024 г. на ул. *** в ***
в района между съдебната палата и кръстовището с ул. ***, при което Д. М. С. била
блъсната от лек автомобил „Хюндай и20“ с рег. № *** по вина на водача на лекия автомобил
- Н.Б.П., чиято отговорност е покрита от „Лев инс” АД по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 06.12.2024
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 35 000 лева до претендираните 60 000 лева, както и иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 4525,92 лева до претендираните 6465,60
лева.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Софийско шосе №
67А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 314,12 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Софийско шосе № 67А, да заплати на адв. Г. Й. Й., ЕГН **********, с адрес на
кантората: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3500 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Софийско шосе № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1774,31 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12
13