Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23 от 27.07.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на седми юли две
хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 27 по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба на Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и със
съдебен адрес ***, офис 3 против Областна дирекция на МВР Русе, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 000,00 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № 20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП – І РУ при
ОД МВР Русе; законна лихва от датата на деликта – 22.12.2020 г. до окончателното
плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител – адв. В.В.,***, поддържа исковата претенция и ангажира гласни
доказателства. Представя писмена защита.
Ответникът по иска – ОД на МВР Русе, представляван
в процеса от главен юрисконсулт Т.Й., счита заявените от Т. искови претенции за
недопустими, а при условията на евентуалност – неоснователни и недоказани.
Представя писмен отговор на исковата молба и писмени бележки. Претендира
разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе
изразява становище за противоправно и укоримо поведение на ищеца Т., поради
което счита, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и обезщетение
не се дължи, а в условията на алтернативност иска да се приложи ал. 2 - да се
намали исканото обезщетение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира,
че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което
твърди настъпили неимуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен
юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така
подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните съображения:
С Наказателно
постановление № 20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП – І РУ при
ОД МВР Русе е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.Т.Т. за това, че на 25.11.2020
г. около 22:50 часа в гр. Русе, ул. “***“ № 99, вх. 3, ет. 6 по
сигнал за семеен скандал с побой, подаден от Г.П.Т., Т. „пречи
на полицейски орган ла изпълни задълженията си по служба като отказва да
представи документ за самоличност.отказва да спомогне за изясняваме на случая и
отправя закани към полицейски служители.“ Прието е, че Т. е нарушил чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, и на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева.
Недоволен от така наложеното му
административно наказание, Т. е оспорил посоченото наказателно постановление
пред Районен съд - Русе, като е било образувано НАХД № 47/2021 г. по описа на
съда. С Решение № 184/19.05.2021 г., постановено по посоченото дело, състав на
Районен съд - Русе е отменил оспореното наказателно постановление. В мотивите
на съдебният акт е посочено, че „Основният недостатък, от който страда наказателното
постановление се изразява в това, че е допуснато на практика смесване на
обективните признаци (диспозициите) на съставите по чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1
от ЗМВР, като не става ясно предвид обстоятелствената част на наказателното
постановление (която е дословен препис на АУАН) коя от двете норми всъщност се
има предвид въпреки, че цифрово е посочена нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР. Този
недостатък не може да се преодолее и с оглед посочване на нормата на чл.64 ал.4
от ЗМВР, като нарушена законова разпоредба, съгласно която разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение.“ Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 09.06.2021 г.
Т.
е сезирал съда с Искова молба вх. № 213/19.01.2022 г., с която претендира
присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно Наказателно
постановление № 20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор – І РУ при ОД
МВР Русе. Пресъздадена е от негова гледна точка конфликтът, случил се на
25.11.2020 г., между него и съпругата му Г.Т., в семейното им жилище, като
посочва, че е била налице официална процедура за развод. Счита, че без никаква
причина и непровокирано от него,
изведнъж в хола на жилището нахлули полицаи. Описва подробно поведението на
полицаите, като твърди неправомерност на поведението им, включително слагане на
белезници. След това в исковата молба се излагат подробности за емоционалното
състояние на Т., като твърди, че свидетел на случващото се е и неговия син.
Описва още начина, по който е изведен от дома си и заведен „принудително и безпричинно в Първо
РПУ“, където пак според негови твърдения му е нанесен побой,
без да е оказвал съпротива. Посочва подробни данни за физическото си състояние:
„Още от вратата, щом ме видя дежурният ми нанесе тежък
удар в лявото бедро с коляно, а после тези които ме доведоха се нахвърлиха
върху мен и ми нанесоха няколко удара в ребрата, бедрото и лицето, без от моя
страна да е имало каквато и да е съпротива!
През
цялото време бях с белезници, а ръцете ми бяха сложени отзад. От ударите
започна да тече кръв от устата ми и поради факта, че съм със зъбна протеза -
кръв потече и от венците. Изтече ми минимум 50 мл. кръв, която се намираше
между 2 и 3 банка, в стая № 12 на 1-во РПУ. Виждайки безпомощното ми състояние,
друг дежурен дойде, същият даде вид, че ме познава визуално. Той нареди да ми
свалят белезниците, които бяха травмирали сериозно ръцете ми, тъй като бяха
стегнати до край.
Тримата,
които ме биеха, от общо петимата служители, ме наричаха „боклук",
„насилник", „мръсен доктор" и други подобни. Двама от екип явно ме
познаваха. Бяха изготвени протоколи за обиск - взеха ми часовника и колана.
Заявиха, че ще спя в ареста. Осигуриха ми вода заради видната травма в устата
ми. Вътрешната част на устните и бузите бяха разкъсани от нанесените удари по
лицето ми. Написаха ми два АУАН - за неизпълнение на полицейско разпореждане -
на което възразих, в писмен вид и за счупена лична карта, която дадох на полицая
цяла, а в дома ми още беше върната леко пукната.“
След това
са описани действията на „най-старшият“ по
смяна, за когото се сочи, че не е малтретирал Т., дори е отишъл да вземе да
вземе от дома му обувки, яке и одеяло за да пренощува някъде, но не в апартамента
му. Описва как на следващия ден е получил достъп до жилището си с помощта на полицаи
от І РУ. Твърди, че след преглед при
специалист е издадено Медицинско удостоверение СМУ № 9158/2020 г., като цитира
заключението на лекаря (непредставено по делото). Посочва, че дълго време след
случилото се възстановява от физическите травми.
В исковата
молба е отбелязано, че му е издадена заповед за задържане и две наказателни
постановления – за лична карта, счупена в областта на лазерната перфорация и за
неизпълнение на разпореждане на орган на МВР.
Като допълнителни проблеми, „свързани и
произтичащи от неправомерните действия“
определя факта, че в гр. Русе е известен като професионалист, а задържането му
и наложените му санкции са довели до уронване на престижа му пред близки,
колеги, съседи и познати, особено пред собственото му дете. Счита, че е станал
повод за чести обсъждания по негов адрес, което е причинило стрес не само за
него, но за непълнолетния му син; станал е за „смях и
подигравки на обществото“. Твърди, че
стресът и безсънните нощи са се отразили негативно на здравословното му състояние
и работата, рязко е намаляло теглото му, обмислял е варианта да посети
психолог. Направено е заключение, че изгубеното време, добро име и стресът от
упражненото върху Т. физическо и психическо насилие никой не може да върне.
Позовава се на TP № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК и от TP № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, свързани с приложението на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата
за вреди, причинени на гражданите. Също така цитира чл. 1 от ЗОДОВ, като
релевира твърдение, че всички предпоставки за реализиране на тази отговорност в
конкретния случай са налице. Във връзка с размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, базирайки се на постоянната
съдебна практика на ВКС, разглежда приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
С процесната искова молба е формулира следния петитум:“ ... да постановите решение, с което: Да осъдите Областна
дирекция на МВР - Русе, да ми заплати сума в размер на 3 000 /три хиляди/лева,
представляваща обезщетение за причинените ми неимуществени вреди, изразяващи се
в унижение на честта и достойнството ми,безсънни нощи,уронен престиж и
психологически стрес получени от неправомерните действия на служителите на
Областна дирекция на МВР - Русе - съставен АУАН № 546892/25.11.2020 г. за
извършено нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на
орган на МВР,въз основа на който ми беше издадено Наказателно постановление №
20-425/22.12.2020 г. от Началника на сектор „ОП" - I РУП при ОД на МВР -
гр. Русе, с което ми беше наложено административно наказание "глоба"
в размер на 500 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР - отменено с Решение №
184 от 19.05.2021 г. по АНД № 20214520200047 от 2021 г. по описа на Районен съд
— Русе, IV-ти нак.състав,ВЕДНО със законната лихва от датата на деликта -
22.12.2020 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение като пряка и
непосредствена последица от незаконното издаденото срещу мен НП, както и
направените съдебни разноски по настоящото дело.“
С
Разпореждане от 31.01.2022 г. съдията – докладчик е предоставил срок на Т. да
отстрани нередностите в предявената искова молба поради факта, че съществува противоречие
между изложението в исковата молба и отправеното искане в началото и в края на
молбата. В молбата е посочено, че се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, нанесени на ищеца чрез незаконосъобразно издадено наказателно
постановление, което е отменено с влязло в сила съдебно решение. В изложението
подробно са описани обстоятелствата, довели до издаване на „…Наказателно
постановление № 20-924 от 22.12.2020 г.
от Началника Първо РУ ОДМВР Русе, с което за административно нарушение ми беше
наложено административно наказание - „глоба" в размер на 100 лева, на
основание чл. 81 ал. 2, т. 2 от ЗБЛД….“ и „…Наказателно постановление №
20-425/22.12.2020 г. от Началника на
сектор „ОП" - I РУП при ОД на МВР - гр. Русе, с което ми беше наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. на основание
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР….“, като
се акцентира на неправомерните, според ищеца, действия на служителите на ОДМВР
– Русе във връзка с полицейската проверка, извършена в дома му на 25.11.2020 г.
и със задържането му на същата дата от полицейските органи. В края, в петитума
на исковата молба се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от
неправомерни действия на служители на ОДМВР – Русе – съставяне на АУАН, въз
основа на който е издадено и наказателно постановление, отменено впоследствие
от решение на Районен съд – Русе.
В
изпълнение на дадените разпореждания, Т. е представил молба -уточнение вх. №
535/11.02.2022 г., с която уточнява, че претендира „обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000 /три хиляди/лева, получени от отменен
незаконосъобразен акт - Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г.
издадено от Началник сектор „ОП" - I РУ при ОД на МВР Русе – Я. Г., с
което ми беше наложено административно наказание "глоба" в размер на
500 лв. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР - отменено с Решение № 184 от
19.05.2021 г. по АНД № 20214520200047 от 2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, IV-ти нак. състав, ВЕДНО със законната лихва от датата на
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния акт - 09.06.2021 г.
до окончателното плащане на присъденото обезщетение, както и направените
съдебни разноски по настоящото дело.“ Относно твърдяните настъпили неимуществени вреди, сочи, те са
във връзка с издадения акт и се изразяват в унижение на честта и достойнството
му, безсънни нощи, уронен престиж и психологически стрес за периода от
22.12.2020 г. до 09.06.2021 г.
Ответникът
е представил Отговор на исковата молба вх. № 844/07.03.2022 г., в който твърди,
че претенциите в исковата молба на Т. са недопустими, а при условия на
евентуалност – неоснователни и недоказани, като оспорва същите по основание и
по размер. Във връзка с недопустимостта сочи, че Т. е предявил три отделни иска
срещу ОД МВР Русе, въз основа на едни и същи обстоятелства, като съответно в
Административен съд – Русе са образувани три административни дела - № 27/2022
г.; № 28/2022 г. и № 29/2022 г. В тази връзка се сочи, че отговорността е
възможно да бъде реализирана само веднъж и се цитира Решение № 14737/27.11.2020
г. по адм. д. № 7910/2019 г. на ВАС по аналогичен случай. В отговора са
изложени подробни разсъждения относно предпоставките, при които се реализира
отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът
твърди, че претърпените от Т. вреди не са пряко следствие от отмяната на
Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор
ОП – І РУ при ОД МВР Русе. Сочи още, че за твърдяните отрицателни преживявания
ищеца не е представил доказателства. Прави се изявление, че нито служителите,
нито пресцентъра на ОД МВР Русе са предоставяли и/или разгласявали информация
относно задържането на Т. и издаването на наказателни постановления спрямо
него. Такава информация е разгласявана единствено от него, и в случая даже не е
налице съпричиняване, а изцяло самопричиняване на неблагоприятни последици.
Оспорва се интензитета на твърдяните негативни последици и се подчертава, че
спрямо Т. е ангажирана административнонаказателна отговорност, а не
наказателна. Направен е извод, че поради неоснователността на главния иск,
неоснователен е и акцесорния такъв за присъждане на лихва. Отделно се оспорва паричния еквивалент
(3 000 лева) на заявените от Т. неимуществени вреди – сочат се факторите
(определени от трайната съдебна практика), които следва да бъдат съобразени при
определяне на обезщетението, като този размер не следва да бъде източник на
обогатяване за лицето, което претендира обезщетение. Релевира се възражение, че
за Т. не са възникнали неимуществени вреди поради факта, че в конкретния случай
те са нетрайни и не засягат в значителна степен физическото, психическото и
социалното благосъстояние. С отговорът ответникът претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева, като е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
първото по делото съдебно заседание на 07.04.2022 г. съдът отново е дал
указание на Т. да уточни писмено какви неимуществени вреди са настъпили за него
от издаденото Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г. и конкретно в
какъв размер за всяка неимуществена вреда е претендираното обезщетение, като
същевременно ясно разграничи тези вреди от същите, настъпили от издаването на
Наказателно постановление № 20-424/22.12.2020 г. и от Заповед за задържане №
1882зз-152/25.11.2020 г. Това поредно указание е наложено от факта, че на една
и съща дата – 25.11.2022 г. са съставени два акта за установяване на
административно нарушение и е издадена едновременно с това заповед за
задържане, като Т. не е разграничил от кой акт какви неимуществени вреди
произтичат.
С
допълнителна молба – уточнение вх. № 1541/12.04.2022 г. процесуалният
представител на ищеца е посочил, че неимуществените вреди произтичат от Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020
г., с което му е наложена глоба в размер на 500 лева. Неимуществените вреди се
изразяват в унижение на честта и достойнството му за това, че без вина е
обвинен в пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си. Друга причина
е факта, че вследствие на издаденото наказателно постановление Т. е изпитал
психологически стрес от това, че в момента на пандемия е следвало да намери сумата
от 500 лева и да води съдебни дела, за да доказва правотата си. Посочено е, че
периодът на тези неимуществени вреди е от 05.01.2021 г. – датата на връчване на
процесното наказателно постановление до 09.06.2021 г. – датата на влизане в
сила на отменителното решение на Районен съд – Русе.
По
искане на ищеца, в последното по делото съдебно заседание, до разпит е допуснат
доктор Г.Х.М.. Същият дава показания, че познава ищеца от 2006 г., като са в приятелски
и колегиални отношения. В края на месец ноември или началото на месец декември
2020 г., в най-големия пик на Ковид пандемията, Т. се е обадил на М., че имал
семеен скандал и че може би съпругата му е извикала полиция. Т. е разказал още,
че полицаи са дошли на място, които са се опитали да разрешат проблема и са
възникнали пререкания, в резултат на което му е била счупена личната картата,
отвели са го в районното управление, където са го разпитали. М. знае от Т., че
има издадено наказателно постановление за това, че Т. не изпълнява полицейско
разпореждане и му е споделил, че постановлението е отменено. Дава сведение за Т.,
че по принцип той е много активна личност и като почувства, че е несправедливо
обвинен, се активира сериозно и когато чувството му за справедливост е
накърнено, е готов да се защитава докрай. Тази активност се проявява в подобни
ситуации в „нахъсване“, Т. започвал да казва „аз ще докажа…, няма да оставя
това така…“. М. заявява, че се е наложило да приюти в негов апартамент Т. в
този период и има преки наблюдения. Според свидетеля, Т. е бил потиснат, бил е
отчаян дали ще успее да разреши проблемите си, а след това започнал да се бори
с несправедливостите. Този период на потиснатост продължил поне до Нова година
- 2020 г. Свидетелят М. посочва още, че
според Т. полицаите са били извикани да въдворят ред, да възстановят
обстановката в семейното жилище и според Т. не е било нормално да влязат в
жилището му и да го арестуват пред очите на детето му, като ищеца не е споделил
конкретни реплики и поведение за него и полицаите в този момент. М. заявява, че Т. е бил потиснат от една
страна, че се разделя със съпругата си, а от друга страна, че е наказан с това
наказателно постановление. Свидетелят прави изявление, че Т. е лекар клинична
лаборатория и се занимава с лабораторни изследвания, а той самият е
рентгенолог, специалист образна диагностика. М. не е ходил в семейното жилище на
ищеца към онзи период, но знае къде е блокът. Т. е споделил с М., че му е била
издадена ограничителна заповед. От тази заповед ищецът е бил потиснат, най-вече
поради факта, че не може да се види със сина си, което е проблем за Т.. Свидетелят
дава показание, че Т. е бил потиснат и заради съпругата си, с която нещата са
били пререшени.
На
въпрос на съда дали в този момент в живота на Т. се натрупват множество
отрицателни събития, които комплексно обуславят това негово състояние, тази
негова потиснатост, да не бъде такъв, какъвто свидетеля го познава, последният
отговаря, че не го е виждал толкова потиснат, но е правил разлика между
проблемите със съпругата си и тези от наказателното постановление.
На
въпроси на процесуалния представител на ответника свидетеля посочва, че за Т.
влизането на полицията в дома му без основание и задържането му са били
неправомерни, още повече че влизането е било късно през нощта и освен това е
бил изведен с белезници. Свидетелят счита, че точното състояние на Т. е, че е
неразбран.
По искане
на ответника до разпит в съдебно заседание на 23.06.2022 г. като свидетели са
допуснати съпругата на Т. и полицейските служители, имащи отношение към
задържането на Т. и съставянето на актовете за административни нарушения.
Свидетелката
Т. като съпруга на ищеца разказва за възникналия през 2020 г. конфликт с него и
защо е извикала полиция (случай на домашно насилие), препредава ситуацията
относно поведението на органите на реда и това на ищеца. Твърди, че тя е
разрешила на полицаите да влязат в семейното жилище; обяснява отказа на ищеца
да се види и разговаря с тях, както и поведението му на терасата на хола и
заплахи за полицаите. Т. твърди, че синът им (на 15 г. тогава) е бил в детската
стая и не е присъствал на случката. Посочва, че районното управление е близо до
дома им и тя е отишла да даде писмени показания. След това се е върнала заедно
с полицай, за да вземат лични вещи на съпруга й. Изрично подчертава, че детето
не е присъствало на „грозни сцени“ – взела е мерки то да стои в стаята си и да
не се стресира от това, че има полиция в къщи, а и поведението на съпруга й,
което след случилото се, защото преди това той се е държал агресивно с нея.
Допълнително се е уплашила от заплахите, които Т. е изричал докато е бил на
терасата. Не е видяла полицаите да го удрят и употребяват физическа сила, нито
да изричат обидни реплики. Само тя е видяла, че го извеждат с белезници, но не
и синът им. Твърди, че е чула как полицаите питат Т. дали ще си обуе обувки, но
той е отказал – бил е облечен с домашни дрехи и по джапанки.
Свидетелят
младши инспектор Р.Р.М., старши полицай в ГООР на отдел ОП, І РУ - Русе дава
показания, че по сигнал за семеен скандал е посетил жилище на ул. „****“, но не си спомня
дата и точния адрес. Описва поведението на Г.Т. – съпругата на ищеца, която
заявила, че ищецът й блъснал главата в мивката. Самият ищец отказал да
разговаря с полицаите. След разрешение от Т., те (заедно с полицай Д.Д.) влезли
в жилището, като Т. се държал агресивно и търсел конфронтация. При поискан
документ за самоличност, Т. взел личната си карта, излязъл на терасата и
заявил, че ще хвърли личната си карта и полицаите през балкона. На няколко пъти
му разпоредили да влезе в апартамента и да представи документ за самоличност,
както и да преустанови действията, но ищецът отказал. Наложило се да сложат
белезници защото на няколко пъти отправил заплахи към тях и видимо бил вербално
агресивен. Не оказал съпротива, не е имало насилие, но държанието му е било
агресивно. Заплахите се изразявали в това, че ще изхвърли полицаите през
прозореца. Не си спомня на кой етаж – пети или шести е било жилището, но е било
високо, не е било на първия етаж. Твърди, че е възприел заплахите му като
заплаха за живота им.
Свидетелят младши полицай Д.Д., старши полицай в ГООР на
отдел ОП, І РУ - Русе, аналогично на свидетеля М., посочва, че са посетили
адрес, за който е подаден сигнал за домашно насилие. Т. е отворила вратата,
нямало е видими следи от насилие, но е била с разрошена коса, разтревожена,
плачеща и обяснила, че при спор със съпруга си той я ударил. Влезли в жилището
след покана от Т., представили се на Т., поискали му документ за самоличност и
той започнал да ги обижда. Излязъл на терасата с документа и казал, че ще
хвърли и документа, и полицаите през терасата. Предупредили го, че при
неизпълнение на полицейско разпореждане, ще бъде задържан, но той продължавал да
отказва и заявил, че сам той ще се хвърли от терасата. В един момент влязъл в
стаята и полицаите веднага го задържали, затова че не изпълнява полицейско
разпореждане и застрашава техния и неговия собствен живот. След това го отвели
в РУ, съставен му бил акт. Спрямо Т. не е упражнявано насилие, а само е бил
задържан.
Свидетелят младши експерт Н.Б.Н., командир на отделение в
ГООР на отдел ОП, І РУ - Русе, в момента на инцидента бил нощна смяна и чул по радиостанцията,
че негови колеги отиват по сигнал на семеен скандал, а след това, че се връщат
в районното управление с лицето и отишъл да окаже съдействие. Снел обяснения от
съпругата на ищеца, която била видимо уплашена, снели обяснения и от Т..
Последният заявил, че няма да нощува в семейното жилище, а в лабораторията си и
помолил да му се донесат лични вещи и документи. Н. придружил съпругата му до
домът им за личните му вещи, след което Т. бил освободен и сам напуснал
сградата на районното управление.
Процесуалният представител на ищеца е ангажирал писмена
защита вх. № 2994/12.07.2022 г. Тук като период
на претенцията е посочен 22.12.2022 г. – 09.06.2022 г. (период, посочен
в първото уточнение на исковата молба), като неимуществените вреди, макар и
формулирани писмено по друг начин, на практика съвпадат с твърдяните във второто
уточнение на исковата молба. Изложени са същите теоретични твърдения, както в
сезиращата искова молба. Твърди, че свидетелят М. е доказал всички твърдения на
Т. в исковата молба. Направено е възражение срещу искането на прокуратурата
съдът да приложи хипотезата на чл. 5 от
ЗОДОВ относно съпричиняването на вредите от Т., като се твърди, че няма
основание за нейното приложение.
Ответникът, чрез процесуален представител, е ангажирал
писмени бележки вх. № 2998/12.07.2022 г. Прави се искане за отхвърляне на
претенциите на Т. като недопустими, при условията на алтернативност -
неоснователни. Излагат се доводи, вече посочени в отговора на исковата молба.
Иска се от съда, ако приеме претенцията на Т. за основателна, да съобрази
нормата на чл. 52 от ЗЗД и да присъди обезщетение съобразно принципа на
справедливостта, тъй като счита че тя е силно завишена от Т.. Претендира
прилагането на хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи,
че Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
(общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от
действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно наказване
е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или
санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на
административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи
административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни
актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.),
осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна
дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от
държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче
е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а основно изискване в
нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на
административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е
форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се
изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради
правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването,
дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г.
Според последното, едно от условията за образуване на производство по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред. Независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Не се спори между страните, че Наказателно постановление
№ 20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП – І РУ при ОД МВР Русе е
незаконосъобразен акт, което е установено с Решение № 184/19.05.2021 г. по АНД
№ 47/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Спори се между страните дали от този незаконосъобразен
акт са настъпили вреди за ищеца и дали е налице причинно-следствена връзка
между незаконосъобразният акт и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Ищецът
твърди, че именно от действието на отмененото наказателно постановление в
неговия патримониум са настъпили неимуществени вреди, които той оценява на
3 000 лева. Ответникът твърди, че полицейските служители са действали
правомерно, неимуществените вреди не са в резултат на посоченото наказателно
постановление и няма причинно-следствена връзка между тях.
Относно твърдяните от ищеца вреди съдът достига до следните
изводи:
В първоначалната искова молба, с която съдът е сезиран,
се твърди нанасяне на физически побой и лечение продължително време на
физически травми. Посочва се, че унизителното отношение към него, задържането
му и неоснователно наложените му чрез наказателни постановления санкции са го
превърнали в най-големия престъпник и са уронили престижа му пред близки и
колеги, като Т. е компрометиран като
баща пред собственото си дете. Твърди, че обкръжението му постоянно е говорило
за този случай, като това се е отразило негативно и на отношенията му със
съседи, познати и колеги; станал е повод за чести обсъждания по негов адрес.
Това е причинило огромен стрес за него и
непълнолетния му син. Сочи още, че стресът и безсънните нощи са се отразили
негативно и на здравословното му състояние, и на работата му; рязко е намаляло
теглото му. Обмислял е възможността да посети психолог. Посочва още, че „На тези години
станах за смях и подигравки на обществото, нещо с което не мога да се примиря и
до сега“. Отделно въвежда оплакване, че са
му предстояли съдебни дела за обжалване на постановените срещу него наказателни
постановления. Прави обобщение, че нито веднъж не е спрял да вярва в
правосъдната ни система и че в крайна сметка истината ще възтържествува, но
изгубеното време, добро име и стресът от упражненото върху него физическо и
психическо насилие, никой не може да ги върне. Съдът отбелязва, че в тази
искова молба не е посочен времеви период, за който се отнася претенцията.
С първата уточняваща молба вх. № 535/11.02.2022 г.
посочва, че неимуществените вреди се изразяват в унижение на честта и
достойнството му, безсънни нощи, уронен престиж и психологически стрес за
периода от 22.12.2020 г. (датата на издаване на наказателното постановление) до
09.06.2021 г. (датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд
– Русе).
С допълнителната молба – уточнение № 1541/15.04.2022 г. Т.
твърди, че от процесното наказателно постановление е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се „= унижение на
честта и достойнството ми, за това, че без вина съм обвинен в това, че:
"пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, като
отказва да представи документ за самоличност, отказва да спомогне за изясняване
на случая и отправя закани към полицейските служители“ и „= психологически стрес от това, че трябва в момент на
пандемия да намеря сумата от 500 лв. и да водя съдебни дела, за да доказвам
правотата си.“ Периода на посочените
вреди е изменен: от 05.01.2021 г. - датата на връчването на процесното наказателното
постановление до 09.06.2021 г.- влизането в сила на отменителното решение на Районен
съд – Русе.
Относно
твърденията в първоначалната искова молба, освен че съвкупно се отнасят както
за Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г., така и за Наказателно
постановление № 20-424/22.12.2020 г., и двете издадени от началник сектор ОП –
І РУ при ОД МВР Русе, а също и за Заповед за задържане № 1882зз-152/25.11.2020
г., съдът намира твърдените неимуществени вреди за недоказани. Т. не ангажира
доказателства относно твърдението си, че тези факти са станали известни на
неговото обкръжение. Видно от събраните по делото свидетелски показания както
от свидетеля на ищеца, така и от тези на ответника, не се доказа твърдението въобще
за обсъждане на проблемите на Т. в обществото и в неговото обкръжение, още
по-малко наличието на чести обсъждания на тези събития; няма потвърждение, че
от издаденото наказателно постановление за ищеца е настъпило влошаване на
отношения с близки, познати и колеги. Твърди ищецът, че огромният стрес е
неимуществена вреда не само за него, но
и за непълнолетния му син. По делото се доказа, че синът не е присъствал на задържането
на бащата (което не е предмет на
настоящото дело) и извеждането му от семейния апартамент. Самият Т. се
възприема като най-големия престъпник и компрометиран баща пред собственото си
дете, но това са лични възприятия и те не подлежат на обезвреда. Неясно е как
точно това наказателно постановление се е отразило на работата на ищеца, предвид
факта (и съобразно твърденията на поискания от ищеца свидетел), че Т. е лекар
клинична лаборатория и се занимава с лабораторни изследвания. Няма ангажирани
доказателства как точно издаденото процесно наказателно постановление е
повлияло върху здравословното състояние на Т. – както вече беше посочено самият
Т. е лекар. Отделно, свидетелят М., също лекар, не дава сведения в тази насока.
Понижаването на теглото на ищеца може да бъде обусловено от най-различни фактори,
които да нямат връзка с издаденото наказателно постановление, независимо, че са
се случили в един и същи времеви период. Съдът не счита, че посещението на
психолог може да се възприема като негативна последица от дадено събитие. Не се
установиха доказателства, че Т. е бил обект на „смях и
подигравки“. Сочените физически травми не са
причинени в процеса на издаване на отмененото наказателно постановление. Във
връзка с Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г. няма упражнено нито
физическо, нито психическо насилие върху Т.. Воденето на съдебни дела е
единственият легитимен и легален начин дадено лице да защити правата си, за
които счита, че са нарушени и да получи необходимата защита, гарантирана му от
закона.
В първата уточняваща молба се сочи, че неимуществените
вреди са унижение на честта и достойнството ми, безсънни нощи, уронен престиж и
психологически стрес за периода от 22.12.2020 г. (датата на издаване на
наказателното постановление) до 09.06.2021 г. Съдът вече посочи, че Т. не е
изяснил въпроса (въпреки дадените му указания) в какво се състои уронването на
честта и достойнството му, както и уронване на престижа, след като издаването
на наказателно постановление във връзка със соченото от административнонаказващия
орган неизпълнение на полицейско разпореждане не е разгласявано и не е станало
известно на обществото – доказателства за обратното не са ангажирани от ищеца. Самият
ищец е споделял информация за тези въпроси пред свидетеля М.. Наличието на
безсънни нощи и психологически стрес могат да се дължат на различни причини.
Соченият период тук е от значение поради факта, че няма как преди датата на
връчване на процесното наказателно постановление (05.01.2021 г.) то да е
причина за каквито и да е неимуществени вреди, причинени на Т., тъй като до
посочената дата същият не е знаел за съществуването на това наказателно
постановление. Следователно, в периода 22.12.2020 г. - 04.01.2021 г. отмененото
наказателно постановление не може да предизвика негативни неимуществени вреди в
правната и житейската сфера на Т.. Дори да се предположи, че след съставянето
на акта за установяване на административно нарушение (а на 25.11.2020 г.
едновременно са съставени два АУАН срещу Т.), ищецът е знаел, че ще последва
издаване на наказателно постановление (бъдещо несигурно събитие предвид
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН), то той не е в състояние да разграничи
от кой точно от двата съставени АУАН са настъпили неимуществени вреди.
В последната уточняваща молба Т. за първи път посочва, че
унижение на честта и достойнството му се изразява във факта, че без вина според
него е обвинен в пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба, като това пречене е обективирано в отказа на Т. да представи документ
за самоличност, отказа да спомогне за изясняване на случая и в отправяне на
закани към полицейските служители. На практика Т. цитира мотивната част на
отмененото наказателно постановление. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че тези действия са извършени от Т.. Не може да бъде
прието за основателно възражението на процесуалния представител на Т., че съдът
не следва да цени показанията на свидетелите на ответника, тъй като техните
действия са обявени за незаконосъобразни с отменителното решение на Районен съд
- Русе. Съдът не е съгласен с това твърдение. За незаконосъобразно е обявено наказателното
постановление, поради факта, че административнонаказващият орган неправилно е
квалифицирал действията на Т., като не е приложил съответната правна норма. В производството
по обжалване на наказателно постановление пред районен съд не може да се
преценя законосъобразността на действията на полицейските служители и в този
смисъл в отменителното решение няма диспозитив относно съставомерността на действията
на дежурните полицаи.
В тази молба е посочена и друга причина - психологически стрес от това, че в момент на
пандемия Т. трябва да намеря сумата от 500 лева. На първо място, както и
ответника сочи, ноторно е, че ищецът е собственик на клинична лаборатория, и
ноторно е, че в тази лаборатория се осъществяват и изследвания относно
причината, поради която е обявена пандемия. На следващо място, посочената сума
не е необходимо да бъде събрана веднага, тъй като самият ищец очаква, че ще
води съдебни дела за да докаже правотата си, а това на практика означава, че до
произнасяне на съда с влязло в сила съдено решение наложената глоба не подлежи
на плащане и на предварително изпълнение. От отменителното решение на районния
съд се установява, че Т. е представляван от процесуален представител и
следователно, тези въпроси са били изяснени, поради което няма как да
предизвикат психологически стрес. Съдът вече изрази становище относно
необходимостта от водене на съдебни дела. Именно в тази молба Т. вече сочи
окончателния период на претенцията си 05.01.2022 г. – 09.06.2022 г.
Свидетелят М., в качеството си на свидетел на ищеца сочи,
че му е известно от самия Т. за възникналия скандал със съпругата му в края на
ноември/началото на декември, при което е повикана полиция и са възникнали
пререкания между Т. и полицаите. Свидетелят изрично посочва, че отново лично от
Т. е научил, че има издадено наказателно постановление за неизпълнение на
полицейско разпореждане. Следователно, може да се направи извод, че самият Т. е
разпространил информация относно издаденото наказателно постановление и самият той
отново е споделил на свидетеля, че то е отменено. Не се установява друг
източник, който да разпространява информация във връзка с наказателното
постановление. Свидетелят М. изрично заявява в съдебно заседание следното: „Той беше доста
потиснат, беше отчаян дали ще успее да разреши проблемите си, а после започна
да се бори с несправедливостите. Този период на потиснатост беше поне до Нова
година, говорим за 2020 година.“ Установи се обаче, както самия Т. сочи, че
претенцията за неимуществени вреди е от датата на връчване на наказателното
постановление – 05.01.2022 г., т.е. след Нова година (2020 г.). Следователно,
сочените от свидетеля потиснатост и отчаяние у Т. не могат да се отнесат като
последица от отмененото наказателно постановление. Още преди издаването на наказателното
постановление (22.12.2022 г.) предвид сочения от свидетеля времеви период, Т. е
имал проблеми, които няма как да бъдат свързани с наказателното постановление. М. посочва още, че според Т. не било редно
полицаите да го арестуват пред очите на детето му, но видно от показанията на
свидетелите на ответника детето не е присъствало на тази сцена. Влизането на
полицаите в семейния апартамент е със съгласието на Т.. Свидетелят дава
сведение, че Т. е бил потиснат от раздялата си със съпругата си и от факта, че
е наказан с наказателното постановление. В сезиращата искова молба сам ищецът
описва лошите си отношения със съпругата си и как сам той е инициирал производство
по развод, което е сторил на 20.11.2020 г, а още преди това – на 13.10.2020 г. е уведомил по негови твърдения
съпругата си, че иска развод. В този смисъл в периода от 13.10.2020 г. до
05.01.2020 г. Т. е имал други фактори, които да предизвикат психологически
стрес. Свидетелят не обясни как точно ищецът е разграничавал влиянието на
развода си и влиянието на наказателното постановление.
Не може да се остави без внимание фактът, че на
26.11.2020 г. (т.е. денят веднага след инцидента, за който Т. се е обадила на
тел. 112) състав на Районен съд – Русе е издал ограничителна заповед - Заповед
за незабавна защита по чл. 18 от Закона за защита срещу домашното насилие, която
е връчена на Т. на 01.12.2022 г. (т.е. повече от месец преди връчване на
наказателното постановление) и с която
заповед ищецът е изведен от семейното жилище и му е забранено доближаване до съпругата и детето му. Свидетелят М.
посочва, че Т. му е казал за тази ограничителна заповед, от която ищецът бил
потиснат най-вече, че не може да се види със сина си и това за него е проблем.
Следователно, потиснатостта на ищеца като неимуществена вреда първоначално е
обусловена от друг съдебен акт, който към момента на издаване на наказателното
постановление не е бил отменен. Свидетеля твърди, че емоционалното състояние на
Т. вследствие действията на полицията се различава от същото вследствие
проблемите на Т. със съпругата му, но не разяснява в какво е разликата. М. прави
изявление, че „Точното състояние на Т. е, че е неразбран“. Тази неразбраност обаче не може да произтича от
отмененото наказателно постановление, не е вид неимуществена вреда и тя не
подлежи на обезщетение от ответника.
Изрично следва да се обърне внимание върху несигурността
на ищеца за началния момент на периода, в който са настъпили претендираните
неимуществени вреди. Полицейската проверка е извършена на 25.11.2020 г. около
22:30 часа. Ищецът реализира в исковите си претенции няколко хипотеза относно
началния момент на претърпените от него неимуществени вреди:
ü
Не посочва такъв в
първоначалната искова молба
ü
22.12.2020 г. – датата
на издаване на наказателното постановление (датата на деликта, както той я
определя), но е факт, че той не е имал възможност да узнае тази дата преди
връчване на наказателното постановление, което се е случило 13 календарни дни
след това- на 05.01.2021 г. тази дата се сочи в първото уточнение и в
представената от адв. В. писмена защита
ü
05.01.2021 г. – датата
на връчване на наказателното постановление, посочена във второто уточнение.
Съдът счита, че тази дата би могла да се приеме реално за начало на времевия
период, в който ищецът е търпял неимуществени вреди, но от друга страна Т. не
ангажира каквито и да е доказателства за доказване на защитната си теза,
включително свидетелят М. дава показания за състоянието на Т. само до края на
2020 г.
В този смисъл, твърдението на Т. за настъпили
неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление остана недоказано в
хода на съдебното производство. По тази причина не може да се установи наличието
на третата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка между отменения
незаконосъобразен акт и настъпилите вредоносни последици.
При липса дори на една от трите кумулативно необходими предпоставки
отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, като
в настоящия случай липсват две от общо трите предпоставки - не се доказа
настъпването на неимуществени вреди и не се доказа наличие на причинно – следствена
връзка.
Съдът намира за необходимо да отбележи следното: съгласно
чл. 5 от ЗОДОВ, (1) Ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.(2)
Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. От събраните гласни
доказателства се установи, че поводът за посещението на полицейските служители
в дома на Т. на 25.11.2020 г. е сигнал на тел. 112 от съпругата на Т. за
домашно насилие от ищеца към нея. Полицейските
служители са изпълнили служебните си задължения – служебно (не произволно) изпратени
за проверка по сигнал за домашно насилие; легитимирали са се; макар и в късен
час вечерта не са влезли насилствено в жилището, а след покана/разрешение от Г.Т.
– съпруга на Т. и живееща в същото жилище; поведението на Т., което реално е
възбудило страх в полицейските служители не само за живота на ищеца, но и за
собствения им живот, защото апартаментът е разположен на шести етаж.
Информация за домашното насилие съдът черпи от
показанията на свидетеля М. (свидетел на ищеца), който твърди, че част от
влошеното психологическо състояние на Т. – потиснатост, отчаяние, съмнение дали
ще се справи с проблемите си – се дължи на ограничителната заповед срещу Т. за
доближаване до съпругата и детето си. В този смисъл съдът достига до извод, че е
налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ – ако са настъпили неимуществени вреди
(а такива по делото не се доказаха), те изцяло са в резултат на поведението на
ищеца и той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Следователно
дори да бяха доказани твърдяните от Т. неимуществени вреди (а те не са
доказани), то поради причиняването им от самия ищец, същите нямаше да подлежат
на обезщетение. Съдът не е съгласен с твърдението в писмената защита на ищеца,
че не е налице укоримо поведение на Т. – напротив, такова е налице и се
изразява както в отправените заплахи към полицейските служители, така и в осъществено
домашно насилие.
Съдът намира, че
при условията на пълно главно доказване ищецът Т. не обосновава съществуването
на неимуществени вреди, причинени му от отменено Наказателно постановление №
20-425/22.12.2020 г., издадено от началник сектор ОП – І РУ при ОД МВР Русе; поради
което претенцията на Г.Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 000,00 лева, законна
лихва от датата на деликта – 22.12.2020 г. до окончателното плащане на
присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По делото искане за присъждане на разноски е направено както
от ищеца, така и от ответника. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 10, ал.
1, изречение второ, съдът намира, че по
делото не са направени разноски, за които ищецът да бъде осъден. Съобразно чл.
10, ал. 4, от ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ По административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни
дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Ищецът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал.
5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Следователно, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, поискано с
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК заедно с отговора на исковата
молба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, и със съдебен адрес ***, офис 3 против Областна дирекция на МВР
Русе, с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лева, причинени от отменен
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 20-425/22.12.2020 г.,
издадено от началник сектор ОП – І РУ при ОД МВР Русе; законна лихва от датата
на деликта – 22.12.2020 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение
и направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Т.Т.,
ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: