№ 865/16.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – касационен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
|
|||||||
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
|||||
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
|||||
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||||||
|
|
|||||||
к.н.а.х.
дело № 828 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „БСБ ОЙЛ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, ул.
„Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5, представлявано от Г. В. Б., подадена чрез адв. П.,
САК, против Решение № 110/14.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 151/2022
г., по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление
№ 326/21.03.2022 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при
Агенция „Митници“, с което на основание чл. 123а, ал. 3, във връзка с чл. 123а,
ал. 2 от ЗАДС, са наложени три административни наказания „имуществена санкция“ в размер на
500 лв. всяко, за извършени три нарушения по чл. 52, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.
77, ал. 2 от ЗАДС и с чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС, съответно за данъчни периоди
месец март 2021 г., месец април 2021 г. и месец юни 2021 г., и на основание чл.
124а, ал. 1 от ЗАДС му е наложено административното наказание „лишаване от правото
да упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението“ – гр. Велинград,
УПИ Х-6404, кв. 84, Индустриална зона, Петролна база, за срок от 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли
се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция
„Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание, както и в подадено преди него писмено възражение.
Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно, обосновано и законосъобразно.
Предлага съдът
да го остави в сила. Присъединява се към аргументите, изложени от ответника.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление,
като е приел, че нарушенията са безспорно доказани, тъй като касаторът е допуснал
пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане
на режим отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение
за данъчни периоди от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. и 01.04.2021 г. до
30.04.2021 г., а за данъчен период 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. не е било
предоставено обезпечение по Лиценз № 568 за данъчен склад с ИНДС BGNCA00393001.
Посочил е, че за данъчен период от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. размерът на
предоставеното обезпечение е 297 042,94 лв., докато размерът на дължимия
акциз за обезпечаване, съгласно подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. №
BG003000/01-01390/12.04.2021 г., е в размер на 418 063,53 лв. За данъчен
период 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. размерът на предоставеното обезпечение е
202 957,06 лв., докато размерът на дължимия акциз за обезпечаване, съгласно
подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. № BG003000/01-01861/14.05.2021 г.,
е в размер на 422 173,93 лв. За данъчен период 01.06.2021 г. до 30.06.2021
г. размерът на предоставеното обезпечение е нула лева, докато размерът на дължимия
акциз за обезпечаване, съгласно подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. № BG003000/01-02611/14.07.2021
г., е в размер на 43 810,36 лв.
За да обоснове надвишения размер, районният
съд е разгледал обезпечението, дадено с Банкова гаранция №
000LG-S-002317/05.10.2020 г. в размер на 500 000 лв., издадена от „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, като е приел, че от него са били усвоени суми за погасяване на възникнали
задължения за акциз и лихви за акциз за данъчни периоди март, април и юни 2021 г.
Съдът изобщо не е обсъдил обезпечението, дадено с Банкова гаранция № 51-470/4582
от 08.09.2016 г., издадена от „Инвестбанк“ АД, въпреки че във връзка с нея са били
основните възражения на настоящия касатор, направени още с подаденото възражение
против АУАН и поддържани пред съда с жалбата против наказателното постановление.
В тази връзка, съдът не е събрал и съществуващи доказателства, видно от т.2.2.2.
от Протокол за извършена проверка по делегация № BG003000-BG005800-RK43-ПП132/23.09.2021
г., а именно анексите към Банкова гаранция № 51-470/4582 от 08.09.2016 г. (с изключение
само на приложения Анекс № 4).
Като не е събрал относими доказателства и
не е разгледал основно възражение на жалбоподателя съдът не е изяснил в необходимата
степен фактическата обстановка по делото и необосновано е приел за безспорно установено
извършването на нарушението.
Затова и на основание чл. 222, ал. 2, т.
1 и т. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на
друг състав на първоинстанционния съд със следните задължителни указания: Да събере
като доказателства всички анекси към Банкова гаранция № 51-470/4582 от
08.09.2016 г., както и други доказателства във връзка с нея, включително такива,
свързани с твърдяното от жалбоподателя задържане на оригинала на гаранцията от митническите
органи. След като попълни делото с относимите доказателства, съдът следва да изложи
мотиви във връзка със срока на тази банкова гаранция, задълженията, които тя е обезпечавала
и изобщо – нейното значение във връзка с евентуалното извършване на вмененото на
жалбоподателя нарушение, както и неговата евентуална маловажност.
Предвид гореизложеното, Административен
съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 110 от 14.07.2022 г., постановено
по н.а.х. дело № 151/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Велинград при спазване
на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/