Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10003 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Л.И.Г. и Б.Л.Г. искова молба, с която молят
ответникът Г.Ф. да бъде осъден да им заплати съответно сумите от 70 000 и
26 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 10.10.2017 г. и 2 482 лева имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законните лихви от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 10.10.2017 г. Б.Г. управлявала л.а. „Пежо“,
модел „1007“ с рег. № ***** по път ІІ-15 в посока от гр. Враца към гр. Борован.
Л.Г. била пътник в автомобила. В противоположна посока се движил л.а. „Пежо“,
модел „407“ с рег. № *****, управляван от П. Л.П.. Близо до разклона за с.
Мраморен при км 14+538, поради движение с превишена и несъобразена скорост и
без да се увери, че няма насрещно движение водачът П. предприел маневра
изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал сблъсък с
управлявания от Б.Г. автомобил. В хода на образуваното досъдебно производство
се установило, че вина за настъпване на произшествието имал водачът П.П..
Вследствие
настъпилото произшествие Б.Г. получила контузия на главата с краткотрайна
загуба на съзнанието и фрактура на дясна тазобедрена става. В МБАЛ „Христо
Ботев“, гр. Враца престояла шест дни. Поради продължаващите силни болки в
областта на дясно бедро на 16.10.2017 г. постъпила за преглед и лечение в „Първа
частна МБАЛ – Враца“ ЕООД. Установило се счупване на главата на лява
тазобедрена кост. След изписването й на 28.10.2017 г. провела домашно лечение.
Затрудненото й придвижване и болки наложили нова хоспитализация за период от
една седмица.
Б.Г.
също пострадала от произшествието, като уврежданията й се изразявали в контузия
на главата, оток в областта на тила и на гръдния кош вляво, оток и кръвонасядания
на ляв лакът, лява предмишница, дясно коляно, двете подбедрици, кръвонасядания
вдясно хълбочно и лява подбедрица. При извършен на 13.10.2017 г. преглед от
ортопед се диагностицирали фисури на тибия на двата крака.
Л.Г.
търпяла силни болки и затруднения в движението на дясно бедро, които наложили
използване на помощни средства. Трудно се обслужвала сама и имала нужда от
чужда помощ. И двете пострадали преживели силен стрес.
Водачът
на л.а. „Пежо“, модел „407“ нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. След сезиране на Г.Ф. с искане за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди ответникът постановил отказ. Поради това ищците молят Г.Ф.
да бъде осъден да им заплати исковите суми, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законните лихви от 28.03.2018
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва основанията за ангажиране на отговорността му.
Евентуално възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата Л.Г., която пътувала без поставен обезопасителен колан. Смита
претендираните размери на обезщетенията за завишени.
Третото
лице помагач на страната на ответника П.Л.П. оспорва исковете и твърди, че вина
за настъпване на процесното ПТП има водачът Б.Г..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ Г.Ф. изплаща обезщетения на увредените лица за
имуществени и неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото не се спори,
че към 10.10.2017 г. за управлявания от П.Л.П. л.а. „Пежо“, модел „407“ не е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За
ангажиране на отговорността на ответника обаче е необходимо да се докаже и
противоправното поведение на водача, изразяващо се в нарушение на правилата по
пътищата.
Въз
основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.П.А.и
писмените доказателства е изготвена комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза.
Установен
е следният механизъм на ПТП: на 10.10.2017 г. на път ІІ-15 при км 14+538 на
разклона за с. Мраморен в посока от гр. Оряхово към гр. Враца се движил л.а.
„Пежо“, модел „407“, управляван от П.П.. При приближаване на разклона за с.
Мраморен скоростта му е била около 79 км/ч, когато предприел изпреварване на
автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение. Отляво, от пътя за с.
Мраморен към път ІІ-15 се движил л.а. „Пежо“, модел „1007“, управляван от Б.Г. и
със скорост 26 км/ч. навлязъл в кръстовището. В този момент л.а. „Пежо“, модел
„407“ се намирал на 21-22 м от мястото на удара, поради което нямал техническа
възможност да спре. Последвал удар на предни челни леви зони на двата
автомобила.
Според
заключението на вещото лица инж. П. причина за произшествието имал водачът на
л.а. „Пежо“, модел „1007“ Б.Г., тъй като навлязла в кръстовището, като не
пропуснала приближаващия отдясно л.а. „Пежо“, модел „407“. Този извод е
обоснован от данните за скоростта на превозните средства, отстоянието, на което
са се намирали едно от друго при възникване на опасността от настъпване на удар
и опасната зона за спиране на всеки един от тях. Опасната зона за спиране на
водача П.П. е била около 68 км при управление на превозното средство със
скорост 79 км/ч и около 45 км при управление на автомобила с максималната
разрешена скорост от 60 км/ч. Тъй като отстоянието на управлявания от Б.Г.
автомобил е било 21-22 м, водачът П. не е имал възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати произшествието. Действително, той се е движил с превишена
скорост, но това нарушение на се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Дори и при движение с разрешената скорост от 60
км/ч, той не би могъл да предотврати удара. Предприетото от П. изпреварване е
било разрешено, при пътна маркировка МЗ „единична прекъсната линия“ и липса на
насрещно движещи се превозни средства, в което той се е убедил преди
предприемане на тази маневра.
Безспорно
е, че л.а. „Пежо“, модел „407“ се е ползвал с предимство. Това предполага
съобразяване на участниците, които се включват от лявата му страна с неговата
скорост, посока, траектория по начин да не допуснат настъпване на
пътно-транспортно произшествие. Г. е могла да възприеме движещият се в пътната
лента, в която е планирала да се включи, л.а. „Пежо“ и е била длъжна да изчака
преминаването му покрай кръстовището и една тогава да предприеме маневра завой
наляво за продължаване по път ІІ-15.
П. нито
е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че от лявата му страна ще се появи
автомобил, който ще се окаже в пътната лента, в която той правомерно се движи.
По тези
съображения съдът приема, че виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата е на водача Б.Г.. Това изключва
отговорността на Г.Ф. по отношение на всяка от ищците.
Л.Г. има
право на обезщетение за получените от нея увреждания, но легитимиран да
отговаря е застрахователят на гражданската отговорност на водача Б.Г.. Дори и
да не е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ответникът би отговарял, но при наличие на различни предпоставки, обосноваващи
основание на иск, какъвто не е предявен в настоящото производство. Съдът не би
могъл да разгледа претенция на Лилия Г. за обезщетяване на вреди от Г.Ф.,
доколкото не е установено и къде обичайно се намира л.а. „Пежо“, модел „1007“ с
рег. № *****.
Предявените
искове подлежат на отхвърляне, а право на разноски има ответникът, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер
на 400 лева. Общата стойност на разноските – 700 лева се дължи от ищците по
равно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.И.Г., ЕГН ********** и Б.Л.Г., ЕГН ********** срещу Г.Ф., ЕИК *****искове
с правно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на сумите съответно от
70 000 лева и 26 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 10.10.2017 г. и законните лихви върху тях.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***
и Б.Л.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Г.Ф., с адрес *** по 350
лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на П.Л.П., ЕГН
********** - трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: