Решение по дело №188/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила в съда жалба от С. Д. К.-С., действаща чрез адв. Д. С. - АК Русе. Жалбата е насочена срещу Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г. на кмета на община Русе. Със заповедта кметът на община Русе е наредил да се изпълни принудително преместване на автомобил [Марка], модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] и транспортирането му до център за разкомплектоване на ИУМПС (излезли от употреба моторни превозни средства).

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Твърди се в съдебна зала, че АО неправилно е подходил към процесния автомобил, като не е съобразил, че „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] няма характеристиките на ИМПС (изоставено моторно превозно средство), съответно кметът, чрез длъжностните лица, изпълнили процедурата я е нарушил като е репатрирал автомобила до център за разкомплектоване на ИУМПС.

Иска се оспорената заповед на кмета на община Русе да бъде отменена. Претендират се и направените разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, действащ чрез процесуален представител, в съдебно заседание я оспорва и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на Закон за правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, като собственик на процесния автомобил, пряко засегнат от мярката по принудително преместване на автомобила до център за разкомплектоване на ИУМПС, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

На 14.06.2024г. кметът на община Русе издава Заповед №РД-01-1740 (л.22 от адм. преписка), с правно основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС), чиято цел е реализиране на правомощието му по организацията на дейностите на територията на община Русе по събирането на ИУМПС и предаването им в центровете за разкомплектоване. С нея е определил комисия с описан в заповедта състав, на която възложил да извършва проверки на моторни превозни средства, за които има съмнение, че са излезли от употреба, да прави предписания на собствениците на излезлите от употреба моторни превозни средства, намиращи се на терени общинска или държавна собственост, свързани с възможността за тяхното преместване. Подробно е описана цялата процедура в точки 1-13 към т.II (две римско) от заповедта, при която при наличие на съответните установени от фактическа страна факти и извършени действия от комисията, се стига до принудителното преместване на ИУМПС до център за разкомплектоване на такива МПС. Контрол по изпълнение на заповедта е възложено на зам. кмет на община Русе, с ресор "Опазване на околната среда и комунални дейности". Няма данни заповедта да е била оспорена и е влязла в сила като стабилен административен акт.

На 14.03.2024г. в община Русе е регистрирана докладна записка (л.3 от адм. преписка), адресирана до началник на група общинска полиция. От нея става ясно, че по време на извършване на патрулна дейност, при посещение/обход на адрес в [населено място], [улица] служителите са забелязали л.а. „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер], който бил със залепени на стъклото стикер за ГО (гражданска отговорност), валиден до 09.2018г., както и стикер за технически преглед, валиден до 07.2018г.

На 23.10.2024г. Комисията, определена със Заповед №РД-01-1740/14.06.2024г. извършила проверка и установила, че „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] е било паркирано и/или изоставено на адрес, който се явява публична общинска собственост в [населено място], [улица].

За техническото състояние на МПС бил съставен Констативен протокол № 2142/23.10.2024г. (л.7 от адм. преписка). На същата дата бил залепен стикер - предписание №2142 за преместване на излязлото от употреба моторно превозно средство, предвид процедурата която е разписана в правомощията на Комисията със Заповед №РД-01-1740 на кмета на община Русе.

На 22.01.2025 г. била извършена повторна проверка от Комисията, при която е установено, че автомобилът не е преместен от собственика в дадения за това срок. Резултатът от извършената проверка е отразен в Протокол № 2142/22.01.2025 г.

На 29.01.2025г. зам. кмет на община Русе е поискал от началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, във връзка с предприемане на дейности по преместване на ИУМПС справка за собственици на МПС (л.11 от адм. преписка), в която е записано „Справка за собственици на ИУМПС“. Сред описаните такива е и процесният л.а. „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер].

Исканата информация е получена на 05.02.2025г. (л.13-15 от адм. преписка). От нея било водно, че собственик на МПС-то е жалбоподателката - С. Д. К.-С..

Така на 18.02.2025г. е издадена и оспорената пред съда Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г. на кмета на община Русе, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на автомобил [Марка], модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] и транспортирането му до център за разкомплектоване на ИУМПС.

При така установените по делото факти съдът стига до следните правни изводи:

Не се спори, че мястото на което е било паркирано превозното средство - в [населено място], [улица], е улица в рамките на населеното място, стопанисвана от община Русе - арг. чл. 3, ал. 3 от ЗП и чл. 7 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета от ОС – Русе, съобразно която общинска собственост са местните пътища на територията на общината, които осигуряват маршрути от общински интерес.

Не се спори, че на автомобила е бил залепен стикер-предписание №2142/23.10.2024г. за преместване на излязлото от употреба МПС като на 22.01.2025 г. е била извършена повторна проверка, която установила, че автомобилът не е преместен от собственика в установения срок, което обстоятелство било отразено в протокола от 31.10.2022 г.

Така се е стигнало до издаването на обжалваният административен акт.

Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г. на кмета на община Русе е издадена от компетентен орган.

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУО (Закон за управление на отпадъците) сочи, че „Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, се определят с НАРЕДБИ на Министерския съвет“.

В чл.13, ал.6 на с.з. е посочено още, че „В наредбите по ал. 1 се определят и: т. 3. целите за управлението на отпадъците в съответствие с йерархия за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1, в т.ч. количествените цели относно отпадъците от опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), и други видове масово разпространени отпадъци, както и други количествени и/или качествени цели, които се отнасят за схемата за разширена отговорност на производителя“.

В §3 от ПЗР на Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства е посочено, че тя е издадена на основание чл.13 от ЗУО.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НИУМПС (Наредбата) е посочено, че с нея се определят изискванията за събирането, транспортирането и третирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и изискванията към пусканите на пазара моторни превозни средства (МПС), материали и компоненти за тях. В разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата е посочено, че „Кметът на общината 1. Определя местата по чл. 19, ал. 3, т. 7 ЗУО на територията на общината за предаване на ИУМПС в съответствие с програмата по чл. 52, ал. 1 ЗУО и наредбата по чл. 22 ЗУО; 2. Организира дейностите по събирането на ИУМПС по чл. 143, ал. 7 и 8 ЗДвП и предаването им в центрове за разкомплектуване, за което уведомява звеното "Пътна полиция" при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по месторегистрация на МПС“.

Именно на основание чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата кметът на община Русе е издал и Заповед №РД-01-1740/14.06.2024г., с правно основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС), чиято цел е реализиране на правомощието му по организацията на дейностите на територията на община Русе по събирането на ИУМПС и предаването им в центровете за разкомплектоване. Ето защо заповедта е издадена от компетентен орган.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

В разглеждания случай както посочихме по-горе, НИУМПС сочи, че правомощие и задължение на кмета на съответната община е да организира дейностите по събирането на ИУМПС по чл. 143, ал. 7 и 8 ЗДП и предаването им в центрове за разкомплектуване.

Внимателният прочит на двете норми от ЗДвП, към които препраща чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата показва, че разликата между тях е относно наличието или не на табели с регистрационни номера на ИУМПС. Иначе и двете разпоредби определят, че тези действия могат и следва да се приложат само и единствено относно изоставено регистрирано моторно превозно средство (ИМПС).

Тук следва да разграничим термините, използвани от ЗУО, ЗДвП и НИУМПС досежно ИУМПС и ИМПС.

Според § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) (изм. - ДВ, бр. 2 от 2021 г.) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията; б) (изм. - ДВ, бр. 2 от 2021 г.) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.

Легално определение за ИМПС намираме в §6, т.45 от ЗДвП, според която „Изоставено регистрирано моторно превозно средство" е излязло от употреба моторно превозно средство, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, изоставено е от собственика си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред“.

Точка 2 на §1 от ДР на НИУМПС също дава определение за ИМПС, като приповтаря легалното определение в ЗДвП : „"Изоставено регистрирано МПС" по смисъла на § 6, т. 45 от ДР на ЗДП - ИУМПС, което се намира върху имот - държавна или общинска собственост, изоставено е от собственика си и той не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред“.

Внимателният прочит на тези легални определения водят на следния извод:

Едно МПС, в контекста на ЗУО и НИУМПС може да има няколко характеристики. Едната от тях е да бъде определено за ИУМПС. За да е такова по НИУМПС, то трябва да отговаря на един от критериите по т. “а“, т. „б“ или т. „в“ от § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС.

Безспорно е, че процесният „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] отговаря на определението за ИУМПС. За да може обаче кметът на съответната община да упражни правомощията си по чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата, която норма разпорежда, че събирането на ИУМПС по чл. 143, ал. 7 и 8 ЗДП и предаването им в центрове за разкомплектуване е свързано с организиране на тези дейности от кмета, следва съответното МПС да отговаря и на изискването на чл. 143, ал. 7 и 8 ЗДП. А двете разпоредби визират не само ИУМПС, а и „изоставено МПС“, което може да е или с или без табели с регистрационни номера. Следователно, правомощията по чл.16, ал.1, т.2 от НИУМПС могат да бъдат упражнени само и единствено, ако МПС, срещу което е насочена мярката, отговаря както на определението за ИУМПС, така и на определението за „Изоставено регистрирано моторно превозно средство".

Дали обаче „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката С. Д. К.-С. е ИМПС е обстоятелство, не само неизследвано от Комисията, създадена с нарочна Заповед №РД-01-1740/14.06.2024г., но липсват данни и доказателства да е извършена процедурата по доказване, че лекият автомобил е именно изоставено МПС. За да бъде доказано това, следвайки легалното определение за ИМПС, дадено в §6, т.45 от ЗДвП и §1 от ДР на НИУМПС, АО следваше да установи и докаже, че автомобилът се е намирал върху имот - държавна или общинска собственост, изоставен от собственика си и последният не се яви пред компетентните органи в тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред.

Не се спори за мястото, където е установен да се намира „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] - [населено място], [улица], както и че това е улица, публична общинска собственост. След като са минали месеци от поставяне на стикер върху стъклото и собственикът му не се е явил в община Русе, може да се приеме че това е и изоставен автомобил.

Няма как обаче съдът да приеме, че компетентните органи са били уведомени за това обстоятелство, съответно че след уведомяването им, собственикът на МПС-то също е бил уведомен по надлежния ред и не се е явил в тримесечен срок от уведомяването му пред тях. Липсват и твърдения, и доказателства в тази насока. А компетентните органи - това е Сектор ПП при ОД на МВР-Русе.

Преглеждайки Заповед №РД-01-1740/14.06.2024г., виждаме, че в нея като цяло липсва правило в цялата процедура, при което от Комисията да се извършва и това действие – уведомяване на собственика по надлежния ред за това, че неговият автомобил, който съгласно § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС вече има качеството на ИУМПС, намира се върху имот - държавна или общинска собственост и е изоставен. А за да се стигне до уведомяване по надлежния ред, това означава Комисията да е уведомила Сектор ПП при ОД на МВР-Русе за наличие на такъв автомобил, съответно те да уведомят собственика на лекия автомобил и едва ако изтече тримесечен срок от уведомяването му по надлежния ред и липсват действия от страна на собственика, администрацията на община Русе, в лицето на кмета на общината може да пристъпи към действия по чл.16, ал.1, т.2 от Наредбата.

Липсата на такова правило обаче не оправдава действията или по-скоро бездействието на Комисията, защото неизвършвайки това, тя като помощен орган на кмета на общината не установява дали „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] има и характеристиката на „Изоставено регистрирано моторно превозно средство". Съответно, това не е позволявало на кмета на общината да издаде заповед по реда на чл.16, ал.1, т.2 от НИУМПС.

Неизследването на това важно обстоятелство е довело от страна на АО до нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, според първата от която „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“, а втората задължава АО „Доказателствата да се събират служебно от него, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи“.

Нарушението на чл.35 АПК е съществено нарушение на административнопроизводствени правила, защото е било възможно при изследването на този важен факт дали процесното МПС е ИМПС или не е, да се стигне и до друг резултат в административното производство.

Това нарушение от своя страна е довело до нарушение на материалния закон - чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, защото кметът на община Русе е издал Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г., без да се убеди че „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] отговаря на определението за ИУМПС, но такова по чл. 143, ал. 7 или 8 ЗДП.

Ето защо жалбата срещу оспорената заповед на кмета на община Русе се явява основателна и следва да бъде уважена. Съответно Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г. е издадена в нарушение на чл.146, т.3 и т.4 от АПК и като такава подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на жалбоподателката следва да бъда присъдени направените по делото разноски. Те са поискани и доказани в общ размер от 360 лева, от които 10 лева д.т. за разглеждане на спора и 350 лева-заплатено адвокатско възнаграждение. Дължат се от община Русе, юридическо лице в чиято структура и ръководител на която се намира издателят на административния акт. Възражението за прекомерност на исканите разноски от процесуалния представил на АО е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е под минималното такова, разписано в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-540/18.02.2025 г. на кмета на община Русе, с която е наредил да се изпълни принудително преместване на автомобил [Марка], модел „Дискавъри“ с peг. № [рег. номер] и транспортирането му до център за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства.

Осъжда община Русе да заплати на С. Д. К.-С., [ЕГН] сумата в общ размер от 360 (Триста и шестдесет) лева, от които 10 лева д.т. за разглеждане на спора и 350 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.