РЕШЕНИЕ№   679

 

 

гр. Пазарджик, 18.12.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

          ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова

                               Ели Каменова

 

при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 794 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 50 от 29.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 292/2018 г. по описа на Районен съд - П.., е признато за незаконно уволнението на Д.Н.Г. - Р., с ЕГН- **********,*** Търново, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК,  и е отменено уволнението, наложено със Заповед № 15/22.02.2018 г. на Управителя на „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявано от управителя К.Ч.. Възстановена е Д.Н.Г. - Р. на длъжността „Л., Н.“  в „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД. Осъдена е „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД да заплати на Д.Н.Г. - Р., сумата от 6632,62лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което Г. – Р. е получавала по - ниско трудово възнаграждение при друг работодател и обезщетение поради временна нетрудоспособност и майчинство, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът, предявен от Д.Н.Г.- Р. срещу „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 2 от КТ, за разликата от 6632,62лв. до претендирания размер от 17866,74лв.

 Осъдена е  „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД да заплати на Д.Н.Г. – Р. сторените от нея съдебно- деловодни разноски в размер на 2766,60лв. за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете. Осъдена е „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД да заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд гр.П.. сумата от 515,31 лв. разноски по делото.

С определение по реда на чл. 248 пот ГПК решението е изменено в частта за разноските, като е осъдена Д.Н.Г. – Р. да заплати на „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД сумата от 1087,70 лв. съдебно-деловодни разноски съобразно с отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, с твърдение, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивната страна поддържа, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задълженията си по чл. 146 от ГПК, като изготвеният доклад е непълен и няма предвиденото в ал. 1 съдържание, липсват и предвидените в чл. 146, ал. 2 ГПК указания.

На следващо място сочи, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства и не е взел предвид изтъкнатите от ответника съображения, Сочи, че трудовото правоотношение с ищцата е  прекратено на 28.02.2018 г.,  с изтичане на петдневния срок, даден с нотариалната покана за получаване на заповедта за уволнение.

Твърди, че е неоснователен и недоказан иска за отмяна на уволнението, тъй като в заповедта за уволнение са посочени три отделни нарушения на трудовите задължения на служителя, които поотделно и в своята съвкупност обуславят наложеното дисциплинарно наказание. Прави подробен анализ на описаните в заповедта нарушения, като излага, че от събраните по делото доказателства, осъществяване на нарушенията е доказано. Акцентира върху това, че плановия график и действителния график напълно съвпадали с рапорта на сестрите за целия месец ноември 2018 г., като във водения от сестрите рапорт липсвало вписване на часове на явяване и напускане на Л.ите, но следвало да се отчете изявлението на ищцата в писмените й обяснения от 16.01.2017 г., че от назначаването й в болницата многократно е идвала извън работно време и никога не е следяла стриктно за спазване на часовете по графика. Поддържа, че служителят е длъжен да предостави работната си сила в рамките на определеното му работно време, като задължението му е формално.

Намира за неоснователен и иска за възстановяване на работа на ищцата. По отношение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ сочи, че през голяма част от исковия  период ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради бременност и майчинство, като съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика, че в случаите на неработоспособност, на работниците и служителите не се дължи обезщетение по чл. 225 от КТ. Сочи, че въпреки настъпила преклузия на искането на ищеца, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата Д.Г. - Р., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Твърди, че въпросната заповед е просрочена на основание чл. 194 КТ, тъй като от 07.12.2017 г. до 23.02.2018 г. са изтекли повече от 2 месеца. Намира, че работодателят е пропуснал сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност и за датите 02.11.2017 г., 04.11.2017 г.  и 05.11.2017 г. Излага доводи, че не е спазена и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като само на това основание уволнението следва да бъде отменено като незаконно.

Сочи, че в жалбата не е коментирана експертизата, чрез която се установява липсата на подписи под графиците на началника на отделението, поради което счита, че няма как на ищцата да й бъде вменено нарушение на установени норми – конкретни смени на работа, когато такива не са приети.

Моли за оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

В жалбата и в отговора не се сочат нови доказателства, не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е  частично основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Доколкото решението не е обжалвано от ищцата в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата от 6632,62лв. до претендирания размер от 17866,74 лв., то в тази част решението е влязло в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е частично правилно.

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Л. неврохиругия“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е работила на по-нископлатена работа.

В исковата си молба срещу „МБАЛ – Уни Хоспитал” ООД, ищцата Д.Н.Г. - Р., твърди, че е имала сключен трудов договор № 499 от 14.04.2016 г. с ответното дружество, по силата на който е заемала длъжността „Л., Н.“, като с допълнително споразумение от 17.01.2017 г. твърди, че са й били възложени допълнителни трудови функции, подробно описани в длъжностната характеристика и е увеличен размера на получаваното от нея трудово възнаграждение.

Сочи, че на 23.02.2018г. й е връчена нотариална покана, с която е уведомена, че със Заповед № 15 от 22.02.2018г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото й правоотношение и следва в петдневен срок да получи заповедта си от нотариуса. Твърди, че отразената в нотариалната покана дата на връчване – 22.02.2018 г. не отговаряла на истината.

Ищцата твърди, че с молба- покана от 19.03.2018г. е поискала да получи екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, но вместо екземпляр от заповедта  е получила покана да й бъде върната трудовата книжка. Твърди, че на 23.03.2018 г. й е отказано да си получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Сочи, че в крайна сметка заповедта й е връчена на 26.03.2018 г. в отдел „Човешки ресурси“ на ответното дружество, като в заповедта е посочена дата на връчване – 26.03.2018 г., а в трудовата й книжка е отбелязано, че трудовото й правоотношение е прекратено на 02.03.2018 г.

Оспорва изцяло заповедта за уволнение, като твърди, че не е извършила описаните нарушения. Сочи, че за твърдяното нарушение от 17.11.2017 г. работодателят е пропуснал 2-месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като от 17.11.2017 г. до 02.03.2018 г. са изтекли повече от 2 месеца, като само на това основание заповедта следва да бъде отменена.

По отношение на нарушенито, изразило се в напускане на работното място на 26.12.2017г. в 19,05 часа, без да се чекира на изхода чрез служебната си карта, а в 20,07 часа на същата дата друга служителка се е чекирала с персоналната й карта и че на 27.12.2017 г., в 17,30 часа, е напуснала работното си място без да се чекира чрез индивидуалната си служебна карта, като по този начин е нарушила инструкцията за работа с идентификационна карта. Ищцата Р. твърди, че именно в изпълнение на инструкцията, посочена от дружеството- ответник, е влизала в сградата и в отделението чрез биометричните си данни и пръстовия си отпечатък, поради което счита, че не е извършила нарушение на пропускателния режим на ответното дружество и не е преотстъпвала персоналната си карта на никого, тъй като самата тя няма такава.

Ищцата излага доводи, че за посоченото като трето нарушение в заповедта, че системно не спазва установеното работно време и работа по график, като са посочени датите 02.11.2017г., 04.11.2017г. и 05.11.2017г., за които ответното дружество твърдят, че Г.-Р. не е спазвала съществуващия график, процесната заповед се явява незаконосъобразна и в тази си част, заради изминалото време и възможността за търсене на дисциплинарна отговорност, съгласно чл.194, ал.1 от КТ. Ищцата твърди, че не е налице основанието на чл.190, ал.1 от КТ и не са налице три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от един час. Сочи, че така наречените „работни графици“ всъщност са два и те се правят в отделението ежемесечно, като се утвърждават от г-жа А., в качеството й на административен директор. Описва, че единият от графиците е официален за пред НОИ, а другият е неофициален, по който работят всички Л.и в отделението, като тези графици са изработват от д-р Г.А. и се подписват от началника на отделението – д-р Ф.. Излага, че на датите 26 и 27.12.2017г., съгласно официалния график, е следвало да има нощно дежурство от 20,00 часа на 26.12.2017г. до 08,00 часа на 27.12.2017г. и на 27.12.2017г. от 20,00 часа до 08,00 часа на 28.12.2017г., но по неофициалния график на отделението и със съгласието на г-жа А., е била на работа дневна смяна от 08,00 часа до 20,00 часа на 26 и 27.12.2017г., като е била на „нощни разположения“ през периода от 20,00 часа до 08,00 часа на другия ден.  Ищцата твърди, че съгласно официалния график не е трябвало да бъде на работа на 26.12.2017 г. и 27.12.2017 г. през деня, а през нощта, т.е спазила е изискването на работодателя да работи по неофициалния график, който според нея е незаконен. Твърди също, че с този неофициален график се осигурява комфорт на Л.ите- туристи, като им се спестяват нощните дежурства, а се осигурява Л., чрез повикване по спешност, най- вече такива като нея, които са напуснали родните си места и са се заселили в град П...

Намира заповедта за незаконосъобразна, поради което иска от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната й длъжност, като й бъде изплатено обезщетение в размер на 27 000 лв. за оставането й без работа.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответното дружество намира предявените искови претенции за неоснователни. Не отрича, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение, възникнало на 14.04.2016 г. с трудов договор № 499 от същата дата на длъжността „Л., Н.“. Счита, че с изтичане на петдневния срок от получаване на нотариалната покана от страна на ищцата, заповедта за прекратяване се счита връчена, а трудовият договор прекратен.

Намира за невярно твърдението за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност през периода от 17.01.2018г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което сроковете, определени в чл. 194, ал.3 от КТ не текат за ищцата, тъй като тя е била в законоустановен отпуск, така, че не тече и срокът за налагане на дисциплинарно наказание.

Сочи, че във връзка с твърдяната от ищцата бременност и предварителната й закрила при уволнение по реда на чл. 333, ал.5 и чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, е поискано съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“- град Пазарджик и такова разрешение е получено.

Излага подробни твърдения за обосновката на всяко едно от цитираните в Заповед № 15/22.02.2018г. нарушения от страна на ищцата Г.- Р..

Оспорва, като неоснователна, претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Оспорва и претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ, като твърди, че ищцата работи по трудово правоотношение през претендирания период.

            Предвид гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

            С молба от 05.06.2018 г. е направено искане по чл. 214 от ГПК за увеличение на претенцията по чл. 225 от КТ на 45 792,54 лв. С молбата е предявена и претенция за изплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С последваща молба ищцата е поискала намаляване на претенцията, като по делото е допуснато и  прието изменение на иска по реда на чл. 225, ал.2 от КТ, като е прието, че претенцията е предявена за сумата от 17 866,74 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 499/14.04.2016 г., по силата на което ищцата Д.Н.Г. - Р. е заемала длъжността „Л., Н.“ при ответника „МБАЛ – Уни Хоспитал“ ООД. Видно от трудовия договор ищцата е започнала работа на 03.05.2016 г. със срок за изпитване - 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 17.02.2017 г. с оглед възлагане на допълнителни трудови функции, описани в длъжностна характеристика от 16.01.2017 г., считано от 01.02.2017 г. трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено, като е определено в размер на 4500 лв. и трудовият договор е трансформиран в безсрочен.

По делото е приложен рапорт с вх. № 9104/22.11.2017 г., съставен от ищцата, с който докладва за непрофеисонално поведение от страна на неин колега Л. по повод лечение на пациента К.Ц., видно от който самата Г. - Р. е поискала назначаването на проверка по случая.

Като резултат от проведената проверка на комисия, назначена от управителя на ответното лечебно заведение, е съставен и приложен по делото Протокол от заседание на комисията от 06.12.2017 г., от който се установява, че при извършената проверка не са съставени и приложени към ИЗ предоперативен протокол с клинично обсъждане на случая и оперативен протокол за извършена операция от 17.11.2017 г. Комисията е предложила да бъдат изискани неприложените медицински документи, както и да бъдат изискани обяснения от ищцата по отношение на спешността на оперативната интервенция, от д-р К. и от д-р С..

С покана от 13.12.2017 г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищцата на същата дата, от нея са поискани обяснения на основание чл. 189 и чл. 193 от КТ по повод всички обстоятелства, наложили спешна хирургична намеса на пациента К.Ц.. Поискано е също да приложи всички относими документи, включително и оперативен протокол.

В приложеното обяснение на ищцата от 14.12.2017 г. същата описва състоянието на пациента Ц. и причините, обусловили необходимостта от предприемане на оперативно лечение. Към обясненията си ищцата прилага предоперативна епикриза от 16.11.2017 г. и оперативен протокол от 17.11.2017 г., в който са описани подробно извършените оперативни действия и продължителността на операцията.

От приетата по делото като писмено доказателство Заповед № 163/02.08.2016г. на управителя на ответното лечебно заведение, с която е определено началото на работното време на работниците и служителите в него, се установява, че първа смяна за отделение по Н. започва в 8,00 часа и продължава до 15,30 часа, втора смяна започва в 13,00 часа и продължава до 20,30 часа, като и двете смени са продължителност от 7 часа.

От представената от ответното лечебно заведение Заповед № 376/31.10.2017 г. се установява, че е определено от 01.11.2017 г. чекирането на служителите, при всяко влизане и излизане от сградата на болницата, да се извършва лично – чрез индивидуална карта за достъп или биометрични данни (пръстов отпечатък).

Приложена е инструкция за работа с идентификационна карта, в която е записано, че е строго забранено да се използват чужди карти за идентификация. От декларация от 12.10.2016 г. се установява, че ищцата е получила на нейно име идентификационна карта за пропускателен режим в обектите, намиращи се на територията на болницата.

По делото е приложена Докладна от 27..11.2017 г. от А.К., в качеството му на „Координатор дейности“ в ответното дружество, адресирана до управителя на болницата, в която са изброени по часове и дати явяванията на ищцата в болничното заведение и напускането на работното й място през периода 24.10.2017 г. до 24.11.2017 г.

Приложени са 2 бр. месечни графици за м. ноември 2017 г., озаглавени действителен и планов, в които разпределението на работното време се различава и 1 бр. планов график за м. декември 2017 г.

От приложена докладна от 05.01.2018 г., изготвена от А.К. до управителя на лечебното заведение след направена проверка относно работните дни на д-р Г. по данните от биометричните четци и видеозаписи, се установява, че на 26.12.2017 г. в 08:50 ч. ищцата е пристигнала в болницата с чекиране и е напуснала в 9:05 ч. без чекиране, а в 20:07 ч. Н.Б. се е чекирала с нейния чип; на 27.12.2017 г. в 08:47 ч. ищцата е пристигнала в болницата с чекиране и е напуснала в 17:34 ч. без чекиране.

Видно от изготвен до управителя на болницата доклад от 15.01.2018 г. от д-р Г., началник Н., на 08.01.2018 г. ищцата, извън графичните си дежурства и без да информира д-р Г., е пристигнала в болницата и е приела пациента М.Д. – П..

С покана, връчена на ищцата на 16.01.2018 г., управителят на ответното лечебно заведение е поискал обяснения от нея по повод всички обстоятелства във връзка с неспазване от нейна страна на установеното работно време и работа по график за месеците октомври, ноемрви, декември 2017 г. и месец януари 2018 г., установено с посочени докладни записки, както и по повод неспазване на установения ред за достъп и пропускателен режим на територията на болницата и неспазване на инструкцията за работа с идентификационна карта, като са изброени съответните дати и часове.

От обясненията на ищцата Г. - Р. се констатира, че от назначаването й в ответната болница е идвала многократно в извънработно време и никога не е следяла за стриктното спазване на графиците, както и ниога не е вписвала идванията си като извънреден труд с цел получаване на допълнително финансиране. Сочи, че е извършвала всичко необходимо в полза на пациентите си, за които не може да се грижи само в „графично време“. Излага, че няма спомен да не си е спазвала дежурствата по график и да е отсъствала от споменатите нощни дежурства, както и че по времето, когато е била на дежурства, не е имало инциденти или проблеми в лечението на пациентите. В обясненията си ищцата е посочила, че в ответното дружество е трайна практика постоянно находящите се в града Л.и, неврохирурзи, да осъществяват дейността си в отделението по този начин, което се случвало с разрешението на началника на отделението. Поради затруднения с нощния график е било обсъдено с г-жа А. за м. декември и следващия да се мине на двоен график и да има  нощни разположения, а не нощни дежурства. Посочила е, че на дата 16.01.2018 г. колегата й д-р А., който също не е бил на работа по график, е работил в операционната при наличието на достатъчен брой Л.и.

По отношение на достъпа и пропусквателния режим, ищцата е посочила, че се чекира с пръст и че има дадена карта, която е забравила в отделението и не знае кой се е чекирал с нейната карта.

По делото са приложени три болнични листа, от които се установява, че в периода от 17.01.2018 г. до 31.03.2018 г. е била в отпуск поради временна неработоспособност.

От представената справка за отработените дни от Л.ите в отделение по Н. за месец ноември 2017г., изготвена от „МБАЛ Уни Ходпитал“ ООД, се установява, че всички Л.и, в това число и ищцата, са отработили по 22 работни дни, с изключение на д-р С. С..

От приетото по делото като доказателство искане от 17.01.20118 г. от ответното дружество до Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, се установява, че е поискано предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, ползваща предварителна закрила при уволенение на основание чл. 333, ал. 5 от КТ и на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Видно от Уведомително писмо изх. № 18004065/19.01.2018г. се установява, че Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответното дружество.

Не се спори между страните, че със Заповед № 15 от 22.02.2018 г. на управителя на дружеството-ответник, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Д.У.“ на основание чл. 195, ал.1, във връзка с чл.188, т.3, чл. 187, ал.1, т.1, т.7, и т.10 и чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 от КТ за следните нарушения: 1. за това, че на 17.11.2017 г. е извършила операция на пациента К.П. Ц. и не е съставила своевременно задължителния оперативен протокол за извършена хирургическа интервенция, като ръководителят на операционния екип/опериращият Л. е задължен незабавно след извършване на хирургическата работа да състави и подпише оперативен протокол и да го приложи към ИЗ на пациента. Посочено е, че оперативният протокол е антидатиран, което представлявало документно престъпление по смисъла на НК. Като следващо нарушение е посочено, че съгласно докладна на координаторът –дейности в ответната болница – инж. А.К., ищцата Г. - Р. на 26.12.2017г. в 19,05 часа е напуснала работното си място и излязла от сградата на лечебното заведение без да се чекира на изхода чрез индивидуалната си служебна карта за достъп, а в 20,07 часа друга служителка- Н.Б., се е чекирала с нейната персонална карта, на 27.12.2017 г. в 17.34 часа ищцата е напуснала работното си място без да се чекира на изхода чрез индивидуалната си служебна карта за достъп, с което е извършила нарушение на Инструкция за работа с идентификационна карта, утвърдена от работодателя и връчена на служителя на 12.10.2016 г., на пункт втори и четвърти от Заповед № 376/31.10.2017 г., според която чекирането на служителите, при всяко влизане или излизане от болницата се извършва лично чрез индивидуална карта за достъп или биометрични данни, както и се забранява представянето и използването на персоналната идентификационна карта на друго лице, като посочените действия на служителя представляват и нарушение на пункт пети, т. 1 от Заповед № 163/02.08.2016 г. за определяне на работното време и пропускателния режим на служителите в болницата. Като трето нарушение в заповедта за уволнение е посочено, Г.- Р. системно не е спазвала установеното за длъжността й работно време и работата по график за месеците октомври, ноември  и декември 2017г. и януари 2018г., за което се сочи наличието на докладни записки от А.К. и инж. А.М., които в съвкупността си представляват нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, като е посочено, че на 02.11.2017 г. за ищцата по график е отбелязано нощно дежурство, като следва да е на работа от 20,00 часа на 02.11.2017 г. до 08,00 часа на 03.11.2017г., като вместо това се е явила на работа в 9,50 часа и е напуснала болницата на същата дата в 22,30 часа, докато на 02.11.2017г. не е била на работното си място девет часа и половина; на 04.11.2017 г. за ищцата по график е отбелязано дневно дежурство - от 08,00 часа до 20,00 часа, като вместо това се е явила на работа в 9,12 часа и е напуснала болницата на същата дата в 12,12 часа и не е била на работното си място повече от седем часа; на 05.11.2017 г. за ищцата по график е отбелязано дневно дежурство - от 08,00 часа до 20,00 часа, като вместо това се е явила на работа в 08,45 часа и е напуснала болницата на същата дата в 17,03 часа и не е била на работното си място почти три часа. В заповедта е препратено към докладните записки, от които се установявало, че ищцата системно размества, намалява и увеличава в отделни дни работното си време, извън установеното по график, с което нарушава дисциплината, вътрешния ред и цялата организация на диагностично – лечебната дейност в отделението. В заповедта е отбелязана дата на връчване – 26.03.2018 г.

От приложената по делото Нотариална покана рег. № 885, том 1, Акт № 35 по Регистъра за нотариални покани на Нотариус № 471- Н.М.- Т. с Район на действие- Районен съд П.., се установява, че същата е връчена на ищцата от Нотариус М.- Т. на 23.02.2018 г. и съдържа изявления на работодателя, с което кани ищцата в петдневен срок от получаване на поканата да се яви в кантората на нотариуса, за да получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В нотариалната покана е възпроизведено част от съдържанието на Заповед № 15/22.02.2018 г., а именно, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ е прекратен сключеният между ищцата и ответното лечебно заведение трудов договор № 499/14.04.2016 г.

По делото е представена Справка от ТД на НАП- гр. Велико Търново, относно актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата Г.- Р., от която се установява, че правоотношението на ищцата с ответното дружество е прекратено на 03.03.2018г., като е налице ново трудово правоотношение, считано от 28.03.2018г., с Център за Спешна медицинска помощ- град Пазарджик. 

От трудов договор № РД 07-049 от 28.03.2018 г. се установява, че считано от 01.04.2018 г. ищцата е постъпила на работа в Център за спешна медицинска помощ Пазарджик с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1410 лв., с допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 211,50 лв. и допълнително възнаграждение за работа в спешна помощ в размер на 50 лв.

Видно от представеното Удостоверение № 1023-12-80/12.11.2018 г., издадено от НОИ – Пазарджик, ищцата е ползвала болничен поради общо заболяване за периодите от 02.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 04.06.2018 г. до 03.07.2018 г.; болничен поради бременност за периода от 04.07.2018 г. до 17.08.2018 г., болничен поради майчинство за периода от 13.08.2018 г. до 15.11.2018 г.

От приложеното по делото Удостоверение № 12-00061635/23.10.2018г. издадено от НОИ- Пазарджик, ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност през месеците от март до септември 2018 г., включително, в общ размер на 10 376,00лв.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани в качеството на свидетели И.П. К.Г.а, А.С.К., А. А. М. и Р.Т. Ф., като всички свидетели за определен период от време са работили или все още продължават да работят в ответното лечебно заведение, поради което показанията им следва да бъдат преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед наличието на служебни отношения с ответника.

От показанията на свидетеля на ищцовата страна – И. К.Г.а, заемаща длъжността „старша сестра“ в отделение по Н. в ответното дружество за периода от декември 2015 г. до януари 2018 г., се установява, че е имало период, включващ и процесните месеци ноември и декември, в който в болницата са изготвяни два графика – един официален, който се е представял за одобрение от управителя и един работен график, по който реално са работили Л.ите. Работният график се е предоставял на регистратурата, за да знаят служителите кой Л. да извикат при спешен случай. Между двата графика е имало разминаване, като официалният график, който се е представял в НОИ, е съобразяван с изискванията на КТ за спазване на часове за почивка и дежурства, а работният график е съобразяван с пътуващите Л.и от Ш. и В., които са идвали, когато имат възможност и са работили по цяла седмица без прекъсване. Установява се, че ищцата често е поемала дежурствата на началника на отделението, като това не е отразявано в официалния график, представян пред НОИ. От свидетелката е възприето непосредствено как административният директор на болницата – г-жа А. е разрешила да се направят двата графика и е позволено на Л.ите да дават нощни разположения, тоест да няма на място дежурен нощен Л., а такъв на повикване, който да се явява при нужда. Г-жа А. е поела и ангажимента да дава обяснения при евентуална проверка и установяване на несъответствия между официалния график и този, който реално е работен от Л.ите в отделението по Н.. Така през месеците ноември и декември отделението е оставало без нощен Л., като при нужда сестрата се е обаждала по телефона. Установява се, че най-често са се обаждали на ищцата - д-р Г. или на д-р Г., тъй като само те са живеели в района. В работния график се е вписвало кой Л. е на разположение през нощта, като разминаване в графиците е имало само в тези за Л.ите, докато за сестрите и санитарите работният график за всеки месец е бил само един и именно той се е изпълнявал от персонала. От показанията на К.Г.а се установява, че д-р Ф., в качеството му на началник на отделението, се е подписвал под графиците.

От свидетеля на ответната страна А.С.К., работещ като координатор  дейности охрана към „МБАЛ Уни Хоспитал“, се установява, че по искане на ръководството на болницата е извършил проверка на техническите средства за контрол на достъпа за влизането в болницата за периода от 24.10 - 24.11 г. от страна на д-р Г.. Същият свидетелства за това, че пропускателният режим в болницата се осъществява по два начина - чрез карти и чрез биометрични данни, като ищцата е получила достъп до работното си място и по двата начина. Сочи, че картата на ищцата е ползвана от друго лице на посочената в докладната му дата и това е установено от видеозаснемането, осъществено на същата дата. Във вътрешните правила на болницата било изрично забранено да се преотстъпва картата за достъп на други лица

От показанията на свидетеля А. А. М., се установява, че същият работи в ответната болница като ръководител сектор „Информационни технологии“ и отговаря за внедрените над 5 информационни системи, съдържащи информация за пациенти, прегледи, манипулации и др. Свидетелят сочи, че всеки Л. има право на достъп, със създадено име и парола, като свидетелят в качеството му на администратор има достъп до цялата системна информация и може да вижда кой какво качва по дати и часове. В началото на м. декември по молба на г-жа А. влезли в системата и установили липсата на качени предоперативен и оперативен протокол на пациента К.Ц., които е следвало да бъдат въведени от ищцата Г.- Р.. Сочи, че е възможно ако ищцата е оставила отключен своя акаунт, друг да внесе информация от нейно име, като в този случай тя носи отговорност за това.

По делото е разпитан и свидетелят Р.Т. Ф., който се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество до месец декември 2017 г., като е бил началник на отделението по Н.. Свидетелят е работил заедно с ищцата и по твърденията му същата е дисциплинирана, безкрайно добре се грижи за пациентите в работно и извънработно време, като не е допускала нарушения в трудовата си дейност и не е застрашавала болните. Поддържа, че в болницата е имало два графика – работен и официален, което било наложително при положение, че работели малко на брой Л.и и в случаи, когато някой излезе в отпуск или в болничен нямало как да се изпълнява реално графика. Сочи, че е имало различия между двата графика, като той се е подписвал на официалния график в края на месеца, не си спомня дали се е подписвал и на неофициалния. От показанията му се установява също, че в отделението не е имало нощни дежурства, а Л.ите са били на повикване, като това е ставало със знанието на ръководството и се е дължало на малкия брой неврохирурзи. Д-р Г. ***, а д-р Г. е имал апартамент там. Но понеже другите двама неврохирурзи са били приходящи, разположението им при необходимост е било покривано или от ищцата или от д-р Г., като най-често е било от ищцата. Сочи, че се е случвало на смяна да има двама Л.и, когато следва да се извърши операция на пациент, който е поверен на съответния Л..  На него като началник не му е било докладвано някой да не е бил на работа, докато се е водил, че следва да е на работа. В съдебно заседание на свидетеля са предявени месечните графици за ноември и декември 2017 г., като за графиците за ноември свидетелят не е сигурен дали положеният подпис е негов, а на официалния график за м. декември е категоричен, че не е негов подписа.

Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските показания на четиримата свидетели, за достоверни, тъй като те са последователни, кореспондират си, взаимно се допълват и не са налице противоречия помежду им. Показанията са дадени безпристрастно, въпреки че са депозирани от лица, които се намират или са се намирали в служебна зависимост с ответното лечебно заведение, като освен това се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

За изясняване на обстоятелството дали месечните графици за ноември – планов и реален действително са подписани от свид. Ф. по делото е назначена и изготвена съдебно- графологичната експертиза, заключението на която настоящият съд кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.  От същото се установява, че подписите върху планов и действащ график за месеците ноември и декември 2017г. на отделението по Н. на ответното лечебно заведение, не са подписани от свидетеля Ф., който тогава е бил ръководител на отделението. По делото е изготвено и допълнително заключение, прието и неоспорено от страните, в което вещото лице - графолог е изяснило, че подписите върху тези графици и подписите в справки за отработените дни и отсъствия в отделението за медицинските сестри, санитари и Л.и са положени от различни лица.

От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение, изчислено на база последния месец, което ищцата е получавала в ответното лечебно заведение е в размер на 5130 лв., а за периода от 26.03.2018 г. до 26.09.2018 г. ищцата е получила от ЦСМП Пазарджик брутно трудово възнаграждение и обезщетение за три болнични дни в размер на 4341,36 лв. В експертизата вещото лице е изчислило, че дневното брутно трудово възнаграждение на ищцата при ответника, изчислено на база последния месец с работни дни, е в размер на 233,18 лв. Установява се, че ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност в размер на 10 376,96 лв. за периода месец март 2018 г. - месец септември 2018 г., включително. Съгласно заключението, обезщетението по смисъла на чл. 225 от КТ, което ищцата следва да получи е в размер на 30 800,00лв., от която сума следва да се приспадне размерът на трудовото възнаграждение, което същата е получила от ЦСМП- Пазарджик в размер на 8571,90лв., както и обезщетението, което е получила поради бременност и майчинство в размер на 4341,36 лв., като общата сума на обезщетението по изчисления на вещото възлиза на сумата от 17866,74лв.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици, заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, предхождана от спазването на редица изисквания, регламентирани от законодателя в Кодекса на труда, касаещи на първо място установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието в съответствие с чл. 193, ал. 1 КТ, съобразяване на разпоредбата на чл. 194 от КТ относно срока за налагане на дисциплинарното наказание, както и спазване на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ относно формата, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, носи ответното дружество по настоящото дело – „МБАЛ Уни Хоспитал” ООД, като видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г., районният съд е разпределил в тежест на ответното лечебно заведение да установи законността на прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка се явява неоснователно направеното във въззивната жалба възражение за непълнота на доклада, доколкото и с жалбата не е посочено кои процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства са били пропуснати да се извършат пред първата инстанция, поради сочената непълнота на доклада, не е поискано и събирането на нови доказателства във връзка с твърдението за допуснати нарушения.

По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 344, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, доказателствената тежест по този иск е на ищцата, която следва да установи факта на започване на по-ниско платена работа при друг работодател, както и размера на получаваното при този работодател по-ниско възнаграждение.

По делото не се спори, а и от представения трудов договор № 499/14.04.2016 г. и допълнително споразумение от 17.02.2017 г.  се установи, че ищцата се е намирала в безсрочно трудово правоотношение с лечебното заведение, по силата на което е заемала длъжността „Л., Н.“.

Безспорно установено по делото е, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено със заповед № 15/22.02.2018 г. на управителя на ответното дружество, с която на ищцата на основание чл. 195, ал.1, във връзка с чл.188, т.3, чл. 187, ал.1, т.1, т.7, и т.10 и чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 от КТ е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за конкретно посочени нарушения на трудовата дисциплина.

Относно момента на налагане на дисциплинарното наказание настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че трудовото правоотношение е прекратено на 23.02.2018 г., тъй като на тази дата, чрез връчената нотариална покана, в която е инкорпорирана част от процесната заповед, ищцата е узнала за нейното съществено съдържание, а именно изразената воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание за това. Това становище е застъпено и в практиката на ВКС, като в този смисъл е Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 410/2011 г. Към този момент следва да се преценява спазен ли е преклузивният срок по чл. 194 от КТ и давностните срокове по чл. 358, ал. 1 от КТ, както и предварителната закрила по чл. 333 от КТ.

Процесната заповед за налагане на Д.У. е издадена от органния представител на ответното търговско дружество – управителя, поради което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт.

Въззивният съд намира, че процесната заповед за уволнение отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ – описан е времевият период, нарушителят, в какво се състоят нарушенията и при какви обстоятелства са осъществени, като от съдържанието й може да се направи категоричен извод, че ищцата е била наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Работодателят е посочил общо законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения – чл. 187, ал.1, т.1, т.7, и т.10 и чл. 190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 от КТ, като по отношение на първото нарушение – несвоевременно съставяне на задължителния оперативен протокол за извършена хирургическа интервенция, в заповедта е посочено, че същото съставлява грубо нарушение на служебните задължения на ищцата, като изрично не е посочена правната квалификация на нарушението; при второто нарушение на ищцата, изразяващо се в неспазване на правилата за достъп при влизане и излизане от болничното заведение, работодателят е посочил, че се касае за тежко дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ; по отношение на третото нарушение – системно неспазване на установеното работно време и работата по график работодателят е приел, че същото представлява нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, като е посочил още, че ищцата системно размества, компенсира, намалява и увеличава по свое усмотрение работното си време, с което е извършила нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Следва да се отбележи, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание (в този смисъл Решение № 395 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г., ІII г.о., ГК, Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., ІV г.о., ГК).

Дисциплинарно наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ – извършените нарушения на трудовата дисциплина са установени съответно на 27.11.2017 г., 07.12.2017 г., 20.12.2017 г., 05.01.2018 г. и 15.01.2018 г. (изготвени доклади до зам. управителя на ответното дружество), а дисциплинарното наказание е наложено на 23.02.2018 г., като за времето от 17.01.2018 г. до 01.03.2018 г. сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ не са текли, тъй като ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. В тази насока е неоснователно направеното от ищцата оплакване, че за някои от нарушенията работодателят е пропуснал възможността за търсене на дисциплинарна отговорност с оглед пропускане на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши в дисциплинарното производство преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, представлява задължението му съгласно чл. 193 ГПК да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Обясненията на работника трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е ирелевантно дали тези обяснения са били изискани писмено или устно от виновния служител. Прието е, че когато работодателят не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя без спорът да се разглежда по същество, като тази разпоредба не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Доколкото нормата на чл. 193 от КТ е императивна и в първото по делото заседание процесуалният представител на ищцата е направил оплакване, че поисканите обяснения от нея по повод извършената операция на пациента К.Ц. не са свързани с наложното й наказание, това налага на съда да извърши проверка спазена ли е процедурата по чл. 193 от КТ от страна на работодателя.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди налагане на дисциплинарните наказания, работодателят с покана № 2091/13.12.2017 г. и покана № 81/16.01.2018 е изискал обяснения от ищцата. С поканата от 13.12.2017 г. д-р Г. е поканена да даде обяснения по повод всички обстоятелства, наложили спешна хирургична намеса на пациента К.П. Ц., както и да приложи всички документи, свързани с операцията, в това число и оперативен протокол, изготвен съобразно медицински стандарт. Видно от приложените обяснения на ищцата от 14.12.2017 г. същата е изложила подробни обстоятелства по повод предприетите оперативни действия по отношение на посочения пациент, като е представила и поискания оперативен протокол от 17.11.2017 г. Със заповедта за уволнение работодателят е приел, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за това, че на 17.11.2017 г. не е съставила своевременно задължителния оперативен протокол.

Доколкото задължението на работодателя е да изиска обяснения от служителя преди налагане на наказанието, които обяснения следва да са относно конкретизираните в заповедта нарушения с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им, то в случая не може да се приеме, че с покана № 2091/13.12.2017 г. е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ. Видно от съдържанието на поканата от ищцата не са поискани обяснения относно причините за несвоевременно съставяне на въпросния оперативен протокол, още повече, че същата е представила протокола с отбелязана на него дата от 17.11.2017 г., поради което по-скоро е следвало да бъде изследван въпросът за несвоевременното му качване в информационната система. Освен това в заповедта за уволнение е посочен доклад от 20.12.2017 г., изготвен от инж. А.М., който е изготвен след поканата за даване на обяснения, и видно, от който работодателят е установил, че оперативният протокол е генериран в информационно-комуникационната система на болницата от ищцата на 13.12.2017 г. В случая следва да се приеме, че по-скоро нарушението, ако има такова, е констатирано от работодателя именно от представения доклад на служителя М., по повод на който е следвало да бъдат изискани обяснения от ищцата с конкретно посочване на нарушението, което се твърди да е извършила. Като е поискал най-общо обяснения от ищцата по повод всички обстоятелства, наложили спешна хирургична интервенция на пациент, работодателят не е конкретизирал по никакъв начин в какво точно се изразява нарушението, което се твърди да е извършено от нея, за да може същата чрез обясненията си да изложи становище и да се защити по повод на твърдяното нарушение.

При тази хипотеза и съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ непоискването на обяснения за първото посочено нарушение в заповедта е основание за отмяна на заповедта в тази част, като съдът е освободен от задължението да разгледа спора по същество за това нарушение.

По отношение на останалите нарушения, съдът намира, че с покана № 81/16.01.2018 работодателят е спазил задължението си по чл. 193, ал 1 от КТ, доколкото подробно е описал нарушенията във връзка, с които е изискал обяснения.

 Доколкото в случая се установи, че са поискани обяснения само за част от нарушенията, за които е наложено наказанието, законността на уволнението следва да се прецени само спрямо тези нарушения, за които е спазено изискването на чл. 193 от КТ.

Спорните въпроси в настоящото производство се заключават до това налице ли са твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, описани в пунктове II и III от процесната заповед за уволнение.

В пункт II от заповедта е описано, че ищцата е нарушила Инструкция за работа с идентификационна карта, утвърдена от работодателя и връчена на служителя на 12.10.2016 г., и пункт втори и четвърти от Заповед № 376/31.10.2017 г., според която чекирането на служителите, при всяко влизане или излизане от болницата се извършва лично чрез индивидуална карта за достъп или биометрични данни, както и се забранява предоставянето и използването на персоналната идентификационна карта на друго лице, тъй като на 26.12.2017г. в 19,05 часа е напуснала работното си място и излязла от сградата на лечебното заведение без да се чекира на изхода чрез индивидуалната си служебна карта за достъп, а в 20,07 часа друга служителка- Н.Б., се е чекирала с нейната персонална карта, на 27.12.2017 г. в 17.34 часа ищцата е напуснала работното си място без да се чекира на изхода чрез индивидуалната си служебна карта за достъп. При така описаните действия от страна на ищцата, съдът не намира, че същите представляват нарушение на цитираната заповед, доколкото в същата е изрично е записано, че чекирането на служителите при влизането и излизането от сградата на болницата се осъществява по два начина – чрез индивидуална карта за достъп или биометрични данни (пръстов отпечатък). Работодателят е предвидил два алтернативни начини за чекиране в ответното лечебно заведение, като от свидетелските показания се установи, че и двата начина са действащи и се прилагат от служителите, което означава, че при чекиране с биометрични данни от страна на служителя, същият не е задължен да използва и индивидуалната си карта и обратно. В обясненията си ищцата е посочила, че се чекира с пръст, поради което обстоятелството, че на 26.12.2017 г. и на 27.12.2017 г. не се е чекирала с индивидуалната си карта за достъп, доколкото работодателят не твърди, че същата не се е чекирала и с биометрични данни, то описаното изобщо не съставлява нарушение на вътрешните правила за чекиране на служителите при влизане и излизане от лечебното заведение. По отношение на това, че друг служител се е чекирал с картата на ищцата настоящият състав на въззивната инстанция счита, че работодателят не е установил, че именно ищцата е предоставила персоналната си карта за достъп на Н.Б., като от обясненията й ясно личи, че тя дори не е разбрала, че някой е използвал картата й.  По делото не са събрани доказателства, от които да може да се установи по какъв начин картата на ищцата е попаднала при Б. и поради каква причина служителката се е чекирала с чужда карта, поради което съдът намира, че ищцата не е извършила нарушение на Инструкция за работа с идентификационна карта, утвърдена от работодателя и връчена на служителя на 12.10.2016 г., и на пункт четвърти от Заповед № 376/31.10.2017 г.

Нарушенията, описани в пункт III на процесната заповед за уволнение, са свързани с твърдения на работодателя, че ищцата системно не спазва установеното работно време и работата по график, като е посочено, че на 02.11.2017 г., 04.11.2017 г. и 05.11.2017 г. ищцата не е спазила определените часове на смяна, в които е следвало да бъде на работа съобразно предвиденото в графика за дежурства. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че в ответното лечебно заведение за Л.ите от отделението по Н. са се съставяли паралелно два месечни графика – един официален, който е представян пред НОИ и въз основа, на който са определяни и изплащани възнагражденията на Л.ите, и един работен, по който реално са се изпълнявали дежурствата. Установи се също, че за месеците ноември и декември 2017 г., ръководството на болницата е разрешило неврохирурзите да дават дежурства на разположение, тоест без да присъстват физически в болницата, но с готовност при повикване за спешен случай да се явят незабавно. Това е било наложено от малкия брой Л.и в отделението и с оглед съобразяване на възможностите за дежурства на пътуващите от В. и Ш. Л.и. Л.ите са изпълнявали дежурствата си по работния график, който се е съхранявал на регистратурата в отделението и който са използвали сестрите при определяне на кой Л. да се обадят при спешен случай. От показанията на свидетелите К.Г.а и Ф. се установи, че ищцата често е покривала дежурствата на свои колеги, като при нужда от отделението най-често са се обаждали на нея.

Отделно от това се установи, че представените от ответното дружество графици за месец ноември 2017 г. – действителен и планов, не са подписани от тогавашния началник на отделението по Н. към „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД – д-р Р. Ф., поради което същите не са автентични и отразеното в тях разпределение на работното време не следва да бъде кредитирано от съда. Единствено на това основание следва да се приеме, че работодателят не е установил извършено от страна на ищцата нарушение на работата по график за посочените дни от месец ноември 2017 г. За пълнота на изложението съдът намира, че дори и да се приеме, че Л.ите е следвало да работят по посоченото в тези графици разпределение за дежурствата, то на 02.11.2017 г., 04.11.2017 г. и 05.11.2017 г., за които се твърди ищцата да не е спазила работното си време по график, е записано, че същата - на 02.11.2017 г. е следвало да даде 12-часово дежурство с нощно разположение, а на 04.11 и 05.11.2017 г. – две 12-часови дежурства с дневно разположение. В Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е посочено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Доколкото по делото се установи, че неофициално на ищцата и на другите Л.и от отделението по Н. е определено от ръководството на болницата да дават дежурства на разположение, то няма как работодателят да търси отговорност от ищцата, за това, че не е присъствала на работното си място за посочените дати, за които се е водила на разположение, при положение че при необходимост е идвала в болницата и е осъществявала възложената й функция.

Гореизложеното налага извода, че в ответното лечебно заведение за процесните периоди, за които се сочи, че ищцата системно не е спазвала работното си време, е действала незаконосъобразна практика по изготвянето на два различни графика с цел съобразяване с изискванията по КТ за продължителност на работно време и почивка от една страна и осигуряване на постоянно Л.ско присъствие в отделението по Н. от друга. Както правилно е отбелязал районният съд това положение не е дало възможност за правилно отчитане на положения труд и е затруднил служителите относно работното време, което следва да изпълняват. Цитираното от жалбоподателя изявление на ищцата в дадените от нея обяснения от 16.01.2017 г., че не е следяла стриктно за спазване на графика, е направено единствено във връзка с твърденията й, че многократно е идвала извън определеното й работно време. Настоящата инстанция споделя напълно извода на районния съд, че не следва да бъде вменявано в тежест на ищцата по делото нарушение на трудовата дисциплина и да бъдат считани като закъснения или неявявания на работа за по няколко часа случаите, когато ищцата е била на повикване или е замествала свой колега, доколкото по делото се установи, че ищцата многократно е замествала по график свои колеги и е отговаряла на повиквания във време, в което не се е водила на работа по график.

От анализа на всичко изложено дотук настоящата съдебна инстанция намира, че работодателят не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да уволни дисциплинарно ищцата Г. - Р., поради което уволнението, наложено със Заповед №15/22.02.2018 г., издадена от управителя на „МБАЛ – Уни Хоспитал“ ООД, следва да бъде признато за незаконно и отменено.

След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна се явява основателен, следва да бъде уважен и обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност - „Л., Н.“, като обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тези му части, като правилно и законосъобразно.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ – за присъждане в полза ищцата на разликата в заплатите, съдът намира, че с оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е с обуславящо значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, същият следва също да бъдат уважен, като по отношение на размера на обезщетението, което следва да се изплати на ищцата, намира следното:

В настоящия случай е спорен въпросът дали за времето през шестмесечният период, през което ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност и отпуск поради бременност и майчинство, ответното дружество дължи обезщетение. Отговорът на този въпрос е застъпен трайно в практиката на ВКС - Решение № 186 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6094/2015 г., IV г. о., ГК,  Решение № 323 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 784/2010 г., IV г. о., ГК, включително и решенията, на които се е позовал жалбоподателят във въззивната жалба, която настоящата инстанция напълно споделя. В посочените решения е прието, че когато работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението, изпадне в състояние на временна неработоспособност, за времето на този отпуск не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. По този начин се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, като за този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение.

По делото се установи, че трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество е прекратено на 23.02.2018 г. Установи се също, че от 17.01.2018 г. до 31.03.2018 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, а считано от 01.04.2018 г. е започнала работа в Център за спешна медицинска помощ Пазарджик. Видно от приложеното удостоверение от НОИ за периода от 04.06.2018 г. до 03.07.2018 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, а за периода от 04.07.2018 г. до 15.11.2018 г. – в отпуск поради бременност и майчинство. Установи се, че за периодите на неработоспособност на ищцата са изплащани парични обезщетения от НОИ. Предвид изложеното съдът намира, че за периода, през който ищцата е получавала обезщетение по чл. 162, ал. 3 и чл. 163, ал. 10 от КТ – от 24.02.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 04.06.2018 г. до 15.11.2018 г., същата няма право на обезщетение по чл. 225 от КТ.

Доколкото по делото ищцата установи, че през шестмесечния период след уволнението е започнала работа на по-ниско трудово възнаграждение от получаваното при ответното дружество, то за времето, през което е получавала по-ниското възнаграждение, същата е търпяла вреда, пряко причинена следствие на незаконното уволнение, която следва да бъде обезщетена от ответното дружество на основание чл. 225, ал. 2 от КТ. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дневното брутно възнаграждение, изчислено на база последния отработен от ищцата месец в ответното лечебно заведение е в размер на 233,18 лв. За м. април 2018 г. ищцата е получила БТВ при ЦСПМ Пазарджик в размер на 1686, 90 лв. за 19 отработени дни, като при ответника за същия брой дни би получила 4430,42 лв. (разлика в размер на 2743,52 лв.); за м. май 2018 г. ищцата е получила БТВ при ЦСПМ Пазарджик в размер на 2117,62 лв. за 20 отработени дни, като при ответника за същия брой дни би получила 4663,60 лв. (разлика в размер на 2546 лв.), а за м. юни при ответника би получила 722,86 лв. (разлика в размер на 438 лв.), тоест обезщетението, което следва да получи ищцата е в размер на 5727,52 лв., поради което исковата претенция се явява основателна до този размер. Решението на районния съд в частта, в която е приел, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в общ размер на 6632,62 лв., следва да бъде отменено за разликата от 5727,52 лв. до присъдените от районния съд 6632.62 лв. и предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 5727,52 лв. до сумата от 6632.62 лв.

С оглед основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, като законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете с подаване на исковата молба в съда – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски и от двете страни първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските в следния смисъл:

Пред първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на 4400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата съдебна инстанция намира за основателно по следните съображения: минимално дължимото възнаграждение за предявените искове, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1626,00 лв., като към този размер следва да се добавят още 400 лв. съобразно чл. 7, ал. 8 от Наредбата, тъй като пред първата инстанция са проведени общо 6 съдебни заседания, като така определен минималният размер става 2026 лв., като претенцията от 4400 лв. превишава прекомерно минимума. Но доколкото съдът намира, че делото се отличава с известна фактическата и правна сложност и предвид неговата продължителност и обстоятелството, че са проведени шест съдебни заседания, на които са събирани множество доказателства намира, че същото следва да бъде намалено до размера от 3200 лв. Предвид това, че претенцията по чл. 225 от КТ не е уважена изцяло, съдът намира, че за сторените от ищцата разноски за процесуално представителство пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в общ размер на 2475 лв., като първоинстанционното решение, с което са й присъдени разноски в размер на 2766,60 лв. следва да бъде отменено в тази му част.

На ответника също следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, които са в размер на 664 лв. и които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищцата, а първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е осъдена ищцата да заплати разноски на ответника в размер на 1087,70 лв.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция:

Ищцата е сторила разноски в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред настоящата иснтанция, поради съображения, че същите превишават прекомерно минималния размер от 1176 лв. за трите иска, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция е проведено едно единствено съдебно заседание, на което не са събирани доказателства, то адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на 1200 лв. Предвид това, че исковите претенции не са уважени изцяло, съдът намира, че на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция в общ размер на 1145 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно отхвърлената част от иска по чл. 225 от КТ и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 лв., които да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Доколкото решението е постановено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса, дължимата държавна такса пред въззивната инстанция остава за сметка на ответника.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му.

            Мотивиран от горното, Окръжен съд - Пазарджик

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 50/29.03.2019 г., постановено по гр. дело № 292/2019 г. по описа на Районен съд - П.., в частта, с която е осъдена „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявана от управителя К.Ч., да заплати на Д.Н.Г. - Р., с ЕГН: **********,*** Търново, сумата над 5727,52 лв. до размера на 6632,62 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което Г. – Р. е получавала по - ниско трудово възнаграждение при друг работодател, както и в частта, с която е осъдена „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД да заплати на Д.Н.Г. – Р. сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 2766,60 лв. и Д.Н.Г. – Р. е осъдена да заплати на „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД сторените съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1087,70 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Г. - Р., с ЕГН: **********,*** Търново против „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявана от управителя К.Ч., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за сумата над 5727,52 лв. до сумата от 6632,62 лв.

ОСЪЖДА „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявано от управителя К.Ч., да заплатят на Д.Н.Г.- Р., с ЕГН: **********,*** Търново, сторените от нея съдебно - деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 2475 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Н.Г. - Р., с ЕГН: **********,*** Търново, да заплати на „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявано от управителя К.Ч., съдебно - деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 664 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявано от управителя К.Ч., да заплатят на Д.Н.Г.- Р., с ЕГН: **********,*** Търново, сторените от нея съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1145 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Н.Г.- Р., с ЕГН: **********,*** Търново, да заплати на „МБАЛ -Уни Хоспитал“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.., ул.“Г.Б.“ № 100, представлявано от управителя К.Ч., съдебно - деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 25 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок, считано от 23.12.2019 г.

 

        

                                                                             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                 

 

 

  2.