Определение по дело №239/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8/01.02.2011 г., постановено по Г.д. № 129/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал за установено по отношение на ответника „В. – А. – В. Т. със седалище Г. К., съществуването на вземането на ищеца С. Г. М. от с. З. в размер на 4000 лева, получени от едноличния търговец на отпаднало основание, а именно – на прехвърлянето (продажбата) на движима вещ – метален пав.он № , находящ се на О. п. Г. К., общ. К., обл. К., като същевременно е отхвърлил исковете на С. М. срещу същия ответник за съществуване вземането на ищеца за лихва върху сумата от 4000 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2010 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и за съществуване вземането на ищеца за неустойка в размер на 400 лева по чл. 5 от предварителен договор за продажба на пав.он № като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските. Недоволни от решението са останали както ответникът в първоинстанционното производство „В. – А. – В. Т., така и ищецът в същото С. Г. М., които го обжалват пред настоящата инстанция в законоустановения срок, съответно – ответникът в частта, с която е уважена исковата претенция, а ищецът – в отхвърлителната част. Отговор е постъпил единствено на жалбата, подадена от „В. – А. – В. Т.. В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват лично, като изпращат процесуални представители. Последните поддържат съответните, подадени от името на доверителите им, жалби, респективно - отговор на въззивна жалба.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но същото е недопустимо. Това е така поради следните причини:

Видно от материалите по приложеното ч.Г.д. № 114/2010 г. по описа на РС – К., в полза на ищеца С. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК за заплащане от страна на ответника „В. – А. – В. Т. на сумата от 4000 лева, дължима за неизпълнение на предварителен договор от 18.02.2010 г., както и на сумата от 400 лева - неустойка по същия договор, ведно с разноски по делото. Относно така посочените вземания С. М. е предявил – при условията на чл. 415, ал. 1 от ГПК - установителни искове пред първата инстанция; макар в исковата молба да е посочено, че сумата от 4000 лева се претендира като получена от ответника на неосъществено основание, изложените фактически обстоятелства съвпадат с фактическите обстоятелства по заповедта за изпълнение. В хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал изменение на иска, съгласно което като основание на вземането за сумата от 4000 лева се релевира твърдението, че същата е дадена на ответника на отпаднало основание – предвид последвалото придобиване на вещта от трето добросъвестно лице. Така измененият иск се явява недопустим. Производство, образувано при условията на чл. 415, ал. 1 от ГПК, има за предмет установяване със силата на пресъдено нещо на вземането, така както то е очертано в издадената заповед за изпълнение, т. е. – като основание и дължима престация. Исковото производство в тези случаи се явява продължение на заповедното и именно поради този му характер ищецът се ползва от частично внесената вече държавна такса по заявлението за издаване на заповед. Ако искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК бъде уважен, то на изпълнение ще подлежи не съдебното решение, а заповедта за изпълнение. Ако със съдебното решение бъде признато за установено вземане с друго основание (т. е. – друго вземане), а не това, което е предмет на заповедта, то това ще означава липса на изпълнителен титул както по отношение на вземането по решението, така и по отношение на вземането по заповедта (чл. 416 от ГПК). В случая липсва правен интерес за ищеца да води установителен исков процес за другото вземане, за което няма изпълнителен титУ. Допуснатото от районния съд изменение на иска се явява незаконосъобразно. Доколкото определението по допускане изменението на иска не подлежи на самостоятелно обжалване, то визираната незаконосъобразност следва да бъде отстранена по пътя на въззивния контрол върху първоинстанционното решение. Като е допуснал изменението на иска и е разгледал недопустим иск, районният съд е постановил недопустимо съдебно решение. От друга страна, първоначално предявеният иск досежно сумата от 4000 лева се явява допустим за разглеждане, поради което и по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК, решението на районния съд в частта му относно иска за тази сума и относно акцесорния иск за неустойка подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на първата съдебна инстанция за произнасяне по първоначално предявената искова претенция за тези суми, преди допуснатото в предходното първоинстанционно производство изменение на иска. Що се отнася до предявения и разгледан от първоинстанционния съд установителен иск относно законна лихва, то следва да се посочи, че тази искова претенция също се явява недопустима. Вземане за лихви не е упоменато в заповедта за изпълнение, поради което и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването му. Предвид това, в тази му част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено в частта относно иска за ли§ви. Доколкото решението на първата инстанция се явява недопустимо, то въпросите по съществото на спора не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

При този изход на делото пред въззивната инстанция разноски не следва да се присъждат, като относно направените в настоящото второинстанционно производство разноски във връзка с исковете за сумите от 4000 лева и от 400 лева съдът, на който се връща делото, следва да се произнесе с акта, с който производството приключва в първата инстанция.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 8/01.02.2011 г., постановено по Г.д. № 129/2010 г. по описа на РС – К., В ЧАСТТА относно исковете за признаване на установено по отношение на ответника на съществуването на вземанията на ищеца за сумите от 4000 лева, дължими на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и от 400 лева, дължими на основание чл. 92 от ЗЗД, като ВРЪЩА делото на РС – К. за разглеждане на и произнасяне по първоначално предявения иск за сумата от 4000 лева и по иска за сумата от 400 лева, от друг състав на съда.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 8/01.02.2011 г., постановено по Г.д. № 129/2010 г. по описа на РС – К., В ЧАСТТА относно иска за признаване на установено по отношение на ответника на съществуването на вземането на ищеца за законна лихва върху сумата от 4000 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2010 г. – до окончателното изплащане на сумата, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България Ч. Окръжен съд - К. в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: