Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10547/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът К.Г.Т., че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 23.08.2013 г. на главен път ПП-1 Е-79, в района на км. 389+900 в посока гр. Кресна към гр. Симитли, е причинена смъртта на неговия брат И.Г.Т.. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който пътник е бил Т. – Л.П.К., л.а. с ДК № ********. Твърди, че гражданската отговорност на делинквента към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника З. „Л.и.“ АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от загубата на своя брат, с който били изключително близки, а в зряла възраст неразделни. Счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на И.Г.Т. възлиза в размер на 45 000 лева (изменение на иска, допуснато в о.с.з., проведено на 29.09.2020 г.). Претендира тази сума ведно със законната лихва за забава от датата на деликта - 23.08.2013 г.  до окончателното плащане и разноски.  

Ответникът ЗД „Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва ответникът да е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, евентуално оспорва неговия размер като завишен. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, поради липса на правилно поставен предпазен колан, както и възражение за погасителна давност по иска за лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване критериите на ППВС № 4/1968 г.

На 23.08.2013 г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата, около 18,30 ч. ПТП между участник 1, л.а. Рено Еспейс, с ДК № ********, управляван от Л.П.К. и участник 2, т.а. Волво, с рег. № *******. В протокола е посочено, че на място са водачът на лекия автомобил Л.К.и пътник в същия автомобил – И.Г.Т..  

Според заключението на приетата автотехническа експертиза причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Рено, Л.К., довели до навлизане в пътната лента за насрещно движене и последвалия удар с движещия се по нея т.а. Волво.

Предвид изложеното съдът намира за пълно доказан факта, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. Рено, с ДК № ******** Л.П.К..

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента.

По материалната легитимация на ищеца.

Установява се от удостоверение за родствени връзки на И.Г.Т., че ищецът е негов брат, като в семейството били общо 5-ма братя.

Според показанията на свидетеля Н.И.И.той е съсед на К. и брат му И. и се познават от деца. Свидетелят сочи, че братята споделяли едно легло тъй като са пет деца, ходели заедно на училище, като между К. и И. имало най-тясна връзка, тъй като останалите братя били глухонеми, а майка им – малко неадекватна. К. споделял храната си с брат си, ходели заедно на училище, по празници все гледал нещо да му купи, да му даде фланелка, обувки. Свидетелят сочи, че К. приел много тежко смъртта на брат си, не давал да го погребат, на на погребението му станало лошо. След това всеки ден ходел на гробища и една година носел черни дрехи. Според И., К. все още не е преодолял смъртта на брат си, по празници ходи на гробища и плаче с часове.

Според задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в  Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. № 1/2016 г.  „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ С тълкувателното решение изрично се предвижда възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., но само по изключение, при доказана близост, връзка с починалия надскача обикновените и традиционни за българското семейство близки отношения за съответната родствена връзка.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е бил в близки отношения с брат си И. и е страдал за смъртта му, но не се доказа съществуването между тях на изключителна близост, над обичайната такава между братя. Не се доказа този ищец да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на брат си над обичайните при такава загуба страдания, тъга и мъка. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за депозит за вещо лице в размер на 360,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Т., ЕГН: ********** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предявен за сумата от 45 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на брат му И.Г.Т., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 23.08.2013 г., на главен път ПП-1 Е-79, в района на км. 389+900 в посока гр. Кресна към гр. Симитли в резултат на противоправното поведение на Л.П.К.,  като водач на л.а. с ДК № ********.

ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********  на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 360,00 лева, разноски по делото.

                                                                                                                                         Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                                                                         СЪДИЯ: