№ 82
гр. Шумен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202359 по описа за 2022 година
Обжалван е ЕФ серия К № 6157778, за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с
който на С. П. К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като собственик на когото е
регистрирано МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ.
Жалбоподателят възразява, че заснетото с техническо средство ППС не е моторно превозно
такова и следователно липсва осъществен фактически състав на административно
нарушение. Моли за постанови решение, с което да бъде отменен изцяло издаденият
електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирана е
молба със подробно становище от процесуален представител.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
На 12.07.2022г. в 10,55 часа, МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ се
движело в обл. Шумен, с. Р.Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ до № 5, при разрешена скорост
от 50 км и отчетен толеранс 3 км е установена скорост на движение от 64 км/ч. В ЕФ е
отразено, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ К/5040225.
Полуремаркето било заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743с3 тип ARH
CAM S1 и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100
лева на С. П. К. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа разпитания
свидетел, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни,
непротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо
средство- преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
1
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, съдът приема за
безспорно установено, че на посочената дата и час ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег.
ВТ 8449 ЕВ се е движело със скорост, превишаваща разрешената такава.
От справка в централна база – КАТ е установена собствеността на полуремаркето като на
собственика му е наложена глоба в размер на 100лв на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.4 от ЗДВП.
По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява
одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е
преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала
скорост на движение на процесния състав от ППС от 64 км/ч.
По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който
е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на полуремарке, във връзка, с
който е издаден обжалваният електронен фиш.
Въпреки, че правилно е констатирано наличието на административно нарушение, съдът
намира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено с МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с
рег. ВТ 8449 ЕВ. В действителност обаче полуремаркето не представлява моторно превозно
средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 18 от ДР на
ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно
средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от
неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство ".
Нормата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно
превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното
полуремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то
същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР
на ЗДвП. При това положение процесното нарушение не би могло да бъде осъществено
посредством полуремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази
връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен останалите
задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП относно задължителните реквизити на ЕФ регламентира,
че следва да бъдат посочени, наред с другото, "регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство". Двата,
изброени един след друг реквизити, се отнасят само до моторните превозни средства, извод
налагащ се и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП и ал. 6, 8
и 15, в които законодателят е използвал изрично словосъчетанието "моторно превозно
средство" и съществителното "автомобил". Никъде в тези специални разпоредби не е
използвано словосъчетанието "пътно превозно средство", което отново налага извод, че на
местата, където законодателят е използвал термина "превозно средство" се имат предвид
именно и само моторните превозни средства. Съдът счита, че волята на законодателя е била
посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани
единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни
реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и
собственик, на който е регистрирано МПС. Това законово изискване очевидно не е
изпълнено в настоящия казус.
В нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДВП не са уредени изрично случаите на заснемане на
нарушения извършени с МПС, към които има ремарке или полуремарке, т.е. налице е
законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието запълване, в случая
се явява изрично забранено според чл.46, ал.3 ЗНА, доколкото би довело до обосноваване
на административно - наказателна отговорност.
Това допуснато от АНО нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на процесния
електронен фиш. На административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат
само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид
пътни превозни средства, като процесното полуремарке . По горните съображения и
доколкото съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен не следва да коментира
обстоятелството дали е налице повторност.
Съобразявайки изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
2
на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил
разходи за адвокатско възнаграждение и намира, че искането за присъждане на разноски се
явява основателно и доказано.
Възражението за прекомерност /заявено в съпроводителното писмо,стр.2/ за заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 400 лева , платено в брой / Договор за правна защита и съдействие стр. 33 от делото и
списък с разноски /.
Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер на
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от същата наредба.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6157778, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с
който на С. П. К. , е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като собственик на когото е
регистрирано МПС ВИЛТОН НВ 3 вид полуремарке с рег. ВТ 8449 ЕВ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОДМВР Шумен да заплати на С. П.
К. сумата от 400лв. (четиристотин лева), представляваща направени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3