№ 49
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502166 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответницата М. С. М.,
подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14
състав, постановено на 15.01.2020 г. по гр. дело № 12 781/2018 г., с което срещу
жалбоподателката е уважен осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Във въззивната жалба и писмената защита на жалбоподателката, изготвени от
нейния процесуален представител се твърди, че решението на градския съд е
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че необосновано градският съд е приел,
че между страните е възникнало наемно правоотношение без определен срок, което е
било прекратено с едностранно предизвестие от ищцата. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че не е налице нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, доколкото последиците от уважаване на иска ще доведат до лишаване
на жалбоподателката и двете й малолетни деца от ползването на семейното жилище.
Изводите на градския съд се оспорват и в частта, с която съдът е приел, че по делото не
са ангажирани доказателства за привидност на договора за продажба поради липса на
данни за това, дали ищцата и бившият съпруг на ответницата са били в интимни
отношения. Твърди се, че тези отношения са възникнали още преди прекратяването на
брака между М. и съпруга й, продължават до днес, а вече имат и родено общо дете.
Като довод в подкрепа на твърдението за привидност на продажбата се сочи и
обстоятелството, че продажната цена не е била заплатена.
1
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемата ищца Б. Ф. К. чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата. В подадения срещу нея отговор и допълнително представена писмена защита
изразява становище, че е без значение съдебното решение, с което жилището –
индивидуална собственост на единия съпруг, след прекратяване на брака е
предоставено за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права,
както и че при тази хипотеза между неползващия имота собственик и ползващия го
несобственик – бивш съпруг, винаги възниква наемно правоотношение. Излага доводи,
че при тази хипотеза защитата на интересите на децата може да се реализира чрез
вписването на бракоразводното решение и след като същото не е било вписано, следва
да се приложи правилото на чл.237, ал.1 от ЗЗД.
Относно твърденията за симулативност на договора за продажба изразява
становище, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства относно
интимните отношения между ищцата и бившия съпруг на ответницата, както и че
обстоятелството, че същите имат общо дете по никакъв начин не доказва твърдяната
симулация.
Настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателката и становището на
въззиваемата ищца, намира следното:
Производството е образувано по иска на Б. Ф. К., предявен на осн. чл.108 от ЗС
срещу М. С. М., за предаване владението на недвижим имот – жилище, което ищцата е
закупила от бившия съпруг на ответницата.
В подадения срещу исковата молба отговор ответницата М. М. е оспорила иска.
Заявила е на първо място, че ищцата е привиден собственик на имота, а действителен е
бившият й съпруг, който живее с Б. К. на семейни начала. Навела е твърдения за
нищожност но сделката, която в противоречие с добрите нрави, е била сключена
симулативно за нуждите на настоящото производство, както и че продажната цена не е
била заплатена в посочения в нотариалния акт срок. Заявила е освен това, че обитава
имота на правно основание – съдебно решение, с което жилището й е предоставено за
ползване. При условията на евентуалност е изразила становище, че спрямо нея
сделката е относително недействителна.
2
Заедно с отговора на исковата молба в производството пред СГС ответницата М.
М. е предявила срещу ищцата Б. К. и продавача И. М. инцидентен установителен иск, с
който е поискала договорът за продажба да бъде обявен за нищожен поради
заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и поради неговата
привидност. Освен това е поискала да се обяви за относително недействителен спрямо
нея същият договор.
С протоколно определение от 10.06.2019 г. градският съд е отказал да приеме за
съвместно разглеждане инцидентния установителен иск и е постановил, по исковата
молба, с която е бил предявен, да бъде образувано самостоятелно исково производство.
При извършената служебно проверка от интернет-страницата на СГС се установи, че
по отделените искове е образувано производство, което обаче е било прекратено и
исковата молба е била върната.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Ищцата Б. К. се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален
акт № 183, съставен на 12.12.2016 г. от нотариус с район на действие Софийски
районен съд. Видно от този нотариален акт, с него купувачката Б. К. е закупила от
продавача И. А. М. апартамент № 16 в жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул.
„***“ № 78, със застроена площ от 114,78 кв.м., заедно с мазе № 16 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена, за сумата 90 000 лева. В нотариалния акт е записано, че
продавачът е изразил съгласие, да получи продажната цена от купувача чрез превод по
банков път, в срок до 29.12.2017 г.
В нотариалния акт е записано, че продавачът е предал на купувача владението
на имота преди подписване на договора.
Установено е по делото, че продавачът И. М. е бивш съпруг на ответницата М.
М.. Видно от представеното решение на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 80-ти състав, бракът между М. М. и И. М., сключен на 30.03.2008 г., е
прекратен с решение, влязло в законна сила на 15.06.2016 г. Брачният съд е
постановил, малолетните деца, родени от брака – съответно през 2008 и 2010 г., да
живеят при майка си М. М., на която е предоставено и упражняването на родителските
права. Семейното жилище, находящо се на ул. „***“ № 78, е било предоставено за
ползване на М. М..
По делото не се спори, че цитираното решение не е било вписано в частта му
относно ползването на семейното жилище.
3
С нотариална покана, връчена на 17.02.2017 г., ищцата Б. К. е уведомила
ответницата М. М., че е закупила процесното жилище и я е поканила да й предаде
владението до 14.03.2017 г.
На 16.03.2017 г. с „нотариално уведомление“ ответницата е уведомила ищцата,
че обитава имота на правно основание – съдебното решение за прекратяване на брака,
с което жилището й е предоставено за ползване до навършване на пълнолетие на
децата. Заявила е, че отказва на освободи недвижимия имот.
По делото е прието също така за безспорно, че ищцата не е получила владението
не имота – нито след закупуването му, нито по-късно.
На 15.05.2019 г. – по време на висящото производство, ищцата е изпратила до
ответницата и предизвестие за прекратяване на наемно правоотношение – възникнало
по силата на решението за предоставяне на семейното жилище.
Пред градския съд по искане на ответницата са представени и излечения от
сметки на ищцата в търговски банки. От тях обаче не могат да се направят изводи за
факти, които са релевантни за настоящия спор.
Пред настоящата инстанция е представено удостоверение за раждане на детето
Ф. И. М., родено на *** г. от майка Б. Ф. К. и баща И. А. М..
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: Обосновано
в обжалваното решение е прието, че от ответната страна не са представени
доказателства за привидност на продажбата, извършена между И. М. и Б. К..
Обстоятелството, че през 2019 г. се е родило дете от майка ищцата и баща – бившият
съпруг на ответницата, не може да обоснове извод, че към датата на извършване на
продажбата през 2016 г. Б. К. и И. М. са били в интимни отношения – съответно, че
постигнатото съгласие за отчуждаване на имота е било привидно и страните по
сделката не са искали настъпване на правните последици на продажбата.
Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния и относно
останалите основания за нищожност – заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави. Поради това обосновано градският съд е приел, че ищцата е доказала правото си
на собственост върху процесния имот.
4
Въззивният съд намира обаче, че е неоснователно искането, ответницата да
предаде фактическата власт върху процесното жилище. Както беше посочено по-горе,
с решението за прекратяване на брака родителските права са предоставени за
упражняване на майката М. М., а семейното жилище – за ползване от малолетните деца
и тяхната майка. При постановяване на решението брачният съд се е ръководил от
интересите на децата и от принципа за особена закрила на децата, въведен в чл.2, т.4 от
СК. Това решение подлежи на изменение само при промяна на обстоятелствата – чл.
56, ал.6 от СК. В случая няма данни, а и твърдения, да е поискана промяна в
упражняването на родителските права.
Не би могло да се приеме, че с продажбата на жилището от страна на бащата
автоматично е настъпила промяна в обстоятелствата относно ползването на семейното
жилище от родените от брака деца. Такава промяна може да настъпи само чрез
предявяване на иск по чл.56, ал.6 от СК, в производството по който иск съдът отново
ще бъде длъжен да съобрази интереса на децата.
Докато породените от решението на брачния съд отношения не бъдат
преуредени, децата и тяхната майка, на която е възложено упражняването на
родителските права, ще имат правото да обитават жилището. Поради това, до
навършване на пълнолетие /или до настъпване на други обстоятелства/, малолетните
деца на И. М. и М. М. са носители на предоставено им със съдебно решение право да
живеят в процесното жилище. Тези права са противопоставими на собственицата Б. К.,
която е придобила правото на собственост след постановяване на съдебния акт.
Между малолетните деца и техния баща не е възникнало наемно
правоотношение. На тях не може да бъде противопоставено обстоятелството, че
решението на брачния съд не е било вписано. Като последица, срещу упражняващата
родителските права тяхна майка също не може да бъде уважен осъдителен иск за
предаване владението на жилището.
Поради задължението на майката – М. М., да живее заедно с децата си и да се
грижи за тях, предявеният срещу нея осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен осъдителният иск за предаване на владението на
процесното жилище, предявен срещу ответницата М.. В останалата му част решението
на СГС следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на въззивното производство, решението на градския съд следва
да бъде изменено и по отношение на разноските. Същото следва да бъде отменено в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищцата разноски над 869,60 лева, а
ищцата следва да заплати на ответницата 515 лева за производството пред първата
инстанция.
За въззивната инстанция жалбоподателката М. е заплатила 419,59 лева държавна
такса. В списъка по чл.80 са включени и разноските за първоинстанционното
производство, за които съдът се е произнесъл по-горе. С оглед частичната
основателност на жалбата, на жалбоподателката следва да се присъдят 210 лева.
Въззиваемата ищца К. е заплатила 4 000 лева адвокатско възнаграждение, за
което пълномощникът на жалбоподателката М. е направил възражение за
прекомерност. С оглед цената на иска – 20 980 /върху която е внесена държавна такса/,
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1 159,40.
С оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника
на страната процесуални действия, въззивният съд намира, че възнаграждението не
следва да бъде редуцирано до минималното, а до 2 000 лева. С оглед на частичната
неоснователност на жалбата, в полза на въззиваемата следва да се присъдят 1 000 лева
разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14
състав, постановено на 15.01.2020 г. по гр. дело № 12 781/2018 г. В ЧАСТТА, с която
М. С. М. е осъдена да предаде на Б. Ф. К. владението на Апартамент № 16, находящ се
на ул. „***“ № 78, вх.В, ет.3, район ***, гр. ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.4333.572.1.46, със застроена площ от 114,78 кв.м,
заедно с мазе № 16 в сутерена на сградата, заедно с 1,367 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Б. Ф. К., предявен на осн. чл.108 от ЗС срещу М. С. М. за
предаване владението на описания по-горе имот.
6
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14
състав, постановено на 15.01.2020 г. по гр. дело № 12 781/2018 г. В ЧАСТТА, с която
М. С. М. е осъдена да заплати на Б. Ф. К. разноски за производството пред Софийския
градски съд над 869,60 /осемстотин шестдесет и девет лева и 60 ст./.
ОСЪЖДА Б. Ф. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.404, вх.В, ап.71,
със съдебен адрес адв. Г. В. – ***, ул. „***“ № 38, ет.3, ап.5 да заплати на М. С. М. с
ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 78, вх.В, ет.3, ап.16, със съдебен адрес адв. И.
О. – гр. ***, ул. „***“ № 26, вх.Б, ет.3, ап.18 направените разноски за производството
пред Софийския градски съд в размер на 515 /петстотин и петнадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Ф. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.404, вх.В, ап.71,
със съдебен адрес адв. Г. В. – ***, ул. „***“ № 38, ет.3, ап.5, да заплати на М. С. М. с
ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 78, вх.В, ет.3, ап.16, със съдебен адрес адв. И.
О. – гр. ***, ул. „***“ № 26, вх.Б, ет.3, ап.18 направените разноски за производството
пред Софийския апелативен съд в размер на 210 /двеста и десет/ лева.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 78, вх.В, ет.3,
ап.16, със съдебен адрес адв. И. О. – гр. ***, ул. „***“ № 26, вх.Б, ет.3, ап.18, да
заплати на Б. Ф. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.404, вх.В, ап.71, със
съдебен адрес адв. Г. В. – ***, ул. „***“ № 38, ет.3, ап.5 направените разноски за
производството пред Софийския апелативен съд в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8