РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Пловдив, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1349 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение
№ 540/28.03.2023 г., постановено по а.н.д № 4990 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Пловдив, VIII – ми наказателен състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000 345 от 20.06.2022 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" -
Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание - глоба в размер на 800 лв. /петстотин/ лева на осн.
чл. 177, ал.3, т.1, предл. 2, за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6,ал.1,т.2,б.А от Нар.№11/03.07.2001г. на МРРБ.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е доказано от обективна страна. Твърди се, че констатациите
на контролните органи за претоварване на процесното моторно превозно средство
са необосновани, тъй като не почиват на проведени измервания със съответно
техническо средство. Поддържа се, че данните от товарителницата не могат да
заместят едно такова измерване. Възразява се срещу даденото от контролните
органи описание на нарушението, тъй като установеното претоварване от „около“ 15
% не е конкретно обстоятелство. Сочи се, че при липсата на ясното, с колко
точно е било претоварени превозното средство, не може да се извърши и преценка
за тежестта на нарушението при определяне размера на наказанието.Иска се отмяна на съдебния акт и
потвърденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по
делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 36-0000 345 от 20.06.2022 г., издадено от
и.д. Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 316486 от 17.05.2022
г., съставен от Б.Е.И. – на длъжност инспектор към РДАА – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 17.05.2022 г. на
автомагистрала Тракия, 138-ми км., посока гр. София, М.А.Х., като водач на
композиция от пътни превозни средства с маса от 47020кг. в състав: влекач,
Мерцедес 1841 Актрос с рег. № ***от категория N3и полуремарке Майерлинг МСК24 с
рег.№ ***от категория О4 (и двете превозни средства собственост на „Макс
Транс“ЕООД с ЕИК *********), извършва обществен превоз на товари на територията
на Р България – от с. Шишманци до гр. Асеновград – с пътен лист, товарителница
и лиценз за превоз на товари, както и експедиционна бележка, при което извършва
нарушение по чл. 6,ал.1,т.2,б.А от
Нар.№11/03.07.2001г. на МРРБ. Установено е, че претоварването е с около 15%. АУАН е съставен след
съдействие на МВР и настъпило пътно транспортно произшествие.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП
вр.
чл. 6, ал.1, т.2, б. „А“ от Нар.№11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП е
наложил на нарушителя глоба в размер на 800 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Пояснява, че поради участието на процесното МПС в настъпило пътно
транспортно произшествие не е било възможно да се извърши измерване със
съответно техническо средство. Данните за маста на МПС били взети от
съпътстващата товара документация.
Видно от съдържанието на
подписана от М.А.Х. експедиционна бележка с дата 17.05.2021г., същият е
декларирал, че МПС рег. № ***и полуремарке с рег.№ ***са натоварени с фракция
50/100 мм, количество 33200 т., които с маста на композицията от 13820 т,
формират бруто от 47020 т. Масата на товара от 33200 т. е отразена и в
товарителница № 001641/17.05.2023г.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил ясни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Правилото на чл.
6, ал.1, т.2, б. „А“ Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) определя стойността от 40 т като допустима максимална
маса на моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
Разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП поставя императивно изискване движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. При
неспазване на поставеното задължение, в хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 1,
пред. 2 от ЗДвП се предвижда налагане на
глоба на водача на превозното средство в размер от 500 до 3000 лв.
Възраженията на
жалбоподателя относно обективния елемент на деянието са неоснователни. При
участието на процесния автомобил в пътно транспортно произшествие, пред
контролните органи е била налице обективна пречка да извършат съответни измервания с техническо средство. В
тази ситуация декларираните от водача данни за масата на ППС в експедиционната
бележка с явяват годно доказателство с обвързваща съда и материална
доказателствена сила, тъй като се съдържат в подписан от нарушителя частен
свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за него изявления. След като
удостоверената максимална маса на
превозното средство на дата 17.05.2022г., за конкретния курс от с. Шишманци до
гр. Асеновград е била 47 т., то без съмнение е налице превишаване на
допустимата максимална маса с над 15%. Тоест даденото в АУАН и НП описание на
нарушението съответства на безспорно установената фактическа обстановка.
Несъстоятелни са
опитите на нарушителя да внесе съмнения по тези обстоятелства с твърденията, че
товара е могъл да претърпи промени до момента на установяване на нарушението. В
тази насока не са били отразени никакви възражения нито в АУАН, нито в срока за
оспорването му. При липсата на доказателства, че курсът по представения пътен
лист за 17.05.2022г. на процесния автомобил е включвал и междинни спирки, които
да са дали отражение върху товара, установената и декорирана маса на състава от
ППС е безспорно установен като отклоняващ се от забраната по чл. 139, ал. 1, т.
2 ЗДвП. За извършеното административни нарушение контролният орган е наложил
наказание, което е ориентирано към предвидения минимум и съобразено с принципа
за съразмерност. Обстоятелството, че нарушението е свързано и с настъпило пътно
транспортно произшествие, в случая обосновава определянето на наказание над
заложения в закона минимален размер.
От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540/28.03.2023 г., постановено
по а.н.д № 4990 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, VIII – ми наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.