Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10228 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Банка ДСК АД
излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен с ответника
Д.Т.П. договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г., въз основа на
който са му предоставени в заем парични средства в размер на 50000 лева със
срок на издължаване от 120 месеца; забава над 90 дни за погасяването на месечните
вноски за периода 05.5.2018 г. – 05.11.2018 г., обуславяща дължимост на
уговорена надбавка за забава и предсрочна изискуемост на кредита, и упражняване
на правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с уведомление,
връчено чрез съдебен изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК. Претендира установяване
съществуването на парични притезания, удостоверени в заповед за изпълнение, издадена
по гр. дело № 2866/2019 г. на СРС, ГО, 124-ти състав, и представляващи дължими
суми по договор за банков кредит от 01.08.2017 г. – непогасени заети по
договора парични средства в размер на 46978.05 лева, 2735.70 лева – договорна
лихва за периода 05.5.2018 г. – 16.1.2019 г., сумата 809.12 лева – обезщетение
за забава за периода 13.5.2018 г. – 16.1.2019 г., и 120 лева – разходи при
изискуем кредит, и присъждане на разноски по производството (така и определение
по чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на производството в частта относно
предявените при евентуалност осъдителни искове).
Ответникът Д.Т.П. в законоустановените
срокове не е подал отговор на исковата молба, но писмено е възразил за
дължимостта на сумите по приложеното заповедно производство. Няма искане за
присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По
делото се установява от представения договор за кредит за текущо потребление от
01.08.2017 г., заедно с приложените към него общи условия, договор за залог по
сметка в Б.Д. ЕАД и погасителен план, че на посочената дата между ищеца Банка
ДСК АД и ответника Д.П. е сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката се е задължила да предостави на ответника кредит в размер 50000 лева при
срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояване на
сумата. Усвояването на кредита е осъществено на 01.08.2017 г. (така заключение
на съдебно-счетоводна експертиза), като връщането му страните са се съгласили
да става на месечни вноски за главница и/или лихва на 5-то число на месеца от
срока на договора чрез разплащателна сметка № 17514766 и да се отчита по
кредитна сметка № *****. В т. 7 от договора страните са уговорили заплащане на
лихва, в размер на 6.05 % годишно, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR 02.268,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.78 %. Според представения погасителен
план към договора за кредит, изготвен при неговото сключване, размерът на
месечната вноска е 574.86 лева, включващи главница и лихва в различни размери
по всяка от тях, като последната месечна вноска е изравнителна и е в размер 177.88
лева. Общо лихвата по погасителния план е 16366.22 лева, а общият размер на
месечните вноски за срока на кредита – 68861.72 лева.
Неразделна
част от процесния договор са и общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, с които ответникът като кредитополучател се е запознал и получил
при подписването на договора. В същите е предвидена отговорност и при забава на
плащането на месечна вноска за главница и/или лихва. Съгласно т. 18.1 от общите
условия при забава на плащането на месечна вноска кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на договорената лихва, увеличена с надбавка от 10
процентни пункта, върху частта от просрочената вноска за главница от деня, следващ
падежната дата, а при погасяване до 7-я ден след падежната дата – надбавката за
забава не се прилага. В т. 18.2 от общите условия е предвидено, че при забава в
плащанията над 90 дни – целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
С покана
уведомление, връчена чрез частен съдебен изпълнител на посочените в договора и
справката от НБД Население адреси, банката е уведомила ответника Д.П., че поради
забава в погасяванията на задълженията по договора за банков кредит и съобразно
уговорените в него условия, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като с
получаването й предоставените му в заем парични средства стават дължими изцяло.
Поканата на банката до ответника Д.П. е връчена чрез залепване на уведомление
на известния му постоянен и настоящ адрес, на който връчителят (служител при
съдебния изпълнител) не го е намерил при извършени три посещения на 13.09.2018
г., 06.10.2018 г. и 01.11.2018 г. на адреса, с интервал по-голям от една
седмица между всяко от тях и в неприсъствен ден – 06.10.2018 г., и за който при
връчването й от съдебния изпълнител не са установени данни за работодател –така
справка от регистър на трудови договори на НОИ от 16.11.2018 г. и разпореждане
от същата дата на съдебния изпълнител. Поканата уведомление е връчвана на
ответника и на адреса за кореспонденция, посочен в процесния договор и на който
връчителят е удостоверил, че е било мястото, на което същият е работел преди
връчването й.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, фактическите
изводи на което съдът възприема за достоверни, тъй като е изготвено въз основа
на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и
дадените с него изводи са направени при ясен анализ на установените от тях
данни по производството, обективиран и в приложенията и таблиците към
експертиза. Вещото лице изяснява, че на 01.08.2017 г. сумата по процесния
договор за кредит е изцяло усвоена от ответника чрез заверяване на банковата му
сметка № 17514766, която сума същият е изтеглил на следващия ден - 02.08.2017 г.
Извършените плащания за погасяване на задълженията по договора възлизали общо в
размер на 4999.68 лева, с които са погасени по процесния договор вземания за
главница – 3021.95 лева, и за възнаградителна лихва - 1977.73 лева, като
последната погасена месечна вноска е тази с падеж 05.04.2018 г. Според заключението
кредитополучателят (ответникът Д.П.) към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2019 г., не е погасил 9 вноски с
падежи от 05.05.2018 г. до 05.01.2019 г., а към датата на връчване на препис от
исковата молба (20.01.2020 г) – 17 вноски с падежи до 05.01.2020 г. Към
17.01.2019 г. просрочените вноски по кредита с настъпил падеж са общо в размер
на 5136.28 лева, от които падежирали вноски за главница - 2622.43 лева, и просрочени
(падежирали) вноски за възнаградителна лихва – 2513.85 лева, а към 20.01.2020 г.
- общо в размер на 13908.79 лева, от които падежирали вноски за главница –
5173.46 лева, и просрочени вноски за възнаградителна лихва за периода – 8735.33
лева. Вещото лице изяснява, че задълженията по непогасени на падеж вноски и
предсрочно изискуема главница към дати - 17.01.2019 г., в случай на настъпила
на 20.11.2018 г. предсрочна изискуемост, са общо в размер на 50465.98 лева, от
които: главница 46978.05 лева, в това число падежирала – 2229.28 лева, и предсрочно
изискуема – 44748.77 лева; възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до
20.11.2018 г. - 1750.94 лева, и санкциониращи лихви по т. 18 от общите условия
за периода от 06.05.2018 г. до 16.01.2019 г. - 1736.99 лева. Размерът на непогасените
задължения при дата на предсрочната изискуемост - датата на връчване на препис
от исковата молба - 20.01.2020 г., възлиза на 56207.78 лева, от които: главница
46978.05 лева, в това число падежирала 5173.46 лева, и предсрочно изискуема -
41804.59 лева; възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.01.2020
г. – 8735.33 лева, и санкциониращи лихви (само надбавка от 10 %) за периода от
06.05.2018 г. до 20.01.2020 г. – 494.40 лева. Неплатената редовна договорна
(възнаградителна) лихва, при настъпила предсрочна изискуемост на 20.11.2018 г.,
за периода от 05.05.2018 г. до 20.11.2018 г., възлиза в размер на 1750.94 лева,
а неплатената санкционираща лихва за забава по т. 18 от общите условия за
периода от 13.05.2018 г. до 16.01.2019 г. – 1736.28 лева, представляваща сбора
на лихвената надбавка от 10 % - 782.65 лева, и договорната лихва – 953.63 лева.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
кредита е начислена такса предсрочна изискуемост в размер на 120.00 лева. Според
заключението договорна лихва във вариант за периода 05.05.2018 г. – 16.01.2019
г.
възлиза
в размер на 2704.57 лева, включваща падежирала лихва до 20.11.2018 г. - 1750.94
лева, и договорна лихва за периода 21.11.2018 г. - 16.01.2019 г. – 953.63 лева.
Непогасените и падежирали вноски по процесния договор за кредит към датата на
съдебното заседание - 24.09.2020 г., са общо в размер на 20689.60 лева, включващи:
главница - 6909.28 лева; възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.09.2020
г. – 12875.51 лева, и санкциониращи лихви (само в размер на надбавка от 10 %)
за периода от 06.05.2018 г. до 24.09.2020 г. – 904.81 лева.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД.
При
тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил
задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за
кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична
сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита.
В
разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Банка ДСК АД и ответника
Д.П. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 01.08.2017
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответника кредит
в размер на 50000 лева за текущо потребление при годишен лихвен процент в размер на 7.15 %,
който кредит е следвало да се погаси на 120 месечни вноски, дължими на 5-то
число на съответния месец, считано от неговото усвояване – 01.08.2017 г.
При
наличието на валидно сключен между страните договор за кредит, с изключение на релевантната
за случая клауза по т. 18 от общите условия относно санкциониращите лихви,
имащи характер на неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, ответникът Д.П. е
следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него
парични задължения в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към
момента на получаване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 18, ал. 5
от ЗЧСИ от ответника Д.П. като кредитополучател по процесния договор за кредит
на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита в покана уведомление – 16.11.2018 г., той е забавил плащания на
месечни вноски по договора с падежирани дати от 05.05.2018 г. до 05.11.2018 г.
и тази забава за част от тях е продължила над 90 дни. В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е за вземане, произтичащо от банков
кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може
да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено към
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и
недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на ЗКИ или
на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната
практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към
съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но
във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено.
В
разглеждания случай в клаузата на т. 18.2 от общите условия от договора за кредит
е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият непогасен остатък от главница става предсрочно изискуем.
Адресираната до ответника Д.П. покана уведомление, връчена му редовно от външна
страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез възлагане на частен съдебен
изпълнител съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ), обективира именно такова волеизявление
на представител (служител) на банката с изрично и недвусмислено позоваване на
забавата в плащанията именно по процесния договор за кредит, въз основа на
което банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, обективирано в посочената покана, и изпадането на
ответника - длъжник по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането
на месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно
връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в
случая е породила действие от момента на получаването на поканата от длъжника Д.П.
– 16.11.2018 г., т. е. преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Размерът
на остатъка от предоставената по договора за кредит парична сума (главницата) е
46978.05 лева, поради което и искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен изцяло. Основателността на главния иск води
до основателност и на акцесорната претенция за законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда на 17.01.2019 г. по арг. от чл.
125 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
На
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи и уговорената с банката
лихва за ползването на предоставената му на парична сума. За периода 05.5.2018
г. – 16.11.2018 г. непогасената възнаградителна лихва възлиза в размер на 1750.94
лева. Възнаградителна лихва за периода 17.11.2018 г. – 16.1.2019 г. не се дължи
от ответника Д.П., тъй като след упражнения избор от банката като кредитор да
иска изпълнение преди първоначално определения между страните срок по договора
за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което и уговореното възнаграждение за ползването й за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи - така
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ следва да бъде уважен за
сумата 1750.94 лева – възнаградителна лихва за периода 05.5.2018 г. –
16.11.2018 г., а за разликата над него до предявения размер от 2735.70 лева и
за периода от 17.11.2018 г. до 16.1.2019 г. - отхвърлен.
Частично
основателен е също и искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за
санкциониращите лихви, имащи характер на неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД. Претендираните
санкциониращи лихви по т. 18 от общите условия от договора за кредит не се дължат
в претендирания размер поради противоречието на уговорката по процесния договор
за кредит с императивната правната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, водещо до
частичната й нищожност – до размера на законната мораторна лихва. Това е така,
тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, имаща императивен
характер и за прилагането на която съдът следи служебно, в случай че
потребителят е причинил имуществени вреди на кредитора поради неговото виновно
неизпълнение на поетите парични задължения по договора за кредит във времево отношение
- да върне предоставения му кредит в уговорения срок, заедно с
възнаградителната лихва, имуществената отговорност на потребителя, включително
когато между страните е уговорена мораторна неустойка, както е в случая, не може
да надвишава законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случая
уговорката за „санкциониращи лихви“ се формира от два основни компонента -
договорна лихва по т. 7 от процесния договор и наказателна надбавка в размер на
10 пункта, като към момента на сключване на договора и през процесния период
същата възлиза съответно в размер на 16.05 % и 15.945 % или 1736.28 лева по
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, който размер е над този на
законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Законната мораторна лихва
съгласно Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. (отм.) и Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.), определена въз
основа на основния лихвен процент на БНБ (в случая за релевантния период 0.00) плюс
10 пункта (процента), през релевантния период (13.5.2018 г. – 16.1.2019 г.) възлиза
в размер от 10 %, поради което за разликата над нея уговорката по т. 18.1 и
18.2 от общите условия от процесния договор е нищожна, като същата продължава
да обвързва страните, но с това съдържание, което следва от императивната
разпоредба на закона – чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Предвид тези съображения и наличието
на виновно неизпълнение на поетите от ответника Д.П. парични задължения по
процесния договор във времево отношение, довели и до обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита, съдът на основание чл. 162 от ГПК определя размера на
дължимите санкциониращи лихви, имащи характер на мораторна неустойка, по своя
преценка на 782.65 лева, за която сума този акцесорен иск следва да бъде
уважен, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 809.12 лева – отхвърлен.
Следва
да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за разходите за изискуем кредит в размер на 120 лева. Възлагането
в тежест на потребителя на допълнителни разходи или такса за управление на кредита
в случай на забава, респективно на предсрочна изискуемост на кредита,
обусловена именно от забавата на потребителя и за която по правило последният
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, противоречи на императивните
разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Затова предвиждането на
такива разходи не може да обвърже валидно потребителя и има за последица
недължимост на същите. Възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на кредита е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и
е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана, съгласно чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, и да се събира повече от веднъж такса и/или комисиона за действия за
едно и също действие, а вида, размера и действието на изискваните такива,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит –
арг. от чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, което в случая не е сторено. Следователно целта
на таксите по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставянето на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но те трябва да са различни от основната
услуга по предоставянето, респ. усвояването на кредита, и да не са действия по
управление на кредита, каквото представлява и ангажирането на отговорността на
потребителя при забава, тъй като те несъмнено са част от дейността на кредитора.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2713.71 лева,
представляваща разноски по исковото и заповедно производство съответно в размер
на 1723.48 лева и 990.23 лева съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по
предявените от Банка ДСК АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
против Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, вътрешна
сграда, ет. 3, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420,
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД съществуване на вземания на Банка ДСК АД от Д.Т.П.
за сумата 46978.05 лева, представляваща невърната заета парична сума по договор
за кредит за текущо потребление от 01.08.2017 г., заедно със законната лихва
върху тази сума от 17.1.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 1750.94
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 05.5.2018
г. до 16.11.2018 г., и сумата 782.65 лева, представляваща санкциониращи лихви
по договора за периода от 13.5.2018 г. до 16.1.2019 г., удостоверени в заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по гр. дело № 2866/2019 г. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 1750.94
лева до пълния предявен размер от 2735.70 лева и за периода от 17.11.2018 г. до
16.1.2019 г., иска за санкциониращи лихви за разликата над уважения размер от 782.65
лева до пълния предявен размер от 809.12 лева и иска за разходи за изискуем кредит
в размер от 120 лева.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:***, вътрешна сграда, ет. 3, да заплати на Банка
ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 от ГПК сумата 2713.71 лева, представляваща разноски по исковото и
заповедно производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова